Макар и със седмица закъснение от обещанието за продължение на статията за новите компактни обективи на Sony, не се чувствам много гузен, защото за това време от Adobe пуснаха профили и за 3-те обектива, преди ден-два. Това е много добра новина за снимащите с Sony FE 24mm f2.8 G, защото конкретно този обектив от триото имаше доста изразена дисторзия под формата на буре, (но не с бира). Профила действа много добре, смятам, че по-добре и от ръчните ми настройки, затова отново препоръчвам, да снимате в RAW и после да приложите профила дали в Camera RAW на PS, или директно в LR. В по новите версии дори се прилага автоматично след разпознаване на файла.
Днешната статия, че е доста къса за стандартите ми, поради простата причина, че в предишната споменах много общи неща и за 3-те обектива.
Понеже днес е финалът на европейското, то съм заредил хладилника с доста белгийска бира (жалко че отпаднаха) и съм склонен да си отворя една сега, докато вие прочетете статията за Sony FE 24mm f2.8 G, където ще се запознаете с общите черти за троицата.
Хайде наздраве, до след 10 минути.
Днес ще довърша започнатото преди 2 седмици споделяйки мнение за обективите Sony FE 40mm f2.5 G и Sony FE 50mm f2.5 G
Дизайн
Еднакъв и за 3-те обектива до степен, че като потребител сигурно трябва да лепна по една тясна лента цветен гафер, за да ги различавам бързо, че като одъртях и са ми къси ръцете да чета кой колко милиметра е.
Идеално за видеографите снимащи с ригове, или гимбъли.
За себе си споделих удобството да използвам държач за обективи на Peak Design, в комбинация с дълъг ремък и дето се казва да си ходя без багаж.
О, дааа сетих се за една разлика. Сенника. При Sony FE 24mm f2.8 G е класически тип „имахме тръба резнахме малко от нея сложихме байонет и ето ти сенник“. При Sony FE 40mm f2.5 G и Sony FE 50mm f2.5 G обаче сенника е по-интересен от типа каквито сме виждали при някои скъпи Leica, или Zeiss обективи – издължени и стеснени тип кинаджийски матбокс. Забравих да го снимам затова прилагам едно официално фото на сенника.
Оптика
Тук вече имаме разлика. При Sony FE 40mm f2.5 G имаме 9 елемента в 9 групи като 3 от елементите са асферичен тип. Заснех таблица в студиото, както винаги. Сега да разнищя как се представя.
Винетиране – да. Няма обектив, който да съм пробвал и да не е винетирал… независимо от цената. Максималната диафрагма си има тази “екстра” и никой производител не се мъчи да я коригира. Ако не разчитате на профила на Adobe, а е хубаво да разчитате, може да го правите ръчно. Става лесно.
Така или иначе винетирането е видимо само много в краищата на кадъра и при диафрагма 8 изчезва.
Хроматични аберации. Ето тук за първи път срещнах следния феномен: в Camera RAW на Adobe, има един чекбокс, който при избор и софта автоматично чисти (в някои случаи много добре) хроматични аберации (сини, лилави, или зелени контури, които се появяват на границите с голям контраст). При Sony FE 40mm f2.5 G обаче хроматични аберации не открих, а внимателно огледах таблицата. Феноменът е, че ако избера чекбокса за чистене на аберациите, то се появяват такива там където до сега не е имало.
Слагам един пример, с препоръка да не маркирате този чекбокс, който иначе е едно от задължителните неща които правя.
Лявата част е некоригираната, дясната е с активен чекбокс за корекция на хроматичната аберация. Като придвижите плъзгача ще видите, как дори се получава лека загуба на рязкост.
Добре.. на максимална диафрагма може да има винетиране, но пък има и рязкост в краищата почти идентична с тази в центъра. Разликите са минимални и отчасти може би заради винетирането.
Дисторзия – много лека почти минимална тип буренце. Забележима единствено при екстремно близко снимане на успоредни линии. Коригира се на перфектно от профила на Adobe.
Пускам дежурните снимки на 100% кроп от кадъра, като няма никакви корекции прилагани от програмата.
Да видим как се държи Sony FE 50mm f2.5 G. Тук също имаме 9 елемента в 9 групи, но от тях 2 асферични и един с екстра ниска дисперсия на светлина.
Липсва хроматична аберация, но и онзи феномен, за който споменах по-горе, също не се проявява. Дисторзията тук е пак лека и е под формата на възглавничка. Коригира се лесно… знаете как. Винетирането е почти идентично с това на Sony FE 40mm f2.5 G, но лично за себе си имам усещането, че е малко по-изразено.
При максимална диафрагма рязкоста е сравнително консистентна, но в краищата имаме по-изразена загуба на рязкост сравнено 40-ка.
Ето и тестовите кадри със Sony FE 50mm f2.5 G пак без никакви корекции.
По отношение дифракция на светлина. Пробвах обективите на 24 мегапикселова матрица и там дифракция се появява едва при 22 диафрагма, тоест минимална. До 16 няма никакви проблеми, а на 16 лесно се постига ефекта с лъчите, които обичам да правя и картинката се запазва цялостно остра. Вътрешните отражение са минимални и не дразнят. Това ако решите да се заигравате.
Боке и дефокус
Заради леката дисторзия тип буре, Sony FE 40mm f2.5 G според мен прави по-интересно боке – леко завъртяно и определено ми харесва повече. От своя страна Sony FE 50mm f2.5 G предлага по-плитка дълбочина на рязкост и малко по-кремообразно боке.
И двата обектива нямат изразени остри ръбове на търкалцата, което за мнозина е показател за висококачествено боке, но аз си оставам фен на “паричките” в бокето – ясно изразени остри ръбове.
Големия въпрос – максимална диафрагма 2.5 не е ли малко. С оглед размера на обективите е ОК мислени са компактни, а честно казано свръх плиткия фокус е вървежен в инстаграм, но не и ако ще печаташ снимката. На хартия нещата с фокус на половин мигла не седят много добре, както на дисплей на телефон.
И двата обектива имат приятен дефокус при максимална диафрагма и добро боке. Спокойно може да се снима на максимална диафрагма, защото както по-горе писах рязкостта е константна по целия кадър.
Sony FE 50mm f2.5 G поставен на APS-C камера се превръща в един добър къс портретчик, макар и Sony FE 40mm f2.5 G с неговото по-интересно боке да се справя също добре на APS-C сензор.
Накратко от троицата обективи Sony FE 40mm f2.5 G се оказва оптически най-добър и близо до много висок клас обектив – GM. Аз обаче не мога да му свикна. Много ми е странна тази дължина, защото, ако следваме логиката то би трябвало да е 43 mm ако от Sony са решили това да е 100% “нормален” обектив. От години насам, обаче е прието 50 mm да се води нормален обектив, независимо от факта, че е над 43 mm…
Двата обектива са ми твърде близки като фокусно разстояние и може би избора на потребителите ще пада върху един от двата. Аз съм свикнал с 50 милиметровата визия и ще предпочета Sony FE 50mm f2.5 G, докато снимащите стрийт, може би ще се спрат на Sony FE 40mm f2.5 G, макар да не е класически 35 mm.
Остана да пусна няколко кадъра за финал, но бидейки заедно с 24 mm и знаейки какъв фен съм на широкото, май не остана много за двата по-дълги обектива.
Sony FE 40mm f2.5 G
Sony FE 50mm f2.5 G
