Казват, че е почти невъзможно да надговориш арменец. Истина е дори за приказливка като мен – но го казвам с най-топли чувства към следващият ни гост. Седим си в уютното ателие на Симон Вартерян, говорим си за нещата от живота и магията на фотографията, към която имаме обща слабост. Комбинацията Фотограф- арменец май в този случай се оказва печеливша за приятеля ми. Единственото което може да заглуши звуците от приказките и веселия нрав на Симон се оказва приятния шум от затвора на камерата му – абсолютно професионално.
Имайки предвид кой седи срещу мен, трудно ще ми е да превърна тази статия в “сериозна биографична творба”. Симон е освен невероятен фотограф, и широко скроен човек, който те посреща с усмивка, настроение и куп налудничеви весели идеи, който умело успява да вплете в работата си.
Когато си говорихме какво точно да поднесем на читателите ни, мисля и двамата предварително знаехме отговора…
За всеки един от нас преживял вълненията от сватбения ден, остава спомена заключен в сърцата ни и един малък албум, събрал всички тези емоции. Това ли трябва да изразява сватбената фотография, можем ли да я покажем различна и да я наречем изкуство – отговорите от самия него.
Кога разбра, че фотографията e твоят живот?
„В кръвта ми е, по наследство – от дядо ми. Бил е мераклия фотограф. За времето в което е живял си е купувал най-добрата техника, но за съжеление не е успял да превърне фотографията в професия. Аз от малък имам фотоапарат – той ми го подари, да се уча да снимам. Дълго време се занимавах любителски, после заминах в чужбина и там започнах да се занимавам професионално. Така до ден днешен. Успях да посетя и да заснема забележителности в 40 държави.“
Защо точно сватбена?
„НЕ ЗНАМ (смее се), защото за другото трудно дават пари (говоря за фотографията на пазара разбира се ) :). Сватбата е един миг от живота, който трябва да бъде заснет по различен начин :). Когато реших да се занимавам със сватбена фотография си помислих, че трябва да бъде нещо по различно и доста по нестандартно, да бъде нещо запомнящо се.“
От какво се ръководиш в работата си? Имаш ли принципи?
„Всяка нова снимка трябва да е по-добра от предишната и да съм първият, пък после, ако не ги е срам нека ме копират :)“
Най забавният ти професионален спомен?
„Малиии ама те са много: един клиент ми се обади да си запише час за кола маска, човека прочел студио ама не прочел за какво. Друг случай на една от екстремните ситуации младоженеца си разпра много добре панталона, та шихме панталон преди церемонията, снимката е много сполучлива и дори си я сложиха в голям размер в албума си.“
Възприятието ти за сватбена фотография е различно. Как успяваш да убедиш клиентите си да го възприемат?
„Първо и най-важно е да създам усещане за приятелство между мен и младоженците. Да ги убедя, че няма нищо по-добро от това снимките им да са уникални и забавни, а как ми се навиват и аз им се чудя на акъла :).“
Какво означава да си професионалист? Знаеш как се гледа на тази дума у нас…
„За мен думата професионалист означава да разбираш и да знаеш какво правиш, и с това да си изкарваш хляба, а не от понеделник до петък да си зидаро-мазач, а събота и неделя да си фотограф. Аз съм горд с това, че фотографията е моят живот.“
Какво би пожелал на читателите и на себе си…
„Да бъдем всички здрави, защото когато сме здрави постигаме всичко.“
