Sony FE 24mm f/1.4 GM е от обективите с така наречената от мен любима дължина. За годините си практика 24 и 50 mm поставени на „Лайка“ формат са ми били удобни, за кадриране и създаване на добри снимки. Фен съм и на плиткия фокус като с времето се излекувах… малко от манията си по свръх светлосилните обективи (например 50 mm f/1.1). Признавам че за първи път изпробвам толкова светлосилен 24 mm обектив и разбира се през повечето време бях заковал на 1.4 диафрагма.
Миналата година разходих мини троицата 24, 45 и 50 из Майнатаун и бях доволен от факта, че не се наложи да нося чанта… да, обективите бяха компактни, но със светлосила 2.4 или 2.8 за 24 милиметровия, тоест 4 пъти по-тъмен сравнено с 24-та, която разхождах до преди няколко дни. Размерът си има цена. Sony FE 24mm f/1.4 GM е почти два пъти по-голям, за да може да се похвали с тази светлосила. Все пак тестовата камера – Sony 7c не го усети като някакъв дисбаланс, напротив работи се удобно дори и на толкова компактна камера.
Създаден е, както подсказват и абревиатурите, за камери с „Лайка“ формат сензор, но разбора се може да се използва и на камери с APS-C формат на сензора, където приравненият зрителен ъгъл ще е като на 36 милиметров обектив.
Стига толкова общи приказки и да се насочвам към:
Дизайн на обектива
Класически GM обектив с изработка от най-висок клас. Прахо и влагозащитен магнезиев корпус. Ринг за управление на диафрагмата и гривна за фокуса. Превключватели за режим на фокуса, както и стандартната вече опция за преминаване от стъпково към плавно движение на диафрагмата, както и бутон за заключване на фокуса, който може да персонализирате по свой вкус. Казвайки „по свой вкус“ означава, че може да избирате измежду почти цялото меню – 27 страници с възможности като някои от тях честно казано идея си нямам защо бих ги сложил точно на този бутон. Аз например сложих увеличение при ръчен фокус, защото не обичам автоматично камерата да го включва, когато съм на ръчен фокус.
Примирих се вече, че Sony няма да сложат метрична скала на обектива. На мен ми върши работа, защото често снимам от максимална близост и наличието на такава скала ме ориентира. При някои конкурентни марки тази скала се появява във визьора (много удобно), но при моята тестова – Sony 7c поне за сега не открих такава функция…
ОК при снимане в ръчен фокус се появява подобна метрична скала, но ми се ще същата да я имам и в автоматичен фокус.
Сенник – голям, пластмасов (лек) тип лале. Перфектен размера ме радва, защото както неведнъж съм казвал сенника пази не само от слънце. Покрит е с кадифе за максимална ефективност. Недостатък – задържа прах и мръсотия, но ако имате хартиено тиксо под ръка, може лесно да го почистите (веднъж-два пъти годишно).
67 милиметра резба за филтри. Това е добре, защото цената няма да е висока. Липсва ми отвор в сенника през който да управлявам поляризационен филтър. В случая размера на сенника може би не позволява такъв, ако трябва да съм съвсем честен.
Избирайте „тънки“ версии за филтрите за да сте напълно застраховани, че няма да влязат в кадъра. Това е съвет за всеки обектив от 24 mm и надолу.
Фокус
При Sony FE 24mm f/1.4 GM няма какво толкова да кажа за фокуса. Достатъчно е широк за да имаме мигновен фокус. Все пак пробвах с фокус по дисплей от най-близък до най-далечна дистанция и да сложили са добър мотор.
За снимащите видео лошата новина е, че не е съвсем безшумен. Чувам въртенето на мотора – нещо като бързо „чаткане“. Със сигурност вградените микрофони ще го чуят и те.
Използването на ръчен фокус е лесно – голяма гривна, линейно движение и пийкинг, както и подробна метрична скала (както казах по-горе). Освен това може да се възползвате от увеличени до 11.7 пъти, макар аз да предпочитам 5.9 при прецизно фокусиране.
Снимам в така наречения DMF режим, за да мога да префокусирам ръчно на момента, затова селектора за фокус на обектива ми е малко излишен. Това като противовес на казаното в ревюто за Sony FE 24mm f2.8 G, където заради малката гривна за фокусиране имах проблем с DMF режима.
Минималното фокусно разстояние е 24 милиметра тоест имате 10 сантиметра от ръба на сенника (задължително снимайте със сенник) до снимания обект.
Диафрагма
11 ламела от заоблен тип. Признавам, че скоро не бях хващал обектив с толкова много ламели… стандартно повечето про обектива са с 9, а някои ръчнофокусни „Цайсове“ са с по 10 ламела. Единадесет парчета означават запазване на облото боке при по-затворени от 1.4 диафрагми. Поне по спецификации, до около 4.
Освен че позволява кръгло боке при диафрагма 2 например, което от своя страна води до по-добра рязкост по целия кадър, но и 11 те ламела дават много по-добър ефект при дефекта наречен дифракция на светлина. Говорили сме неведнъж за него, знаете, че съм фен и често се възползвам от този дефект за да рисувам слънце с много лъчи. При нечетен брой лъчите се удвояват. В галерията може да видите няколко примера с търсене на точно този дефект-ефект.
Управлението на диафрагмата може да се извършва със скролер от камерата. Sony 7c няма класическия намиращ се отпред под спусъка, затова ръчното управление от обектива много ме радва. Може да избирате из между „кликаща“ през 1/3 стъпка, или плавна безстепенна. Управляващия селектор се намира точно срещу бутона за отключване на байонета.
Безстепенната диафрагма е удобна за снимащите видео. Ринга на диафрагмата е метален за разлика от гумирания ринг на фокуса. Не съм сигурен на 100% дали зъбчатка за следящ фокус ще съвпадне с набраздяването, на ринга за диафрагма. Не разполагам с такава система, защото видеото не ми е приоритет, ако някой е пробвал да сподели с коментар.
Диапазона на диафрагми е класически за толкова светлосилен обектив – 1.4 до 16, а затваряйки максимално търсейки дифракция, то при камера с 24 МП матрица на голям сензор не забелязвам въпросната дифракция да се проявява а нарушаване на рязкостта. При камери с по-висока резолюция обаче е възможно да се наблюдава спадане на рязкостта при максимална диафрагма.
За оптиката
Sony FE 24mm f/1.4 GM защитава напълно GM абревиатурата в името си. Качеството на изображението е видимо по-добро сравнено с компактния Sony FE 24mm f2.8 G, който тествах преди година.
13 елемента в 10 групи като от тях два асферични и три с много ниска дисперсия на светлина.
Благодарение на асферичните елементи веднага се вижда минималната дисторзия (в случая възглавничка), за разлика от силно видимата (бъчвичка) при компактния модел – 24/2.8. Когато използвате профилите на Adobe почти не се забелязва някаква корекция освен винетиране. Да, винетиране има, при максимална диафрагма има разлика от почти един стоп между центъра и краищата. Интересното е, че винетирането намалява когато се затваря диафрагмата, но не изчезва, колкото и да се затваря.
Профила коригира винетирането, както и минималната дисторзия. За себе си дори предпочетох да не използвам профила, а само на око да коригирам винетиране, ако го има.
Вижда се тънка хроматична аберация в зелен цвят на границите с максимален контраст – например търкалата на бокето. Признавам аз не успях да се преборя с нея. Нито профил я чисти, нито на ръка. Не изчезва и при затваряне на диафрагмата. В случая обаче е по-скоро „вталясване“ защото наистина е тънка и забележима само при 100% увеличение на кадъра. Все пак голямата светлосила си има цена.
На тестовите кадри, които са правени без прилагането на никакви корекции (както в камерата, така и в софтуера за обработка) може да видите, че дори и на 1.4 диафрагма обектива има добра рязкост в краищата, а на 2.8 до 16 рязкостта е еднаква по целия кадър.
При максимална диафрагма забелязвам освен винетирането, но и малко снижаване на контраста в краищата на кадъра. Тоест изображението става една идея по-бозаво, като контраст. Когато се затвори на 2 и нагоре този по-нисък контраст изчезва.
Вътрешните отражения са почти минимални независимо че се разхождам по нервите на оптиката снимайки директно срещу слънцето. На някои моменти може да решите, че има такива, но това всъщност е отражение на матрицата върху задната леща.
Оптически погледнато Sony FE 24mm f/1.4 GM е много добро стъкло!
Може да видите разликата с приложен профил на Adobe и без профил.
Почти еднаква позиция (така става, когато те домързи да си носиш статива) и разликата между диафрагма 1.4 и 16
Дефокус и боке
Светлосила от 1.4 ме изкушаваше да снимам предимно на нея. Много приятен дефокус, много приятно боке. Според някои критици, бокето не е превъзходно, защото е с остри ръбчета, което нарушава кремообразния дефокус. Аз обаче харесвам точно остро боке, каквото често виждам в обективите на Zeiss и може би причината е в дългото партньорство между Sony и Zeiss.
Заоблеността на бокето се запазва почти до края на кадъра, където започва леко да се сплесква.
За финал
Sony FE 24mm f/1.4 GM, колкото и да е странно е компактен обектив в класа си съдейки по аналогични модели. Размерът му е такъв, че няма размишлявам дали да го оставя у дома тръгвайки на сериозна обиколка, а смело ще се намести в раницата ми.
Притежава качествата на професионален работник и предоставя много качествено изображение още на максимална диафрагма 1.4, а най-добри резултати дава в диапазона 2.8-11.
Закачен на APS-C камера той се превръща в класически „стрийтъджия“, като светлосилата му позволява отделяне на обектите от фона и акцентиране на тях.
За мен като градски пейзажист ми даде възможността хем да имам широк ъгъл хем да си припомня страстта ми по супер плиткия фокус
Стъклото е добро с минимални забележки.
