Както обещах миналата седмица, днес ще споделя мнение и за Sony E 16-55mm f/2.8 G – обектива, който закачих на новото Sony A6700. Признавам мислех, че обектива е нов модел, но поглеждайки архива на Photo Cafe, установих, че той е на сериозните 4 години. Всъщност ще са сериозни, ако бе фотокамера. За обективите не е толкова лесно да излязат от мода, а когато са добре направени, може да са актуални с години.
Sony E 16-55mm f/2.8 G е висок клас обектив, предназначен за камерите на Sony с APS-C размер сензор. Дава приравнен към 35 mm стандарт зрителен ъгъл от 24-82.5mm, което го прави работен обектив в може би 80% от случаите, когато се занимавате със събитийна фотография.
Аз го използвах точно, като такъв снимайки на едно събитие, но това вече съм го разказвал в предходната статия…
Появява се края на август 2019 година, а през тази година се появява и Sony A6600 и стават чудесен комплект за работа. Сега с появата на Sony A6700 обектива продължава да се справя добре със задачите за снимане, но от погледа на най-съвременните екстри има неща които ми липсват на мен като вече разглезен ползвател.
Да започна класически си дизайна, а след това по ред на нещата.
Дизайн
Макар да не е G Master, а само G тип обектив, то той си носи дизайна на топ клас обективите на Sony. Здрав стегнат корпус от магнезиева сплав със защита от влага и прах. Голям ринг за управление на вариото, като поглеждайки и ринга за фокуса също не е малък, а обикновено се неглижира, защото… кой фокусира на ръка с АФ обектив. И двата ринга са гумирани и удобни за работа.
По корпуса могат да се открият два бутона, всъщност бутон, който може да се персонализира, но най-често е за заключване на фокуса и превключвател между ръчен и автоматичен фокус.
Липсва заключващ механизъм. Защо го споменавам? Използвам ремък Peak Design и нося камерата преметнат през врата, а не на врата. Така тя сочи надолу и когато ходя, обективът, който е система с разтягане на корпуса лека полека се саморазтяга, което признавам е неудобно. Заключваща система би предотвратила такъв вид саморазтягане.
Другото с което съм свикнал покрай снимането с G-Master оптика е управлението на диафрагмата от обектива. Това ми е навик още от годините на лентовата епоха, когато почти всички обективи бяха с ринг за диафрагма. Да, с камерата с която снимах има достатъчно скролери, които компенсират, но ринг за диафрагмата на обектива е добра опция и за снимащите видео…
Байонетът е метален, а сенникът е тип лале и може да се носи както нормално, така и обърнат за по-голяма компактност. Теглото е малко под половин килограм – 494 грама, което го прави сравнително лек за светлосилата, която е. Разбира се тази светлосила няма как да го направи много компактен.
Оптика
17 лещи, събрани в 12 групи, от тях два АА (усъвършенствани асферични) и два асферични оптични елемента потискат аберациите за подобряване на разделителна способност, както и три оптични елемента ED (с изключително ниска дисперсия) за намаляване на хроматичната аберация и цветното разслояване.
Доста стъклария и специални елементи, но инженерите не са изчистили всички проблеми до край по физически път, затова са си помогнали софтуерно.
Да, хроматичните аберации са минимални и при включването на нужния за обектива профил в обработващата програма те изчезват. Дисторзията обаче е доста видима особено при 16 mm положение на обектива. Силно изразено буре и обектива има по-скоро зрителният ъгъл на 15mm. Софтуерно е коригирано бурето и това е довежда до зрителен ъгъл 16mm. Все пак остава минимално изкривяване. В камерата профила за обектива винаги е включен. Прехвърляйки заснетите файлове в LR особено при новите версии също е включен, така, че няма как да разберете, че има проблем, освен ако зорлем не отидете и изключите профила.
Препоръчвам винаги използване на профила независимо на каква фокусна дължина снимате. При 55mm има лека възглавничка като вид дисторзия, която също почти напълно се коригира. Може да видите примери с профил и без профил.
Направил съм и галерия със 100% отсечки от краищата и средата на кадъра, за да видите каква е остротата на обектива, както и какви са хроматичните аберации. Подчертавам, че съм използвал профил за коригиране на дисторзията и винетирането, защото съм сигурен, че никой няма да използва кадрите без профил. Не съм приложил опцията за чистене на хроматичните аберации, както казах за да видите какви са.
Винетирането на обектива изчезва с прилагането на профила. Sony E 16-55mm f/2.8 G има добра острота дори и при максимално отворена диафрагма като при 16mm краищата са с една идея по-нерезки, което си е нормално.
Добрият работен диапазон е между 4 и 11 диафрагми като дифракцията на светлина започва да се усеща още при диафрагма 16, а при 22 вече се вижда осезаемо губене на общата рязкост.
При работа на терен и снимане на диафрагма 2.8 няма как да усетите, че краищата са леко по-меки, защото обикновено всичко се случва в средата на кадъра. Дори и да снимате пейзаж няма да забележите проблем.
Диафрагма, дефокус, боке
Sony E 16-55mm f/2.8 G не е създаден като „боке трепач“ обектив. Той си е класически работен кон. Максималната му светлосила от 2.8 по цялата дължина все пак му осигурява възможност за приятен дефокус, а в подходящи моменти и на бокенца на търкаленца.
Разбира се най-силно е изразено при 55 mm позиция на вариото. В галерията има точно такъв тип тестови снимки на бокето и дефокуса. Те нямат някакъв художествен замисъл а са само за да се видят възможностите.
Това, което виждам, търкалата на бокето никога не са идеално кръгли. Има някакъв момент на компресиране, както и ръбче в една от страните, а и може би лек ефект на „лучени кръгчета“. Все пак може да се използва и като портретен обектив на максимално варио защото дава мек дефокус и все пак има изразено боке (когато има условия)
33 сантиметра е минималното фокусно разстояние, което не го прави обектив с някакви макро възможности, но все пак доста може да се приближите да снимате предмет, което при макс отворена диафрагма ще ви даде и добър дефокус.
Диафрагмата е от 9 заоблени ламела. Не съм пробвал при каква степен започва да се губи ефекта от заоблеността, при положение, че и при най-отворено вече виждах „зъбче“ в бокето.
Хубавото е, че ефекта на дифракция, че се получават много лъчи и също така, че те не са резки и отсечени, а плавно се разливат.
Фокус
Ще се преповторя за фокуса с предходната статия за Sony A6700. Камерата е първата с APS-C сензор, която има фокус с изкуствен интелект и се сработи идеално с обектив, който когато е създаден е чувал за AI само от филмите с бате Арни.
За фокуса се грижи линеен XD мотор, какъвто може да се открие в G-Master обективите.
Бърз и тих фокус с брак само по моя вина и то пак единични случаи. Ръчният фокус също върви добре с голямата гривна за управление, а аз, когато ми трябва ръчен фокус, по-скоро се доверявам на DMF функцията, вместо да превключвам селектора.
Липсва ми метричната скала, която да ме информира на какво разстояние съм от снимания обект в случаите, в които снимам от много близко разстояние.
Стабилизация
При Sony E 16-55mm f/2.8 G както е видно от името няма стабилизация. Това е лоша новина за снимащите с камери без стабилизация в тялото. Ще трябва да разчитат на светлосилата на обектива. Стабилизацията увеличава размера и теглото на обектива. Факт. Може би от Sony са преценили, че групата, която ще ползва този обектив, ще го закачат на камери от високия APS-C клас, които имат матрични стабилизации… няма как да гадая.
Sony E 16-55mm f/2.8 G
Професионален обектив с широк спектър на употреба. Както споделих и в предходната статия, идеален за по-компактна репортерска конфигурация и върши добра работа. Има си някои недостатъци, но пък се компенсира с добрата цена на която се предлага. Макар и вече на 4 години мисля, че ще се сработи добре и с новата A6700, а малкото му тегло го правят подходящ и за гимбъли със Sony FX30 да речем.
