Последните няколко седмици имах възможността да се отдам на манията си по широката оптика. Започнах със 17 милиметра, слязох на 14, за да стигна днес до 12 милиметра. Много исках да затапя годината на… да речем 10 милиметра, но уви широкоманяците явно се броим на пръстите на дългогодишен дърводелец и такъв обектив няма наличен в момента.
Днешният гостенин ми бе предоставен от партньорите от Photosynthesis, за което им виквам една виртуална каса бира.
Sony FE 12-24mm F2.8 G Master е най-добрият свръх широкоъгълен обектив, който може да намерите на FE байонет. Изпробвал съм и първото предложение, малко по-тъмния – Sony FE 12-24mm F4 G и бих казал, че има подобрение във картинката като острота и винетирането независимо, че е с една диафрагма по-светъл.
Sony FE 12-24mm F2.8 G Master е най-широкоъгълният светлосилен варио обектив поне за момента. Да, има и по-широки варио обективи, но не и с диафрагма 2.8.
Голямата светлосила, обикновено носи след себе си тегло и обем.
Дизайн
Бих казал функционален и професионален дизайн. В смисъл обектива е добри гривни за управление вариото и фокуса. Няма да имате проблем на топло, студено, сухо, или мокро за разлика от обективите решени в минималистичен стил.
Визията на Sony FE 12-24mm F2.8 G Master от далеч крещи: “аз съм за професионална употреба”.
Здрав метален корпус. Вграден сенник без възможност да се поставят филтри на резба. За филтрите има друго решение.
Макар гривната за управление на вариото да е по-тясна сравнено с тази на Sony FE 12-24mm F4 G, не намерих проблем. По-тясната гривна е позволила монтирането на бутон, който може да се програмира за специфична нужда от фотографа (например фокус по око), както и на превключвател от автоматичен на ръчен фокус. Ок същите ги има на другата версия, но тук разположението им е далеч, по-удобно.
Солидна защита от проникване на влага и прах, както и флуоритно покритие на челната леща с цел по-малко замърсяване и по-лесно почистване.
Много здрава предна капачка, която не успях да “загубя”, както се е случвало с други обективи, където капачката с времето започва да се изхлузва сама от теглото си.
Филтри
Както казах при Sony FE 12-24mm F2.8 G Master няма как да се поставят филтри на резба. Силно изпъкналата челна леща не позволява. Не открих оригинални решения от Sony по този въпрос, освен наличието на държач за желатинови филтри от задната страна на обектива. Това не е нещо ново, доста свръх широки обективи предлагат тази опция. В случая не намерих фирмен комплект от желатинови филтри, предлагани от Sony.
Намерих предложения от други производители като Haida. Те предлагат варианти за държач за 150 милиметрови филтри тип плочка, или предлагат собствена приставка, която се монтира в задната част на обективи и собствени стъклени филтри (за сега видях само ND предложения – 4 плътности).
Попаднах и на шаблони с помощта, на които може да изрежете собствени желатинови филтри, но понеже са снимки с авторски права няма как да ги публикувам на сайта. Щом аз ги намери, значи всеки, който се постарае минимално ще ги открие.
Като ги изрежете ги поставяйте и махайте с пинсета за максимална сигурност.
Фокус
Фокуса се осъществява с линеен мотор и от две независими групи от лещи, вместо класическата една група. Това е нова тенденция и все повече нови обективи използват рози способ. Освен че намалява “дишането” на обектива, но и способства за по-малко хроматични аберации. Движението е изцяло вътрешно и размера на обектива не се променя, когато се фокусира.
Фокусът, както и неговата скорост са нещо относително при свръх широката оптика. Може би използването на фокуса, бил той автоматичен или ръчен е необходимо само когато снимаме от разстояние метър и половина и надолу до към 28 сантиметра (минималния фокус). Имайте предвид, че при минимален фокус обекта е на около 8-9 сантиметра от челната леща, така че умната.
Иначе фокуса си е пъргав, като снимам на 24 милиметра и има хора в кадър разчита очи, но при 12 милиметра трябва да съм доста близо до хората за да ги разчете, а те тогава се деформират. Така или иначе това не е портретен или обектив с който се снимат хора.
В моменти в които снимам екстремно близо честно казано предпочитам да превключа на ръчен фокус. Гривната за управление е стегната,а пийкинга е неоценим помощник. Така не се налага да преформатирам непрекъснато точки по кадъра и определено по-бързо се справям.
Липсата на скала за разстоянието… трябва да се примиря, че при новите обективи липсва тази скала. На мен ми върши много добра работа особено когато трябва да се ориентирам от какво разстояние мога да снимам, но…
Диафрагма
9 заоблени ламела, което е подобрение спрямо 7 те незаоблени при версията F4. За дните, в които имах на разположение за тест слънцето бе изключително срамежливо, показвайки се за секунда две иззад облаците и не можах да се насладя в пълна сила на лъчите, които би дало при затваряне на минимална диафрагма.
Все пак успях да направя 1-2 кадъра, които може да видите в галерията.
По отношение на бокето както е ясно точи обекти не е боке трепач. Все пак при добро желание и дадени обстоятелства, и според въртенето на земята и когато няма ретрогаден Меркурий може да си докараме дори и снимка с боке на търкалца. Правил съм го със свръх широки, просто този път не намерих подходящия кадър.
Оптика
17 елемента в 14 групи, от тях: три екстремно асферични, един асферичен, два със супер ниска дисперсия и един с ниска дисперсия. В добавка (макар да го казах) флуоритно покритие на челната леща, както и Nano AR Coating II за намаляване на отблясъци и призраци (в блока… май имаше един такъв филм).
Хроманитчни аберации – честно казано не открих, дори няма смисъл да пускам корекцията в LR.
Дисторзия – да има. Буренце при 12 милиметра и много лека възглавничка при 24 милиметра. Принципно не ги виждате докато снимате защото Sony го коригират в реално време в камерите си. Вижда се когато отворите RAW файла в конвертора на Adobe понеже работя с техните продукти.
Профил от Adobe така или иначе има и той се справя много добре и с много минимална загуба на зрителен ъгъл. Пускам два примера с профил и без.
Винетиране също се наблюдава, до около единица съвсем в ъглите и този проблем се коригира с профила.
По наблюдения Sony FE 12-24mm F2.8 G Master има по-добри оптични характеристики сравнено с Sony FE 12-24mm F4 G, като рязкост, винетиране (особено винетиране) и дисторзия.
Не можах да направя добър тест за вътрешни отражения и влияние на късата работна отсечка заради както споменах срамежливото слънце.
При пейзажна фотография, където се работи и на по-затворена диафрагма, а разстоянията до обекта са големи, дори не виждам смисъл да се използва коригиращия профил.
По отношение на остротата за камера с 24 мегапиксела, с каквато разполагах тя е много добра дори и на максимална диафрагма.
С изключение на леката дисторзия обективът е много добре коригиран. Да, има перспективни изкривявания, в зависимост къде се намирате спрямо хоризонта, но страните са прави.
Практическо използване
Ще изкажа мое мнение обосновано на практиката ми с широките обективи.
Sony FE 12-24mm F4 G е напълно достатъчен на пейзажиста (който обикновено снима на диафрагма 8-11). Да, липсата на заден държач за филтри може да е проблем в случаите в които гоним дълги експозиции. Достатъчен е и за интериорния фотограф (който също снима на затворени диафрагми и дори няма нужда от ND филтри).
И двата обектива виждат еднакво като зрителен ъгъл. Единият обаче има една диафрагма повече. Нещо много изкушаващо за астро фотографите.
Ей, за това най ме е яд, че бях на вентилаторите на Калиакра и по @№$%@ стечение на обстоятелствата не можах да отида с Михаил Минков да снимаме звезди.
Sony FE 12-24mm F2.8 G Master би бил страхотен за нощна фотография, защото спестява една стъпка ISO, а това е сериозен бонус при снимането на звезди.
Нощна градска фотография, където стабилизираната матрица ще подкладе допълнително мързела ми относно носенето на статив. Независимо че обективът е около 850 грама, то не усещам чак такова натоварване и дисбаланс.
Туристически интериор – както казвам на снимането на катедрали, когато пътувам. Обичам да снимам и понеже търся и добро качество, а в катедрала статив не може да разпънеш, та снимам на максимална диафрагма и най-ниското възможно ISO.
В крайна сметка, ако имате възможност заложете на по-високото качество. Няма да ви разочарова за това което предлага.
Ако сте пейзажист помислете и за ND системата филтри поставящи се в задния край на обектива.
Ако се притеснявате, че нямате място в чантата си, то обектива си идва със собствена чанта за носене на рамо, или през рамо.
И няколко облачни снимки за десерт.
