Продължение по темата за първи стъпки при използването на дигитална фото камера.
JPEG е формата, който най-често се използва в съвременните… всъщност във всички дигитални фото камери. Името му е съкращение – Joint Photographic Expert Group на името на организацията, която е създала формата. Разработен е в края на 80 те години и е компресия със загуба данни, което от своя страна води до известно “разваляне” на изображението. Предимство е по-малкият размер на файла сравнено с RAW и TIFF. Общо взето се е наложил като главен фотографски формат поради факта, че всички браузери могат да показват JPEG формат снимки. E-mail програмите също нямат проблем с предаването и показването на файлове в JPEG.
Друго предимство е почти готовата снимка. Софтуера в камерата най-често си е свършил работата и ние получаваме един почти напълно завършен продукт, който веднага можем да покажем на всеки един компютър, таблет, смартфон или дори обикновен съвременен мобилен телефон. Не се налага да седим с часове пред компютъра и да се правят сложни обработки и дори просто минавайки покрай фото студио веднага може да дадете картата със снимки и да ги имате след 30 минути.
Основният недостатък на JPEG формата е, че при компресия в изображението се появяват грешки – артефакти и те са толкова по-силни колкото повече компресираме изображението. Получаваме малък като обем файл, но за съжаление пълен с видими дефекти. Стандартно фото камерите предлагат 3 нива на качество според компресията която се предлага. Всяка марка ги бележи по различен начин макар крайният резултат да е един и същ. Най-качественият JPEG се компресира 4 пъти, следва по-ниско качество, който е компресиран 8 пъти и най-нискокачественият, но и най-малък като обем е компресиран 16 пъти. Препоръчително е за снимащите изцяло на JPEG да избират максимално качество. Цените на картите памет са доста ниски вече и една по-голяма карта би ви осигурила място за повече по-качествени снимки.
TIFF – Tagged Image File Format е формат за запис на растерни изображения. Първоначално e разработен като универсален формат за съхранение на сканирани изображения.
TIFF –а е изключително надежден, поддържа B/W, Grayscale, RGB, LAB, CMYK, индексирани цветове, Алфа-канали, слоеве, цветни профили и др. Този формат непрекъснато се развива. Поддържа LZW (за предпочитане), ZIP и JPEG компресии, но като правило се използва LZW. Може да бъде записван и без компресия (с цел по-голяма програмна съвместимост), понеже някои от по-старите програми не могат да работят с компресиран TIFF. Общо взето това бе най-добрият файлов формат преди да се появи RAW формата.
Недостатък е прекалено големият размер на полученият файл. Това от една страна води до заемане на много място на картата памет и също така до повече време за запис. Не се чете от браузерите и меил програмите – тоест трябва да презапишете в JPEG или да компресирате в ZIP преди да го изпратите.
3а разлика от JPEG и TIFF, RAW не е стандартизиран формат. Името му буквално означава “суров”. Като всяко сурово нещо и RAW формата подсказва, че трябва да бъде подходящо сготвен.
Всеки производител използва различни спецификации на данните и имена зa RAW форматът. Например, името което Nikon използва да обозначи своите RAW файловете е NEF (Nikon Electronic Format), докато тези на Canon ce наричат CRW или CR2, в зависимост от модела на фотоапарата. При Olympus името е ORF, Pentax – PEF (но може да попаднете на модел, който поддържа DNG, за който ще говорим по-късно), Sony – ARW и така нататък.
Различни имена, но еднакви предимства
Когато се снима в RAW формат, няма риск да се появят артефактите, които се получават, когато се използва JPEG формата. Дори и да използвате компресирана версия на RAW, то може да сте спокойни – дефекти няма да има. Според някои мнение ако се придържате към най-висококачествената (най-минимална компресия) настройка на JPEG, ще е трудно да забележите разлика в качеството между JPEG u RAW версиите на едно изображение, освен ако не увеличите значително снимката.
По-голям творчески контрол.
Може да обработвате вашите „сурови“ (нали се разбрахме, че RAW означава суров) снимки в RAW конвертора – вашата спретната кухня. Тук може да коригирате един куп характеристики като: контраст, експозиция, наситеност, сетурация, изостряна и… няма да ми стигне времето да ги изброя. RAW конвертора – нашата кухня е по-съвършена от тази на Джейми Оливър например защото той ако прегори говеждото, директно може да го засили към кофата, докато ако нещо не ни хареса по обработеният файл може да се върнем колкото искаме стъпки назад дори и в изходна позиция…дори и ако решим, че не ни харесва две години след като сме обработили снимката. При JPEG, такова коригиране на “ястието” е кажи речи невъзможно. Накратко – снимате в RAW формат и при обработката може освен да имате по-голяма творческа свобода, може да се възползвате от един вид машина на времето и да се върнете в началото на обработката му.
Снимките, правени в RAW формат, ви дават възможността да ги спасите ако нещо се е объркало по време на снимането. Например ако в бързината не сте обърнали внимание, че сте объркали точната експозиция или пък белия баланс. Има шанс при последваща обработка в RAW конвертора нещата да се оправят, е… за експозицията няма как да се оправя до безкрай но ако е в рамките на 2 експозиционни числа нещата са поправими. Друго предимство е записа в 12 или 14 бита на цветовете което е по-добро за пост обработка сравнено с 8 те бита на JPEG или TIFF (който се записва в камерата). Може лесно да се извадят подробности от сенките или да се спаси преекспониран участък от снимката, което означава – повишен динамичен обхват, сравнено с изброените по-горе формати.
Много предимства и никакви недостатъци? Няма как да се получи. RAW формата си има някои недостатъци които бих казал са такива само в случаите когато искаме сериозно да се заядем. Големината на файла е по-голяма сравнено с максимално качествен JPEG, дори и компресираният без загуба RAW си заема място както на картата, така и на твърдият ви диск. Нужда е се от задължителна обработка, не можете просто да свалите снимката заснета в RAW и да я отворите в браузера или да я пратите по мейла. Налага се да използвате специализирана програма което от своя страна изисква умения или първичен конвертор като разчитате на неговите настройки за изходен файл. Обработеният файл трябва да запазите в JPEG или TIFF което заема още допълнително място… логично е, че винаги ще пазите своя оригинал – RAW. Обобщено: не ви се седи пред компютъра много много и искате резултати веднага… RAW не е вашият снимачен формат.
Няколко думи за обработващите софтуери
Както споменах RAW се нуждае от по-специализиран софтуер. Някои от фотографските компании предлагат свои собствени разработки които обработват единствено само техни файлове. В разговори с колеги неведнъж е споделяно мнението, че фирмения софтуер дава по-добри резултати сравнено с универсален такъв. Склонен съм да се съглася с това твърдение макар и не за всеки фирмен софтуер. Например на Nikon софтуера наистина дава страхотни резултати, но е отчайващо бавен и когато се налага обработка на голямо количество снимки някак ми минава ентусиазма да я използвам. От друга страна Adobe която е чисто софтуерна компания предлага все повече възможности в своите продукти и в комбинация със скоростта на работа и удобството да работи с RAW от различни производители е много по-привлекателна за сериозните фотографи.
Adobe Photoshop и Adobe Lightroom са предложения за сериозна обработка на RAW файлове от всякакви модели и марки фото камери. Трябва да се съобрази единствено дали версията на софтуера е достатъчно актуална да поддържа даденият RAW формат. Може би е полезно в една бъдеща тема да се обърне повече внимание на основните възможности за обработка на RAW
DNG – Digital Negative е формат, който се появява някъде през септември 2004 година. Идеята за създаването му беше да обедини различните RAW формати, като създаде един оптимален формат, който да е по-гъвкав, с по-малък размер (обем), да се поддава на по-лесна обработка – с две думи казано: бест, оф дъ бест, оф дъ бест… сър. Това последното май бе от един филм.
Идеята е това да бъде формат с отворен код който да просъществува дори и ако големите играчи на фото пазара изчезнат от планетата.
Известно ви е, че всяка фотографска фирма разработва свой собствен RAW формат или поне надявам се си спомняте от редовете по-горе. Странното е, че всяка нова фото камера независимо, че е произведена от (Canon, Sony, Nikon или друга) има свой собствен RAW формат който не се разчита от по-старите обработващи програми. Това води до известни затруднения при споделяне на файлове от различни камери, защото може да се окажете в положението да не може да отворите дадена снимка, защото не разполагате с нужният софтуер. Ако снимате с една определена марка камера, то в повечето случаи е достатъчно да имате съответният фирмен софтуер за обработка на изображение или пък нужната версия Adobe Photoshop, Adobe Lightroom или Aperture. Ако сте притежател на по-стара версия на PS или LR може да се възползвате от DNG конвертора предлага от Adobe и след това да обработите конвертираните файлове в някоя от старите версии, с които разполагате.
По-голям ли е размера на DNG файла от този от който го конвертираме?
Размерът на DNG файла може да бъде до 4 пъти по-малък от файла, от който го извличате. И при цялата тази компресия загуби по файла няма – тоест lossless compression. Качеството на файла е абсолютно същото каквото е на основния RAW файл. Има опция, ако желаете да embed-нете (да прикрепите) оригиналния RAW файл към самия DNG, но тази стъпка ми се струва малко разточително презастраховане.
Защо DNG? Ако снимате RAW мисля, че вече видяхме подходящите причини да конвертирате в DNG – по-малък размер на файла, универсалност при обмяна и перспектива заради отвореният код, да не забравяме, че активно се лансира от Adobe. Още една положителна черта която пазя за десерт. RAW файла никога не се променя, всички корекции, които сме направили като: кроп, цветови корекции, маски и други се пазят в отделен текстови xmp или xml носещ името на оригиналния файл и добавката, която споменах току що. Изтривате случайно текстовия файл или забравяте да го пренесете заедно с оригиналният RAW и…. целият ви труд заминава. При DNG двата файла са обединени и няма опасност от тази загуба. Подобна философия имат и NEF файловете на Nikon, но само ако са обработени със фирмената програма а както казах за един графичен дизайнер не е добра идея да е затрупан с всякакъв фирмен софтуер с който да обработва снимки.
Нещо като заключение
Снимайте в RAW за да имате пълна свобода за обработка и да конвертирате в DNG ако искате да се възползвате от опциите които ви предлага формата. Съвременните версии на Adobe Camera Raw могат да обработват JPEG и TIFF подобно на RAW файл и също така да го конвертирате в DNG, но според мен това е малко псевдо DNG файл, защото все нещо има загубено при оригиналния файл.
Ако темите и съдържанието на този сайт са полезни за Вас и бихте искали за в бъдеще да четете още интересни статии, може да ни подкрепите с дарение. Благодарим Ви за подкрепата.
