Трите дена път с камили както бих нарекъл връщането от Хановер изтекоха доста по-бързо за мен от колкото самото отиване до там. Сигурно поради приятно останалите впечатления от дните на изложението, а на отиване просто нямах търпението да стигна. Освен това по някакво странно стечение на обстоятелствата автобусът бе почти пълен. Ще уточня до мен и мястото зад мен бяха празни, а всички останали места бяха много заети и усещах завистливите погледи на пътниците особено при излегналата се поза, която бях заел. Предъвквайки един кроасан (носех си го още от София като един спестовен българин), разглеждах камарата каталози, която бях успял да събера от различните щандове. Каталога на Sony ме наведе на последния разговор, който проведох на изложението. То бе с представител на Sony България, който кой знае как ме забеляза в тъпата от лапащи ентусиасти от всички нации. Не знам какво ме е издало може би препълнената чиния или пък ловките способи за достигане на шведската маса. Както и да е щом разбрахме, че сме от една държава се впуснахме в дружески разговор въртящ се около жените и какво има на изложението. Споменах кои модели съм си харесал и с какви снимам в момента и че бих пробвал някоя от хайдефинишън моделите. Човека малко се позамисли, но след като му споменах, че пиша за списание Компютър някак си се поуспокои и сподели, че като се приберем в България ще ми съдейства за една камера за пробен тест.
Пристигането в София се оказа малко преди полунощ в една хладна мартенска вечер. Естествено не очаквах тълпи от посрещачи, но се надявах поне гаджето ми да дойде с букет от бонбони Нестле. В последствие си спомних, че настоящото гадже всъщност е бивше от доста време и аз вместо да си „хвана” ново взех, че си купих фотоапарат.
Няколко дни след като се завърнах, се оказа, че имам път през Sony България. Информирах приятната госпожица, която ме посрещна, че търся „моя” човек и след любезната покана седнах във фоайето да го изчакам. След първоначалните поздравления с „моя” човек и приятния аромат на кафе се върнахме на темата, за която говорехме в Хановер и му показах материала, който бях подготвил за изложението. Явно усмивката ми е стигнала до ушите след като чух нотките на одобрение, но се стопи на момента като ми спомена, че сега нямат още от новите камери и евентуално след две три седмици. Като всеки заклет песимист приех това като много учтив отказ и с леко увиснал нос си тръгнах.
След 3 седмици бях крайно учуден от непознатия номер изписан на мобилния ми и след думата „Ало” чух гласа на „моя” човек. В офиса му имаше нова новеничка камера, която чакаше някакъв такъв като мен да я разгледа, да снима с нея и да си каже мнението. Какъв късмет, хората се оказаха сериозни и наистина решиха да предоставят един хайдефинишън модел за тестване.
Всъщност тук няма да прочетете задълбочен тест пълен с технически характеристики, заснети калибрирани изображения и цветове. Ще споделя наблюденията си на оператор за това как чувствам камерата до колко е удобна и каква работа би ни свършила.
За тези, с които не се познаваме. Учил съм за оператор в НАТФИЗ и в момента съчетавам фотография и операторското майсторство. Камерата, с която най-често снимам е DSR PD-150. всъщност започнах в грешна посока.
Камерата, която взех е модел Sony Handycam HDR-FX1E, която е пряк потомък на Sony Handycam DCR VX-2000, която пък произлиза от модела Sony Handycam DCR VX-1000. С последния от изброените имах удоволствието 2001 година за 20 дена да обиколя почти цяла България и да заснема природни картини. Камерата не ме подведе нито веднъж, макар да бе ветеран и заснетия материал бе с добро качество (изключая факта, че доста от нещата снимах без статив и не се получи приятно гладка картина навсякъде). Като наследник на Sony Handycam DCR VX-1000, Sony Handycam DCR VX-2000 бе запазила всички добри черти на предшественика си, а и се бе сдобила с LCD дисплей, който позволява камерата да не седи непрестанно залепена за окото. С VX-2000 не съм работил признавам, само съм я разглеждал. Както споменах по-горе работих с нейната про версия DSR PD-150. С тази камера имам опит може би вече 4 години и съм научил доста добре менюто и управлението и. След цялото това представяне на близки и далечни роднини май е време да обърна значително внимание и на камерата, за която се заех да пиша.
Sony Handycam HDR-FX1E е първата камера от новото поколение HDV което бе създадено като стандарт преди около година от няколко фирми (Sony, Sharp, Canon и JVC) като система с висока разделителна способност за камери от любителски и полу професионален клас. Използва се формат за запис MPEG2 с разделителна способност 1080 х 576 линии (за разлика от DV 720 x 576) и размер на кадъра 16:9, а носителя на този запис е добре познатата ни стандартната MiniDV касетка. Sony имайки на разположение моделите които споменах преди малко излязоха с едни гърди напред като първи пуснаха своя камера достатъчно добра както за напреднали любители така и за полупрофесионална употреба.
Първото впечатление е, че камерата малко е „понапълняла” сравнено с предшествениците и. Дисплеят е преместен на друго място и също приятния тъмно сив антрацитен цвят. Разглеждайки я се зачудих от къде да започна, но реших това да бъде от към обектива.
Carl Zeiss Vario-Sonnar T с 12 кратно оптично варио 32.5 – 390 мм (35мм филм еквивалент) при размер на кадъра 16:9 или 40 – 480 при размер на кадъра 4:3. Може да не е много широко ъгълно, но при желание има допълнителни наставки. Диафрагмата при на-отворено положение на вариото е 1.6, а при максимално затворено положение на вариото – 2.8. Разполага с оптичен стабилизатор на изображението, който включва в себе си няколко възможности, а именно: засилен – особено подходящ за снимка от ръка като обира доста силни вибрации (разбира се това няма да ви спаси, ако тичате и снимате), не се препоръчва при панорамиране, защото може до доведе до осезаемо насичане на картината. Стандартния и слабия стабилизатор както се досещате са с по ниска степен на обиране на вибрации като за ниската степен е по-скоро, когато се използва статив, за да е съвсем плавно движението. И още една екстра на стабилизатора. Обектива има възможност да използва широко ъглови наставки, които се закрепят на предвидената за това резба (с размер 72мм) с това обаче се променя оптичната система на обектива и неговия стабилизатор започва да не се държи толкова добре колкото ни се иска на нас. От Sony са предвидили допълнителна настройка на стабилизатора, който да позволява той да работи при наличието на широко ъглова приставка. Разбира се фирмата гарантира това само при употреба на оригинални аксесоари.
След погледа „вътре” в обектива да го разгледаме и от вън. На очи бие големия правоъгълен сенник, който от далеч издава, че камерата записва 16:9. В сенника е вграден и предпазния капак на обектива, който с щракването на едно лостче ни отваря пътя към заобикалящата ни светлина. Хитро измислено е, защото при предишните модели това пусто капаче все се пречкаше и или го губиш или през 5 минути го закачаш тук и там. Сенника се маха лесно, за да може да се поставят оптични наставки или пък, ако искате свето филтри (споменах вече, че резбата за прикрепяне е 72мм). На обектива има два ринга: за фокуса и за вариото. Нещото което не съм харесвал в този тип камери е „безкрайния” фокус или просто казано в случая когато въртя гривната на фокуса аз всъщност работя с един потенциометър който движи оптичната система или CCD то на камерата (зависи каква система са избрали от фирмата производител) и проблема е че при достигане на крайни позиции гривната просто продължава да се върти не зависимо че няма никакъв ефект повече. Това понякога е лошо особено за професионалист знаещ горе долу къде му е началото на фокуса и къде безкрайността. Тук няма как да се усети. За това пък има перфектен автоматичен фокус, който аз ползвам в 90 процента от времето. Щях да забравя една екстра присъща само на новите и скъпи професионални камери. Това е един бутон намиращ се до стартовия бутон с помощта, на който вариото се приближава до край с цел лесно и точно вземане на фокус (ако снимате на ръчен) и след това просто пускате бутона и вариото се връща в предварително избраната от вас позиция. Особено удобно е при бързо репортажно снимане. Втория ринг както споменах е за вариото. И тук има ново въведение: гривната е снабдена с малка ръчка с помощта, на която имате реално механично движение на камерата, а не тип електронно. Тоест в един момент може да постигнете рязко движение на вариото или някакъв тип ефектно насичане нещо, което с вградения мотор трудно може да постигнете. От вас се изисква единствено да превключите един лост. Моторизираното варио от своя страна се отличава с изключителната си мекота на движение. При някои модели камери в зависимост от силата на натискане на бутоните за вариото, скоростта се променя от бавна към бърза. Тук въпросът е решен по друг начин имате две избираеми възможности. Условно са наречени бърза и бавна, но само условно. Това са две позиции, които се превключват с ключ и на които може да изберете големина на скоростта в диапазона от 1 до 8 единици. Може да създадете много бавна (да речем 1 скорост) и много бърза (8 ма скорост) и да правите някакви ефекти, но може да направите един куп удобни за вас други комбинации. За потребителите използващи хендикам знаят, че бута за вариото се намира там, където се пъха ръката, която държи камерата на удобно място за показалеца и средния пръст. Е да, но да не забравяме дизайна на тази камера, която има освен това място и удобна дръжка за носене, която не служи само за пренасяне на камерата, ами и за снимка да речен почти от земята или пък, ако сте прави – от височината на коленете. Това е удобна система на снимане поради факта, че имате голям цветен дисплей, на който да виждате какво снимате. Голямата глезотия е втори бутон за вариото (и втори РЕК бутон) който се управлява с помощта на палеца и е максимално удобен и също така има същите опции за скорост на движението както и главния бутон. Лично за мен е голямо удобство, защото не веднъж ми се е налагало да снимам носейки камерата за дръжката и съм бил принуден да правя доста странни упражнения с ръце, от което винаги е страдала картинката. И последното по обектива е ирисът, който играе ролята на диафрагма. Може да се управлява с помощта на потенциометър изкаран на удобно местенце близо до гривната за вариото. Сменя числата на диафрагмите през половин единица. Малко трябва да се свикне да се работи с него, защото има лек момент на закъснение. Максимално затворения ирис отговаря на диафрагма 11, но тук имаме вградени два неутрални филтъра, които могат да намалят още постъпващата в обектива светлина, с което отпада притеснението при снимане на ярко слънчево време.
След обектива следва продължението на корпуса на камерата, но аз реших да вляза отново в корпуса и да спомена един …. май доста важен елемент а именно CCD сензора. Неправилно се изразих тук имаме система от 3CDD. Тази система се доказа като най-добрия способ за получаване на перфектния цвят и добра детайлност. Накратко състои се от цвето разделяща система от призми, които разделят светлината на трите основни цвята (син зелен и червен) и така получените три изображения се проектират върху три CCD сензора с големина 1/3 от инча и разделителна способност от 1 мега пиксел. В случая този един мега пиксел не е просто опция за използването на камерата като дигитален фотоапарат, а се използва за изображение с висока разделителна способност. Ще се опитам да дам лесен пример. С конвенционална Mini DV камера ще постигнете добро изображение на един стандартен 29 инчов телевизор. На една 42 инчова 16:9 плазма обаче едва ли ще постигнете същото добро качество. Е тази камера го постига, както и на 50 инчова плазма, на която имах удоволствието да гледам пробната касетка, която заснех (нямам в къщи такова чудо, в сони центъра имаше и момчетата там не ми отказаха, когато ги помолих да пуснем заснетото там). За резултата ще споделя по-късно. Сензорите са 16:9 размер и не се налага да използваме псевдо анаморфотна система, когато снимаме, както се налагаше при Mini DV камерите със сензори имащи отношение на страните 4:3, за да постигнат ефекта на 16:9. Разбира се освен в този стандарт камерата може да снима и в обикновен DV режим 4:3 просто в такъв случай се използва по-малка част от сензора.
Камерата работи със стандартна Mini DV касетка като независимо от формата на запис, който сме избрали времето за запис остава непроменено. В единия случай имаме HDV запис MPEG 2 с разделителна способност 1440 х 1080, а в другия случай имаме DV запис със 720 х 576 разделителна способност. Когато използваме DV режим на работа, можем да записваме на бавна скорост LP, което ни осигурява още около 50% повече време за снимане (60 минути стават 90). Сигурен съм, че ще прозвучи като реклама, но аз използвам касетки Sony 60 минути и досега не съм бил подвеждан от тях, още повече че съм ги използвал при професионална камера DVCAM стандарт, при която скоростта на движение на лентата е по-голяма. Хубавото на Mini DV системата е, че позволява многократен запис на един и същ носител, без да се получава срив на качеството. В лабораторни условия са постигнати 500 чисти записа, но по мое скромно мнение и 10 са напълно достатъчни още повече цената да една касетка вече е доста ниска. Самия механизъм на такъв тип камери осигурява около 10 000 часа безпроблемна работа преди да се наложи подмяна на някоя от записващите глави. И за да приключа с касетния отсек, времето за пренавиване е около 2 минути и 40 секунди (за касета с времетраене 60 минути).
Реших да изпия едно след обедно кафе и докато кафеварката фучеше на котлона направих малка равносметка до къде съм стигнал. Изброих обектива, сензора и записващата система. Общо взето, без да броя някои допълнителни чарколяци камерата се състои основно от това и е в състояние да заснеме картина.
Обаче без звук. Ако в първите години на 20 век това е било съвсем в рамките на нормалното, то в 100 години по късно ще е малко сюреалистично. Слава богу хората от Sony са се сетили за този проблем и са интегрирали аудио система с 12 или 16 битов стерео звук, като, за да се улови звука има вграден стерео микрофон в предната част на дръжката на камерата. За по-сериозна работа има вход за външен микрофон. Едно много хубаво ново въведение: камерите от този клас позволяват ръчно регулиране нивото на микрофона като това става с помощта на изведен потенциометър (опция само на про камерите) а не както преди с влизане в менюто избиране на тази опция и управляването и с друг бутон. Нивото може да следите или със слушалки, за които има предвиден стерео изход или на дисплея под формата на скала с децибели (знаете, че за цифров запис не е желателно нивото да превишава минус 20 децибела). Освен вградения микрофон има и малка колонка, на която да прослушате записа.
Тук опираме до факта, че говорим за видео камера, а не за уокмен, та освен да слушаме трябва да видим и заснетото. Всъщност трябва да и да видим какво заснемаме. За тази цел има два дисплея: малък с окуляр, през който гледаме с едно долепено око и голям 3.5 инчов истински 16:9 дисплей. И двата дисплеят са цветни. Малкия дисплей е с възможност за диоптрична корекция така, че да може да снимате, без да използвате очила. Използва се, когато искате да икономисате батерията си или при много ярко слънце, когато дори големия ярък дисплей е почти невидим. Големия дисплей освен, че е ярък, но и има възможност за голям ъгъл на гледане (нещо, което при по-старите модели липсва и трябва да уцелиш точния ъгъл, за да си сигурен за верните настройки). Има също вградено осветление, за да се снима лесно през деня и възможност да се изключи, ако искате да снимате дискретно на тъмно и хората да не гледат огряното ви от светлина лице. Разположен е в предната част на камерата между микрофона и дръжката точно над обектива. Върти се в почти всички посоки. Сгъваем е и когато се отвори под него се показват бутоните за възпроизвеждане на картината както и някои допълнителни като: настройка на яркост, звук на колонката, бутона за осветление на дисплея и още няколко свързани с допълнителен последващ монтаж с помощта на друг магнетофон. Картината която се вижда на дисплея е почти идентична като качество с картината която гледах на големия плазмен дисплей и в пъти по-добра от малкия домашен телевизор който имам. Почти бях потресен от драстичната разлика. На дисплея се виждаха неща заснети от камерата, които телевизора нямаше никакво намерение да пресъздаде. При този дисплей технологията тъч скрийн не е въведена.
Камерата разполага с добре изпитаното старо меню, което почти не се променя в последните 10 години. Това лично за мен е добре, защото не ми се налага да разучавам всеки път ново меню както се случва, когато си сменя мобилния телефон. Мисля че няма смисъл да изреждам какво е менюто. Съвсем стандартно е и се управлява лесно с помощта на патентования от Sony въртящ се и едновременно натискащ се бутон. Поредната новост е персоналното меню, в което може да приложите най-често използваните функции и така да получите бърз достъп до тях.
Да поснимаме както се казва. В зависимост какъв режим сте избрали на камерата има индикатори на 2 места за това дали сте на HDV или DV, които светят в много приятен син цвят. От селектора можем да изберем как ще снимаме на автоматичен режим, при който имаме автоматично управление на всичко по камерата или ръчни настройки, при които сами определяме поведението на камерата. Трябва да подчертая, че режима на фокуса не зависят от нито един от изброените горе. С една дума напълно независим е може да е автоматичен или ръчен само по наше усмотрение.
Когато снимаме трябва да се съобразим с белия баланс. В тази камера малко ме учудва, но има: автоматичен, за естествено осветление, за изкуствено осветление и ръчен баланс по бяла или сива карта. Общо казано свикнал съм да имам поне още няколко предварително зададени баланси. От своя страна има създадено удобство (поредното взето от професионална камера). Със селектор можем да изберем присет (дневна или изкуствена светлина – задават се от менюто), или две позиции, на които да сложим собствен баланс или някой от вградените два. С малко практика лесно ще се справим, а и да си кажа честно автоматичния баланс рядко подвежда (освен при специфични моменти, но те за щастие не са много).
Точно до селектора за белия баланс се намира и селектора за избор на електронното усилване на изображението или ако трябва да го съпоставя с фотоапарат все едно да повиша чувствителността на камерата. Позициите са 3 съответно белязани с L (нормална за камерата чувствителност), M (средно повишаване), H (високо повишаване). Камерата има възможност за 3, 6, 9 и 18 децибела увеличаване. В менюто са заложени като комбинации средно/високо съответно 3/9 или 6/18 и в зависимост каква комбинация сте избрали със селектора може да превключвате на нужното за вас усилване. Снимайки с модела PD-150 трябва да призная, че не харесвах 18 децибела усилване, защото ясно се виждаше шума в картината или както на жаргон се казва – картината ври, защото наистина имаш такова усещане като я гледаш. Да, ама не както би казал Петко Бочаров при FX1 18 те децибела бяха толкова безшумни все едни снимах някъде между 6 и 9 децибела с модела PD-150. като поле за тестване избрах катедралата „Александър Невски” където тайно снимах една литургия само с наличното в църквата осветление. За съжалениЕ не можах да снимам много, защото в един момент се оказа заобиколен от група мъже в черно, които в последствие се оказаха отчета от отдела за борба със снимащите в църква. Както и да е след като бях благочестиво „изритан” до дверите на храма, се успокоих, че имах достатъчно за пробата заснет материал на 18 децибела.
Разбира се няма да пропусна и възможността за смяна на скоростите на затвора. Те са в порядъка от ¼ от секундата до 1/1000. Нормалната скорост за работа е 1/50 от секундата и винаги съм харесвал размазаните ефекти, които се получават при снимка с по-ниска от тази скорост (примерно с ¼). При 1/1000 снимах един шадраван и успях ясно да разбия водната струя почти на отделни капки, а иначе тя си е като една непрекъсната линия.
Две много важни неща: барс кода и зебрата. Потребителите, които са напред с материал знаят какво значението на барс кода и аз се радвам, че го има в камерата. Радвам се също на факта, че мога да задам, каквато искам стойност на зебрата от 0 до 100% и така да знам кога съм достигнал критична точка на осветяване за някоя важна за мен сцена (по принцип нормално държа зебрата на 70%, макар че като нямах опит я държах 100%, но след доста прегорели кадри и дърпане на уши се научих как да определям къде е най добре като процент). Освен зебрата има функция Peaking (решетка за настройка / прихващане) която е удобство при ръчен фокус, когато осветеността е малка.
Продължавам с удобствата при снимане. Има изведени три бутона нещо като шорт кът, на които може да закачим някои често използвани функции като например: затъмняване/отъмняване, стабилизатора, барс кода, опциите на дисплея, индекс. А освен тези бутони има и още няколко свързани с една интересна възможност на камерата, ако решите да направите добър ефект докато снимане. Използването на тази възможност (не мога да намеря точна дума за превод, но колегите ми си я казват така както е на английски – транзишън (преход при снимане)) изисква подготовка и позволява избран тип преход от едно действие на камерата към друго като например: слагате камерата на статив фокусирате на общия план (примерно поляна) запаметявате, след това премествате фокуса на някое цвете намиращо се непосредствено пред камерата (задния план потъва в без фокус) и пак запаметявате, сега трябва просто да изберете скоростта, за която да се случи това движение и самия начин на започване и свършване. Пускате камерата на запис натискате един бутон и хоп готово имате перфектна смяна на фокус от една точка на друга. Също така може да се използва и при варио, смяна на ирис или скорост или дори и промяна на белия баланс с цел някакъв специален ефект.
И накрая черешката на тортата. Това е възможността да настроите шест лични профила с различен изглед на заснетата картинка. Във всеки един може да изберете и промените следните параметри: наситеност и сила на цвета (с единици от +7 до -7 като при -8 изображението става черно бяло), рязкост на изображението 0 – 15 единици, цвят на кожата ( 3 варианта), корекция на експозицията при автоматичен режим (+/-7), настройка за автоматично предпазване на звука от премодулиране, избор за колко максимално да е затворена диафрагмата, настройка за белия баланс (по-топъл или по-студен), Cinematone Gamma™ (променя кривата на гамата с цел пресъздаване на тоналност близка до филмова лента), CineFrame 25 (ефект създаващ усещането за снимано с кинолента).
Отначало си казах „хм тази камера има твърде малко екстри сравнено с една висок клас 3CCD любителска камера”. После видях какви настройки позволява настройката на личен профил и някак си трудно успях да махна широката усмивка от лицето си. Камерата съвсем не предлага малко екстри. Тя е предназначена за по-задълбочена работа изискваща повече знания, но пък се отблагодарява с добра картина. В дните, в които я пробвах за съжаление беше само слънчево и не можах да видя как се държи при облачно време. При слънце, в катедрала и в едно средностатистическо осветено заведение беше безупречна. Разбира се аз снимах само на HDV формат, защото DV формата ми е добре известен. Снимките при ярко слънце дори и слънцето да бе срещу мен и обектива пак имаше добро цвето предаване, а не прегоряла картина. Харесаха ми как излизат златните кубета на катедралата, по които се виждаше и текстурата и белия блик от яркото слънце и това на едно много хубаво синьо небе (като картичка). Стабилизатора се държи добре, но пак казвам това е опция, която премахва лекия тремор на ръката, но няма да ви спаси, ако решите да се правите на Януш Камиснки и тръгнете да снимате епизод подобен на първите минути от „Спасяването на редник Раян”. Вариото на дръжката както и предвидливо изнесения напред визьор просто нямам думи за тях (малките удобства са много важни). Лесна е за употреба с много помощни бутони изведени за улеснение. Има Вход / изход i.LINK™, Вход / изход за Видео, S-video и компонентен сигнал, Интелигентно гнездо за аксесоари. За камерата се предлагат 3 вида батерии различаващи се по своя капацитет. С най-малката, с която и се продава издържа между 120 и 100 минути в зависимост кой дисплей използваме, с най-голямата може да снимате и до 600 минути. Разбира се отчитането на оставащия заряд е много точен благодарение на Info LITHIUM системата.
Кого би задоволила камерата. Това не е камерата, с която ще си снимате бебето в къщи и после ще го гледате на 20 инчов телевизор, това не е камерата, с която ще снимате и после ще обработвате изображението на компютър Pentium 3, това не е камерата, с която ще се научите да снимате. Това е камерата, с която може да получите страхотно изображение на 42 инчова 16:9 плазма, това е камерата, с която може да снимате професионални билото сватби, музикални клипове или дори малък филм и после да ги обработите в бродкаст студио, това е камерата, която ще ви помогне да направите по-добра картина от DV камерата.
Ако темите и съдържанието на този сайт са полезни за Вас и бихте искали за в бъдеще да четете още интересни статии, може да ни подкрепите с дарение. Благодарим Ви за подкрепата.
