Да си призная честно никога не съм предполагал, че ще имам година, в която да мога да пробвал толкова много свръх широка оптика. На дневен ред е Sony FE 12-24mm f/4 G и той е четвърти поред много, ама наистина много широк обектив, а се очертава до края на годината да пробвам още два подобни…
Sony FE 12-24mm f/4 G е първият свръх широк обектив създаден за безогледална система и покриващ пълноразмерна матрица. От името е ясно за коя система е предназначен и аз имах възможността да го изпробвам с камера Sony A7r Mk III, тоест камерата на Sony която би изкарала всяко несъвършенство на оптиката.
Появи се мисля май 2017 година.
Обектива покрива 122 градуса по диагонал… това добре, но е малко маркетингов трик, който всички фирми без изключение използват, за да демонстрират колко са широки, широките им обективи.
113 те градуса по хоризонтал всъщност е реалният зрителен ъгъл. Да, за такива деформирани фотографи като мен при които 90% от снимките са диагонално криви, може би е важен диагоналният зрителен ъгъл, но за да сме честни винаги се гледа хоризонталния.
Sony FE 12-24mm f/4 G е варио обектив с двукратно увеличение и при максималното му увеличение на 24 милиметра – зрителният ъгъл по хоризонтал е 84 градуса.
Може да се постави на безогледалките на Sony с APS-C матрица, но е доста безсмислено упражнение, ще загубите страшно много от зрителния ъгъл и затова по-добре се насочете към Sony 10-18mm F/4 – създаден изцяло за APS-C матрици и който гарантирам е превъзходен обектив.
Sony FE 12-24mm f/4 G както се вижда е от G серията на Sony и според мен е среден клас. Корпус от алуминиева сплав с плавни движения както варио, така и на фокусната гривна. И двете гривни са с добро гумено оребряване. Да, не е толкова минималистично красив като Zeiss обективите, то както неведнъж съм казвал: ергономията ми е приоритет.
Защитен е от влага и прах, но не виждам уплътнителна гума около байонета. Сравнително компактен (тегло 565 грама) е с оглед на други обективи от подобен клас, които съм тествал, но все пак Sony FE 12-24mm f/4 G е конструиран за безогледална система. А там нещата има шанс да са по-смалени.
Закачен на камерата влиза спокойно в чанта тип месинджър заедно с още 1-2 обектива (или 4 ако са дребни твърдаци… от личен опит). Не се усеща на врата дори и след цял ден мъкнене на 33 градуса (на сянка).
Максимална светлосила 4 по цялата дължина на обектива, като диафрагмата се състои от 7 ламела – добра новина за обичащите дифракция на светлина.
Оптична схема – 17 елемента в 13 групи от тях 4 асферични, 3 с ниска дисперсия на светлина и един със супер ниска дисперсия на светлина.
Има “nano” покритие, но предполагам на челния елемент и задния.
Когато снимам може би ще забележите в колко много снимки правя така наречената дифракция на светлина. Да тя принципно е вредна за снимките защото снижава остротата, но аз си я харесвам, а и изпробвам екстремно как се държи оптиката.
Споменавайки за покрития и идеята, че са по основни повърхности мисленето ми идва от някои снимки снимани агресивно срещу слънце. Попадайки точно в центъра се образуват ореоли в кадър в следствие вътрешни отражения в някоя от централните групи.
Някои колеги и аз в случая умишлен търсим този ефект, но други не са много щастливи от него. Късата работна отсечка на безогледалките понякога е и недостатък, защото яркото слънце попаднало в обектива се отразява от матрицата от там в задния елемент и се получава този шахматно цветен флеър в някои от снимките. Пак подчертавам умишлено е търсено и използвано като ефект. В 99% от случаите при снимане оптиката се справя добре.
Поради липса на голяма тестова скала съм направил проби само при 24 милиметра на обектива и може да видите 100% кроп на четирите края и центъра.
Подчертавам, че кроповете са от абсолютният край на кадъра. Съдейки по резултатите обектива се държи най-добре на диафрагми 8 и 11, добре на 5,6 и 16; на 4 с много лек компромис и вече на 22 се появява дифракция, която намалява рязкостта на цялата снимка. На диафрагма 4 е и най-видимо винетирането спрямо останалите диафрагми.
Новите 7-ци са с много добра 5 осева матрична стабилизация и бих препоръчал да снимате на по-затворена диафрагма (например 8) за да имате максимална острота по целия кадър, без да се притеснявате, че ще ви трябва по-високо ISO
Оптични аберации. По отношение на оптичните грешки Sony FE 12-24mm f/4 G има само една видима – винетира. Хроматичните аберации, както и дисторзията са пренебрежимо малки. С винетирането не е така. Видимо е при всяка диафрагма, но е нормално, когато се говори за толкова къса работна отсечка.
Аз не използвам вградените в камерата корекции, защото снимам в RAW и после обработвам с продукти на Adobe. Добрата новина е, че профила за Sony FE 12-24mm f/4 G на Adobe работи много добре. Винетирането изчезва без остатък, дисторзията (ако я има, защото обектива е много добре коригиран) същи, а за хроматичните аберации… както казах почти незабележими са (е да на 4 в краищата при добро желание могат да се открият).
Ако сте щастлив собственик на Sony FE 12-24mm f/4 G и използвате Adobe Lightroom, то създайте си предварителен профил за импорт, в който да е включен профила за обектива и Clarity на25 единици. За моите изисквания тези базови настройки са напълно ОК.
Фокус – мигновен – моторът е бърз, а и след 1 метър кажи-речи всичко му е на фокус. Тих е и това го прави подходящ за снимане на видео. Липсва скала за разстоянията, както и зона за рязкост. Първото мога да го преглътна, но второто е хубаво да го има, за да мога да се ориентирам според избраната диафрагма каква е дълбочината на рязкост.
Гривната е с безкраен фокус, което може би се явява неудобно за снимащите видео. На обектива има програмируем бутон, който най-често може да се използва за моментно включване… на фокус по око да речем.
Говорейки за дълбочина на рязкост Sony FE 12-24mm f/4 G като всеки обекти от този клас не може да се похвали с някакъв красив дефокус. Е да, при екстремно близко (28 сантиметра, което е на около 10-12 сантиметра от челната леща) снимане се получава, но се вижда и линейно разтегляне в краищата, което не носи добър естетически ефект.
Да имам някой и друг кадър, но принципно свръх широката оптика не е създаден да се снима отблизо.
На фона на казаното по-горе някой ще остане с впечатление, че обектива не е добър. Напротив повече от добър е както за професионална работа – снимане на интериори, така и за пейзажисти търсещи мащабният “уау” ефект при снимане на природа, да не говорим за астрофотографите. Не съм 100% убеден, но май има шанс с този обектив да се хване целия млечен път в един кадър?! Тази чуденка я оставям на някой астрофотограф да сподели като мнение.
Все пак 12 милиметра освен многото звезди ще ви позволят и 40 секунди експонация на нощното небе, което означава по-ниско ISO…
Споменавайки пейзажна фотография… за съжаление не е предвиден заден джоб за поставяне на неутрални желатинови филтри, за предната част не открих дали LEE Filters са направили държач за техните 150 милиметрови плочки.
Нямах възможност професионално да снимам интериор. Пробвах се с криви снимки в църква, правейки се на разсеян на безшумен режим на седмицата, защото ме гледаха в ръцете като…
Така или иначе обективът е много добре коригиран и освен с перспективни изкривявания няма от какво друго да се притеснявате, а перспективата има начин да се коригира, дори и по време на снимане, е… аз напротив усилвах я.
Накратко с няколко думи това са наблюденията ми за Sony FE 12-24mm f/4 G, за дни, с които разполагах. В галерията по-долу може да откриете и някоя и друга снимка, които направих при уикенд разходка из Филибето.
