Sony FE 14mm f/1.8 GM – звездоброеца

Напоследък ми тръгна да се забавлявам с GM обективи на Sony и пред въпроса „искаш ли да изпробваш за няколко дни Sony FE 14mm f/1.8 GM“ отговорът ми бе „да“, независимо, че на главата ми бе съвсем друг ангажимент. Поради ограниченото време се съсредоточих само в тестване без опцията да се забавлявам.

Яркото есенно слънце бе с мен и поради широкия ъгъл почти винаги се стремях да го вкарам в кадър. Да, правя го, защото харесвам ефекта, а и по този начин проверявам контраста и качеството на лещите в обектива. Извинявам се предварително, ако на някой читател са му досадни непрекъснатите слънца в кадъра.

И така Sony FE 14mm f/1.8 GM – свръх широк обектив с много голяма диафрагма. Мисля, че до сега най-светлият обектив с такова фокусно разстояние, който съм пробвал е бил на диафрагма 2 и ето че слязох под тази психологическа граница.

Идеален за звездна фотография, но с човека дето обеща да ме вкара в занаята на звездобройството, за пореден път ни се разминаха ангажиментите и лично аз звезди не можах да заснема. Все пак Михаил Минков (въпросния човек) щедро предостави няколко кадъра с цел да се илюстрира възможностите на оЙбектива. Галерията ще е малко по-надолу.

Започвам с няколко ключови спецификации, а след това с дизайна и там каквото следва.

Ключови спецификации:

• Свръх широкоъгълен и светлосилен прайм обектив
• 114 градуса зрителен ъгъл при използване с 35 mm стандарт матрица
• Минимално фокусно разстояние от 25 cm.
• Оптична схема – 14 елемента в 11 групи, от тях 2 XA, 2 ED и 1 Super ED елементи
• Nano AR II и флуорен покритие на лещите
• 9 заоблени ламела на диафрагма
• Два линейни XD мотора за фокуса, вътрешен фокус
• Конструкция със защита от неподходящи атмосферни условия
• Ринг за управление на диафрагмата с „де кликаща“ функция
• Бутон за фиксиране на фокуса
• Джоб в задната част за използване на желатинови филтри
• Вграден сенник тип лале
• Тегло: 460g.; Размери – диаметър Х дължина: 83 x 99.8 mm

Дизайн

Бих казал класически за GM серията. Здрава изработка, корпусът е от магнезиева сплав, фокус рингът е достатъчно широк и гумиран, а ринга за диафрагмата е там, където съм свикнал – близо до корпуса.

Относително компактен е за това, което е като зрителен ъгъл и светлосила и затова си позволих да го сложа на любимият си туристически Sony A7c. Е да… лекичко му големее, но не прекалено.

По корпуса може да откритите превключвател на фокуса, както и бутон за заключване на фокуса, макар точно за толкова широк обектив мисля, че тази функционалност е излишна с оглед късия фокус…

Диафрагмата е стъпкова през 1/3. Като разбира се може да изключите стъпковото превключване и да минете на тихо безстъпково – нещо от изключителна важност за видеографите.

Сенника е вграден тип лале. Няма място за фото филтри, освен ако не използвате специални системи за свръх широкоъгълен обектив, които се закачват за външната част на сенника и се използват плоски филтри с широчина поне 100 mm. В задната част обаче си има предвидено джобче за поставяне на желатинови филтри с определен размер. Най-често това са ND филтри с цел увеличаване времето за експозиция.

В интернет магазини съм попадал на системи, както за филтри в предната част, така и за такива в задната част (не желатинови а пластмасови с държач). Тоест, ако сте пейзажист съществуват решения когато се търси перфектният кадър.

 

 

Sony FE 14mm f/1.8 GM

Обективът, съдейки от абревиатура в името покрива 35 mm сензор като зрителният му ъгъл е 114 градуса по диагонала на кадъра, а ако се закачи на APS-C камера, то се превръща в приравнен 21 mm., а зрителният ъгъл ще бъде 91 градуса.

Не бих казал, че липсва оптична стабилизация с оглед, че почти всяко актуално Sony тяло с е с матрична такава. Все пак снимайки с тяло без стабилизация, то не е особена драма с оглед широкия ъгъл и правилото за снимане от ръка.

Все пак благодарение на стабилизацията направих няколко нощни кадъра на Русе от ръка, някои от които бяха по с по 1 секунда експозиция… а имам толкова хубав и качествен статив… определено съм станал мързелив, или разглезен.

Фокус

При свръх широкоъгълните обективи фокусът е малко имагинерно понятие. Да, разбира се има такъв, но често той е за случаите, в които снимате между минималното фокусно разстояние (в случая 25 сантиметра) и да речем около 1-1.5 метра, защото след това често следва безкрайност.

В търсене на дефокус и bokeh (нали) снимам точно в този диапазон и фокуса се справя пъргаво и безшумно, благодарение на два линейни (изключително динамични както ги водят) мотора. Просто при тест от най-близко към безкрайност положение прехода и почти мигновено, без вибрации по корпуса или шум… какъвто чувах например при Sony FE 24mm f/1.4 GM да речем.

Определено ми липсва скала за дълбочина на рязкост за да се ориентирам при каква диафрагма ще имам хиперфокално разстояние, но от опита си знам, че 8 или 11 ще ми гарантират фокус кажи речи от мен до хоризонта.

Безкрайният фокус не е добра новина за искащите да снимат на ръчен фокус видеографи, мисля, че няма смисъл да обяснявам защо. Все пак в следящ режим и на следящ фокус мисля, че ще имат точност и пъргавина, за да преглътнат липсата на реален ръчен фокус.

Не съм пробвал как се „ловят очи“ през Sony FE 14mm f/1.8 GM с оглед, че това е далече като обектив за портретна фотография.

Диафрагма

9 ламела от заоблен тип, а нечетния брой означава много, наистина много лъчи в случаите, в които попадат точкови източници на светлина, а диафрагмата е много затворена. Знаете правя ги тези експерименти, макар да рискувам с лека загуба на рязкост, защото ми харесва слънце в кадър с лъчи като изразно средство.

При максимално отворена диафрагма усеща лека загуба на рязкост в краищата както и винетиране. Това може би ще създаде някакъв лек дискомфорт на звездните фотографи с оглед, че те снимат на максимална диафрагма, но за пейзажистите снимащи на диафрагми 5.6-11 едва ли ще усетят нещо друго освен рязкост по целия кадър.

Оптика

Както писах по-горе в ключовите характеристики: 14 елемента в 11 групи, от тях 2 XA, 2 ED елемента и 1 Super ED елемент.

Тук идва и момента с цялото това измъчване на обектива със снимки срещу слънцето. Вътрешните отражения са минимални, а снимките направени директно срещу слънцето запазват перфектният си контраст.

Сега… моя е грешката не че не погрижих за чистотата на обектива!!!

Свръх широките обективи трябва да се поддържат изключително чисти, както предната, така и задната леща. Всяка прашинка си личи особено при директна светлина и това може да се види от снимките които съм правил. Така, че това не са вътрешни отражения а просто мръсна челна леща за което никакво извинение не важи…

По отношение на хроматични аберации – изключително минимални, бих казал невидими особено ако се използва профила в Camera RAW или LR. При използване на профила се вижда и коригиране на винетирането и лека корекция на дисторзията, която също е минимална. В случаите в които снимате в Jpeg тези корекции се извършват още в камерата, но за RAW, Adobe знаете не признават корекциите от камерите и затова се налага използвате техните профили.

Sony FE 14mm f/1.8 GM е много добре коригиран и както казах дисторзията почти не личи, както може да се видят и от градските пейзажи, които имах време да заснема. Да, има перспективно изкривяване, но такова има всеки свръх широк обектив и зависи изцяло от фотографа дали да се опита да го избегне, търсейки подходящ ъгъл, или да го усили, максимално използвайки висок или нисък ракурс.

За мое съжаление не разполагам с подходяща като размер таблица за проверка точните оптични характеристики на обектива, затова и днес ще ви лиша от „лабораторните“ упражнения.

Дефокус и боке

Странно е да говоря точно за това при ултра широка оптика, но от чист инат винаги търся опциите за постигане и на двете изразни средства.

Разбира се дефокус е възможен при снимане на минимално фокусно разстояние, или близко до него, а боке при максимална диафрагма и подходящ заден план. Пускам снимка-две с нарочно търсене на тези ефекти и мисля при определени условия за постижими.

Дефокуса не е нещо впечатляващо, но пък бокето си е боке на търкалета и то почти идеално кръгли без смачкването им към краищата, както се случва ако има така нареченото оптично винетиране. Признавам, че при цялата GM серия, с която съм имал възможността да си поиграя съм имал хубаво кръгло боке с не много остри ръбове, което всъщност за боке маниаците е добре. Аз харесвам с по-остри ръбове на търкалцата, но всичко е въпрос на вкус.

 

 

Употреба

Sony FE 14mm f/1.8 GM  е подходящ за звездобройци, интериорни, градски и пейзажни фотографи. GM серията за поредen път се доказва с качествен обектив и мисля, че цената си заслужава за качеството което получавате.

Почти не виждам трески за дялане. Е да с филтрите е малко зор… може би някой няма да хареса цената, уж няма стабилизация, но звучи малко като изсмукано от пръстите. Обектива е създаден за професионална употреба и е се представя като такъв.

С оглед, че е и най-компактният и светлосилен в класа си то мисля, че и качен на гимбъл със Sony Cinema Line FX3 и бързия фокус ще бъде качествено решение за динамични сцени с много движение.