Освен добро настроение, често с нас е и фотоапарата ни. А когато под ръка има фотоапарат шанса да се върнем у дома с камара снимки е доста голям. Хубавото ще е почти всички снимки да са станали перфектни, а за да станат е нужно или да снимаме добре или да оставим фотоапарата да ни помогне. Преди да започнем със снимането ми се ще да спомена някои основни настройки, които влияят върху качеството на една снимка.
Големината на снимката или иначе казано на каква резолюция е снимана. Препоръчвам винаги да се снима на максималната резолюция – винаги може да я намалите, но не и да я увеличите, а точно снимка, която си заслужава да си отпечатате голям формат ще се окаже, че е с недостатъчна резолюция. Вярно изходните файлове са доста като мегабайти, но цените на картите памет са вече доста ниски. Стигайки до големината на файла освен високата резолюция оказва и това на каква компресия се снима. Тук за разлика от резолюцията (максимална) се гони минимална компресия. Колкото повече “мачкате” един файл толкова повече дефекти се появяват в него, а това, че снимате на максимална резолюция не го спасява. 
Следващия важен компонент за настройка е чувствителността (ISO). Колкото повече се повишава ISO то толкова повече се появява цветен шум, който от своя страна влошава качеството на изображение. Стремете се винаги към ниско ISO и за да компенсирате недостатъчната светлина използвайте светкавица или статив (за дълги експозиции). Трябва да се има на предвид, че някои фотоапарати имат по подразбиране включено AUTO ISO, при което фотоапарата сам си решава кога и колко да го вдигне. Не бъдете мързеливи минете на ръчно избираемо и го сменяйте според обстановката. Има още една опция – бял баланс. Ще ми отнеме много време да споделя скучна информация колко е важен той за правилното цветопредаване. Новите модели фотоапарати независимо от какъв тип се справят толкова добре, когато белия баланс е в автоматичен режим, че дори и аз снимам предимно на автоматичен бял баланс. Снимайте и вие и само ако видите сериозно разминаване с цветовете използвайте предварително заложените типове бял режим.
Последния важен режим е всъщност съвет: карта памет с достатъчно място и батерията да е винаги заредена… а ако имате резервна още по-добре (важи и за картата памет).
Съвременните фотоапарати било то компактни, без огледални или пък огледално рефлексните (без тези дето са за профитата) имат разнообразно снимачни режими. Някои разполагат с пълни ръчни настройки подходящи за ентусиастите, които обичат те да командват, а други с набор от автоматични предварително зададени сцени. Е да има и стандартния автоматичен режим, но лично аз съм склонен да превключвам на различните предварително зададени шаблони (scene), защото зад тях стои огромна база от данни и те биха дали по-добра снимка от стандартния автоматичен режим.
В зависимост от модела фотоапарат в него има записани между 12 и 18 снимачни шаблона: портрет, пейзаж, нощен портрет, нощен пейзаж, на брега, на сняг, на купон, в музей, фойерверки и други подобни. Мисля да кажа по няколко думи за по-известните като леко ще намеса и нуждата от това да има добра композиция.
Портрет – подходящ, когато се снимат хора (ако се снимат домашни любимци ще е по-добре да превключите на “домашни любимци (pet)” защото колкото и понякога да са по човечни от нас все пак режима портрет е настроен за човешки лица. Та с какво режима портрет е по-добър от чисто автоматичния? При портрета приоритетно авто-фокуса търси лице в кадър и поставя фокуса на очите. Има софтуерна обработка на кожата с цел да се направи по мека като визия. Също така леко размазване на задния план, за да може да се акцентира изцяло на снимания обект. Някои камери снимат, когато снимания обект се усмихне (това е избираема функция) и същото така могат да предупредят, че по време на снима има примигване с очи.
Няколко важни неща за по-добър портрет. Самата дефиниция за портрет е валидна, когато се снима човек в крупност като обхваща тялото му от главата до малко или около гърдите. Ако снимате сам човек е хубаво фотоапарат да е вертикален, а ако е група от хора да е хоризонтален (като се стремите да запазите крупността) снимки в цял ръст са далеч от портретния режим и той няма да ви помогне да направите перфектната снимка. Добре е да не използвате широко ъгълната част на варио обектива за напротив отстъпете крачка назад и дръпнете вариото на еквивалента от около 80-100 мм (хубаво е да прочетете спецификациите на фотоапарата, за да разберете какъв е еквивалентът на обектива на вашия и горе долу да се ориентирате до колко за “завъртите” вариото). Относно композицията: мислено разделете кадъра на три равни части – очите трябва да са в или около горната третина. Очи в средата на кадъра не са добра идея. Освен това, ако погледа на снимания е насочен някъде настрани извън кадър, то пред погледа е желателно, а се остави повече “въздух”, защото инак се създава ефект на притискане или както се казва без бъдеще. Да се затвори въздуха пред очите е концептуално, но когато правите снимки за спомен не мисля, че е добра идея. За предпочитане е слънцето да не свети директно в лицето, защото тогава има неволно мръщене от страна на снимания вместо това сложете слънцето в гръб и използвайте светкавица ще се получи интересна игра на слънцето осветило косата като ореол, а лицето приятно осветено.
Нощен портрет – използва се, когато искаме да правим портрет нощно време, но вместо безличния черен фона на нощта ще се виждат светлините на града (ако има такива) зад модела. И тук фокуса търси лице в кадър, омекотява кожата и правилата ма композицията важат с пълна сила. Какво трябва да направи снимащия при избор на нощен портрет. Статив – иначе рискува да се получи едно голямо мазало на снимката. Времето за снимане може да достигне до 4 секунди а не познавам още фотограф дето да седи 4 секунди без да трепне. Модела също трябва да се въоръжи с мъничко търпение, независимо че се използва светкавица, която ще го “запечата”. Ако много шава ще се получи един призрачен ореол около него. В търсенето на ефект статива може да се пренебрегне и след като фотографа щракне и светкавицата блесне, модела бързо се скрива от кадъра, а фотографа леко поклаща вълнообразно ръце докато фотоапарата експонира, за да може светлините на заден план да се получат като светлинни спагети.
Сега да поговорим за пейзажите.
Снимането на пейзаж е много просто – вдигаш и снимаш. Може и така да е, но ако в съзнанието на снимащия узрее идеята снимката да е по-добра от стандартната, то е хубаво да се постарае малко повече.
Да започнем с режима “пейзаж”. При него най-често фокуса минава на “безкрайност”. Повишава се наситеността на цветовете, за да е по-ярка и искряща снимката. Светкавицата по подразбиране е изключена (и по-добре, защото не ми се вярва да освети планината срещу нас). При режима “нощен пейзаж” белия баланс се настройва според цветовете на осветлението, което влиза в кадър и се задейства опцията за продължителна експонация, което от своя страна води до нуждата от употреба на статив.
Относно композицията. Тук също трябва да се спазва правилото на третините: хоризонта не е желателно да пресича центъра на кадъра, а трябва да е в горната или долната 1/3 на снимката в зависимост от търсения драматичен ефект или от това какво сюжетно важно действие заснемаме. Например: снимки на морето – морето е плавно спокойно като огледало, но над него в синьото небе лежерно се носят големи пухкави бели (може и буреносно черни за по-драматично) облаци, морето се явява скучния елемент в уравнението и затова се позиционира в долната 1/ 3 от снимката за сметка на ефектните облаци, които да се наместят в останалата част от снимката. Обратното при едно скучно равно небе, но хубаво разпенено море с вълни е по-добре да се обърне повече внимание на морето. Една важна подробност докато не съм забравил. Стремете се хоризонта винаги да е хоризонтален за да не се създаде усещане за “изтичане” от кадъра. Ако снимате планина или поле или дори град в далечината правилата за композиране на хоризонта важат с пълна сила и при тях. Стремете се да кадрирате така, че скуката да е минимално в снимката.
Панорамна фотография – тя най често спада към пейзажната фотография, но знам ли някой концептуалист може да прави портретни панорами. Панорамата често показва света по близък до нас начин. Измамно си мислим, че виждаме панорамно – тоест много повече от колкото вижда фотоапарата. Защо измамно? Очите ни несъзнателно щъкат наляво надясно докато гледаме и по този начин мозъка получава информация за едва ли не всичко, което се случва около нас в ъглов обхват от около 120 градуса. Фотоапарата няма как да щъка наляво надясно. Всъщност има как – с режима “панорама” при този режим се прави последователна поредица от снимки, при които освен да снима фотографа и мести фотоапарата, после тази поредица се сглобява на една голяма (често пъти дълга) снимка, която кажи речи показва гледката, която измамно сме видели с един поглед.
Според модела фотоапарат принципа на работа може да е полуавтоматичен или напълно автоматичен. При първия вариант: правите първоначално кадриране и натискате спусъка, след това леко завъртате фотоапарата наляво или надясно (пожелание), той разчита движението и показва на дисплея левия (или десния) край на предишната снимка в размер от около 1/3 от снимката. Защо е нужно това? Нужно е, за да се подпомогне сглобяващия софтуер вътре в апарата. Напастнете тази полупрозрачна част от предходния кадър да съвпадне със снимания обект и натиснете пак спусъка. Пак преместване, пак наместване на 1/3 от познатия вече кадър и така докато прецените колко голяма панорама искате (максимума е 360 градуса). След като завършите снимането, фотоапарата сам сглобява панорамата и може да я разгледате на компютъра или да си я разпечатате на голям формат. При автоматичния режим на панорама (по-новите модели фотоапарати) отпада нуждата от презастъпване на кадрите. Просто кадрирате, натискате спусъка и започвате да се въртите с фотоапарата все едно ползвате видео камера. Фотоапарата снима през това време и когато спрете, спира и той и сглобява веднага снимката.
Няколко съвета при панорамното снимане: преди да почнете да снимате направите една репетиция – проиграйте от къде ще почнете и къде ще спрете. Ако искате прецизност използвайте статив, може и да се снима от ръка, но тогава се стремете да се движите максимално хоризонтално и да не мърдате много. Избягвайте да снимате места с много движещи се обекти защото понякога “лепящия” софтуер може да направи 3 краки и двуглави хора (движещи се коли съвсем може да не излязат като коли). Особено подходящо е, когато се намирате сред природата и искате да покажете нейното величие в широк мащаб.
Когато движещ обект пресече панорамата
Снимки на плаж или на сняг – колкото да изглежда странно разликата между двете е само в температурата. Пясъка на плажа подобно на снега и в комбинация с яркото слънце създават еднакво трудни за снимане условия. Контраста е много голям и преходите между сенките е рязък. Фотоапарата задейства алгоритъм за смекчаване на контраста с цел улавяне на повече тонове в снимката. Освен това светломера взема от внимание наличието на огромни ярки зони и се опитва да настрои оптимална експозиция. Правилата за композиция са както при пейзажната фотография.
При режима залез/изгрев фотоапарата “затопля” допълнително цветовете в кадър за да подсили ефекта на залез или изгрев. Хубаво е да се използва, за да се получат по впечатляващи и красиви снимки.
Макро – един интересен режим, който позволява много творчество. Позволява ни да снимаме малкия свят и да го покажем в големия. Дали ще е пеперуда, пчела цялата окъпана в цветен прашец или пък паяжина покрита в миниатюрни водни капки. Тук строги правила за снимане няма и бих оставил на снимащите решението сами да снимат както преценят за добре. Хубаво е да се знае, че фокуса е капризен не винаги успява да хване това което искаме да е на фокус и всяко трепване се отразява на крайния резултат. Тъй като се снима много близо до обекта, трябва да се внимава фотоапарата да не го засенчи, а ако се случва да се търси друг ъгъл на снимане. Вградената светкавица не е на 100% ефективна така, че не разчитайте много на нея.
Режим “спорт” – за предпочитане, когато се снимат бързо движещи се обекти – примерно коли. Авто-фокуса минава в режим на следене с цел, когато натиснете спусъка обекта, който следите да е на фокус. Скоростта на експозицията се повишава, за да “замрази” снимания обект, защото иначе би се получило размазване, което не винаги е приятно. Освен това при някои от моделите се преминава в режим серийна снимка, за да се запечата повече моменти от развиващият се екшън.
Режим деца – подобно на режим “спорт” (това е шега) фокусът е следящ, но следи лица снима се бързо и в серия. Всеки, който се е опитал да си снима двегодишният бебок ще ме разбере. Подобен е и режима “ домашни любимци”, където вместо деца се снима домашния любимец (ако домашният любимец е някоя гъсеница или мравка може би е добре да се избере макро режима). Разликата с режима “деца” е, че авто-фокуса не търси човешки лица.
В зависимост от модела на фотоапарата вградените режими (шаблони) варира, но мисля си ще схванете логиката на тези, които не съм споменал. Някои по-съвършени фотоапарати автоматично разпознават подходящия режим (най-често това са около 6 режима) и се грижат сами, а за снимащия остава да съблюдава някои просто правила за постигане на по-добра снимка.
Ако темите и съдържанието на този сайт са полезни за Вас и бихте искали за в бъдеще да четете още интересни статии, може да ни подкрепите с дарение. Благодарим Ви за подкрепата.
