След цял ден разходка или работа в студиото, се озоваваме пред компютъра с карти памет пълни със снимки. Картите се “преточват” в компютъра и се започва с обработката на получените изображения. След обработката идва и момента, в който снимките (оригинали и обработени копия) трябва да бъдат запазени за бъдеща работа, изложби или просто за разглеждане.
Ето няколко варианта за архивиране на снимки.
Компактдискът (Compact Disc, CD, CD-ROM) е оптичен носител на информация във вид на пластмасов диск с метално покритие от едната страна, на който се записва или чете с помощта на лазерен лъч. Първоначално компактдискът който е създаден през 1979 г. от компаниите Philips и Sony се е използвал за цифрово съхранение на звукови записи (т. нар. CD-Digital Audio или CD-DA които няма да са разговор в днешната тема), обаче в днешно време той широко се използва като носител за съхранение на данни с широко предназначение (т. нар. CD-ROM). Всъщност макар и все още доста да се използва, не бих казал, че е толкова популярен за архив.
Абревиатурата „CD-ROM“ означава „Compact Disk Read Only Memory“ и означава компактдиск като носител на информация за широко използване (за разлика от аудио-компактдиска, CD). Първоначално са се произвеждали с обем за запис 650 MB, който в последствие се разширява до 700, а след това и до 800 MB. Тук като в кафе пауза мога да вмъкна легендата защо първите дискове са били са можели да съберат до 650 MB информация. Обърнато във времетраене с музика, това се равнява на Деветата симфония на Бетовен. До колко е вярна легендата не мога да гадая… факт е, че аз все попадам на изпълнения с времетраене 65-67 минути.
Да не се разсейвам и да карам нататък. Години наред CD то си бе основният начин за архив на снимки. Казвам снимки защото все пак темата е във фотографски раздел а фотография и снимки са взаимно неразделни.
Съществуваха два основни типа дискове CD-R и CD-RW. При първият тип веднъж записани снимките не можеха да се изтрият или върху тях да се запише друга информация, което е добър начин да се предпазите от загуба на ценна информация. Загубата на информация най-често става след механично въздействие (например да одерете металното покритие което съдържа информацията) или от по елементарни действия като… загубване на диска. Друг фактор за загуба на информация е времето. В началото металното покритие на компактдиска е бил от злато, в последствие за поевтиняване е започнало да се използва алуминий. Масовото производство от знайни и незнайни производители доведе и до несигурност в качеството (теоретично за златните дискове гаранцията е 100 години, а за обикновените 30 години) и ми се е случвало да наблюдавам обелване на металното покритие от дискове, които съм записвал 5 години назад (не визирам от днешна дата, а например преди 10 години). Проблема не се бе появил заради лошо съхранение, просто късмет с лошо качество.
Най-добрите CD-R, които използвах бяха една черна серия на Samsung. Много пъти съм се питал как да му се невиди работят тези черни дискове, но факт – десет години след последния записан CD-R Samsung, продължават да се четат без проблем.
Друг тип дискове са CD-RW или това са дискове с многократен запис. Не се различават на външен вид от стандартният компактдиск и могат да съберат същото количество информация (около 700 MB). Трябва да се използват със специално устройство, което можеше да “форматира” диска изтривайки старата информация и да запише нова след това. Накратко казано това си бяха едновремешните “флашки” (ако си припомним дискетите… те събираха колко??? 1,44 MB). Полезната функция с презапис, може да ни коства да си затрием вече архивирани снимки, а и ако трябва да сме честни икономически неизгодно е да се използват CD-RW вместо CD-R заради 3-4 по-високата цена на първите.
И така компактдиска има все по затихващи функции в съвременната система за архивиране на снимки. Основна причина за това е малкият обем информация който може да събере. Увеличената разделителна способност на фотокамерите създава след себе си огромни файлове (например една камера с 36 мегапикселова матрица създава RAW файл с размер около 60-65 MB, което с проста математика показва, че на един CD-R могат да се съберат до 10 снимки).
Все пак няколко съвета за тези, които продължават да използват CD като средство за архив.
- Не запълвайте дисковете до край. От практиката съм се убедил, че е хубаво да оставите 5% от капацитета на диска свободни.
- Използвайте само CD-R дискове, по възможност със златно покритие. По-скъпи са, но гарантират дълготрайност.
- Правете 2 ро копие на особено важните архиви.
- Съхранявайте дисковете в нарочни единични кутийки (не класьори, а кутийки), а самите кутийки съхранявайте легнали и на тъмно не влажно място.
- Избягвайте писането с перманентен маркер. Съществува риск разтворителят в маркера да повреди защитният лак и от там металното покритие, върху което е записана цялата информация.
- Пазете диска от механични въздействия.
Следва: повече информация в същия размер.
Досещате се за какво става въпрос – DVD.
Създаден е през 1995 година. DVD е съкращение от Digital Versatile Disk – представлява усъвършенстване и развитие на CD технологията. С новата технология на един диск с размерите на CD могат да се запише информация с размер от 4,7GB до 8,5 GB, в зависимост дали диска е съответно еднослоен или двуслоен (под двуслоен не се разбира да се обърне диска както е при грамофонните плочи). Съществуват и DVD дискове с по-голям капацитет, но те са по-скоро екзотики и ще ги пропусна като тема.
DVD и CD както вече написах са много сходни и ги различава най-вече обема информация. При DVD също има такива с еднократен запис DVD-R (DVD+R) или с многократен DVD-RW. Кои се използват от фотографите? Лично аз използвах и все още използвам еднослойни дискове от типа DVD+R с капацитет 4,7 GB. Добро е съотношението цена – обем – дълготрайност. Принципно DVD нямат дългият живот на CD и трябва да имате едно наум дали на определен период да презаписвате дисковете на други DVD или да се насочите към по-нов информационен носител.
Съветите за добра експлоатация на DVD е почти идентична с тази за CD, затова няма да я повтарям.
Blu Ray Disc
Диск с капацитет 25 GB или 50 GB в зависимост дали е еднослоен или двуслоен. Размер идентичен с този на CD и се използва най-вече във видео индустрията за предлагане на HD филми. Във фото средите за сега не успява да се наложи като система за архивиране на снимки поради високата си цена и възможността за загуба на информация от минимални механични въздействия (плътността на запис е много голяма и минимални драскотини могат да доведат до безвъзвратни резултати).
HDD – Твърд хард диск – за по кратко – хард
Така наречените твърди дискове ги има във всеки компютър и с всяка изминала година техният капацитет се увеличава. Не се наемам да кажа до какви размери като обем информация са достигнали. Все повече фотографи започват да използват HDD за архив за своите снимки. Важен фактор за това играе съотношението цена – обем. Кратко казано хардовете стават все по-големи и все по евтини.
Няма да се спирам на технически спецификации и характеристики, защото лятото ще си изтече, без да може да се отскочи до плажа.
Защо хард диска се налага все повече като система за архив? Най-вече за това “вина” имат програмите занимаващи се с първична обработка на цифровите снимки. Тези програми освен да обработват изображения имат и така наречените каталогизиращи функции. Могат да създадат малки копия на оригиналните файлове, които да се преглеждат бързо, а самите оригинални файлове да седят на отделен HDD и да се използват само в случаи на нужда. Друго предимство на HDD е бързината с която компютъра може да стигне и да прочете информацията. Тя е доста по-бърза сравнено с кой и да е CD или DVD.
HDD също има своята рискова стойност като архиватор. Все пак това е електромеханична система съставена от компоненти които могат да дадат дефект или да просто да се износят.
Как е добре да подходите, ако разчитате на HDD като архив. За себе си съм направил системата да е извън персоналния компютър – така нареченият външен диск. В случая, за да съм сигурен за архива си, съм изградил система от два диска (еднакви по размер) които са огледални копия. Така и да се случи проблем с единият от дисковете, другият ще остане спасителна резерва. През времето когато не обработвам снимки или не записвам нови на диска, системата стои изключена като по този начин удължавам живота на въртящите се компоненти. Мисля, че няма смисъл дисковата система да “чегърта” в случаите когато не е използвана.
Освен на HDD имам навик да си правя архиви и на DVD. Общо взето съм като полицая, който се вози в трамвая с билет, но за всеки случай си е купил и карта за градския транспорт като всъщност той има право да се вози безплатно.
Технологията се развива и се надявам в скоро време да има нови надеждни системи за архивиране. Флаш паметта навлиза все по динамично, но и тя има своите проблеми с надеждността. Потърсете своята система за надежден архив. Спестяването на парички може да ви донесе разочарованието от загубени снимки, затова инвестирайте в дори системи за да сте спокойни.
Ако темите и съдържанието на този сайт са полезни за Вас и бихте искали за в бъдеще да четете още интересни статии, може да ни подкрепите с дарение. Благодарим Ви за подкрепата.
