Sony FE 90mm f/2.8 Macro G OSS се появява през далечната вече 2015-та година като обектив специализиран за макро фотография. Стар ли е този обектив? По-скоро не, с оглед на добрите оптични качества. Дали би бил подменен скоро? Няма да рискувам с прогноза, защото след като го пробвах известно време, мисля, че единствено фокусният мотор се нуждае от осъвременяване.
90 милиметра е близо до класическата дължина за макро обектив. Тази дължина го превръща и в опция за портретен такъв, макар и светлосилата му да е „едва“ 2.8. Макро възможностите са ми до 1:1, тоест ако снимате правоъгълник с размери 36 х 24 милиметра, то той ще влезе целият в кадър от край до край.
Покрива 35 милиметров стандарт матрица, както разбира се и APS-C като тогава зрителният му ъгъл е като на 135 милиметров обектив. Поставяйки го на APS-C камера този обектив се превръща освен в макро, но и в един класически портретен обектив. Аз обаче го пробвах със Sony A7R III, който също… не е първа младост по дигиталните стандарти. Тъй като времето и леда навън не са най-фотогеничните неща за снимане го пробвах предимно в студийна обстановка, като на финала ще пусна няколко кадъра, като за разкош.
Дизайн
Минималистичен дизайн, характерен за тези години. Здрав метален корпус с голям фокусен ринг. Резбата за присъединяване на филтри е 62 милиметра, а сенника за мое естетическо съжаление е обикновен прав… тип отрязана пвц тръба. Знам, че сенника тип „лале“ е създаден за варио обективи, но е красив и дава по-добър завършек… примерно.
Гривната за фокусиране от друга страна е нещото което ме радва. Дръпвате я назад и вече имате ръчен фокус, който е достатъчно стегнат да се доближи до реален ръчен фокус, но за това когато стигна до фокуса.
Под голямата буква G се мъдри бутон, който може да персонализирате. Изборът е из между почти цялото меню на камерата. Два превключвателя: един за оптичната стабилизация и един за няколко лимита за фокуса.
Ми това е. Минималистичен дизайн – малко какво да се каже.
Стабилизация
Sony FE 90mm f/2.8 Macro G OSS е обектив с интегрирана оптична стабилизация. Това е добра новина, защото не всяка камера на Sony е с матрична стабилизация, а за макро обектив, особено с такава дължина, това е важно. Мисля, че камерите с матрични стабилизации работят синхронно с обективите с оптични. Тъй като не намерих данни, а аз няма как да измеря степента на стабилизиране, ще се доверя на тестовете на Dpreview за това, че при 100 мм камерата дава около 4 стъпки стабилизация и може би комбинираната да достигне до към 6 стъпки.
При този обектив стабилизацията е най-необходима при снимане на макро. Да, снимайки портрет, може спокойно да снимате и на ½ секунда благодарение на стабилизацията, но при макрото такива скорости при снимане от ръка са невъзможни. Колкото повече се доближавате до сниманият обект, толкова по-осезаемо намалява коефициента на стабилизиране.
Винаги е добре да се снима на по-висока скорост, а стабилизацията да обира треперенето на ръката (има го) и вибрацията на затварящият се затвор.
Стабилизацията е добра и това е видно в момента, в който я изключите и видите всъщност колко ви потрепват ръцете.
Фокус
Макро обективите не се славят с бърз фокус. Да, когато не е в макро режим, тоест снимате обекти от да речем метър нататък фокусът е пъргав, особено, като използвате фазовия (който обаче не обхваща целия кадър, все пак снимах с по-стара камера).
В макро режим обаче нещата с фокуса не чак толкова бързи. Това е валидно за всеки един АФ макро обектив който съм пробвал независимо от марката. Хвърляйки поглед на обектива може да видите, че той е един от редките модели на Sony имащ метрична скала. Тя е почти ½ оборот, а конкретно макро режима взема ¾ от този половин оборот. Много често в процеса на снимане, автофокусната система не успява да „захапе“ там където сте поставили АФ точката и завърта фокуса от край до край в повторен опит да го намери. Този проблем се нарича „хънтене“ и е навлязло като жаргон от английския език. За да се намали времето, в което обектива търси фокуса се поставят така наречените ограничители на въртенето. Превключват се с копче на обектива и са заложени следните ограничения: цялостно въртене, от безкрайност от 50 сантиметра и от 50 до 28 сантиметра. Когато снимате много близко макро то е хубаво да сте превключили на ограничението 50-28 за да намалите времето на хънтене, ако се появи.
Когато съм в студио не разчитам на автоматичен фокус. Така или иначе снимам от статив, затова се доверявам на ръчният фокус. Както споменах по-горе, достатъчно е да дръпнем леко гривната за фокусиране към нас и вече сме на ръчен фокус. Тогава става и активна метричната скала. При АФ фокус тя е неактивна и не дава показания.
Освен разстоянието до сниманият обект в синьо може да видите и какво е макро съотношението, в което снимате. Най-близкото фокусно разстояние е 28 сантиметра. От фокалната равнина, където се намира сензора, до най-предната част на обектива (без сенник) има точно 15 сантиметра, тоест сниманият обект ще бъде на 13 сантиметра от предната част на обектива, което е безопасно разстояние и не засенчва снимания обект… в повечето случаи.
При ръчен фокус може да се доверите на двама помощници: цифрово увеличение мисля до 10х и пийкинг. В силен макро режим се доверете на цифровото увеличение, много по-точно фокусира от пийкинга. Хубаво е да знаете, че увеличението работи в една АФ точка и така може да се ориентирате къде точно искате да фокусирате и да позиционирате АФ точката там, независимо, че сте на ръчен фокус.
Пийкинга е подходящ при по-малко макро увеличение. Това го споделям от практиката си с макро обективи.
Оптични показатели
Оптичната схема на Sony FE 90mm f/2.8 Macro G OSS се състои от 15 елемента разположени в 11 групи. От тях един асферичен, един с екстра ниска дисперсия и един със супер ниска дисперсия. Покритието на лещите е Nano AR.
Направих си задължителната снимка на скалата за резолюции в студиото. За наличие на хроматични аберации трябва много да се втренчвам в монитора, за да открия такива, а на хартия не личи да има. Все пак за своя застраховка може да си пусне, опцията за корекция на аберации.
Наблюдавам лека дисторзия тип буре, много лека и се коригира почти на 100% от профила в програмите на Adobe.
Разбира се винетиране при максимална диафрагма 2.8. някъде до 2/3 диафрагма съвсем в краищата на кадъра. При диафрагма 8 изчезва напълно. Коригира се с профила в програмата.
Много добра рязкост от центъра до края при диафрагма 2.8. В диапазона 4-11 практически няма разлика между център и край.
Дифракция на светлина започва да се наблюдава (много минимална) при диафрагма 16 и по-видима при 22.
В галерията може да видите примери със 100% кроп, без да са приложени никакви корекции.
Диафрагмата е от 9 заоблени ламела. Макар да не е много светлосилен по стандартите за портретник (все пак те са поне 1.8), този обектив става портрети, макар че с тази добра острота… ще се наложи леко да блърнете, ако снимате някоя по-претенциозна мадама.
Макар обектива да е с диафрагма 2.8, то в макро режим нещата седят малко по-различно. Колкото повече се приближавате към съотношение 1:1, толкова повече спада светлосилата на обектива, макар той да не ви показва това. Макар да пише диафрагма 2.8, при максимално макро съотношение 1:1 светлосилата всъщност се равнява на диафрагма 5. Повечето фотографи снимат на полуавтоматичен режим, или ауто ISO и не забелязват промяната, но аз, снимайки на М забелязвам веднага загубата на светлосила. Защо се губи? Писал съм статии по въпроса за макрото в раздел „Фотография“ на сайта и ето ви повод да ги откриете и прочетете.
Работа
Работата с макро обективи не е от най-лесните. Когато се използва като стандартен среден телефото всъщност е лесен за употреба, но когато навлезете в дебрите макрото, нещата се поусложняват. Като снайперист трябва да контролирате дишането си и мърдането, защото всеки милиметър буквално ви вади от мястото, където сте фокусирали. Когато снимам навън си признавам, че често използвам серийно снимане и търся кадъра с най-добър фокус, защото не ходя на фитнес да блъскам и да съм як батка и това води до леко клатушкане напред назад, като снимам (а може и хубава бира да е).
Макар обектива да предлага предимствата на автоматичния фокус, то често снимам на ръчен, а тук е удобно заради добрата стегнатост на гривната за фокусиране. Буквално си задържам дъха докато фокусирам и натисна спусъка, за да намаля шанса за разфокусиране. Снимам на диафрагма 8-11, освен ако не е самоцел да снимам на максималната 2.8. особено при макро 1:1 дълбочината е буквално няколко милиметра и много често, ако не снимате на статив, то снимката е брак…
Не се увличайте с прекомерното затваряне на диафрагма 22, защото вместо рязкост, може да имате леко блърване на сниманият обект.
Sony FE 90mm f/2.8 Macro G OSS би могъл да има наследник клас GM. Просто към добрата оптична схема да добавят ново поколение мотор и леко да подобрят дизайна.
Снимките в галерията не са арт, а по-скоро такива да усетя качествата на обектива.
