Sony FE 24mm f2.8 G се появи мисля март 2021 година, заедно с още два обектива – Sony FE 40mm f2.5 G и Sony FE 50mm f2.5 G и според мен са насочени към концепцията на Sony Alpha 7c, за която си поговорихме преди няколко седмици.
Имах възможността да се разходя с трите обектива накуп и да усетя всъщност какво е да бъдеш с компактна система на Sony. Това не е първо преживяване разбира се, пътувал съм не малко с други такива компактни системи и съм оценил предимствата, но тук за първи път ми се случва с камера с голям сензор.
Днес ще споделя мнение за Sony FE 24mm f2.8 G, а следващата седмица и за останалите два обектива.
Дизайн
И трите обектива са с почти идентични размери, може би с някой милиметър разлика като дължина, но честно казано трябваше всеки път да чета надписа на обектива, за да се ориентирам кой е. Да, сенника на 24 мм е по-различен (заради зрителния ъгъл) и това бе един бърз жокер, но на 40 и на 50 са еднакви…
Здрав метален корпус, солидна изработка. Два ринга за управление – фокусен и за диафрагмата. “О” пръстени за защита срещу влага и прах. Наличие на функционален бутон на обективите с възможност за персонализиране, както установих почти всичко, което искате от менюто на камерата. Ще спомена няколко думи за този бутон по-долу. Може да се открият още превключвател за фокуса, както и превключвател за работата на диафрагмата.
Сенника също е метален, щраква на байонет. Бих предпочел разбира се да е дизайн “лале” за да има по-голяма ефективност, но това би увеличило размера му, а концепцията му на закачане… май не позволяваше обръщане, когато се пренася…
Резбата за филтър и на трите обектива е 49 mm, което означава употреба на еднакви филтри и размяна на капачките, без да гледате коя за кой обектив е.
Sony FE 24mm f2.8 G макар и с метален корпус и стъклена оптика, тежи едва 162 грама, дълъг е 45 милиметра и диаметъра му е 68 mm. Влиза без проблем (без сенник, но с предна и задна капачка) в джоб на панталон, не казвам дънки, че с тая ластична мода в момента…
Накратко това е общото между трите обектива с малко повече за Sony FE 24mm f2.8 G. Сега по-конкретно за днешният гостенин.
Диафрагма
Диапазон от 2.8 до 22 през 1/3 стъпка, плюс “А” позиция, за случаите в които ще работите на приоритет на скорост. Макар и само G тип, при Sony FE 24mm f2.8 G имаме усещането за GM обектив, с оглед изработката и екстрите – управляема от обектива диафрагма през 1/3 стъпка.
С оглед потребителите, към които са насочени тези обективи… честно казано не знам дали ще оценят тази приятна екстра. За дърти потребители като мен снимащи вече 35 години много от които с ръчно фокусни обективи, наличието на диафрагмен ринг на обектива е нещо нормално.
Така или иначе почти винаги държа лявата си ръка под обектива и пръстите ми лесно могат да местят фокуса или диафрагмата.
Този ринг е полезен и за снимащите със Sony A7c, при която предния скролер липсва (макар и заместен с този на гърба).
Мое мнение, но мисля, всеки запален фотограф бързо би свикнал с тази екстра, до степен, че ще му липсва, като сложи обектив без ринг за диафрагма.
Ринга може да работи в два режима: на стъпки (кликащ) и безстъпково. Първи режим удобен за фотографи, втория за видео оператори. Режимите могат да се избират със селектора за който споменах. Аз, понеже не ползвам твърди стъпки, бях поставил на безстъпков режим ринга на диафрагмата – когато тествам снимам в двете крайности – максимално отворена / затворена позиция.
Конструкцията на диафрагмата е 7 заоблени ламела. Нечетното число дава интересни лъчи на светлинните източници, когато се заиграваш с дифракция на светлина.
Sony FE 24mm f2.8 G не е създаден като “боке” трепач, затова и не виждам смисъл от по-скъпа екстра като заоблени ламели, но както казах макар и G има усещането на GM (Sony потребителите ще ме разберат).
Все пак при максимална диафрагма и подходящи условия във фона, може да се постигне видимо боке.
Нещото, което откровено не ми харесва е дизайнът на ринга на диафрагмата. Той е чисто кинаджийски – удобната, когато камера е на риг и има закачена зъбна предавка за управление на диафрагмата. За видео операторите може и да е удобно…
Ок, има добро сцепление с пръстите на ръката, независимо голи или в ръкавица, но не ме кефи усещането! Бих предпочел оребрението да не е толкова агресивно…
Фокус
Последните години не съм попаднал на обектив с бавен фокус. Sony FE 24mm f2.8 G е доста широк обектив, което прави фокусната му скала къса и съответно само при екстремно близко снимане се налага камерата да фокусира. При по-общи кадри се усеща само минимална корекция.
Работят всички Аф режими и екстри, като фокус по око и т.н.
Тук настроих функционалния бутон на обектива като го натисна, да преминавам в ръчен фокус. Защо не се възползвах от DMF функцията на камерата? Обектива е къс, както казах едва 45 милиметра. Ръцете ми са големи с къси кебапчета накрая, на които казвам пръсти. Много лесно пипвах лесно фокусния ринг докато снимах, а това веднага довеждаше до превключване за момент на ръчен фокус, нещо, което нежелаех.
Персонализирайки бутона, натискайки го с левия палец, то с показалеца на същата ръка леко въртях фокусният ринг и това хем се случваше в моментите, в които исках, хем ми бе по-удобно. Споделям опит, вие сте свободни да персонализирате бутона както искате.
Оптика
Осем елемента в седем групи, от тях 3 от асферичен тип и един с екстра ниска дисперсия.
При висок контраст може да се видят леки хроматични аберации изразяващи се по-чести в тънка зелена линия. Нужно е голямо “вталясване” за да се открият. Коригират се лесно само с кликване на “чекбокса” в RAW конвертора.
3 те асферични елемента обаче… не са успели да коригират дисторзията на обектива, а тя е много видима. Тук дисторзията е тип “буре” и се проявява независимо дали сте близо до обекта, или далече.
В процеса на снимане не се забелязва, защото камерата я коригира напълно и ако снимате в JPEG, така и няма да разберете. В RAW формат и отворен в Camera RAW на Adobe Photoshop, или в Adobe Lightroom, корекциите от камерата изчезват и “бурето” се вижда.
До приключване на броя, както се казва от Adobe не бяха пуснали още профил за корекция на оптичните проблеми, затова се налага да се свърши тази работа на ръка.
Трябва да отидете в раздел “Lens“ и от там ръчно да коригирате дисторзията и винетирането. По мое мнение около +40 е добре.
Всъщност винетирането при максимална диафрагма е по-силно изразено и корекцията може да достигне до около +60
Макар и да се коригира дисторзията, както е видно от примера, се губи част от ъгловия обхват на обектива. Принципно такава корекция се налага може би само като имаме архитектура, или ясно изразени успоредни линии.
Дисторзията е единственият сериозен недостатък на този обектив. За снимащите в JPEG ще остане незабелязан, за снимащите в RAW ще се наложи още една допълнителна обработка, поне докато Adobe не пуснат своя профил за корекция.
Всъщност, може да направите свой собствен профил. От Adobe са се погрижили в демо стъпки да ви покажат как се прави профил. вярно малко е играчка, трябва да разпечатате едни шаблони, но… има и по-лесен начин.
Разходете се до… до сградата „Red Apple“ намираща се до южния парк и заснемете една празна тухлена стена от 2-3 метра. После в раздел „Lens“ направете корекциите за дисторзия и си ги запазете за бъдещо ползване. За винетирането може да използвате някоя едноцветна светла стена.
Като острота обаче Sony FE 24mm f2.8 G се справя много добре, дори и на максимална диафрагма. Разликата на 2.8 между центъра и краищата е минимална а от 4 до 11 е незабележима. При диафрагми 16 и 22 започват да се наблюдават признаци на дифракция (16 са почти незабележими) но принципно и двете стойности са напълно използваеми, ако се наложи (аз например, често ги ползвам, за да се заигравам със слънчевите лъчи).
Примерите, които следват са без никаква корекция: винетиране, дисторзия и хроматична аберация, за да се ориентирате максимално в качествата.
Приложение
Sony FE 24mm f2.8 G, Sony FE 40mm f2.5 G и Sony FE 50mm f2.5 G са насочени както към фотографи, така и към видео оператори. Най-точно се връзват със Sony A7c, както по тази логика ще се вържат добре със Sony Cinema Line FX3 и са особено подходящи за използване с риг (при смяна фокуса и диафрагмата попадат на едно и също място) така и заради малкия обем и тегло за гимбъл.
Да, може да се използват с всяка една останала камера на Sony била тя на Е или FE байонет, тоест APS-C или 35 mm стандарт.
За мен обаче си остават идеални за потребителите на Sony A7c. Имах само няколко дни на разположение и в един от тях скокнах до долината на адската жега – Пловдив. Като фен на Peak Design, камерата бях окачил на дълъг ремък диагонално на мен, а два от обективите поставени на държача за обективи (пак на Peak Design) закачени на кръста. В левия джоб телефон, в десния портфейл и самия аз (бая кила).
Това бе целият багаж и честно казано почувствах се особено добре, и не се наложи да изпивам повече от 2 мътни бири, за да възстановя водният си баланс (а бе 29 градуса на сянка).
Пускам няколко снимки от разходката, а следващата седмица ще споделя с няколко думи и за Sony FE 40mm f2.5 G и Sony FE 50mm f2.5 G, единият от които ми е малко странна дължина, а другия любима.
