Наскоро споделих няколко думи за широкото (е не чак толкова широкото) при фамилия NEX, днес е ред да стесним малко нещата и да поговорим за нещо по-тесничко. Това изречение е в името на градацията с която се хванах, че изпробвам обективите на Sony. След известна доза мързел и лежерна разходка из една европейска столица седнах за 5 минути пред компютъра за споделя няколко думи за един обектив – Sony 55-210mm f/4.5-6.3
Sony 55-210mm f/4.5-6.3 както е видно от името доказва тезата ми, че ще стесним максимално нещата днес. На фона на Sony E 50mm f/1.8 OSS, този обектив си идва дълъг и тесен (като ъглов обхват разбира се).
Интересното е как разликата между двата обективът е единствено в дължината. А да… и в допълнителната гривна, с която се управлява вариото. Говорейки за управляващите гривни, тук за разлика от 50 mm обектива те са гумени и удобни за работа (ако си припомним при повечето други обективи от фамилия NEX гривните са метални части от самия корпус).
Обективът е със здрав алуминиев корпус и метален байонет. Положителен факт е, че челната леща не се върти при фокусиране (заради системата “вътрешен” фокус) което е полезно за случаите, когато се използва поляризационен или преливащ филтър. В комплект идва с голям сенник, който освен от слънце, може да предпази челната леща и от механични въздействия.
Запазена е линията обективите да са сребърни, което за потребители с високия черен клас си е леко скръбна новина. Както казах дебелината на Sony 55-210mm f/4.5-6.3 е сходна с дебелината на други обективи от серията NEX, което позволява използването на едни и същи филтри с диаметър 49 mm. дължината варира спрямо използваните милиметри. Колкото повече се приближаваме към 210 mm, толкова по-дълъг става обектива.
Имам навика, когато използвам обектива на дългите му фокусни разстояния да си местя ръката на сенника, за да подобря стабилността си на снимане. Не забравям, че обектива има ефективен стабилизатор на изображението, но просто съм установил – стабилният захват помага на стабилизиращата система.
Колко е ефективна стабилизацията? Отдавна не бях виждал толкова видимо действие на стабилизацията в реално време. Когато използвах обектива на 210 mm картината буквално застиваше при натискане на полуспусък. При положение, че се използва без огледална снимачна система, и при добър захват на снимане стабилизацията може да ви позволи да снимате с до 4 стопа по-надолу от предписанията, които дава буквара по фотография.
Стабилизацията е нужна и защото Sony 55-210mm f/4.5-6.3 както се вижда от името не може да се похвали с добра светлосила. За по-добра светлосила, обектива трябваше да е доста по-обемист и някак нямаше да се връзва добре на компактно тяло от фамилия NEX
Автоматичният фокус при такъв тип дълго фокусни обективи не от най-бързите неща, независимо от интегрираният в обектива мотор и системата за вътрешен фокус. Особено когато се снима в обстановка с лоша осветеност и при 210 mm. Тогава на моменти фокуса си е жива мъка. Налага се да оре фокусирам по няколко пъти и не винаги успявам да намеря точният фокус.
След последния фърмуер на камерите NEX 5/6 разполагащи с хибридна фокусна система, се усети леко забързване на фокуса, но трябва да се имам едно на ум, когато се снима при недостатъчна наличност на светлина.
Една от тайните е в добрата система на Sony за откриване на лица и установих, че за репортажи е доста добра помощ в търсенето на точен фокус.
Не се притеснявайте да използвате ръчен фокус При използване на ръчен фокус най-често камерите от фамилията NEX приближават електронно центъра на кадъра, за да може по-прецизно да се намери фокуса. За това помага и Peaking функцията, която оцветява в бяло (или жълто) местата, които са на фокус. Много е удобно за случаите с лоша осветеност, където камерата се затруднява да намери автоматично фокуса Самото фокусиране със Sony 55-210mm f/4.5-6.3 на ръка ми се струва бавно, по-точно оставам с такова впечатление от продължително въртене на гривната за фокус в една или друга посока докато хвана фокуса. Това всъщност си е проблем на всички обективи с електронно управляем фокус.
Като оптична система Sony 55-210mm f/4.5-6.3 е изграден от 13 оптични елемента подредени в 9 групи. Сред тях се откриват 2 ED елемента и 2 асферични елемента. Всички те заедно се опитват да създадат добра оптична картинка и в повечето случаи им се отдава. Обектива няма силно изразени хроматични аберации както и перспективни изкривявания. Логично е все пак не е супер светло силен или широко ъгълен.
Не може да се похвали, че е супер резачка особено на максимално отворени диафрагми. Не е добра идея и да се затваря прекомерно заради дифракцията на светлина. Добрите работни диафрагми са 8-11. Хубаво е да се снима при контрастно време защото при по-мрачно и дифузно с падането на контраста пада и рязкостта.
Може да експериментиране с правене на “боке” отдава се на обектива, макар да не е толкова приятно и мазно като на някой свръх светло силен zeiss. Лесно е, отворете максимално диафрагмата (в случая зависи на какви mm сте) и снимайте максимално близо (или така, че да ви пълни добре кадъра) обекта. Минималната дистанция до модела е 1 метър. Ако е лице за портрет е ок, но ако е малко цветче, не винаги може да изпълните кадъра… все пак няма силно изявена макро функция. Та обектива прави добри “колелца” на максимално отворена диафрагма. Самата диафрагма разполага със 7 ламела и това, че са със заоблена структура не помага особено при търсене на “колелца” при затварянето и. Все пак всички знаем, че за диафрагмата важи максимата на мечо Пух – колкото повече, толкова повече – тоест малкото ламели не правят добро боке, но пък правят добри лъчи, когато решите да снимате слънце и се възползвате от дифракцията. Това в страни от темата.
Малко общи приказки.
Има какво да се желае от обектива по отношение на фокуса и рязкостта. Отчитам факта, че е смятан за компактна система. В момента няма алтернатива дори и от трети производители. Ако сте по-срамежливи лесно може да снимате обекта на вашите мечти без да ви усетят. Подходящ е и за домашни любимци, които не обичат да позират близо до вас или са настроени да гледат на вас като на пържола. Обектива не може да присъединява теле конвертори поради малката си светлосила и не би устроил фотографите на дива природа. Бонус имат фотографите които разполагат с NEX 6/7 заради визьора, който определено дава предимство при кадриране и фокусиране.
| Еквивалентно фокусно разстояние за формат 35 мм при използване с фотоапарат с APS-C сензор | 82.5-315 mm |
| Максимална диафрагма | f/4.5-6.3 |
| Минимална диафрагма | f/22-32 |
| Конструкция на обектива | 13 елемента в 9 групи |
| Снимачен ъгъл | 28.2°-7.8° |
| Минимално фокусно разстояние | 100 cm. (от фокалната равнина) |
| Стабилизация | Да, оптична (до 4 стопа) |
| Фокус | Автоматичен (вграден мотор) / ръчен |
| Максимално отношение на възпроизвеждане | 0,225 x |
| Брой пластини на диафрагмата | 7 (заоблени) |
| Размер на филтъра/прикрепването | 49 мм |
| Диаметър x дължина (размер от байонета) | Приблизително 63.8 x 108mm |
| Тегло | Приблиз. 343 g |
Няколко снимки правени с Sony 55-210mm f/4.5-6.3 и Sony NEX 6
Ако темите и съдържанието на този сайт са полезни за Вас и бихте искали за в бъдеще да четете още интересни статии, може да ни подкрепите с дарение. Благодарим Ви за подкрепата.
