Място: Националната художествена галерия – Двореца. Събитие: Фото изложба на Пенчо Балкански. Страхотно преживяване – да гледаш едни от най-добрите черно-бели фотографии в повече от 2 часа обиколка на изложбените зали. И след толкова време наблюдение се замислих и открих нещо много съществено и еднакво във всички снимки – имаше нещо зад всяка една от тях. Как, къде и защо е заснета? Какво може да ти каже една снимка: на две деца надничащи през прозореца на порутена къщичка в циганската махала, една проронена сълза, една искряща усмивка, две свързани ръце на фона на залязващото слънце, следи от стъпки по пясъка …. Това е душата им.. Това е история….
Ние всички имаме емоции вътре в нас, и ако една снимка е заснета със същата тази емоция тя може да предизвика в нас смях, плач, съчувствие, ярост, или спомен. Това е онази магия на снимка която разказва „приказка”. Когато човек изпитва емоция породена от нещо конкретно трудно би го забравил независимо дали е хубаво или не. Същото е и когато видиш една снимка, която успее по някаква причина силно да ти въздейства. Най-забавната им част е, че „винаги“ ни разказват история…или няколко истории, които могат да бъдат свързани с една снимка. Всъщност тя е в съзнанието на фотографа, който се стреми да насочи съзнанието на зрителите в конкретна посока.. в определена история, към определени чувства. И ако фотографът не е успял в това начинание, снимката губи своята „душа” и става просто един красиво заснет кадър, но обикновен, непредизвикващ емоция.
Всъщност всичко, което се случва около нас има за „фон” някаква история и би могло да се пренесе на лентата ако дори имате късмета да сте на подходящото място в подходящото време. Това не е всичко за „говорещите” снимки, но в общи линии го обобщава и дава представа защо е важно да подхождаме с чувство, така че и зрителят да го изпита. В по-голямата си част тези снимки залагат на артистичност от колкото на техника, така че конкретни техники и правила тук… трудно. Историята сама по себе си е художествена, носи заряд и казва достатъчно, така че да се опитвате да я опитомите …по скоро се опитайте да подсилите ефекта. По – важното е, че ако историята не трогне вашето съзнание като фотограф, резултата ще е същия и за тези които я гледат. Може да е перфектна като качество но ще и липсва заряд.
За да ви „проговори” една снимка тя трябва да има настроение, емоция, разказ, идея и послание. „Трябва” звучи малко като „правила“ които по-горе отрекох, но все пак точно тези 5 не са за подценяване защото от тях зависи цялото излъчване – а с каква техника ще го постигнете е друг въпрос.
Настроението често зависи от хубавия фон или заден план. В зависимост от това което ‘разказвате” може да го блърнете ако искате строго да акцентирате само върху „главния си герой”. В други случаи може да е със същата острота ако искате да се забележи контраста или нюансите в настроението .. малко в стил „Един Англичанин в Ню Йорк” или прословутата Ч/Б реклама на BMW, от 90-те, в която един от последните им модели се придвижваше пак по нюйоркските улици в стил 40-те, заобиколен от ретро автомобили. Все пак търсете връзката между фона и обекта си, така че тя да е разбираема.
Емоцията се крие в израженията на хората, или в действията им, а ако няма човешко присъствие търсете я в конкретен елемент или асоциация – в нещо което картината символизира. Емоцията ще ви помогне по лесно да подредите разказа – буквално да подредите защото той зависи от „присъствието” и „отсъствието” в снимката. Усещането за разказ идва тогава когато зрителите успеят да си представят какво се е случило преди да запечатате момента – тогава историята оживява, както при романите, в които писателя предварително ви описва пейзажа и мястото и после ви пренася в потока от събития. Включването и изключването на определени обекти или елементи в кадъра са от значение какво точно ще кажете. Така че е важно какво точно ще „сложите в рамката” за да предизвикате в съзнанието на зрителя представа за това което е извън нея. Трудно е да се каже дали е по-добре снимката да е по-подробна или изчистена от присъствие и детайли. Правилен отговор няма. Понякога една празна снимка ни кара да се замислим много повече от изпълнената с обекти. Ако се чудите защо – просто е – в загадките винаги има нещо магнетично.. липсващото привлича.
Идеята е по трудна за описване, но ако имате нещо предвид, то това може да ви послужи за идея. Ключът е в ума ви, просто трябва да го откриете. Това най добре прозира в абстрактната фотография, която е нищо повече от един по-различен поглед към нещо добре познато и обикновено.
И в заключение посланието – „бъдещето” на онова което виждаме. Често продиктувано от темата – чисто визуално (цвят или модел), стил (макро, панорама и т.н.), връзката и мястото или комбинация от няколко. Големите имена в световната фотография често умишлено оставят хаос в снимките си за да предизвикат повече и различни емоции, асоциации, оставят открита представата за това което ще се случи в следващата снимка. Разковничето е да грабнете вниманието с конкретен обект и след това да преминете към емоцията, настроенията и всичко останало, така както се е случило докато вие сте били на място и сте снимали. Нещо конкретно ви е приковало вниманието и сте решили, че си заслужава да го запечатате. Тук работата ви успешно приключва.
Умението да разкажеш една история в картини може да се окаже доста трудна задача за много от нас. Ако изключим репортажната фотография, всичко останало са нашите емоции, спомени, мечти, взаимоотношения, живота който водим. Понякога да разкажеш история означава да се разкриеш ти самия и да споделиш лични преживявания, понякога да покажеш чужди човешки съдби, понякога да се пренесеш в други светове. Във всеки един случай обаче ..както започнах в началото… има нещо зад тези снимки… и това сте вие. Не винаги перфектната снимка е онази с най-добро качество и ако сте от онези, за които фотографията е преживяване, ако дори една снимка е успяла да ви докосне и ви е разчуствала, дори да нямате апарат..следващия път когато излезете снимайте .. с очите си… и запечатайте момента в сърцето си.
Великолепна статия, браво!