Pentax K30 заинтригуващ

Днес ще бъда честен. Първите няколко изречения, така наречените встъпителни, всъщност написах след като приключих 3 седмичната игра с Pentax K30. През тези 3 седмици снимах и отделях по малко време да направя едно кратко описание на това какво ми е грабнало вниманието в тази камера. След като го описах, тръгнах да пиша встъпително задължителната си история – спомен. След кратък размисъл и мърморене от страна на съвестта ми селектирах историята и надлежно я изтрих. Сега скъпи ми читателю те хвърлям направо на лъвовете без фанфари и легенди от бардовете.

Преди самото начало малко скучни встъпителни ТТ данни. Няма как трябва да ги спомена.

На вашето внимание – Pentax K30.

Това е камера от базов клас с 16 мегапикселова APS-C матрица. Тя е от типа CMOS “баер” мозайка RGB и е х1.5 кроп сравнено с матрица 35 mm стандарт. На камерата е монтиран К AF2 тип байонет, на който могат да се закачат обективи с байонети тип KAF3, KAF2, KAF, KA. Има вградена матрична стабилизация и благодарение на това доста добра прахо почистваща система.

Дизайнът е първото, което грабва окото ти. Честно казано камерата изпъква сред останалите събратя и конкуренти с доста техно бих казал дизайн. Овалните и разлети линии, с които съм свикнал напоследък, тук са заменени от контрастни прави линии и остри ръбове. Този дизайн прави камерата разпознаваема от далече независимо, че надписа Pentax не е на челно място. Ако имах време да философствам щях да кажа, че това е типично японски дизайн агресивен и различен от добре навлезлият почти на всякъде мек италиански дизайн, но няма време за философии, защото часовника тиктака, а обяда наближава (съдейки по аромата, който се носи от кухнята).

Набързо споменавам, че камерата спечели награда за дизайн на iF Product Design Award 2013.

Дизайна не е ощетил с нищо ергономията от към захват на камерата, напротив грипът е удобен с подходящ профил за пръстите, а гумираното покритие създава усещане за стабилност. Тялото на камерата е изградено от поликарбонатна пластмаса върху стоманен корпус. Предлага защита от прах влага и дори от дъжд благодарение на уплътнения разположени по конфликтните места на корпуса. Може сами да се уверите като погледнете слота за карта памет зад какво солидно уплътнение се крие, да не споменавам входа за дистанционно и USB порта. Вградената светкавица се вдига доста високо, което спомага за избягване ефекта на червени очи.

Контрол и управление

Независимо, че камерата е от така наречения entry level (базов клас), разполага с много добри възможности за управление и бърз достъп до някои основни функции. На първо място оборудвана е с два ротиращи селектора – преден и заден или да ги наречем основен и помощен. Всъщност не съм сигурен дали могат да се наричат основен и помощен, защото потребителя на камерата лесно може да си избере кой от селекторите какъв да бъде. Например: аз съм свикнал задният селектор да управлява експозиционните времена (за по-кратко скоростите), а предния селектор намиращ се пред спусъка – диафрагмата.

Камерата която взех бе с обратно на моите предпочитания настройки. Проблема се реши за около 15 секунди – да се ориентирам в менюто дали има опция за пренастройка, да открия, че има и да я осъществя. Мисля, че при следващият Pentax, който тествам времето за пренастройка ще спадне до 3 секунди просто, защото предполагам, че тази екстра ще я има там и ще е на същото място. За менюто обещавам да говоря малко по-късно и има какво да се каже за него, сега се връщам обратно на повърхността – тоест около корпуса на камерата.

Двата ротиращи селекторът са опция, с която обикновено се “фукат” камерите от по-висок клас (за ниския е запазен само задният). Освен тях има бързи бутони, с които да променяте някои основни параметри като: ISO, бял баланс, режим на светкавицата, серийно снимане. Тези бутони са разположени на гърба на камерата близо до дисплея под формата на четирилистна детелина, чийто център е увенчан с още един мулти функционален бутон. Защо мулти функционален? В един момент изпълнява функцията на бутон ОК (потвърждаване) в друг случай се използва, за да се премине в режим за избор на зони за авто фокуса. Бутоните са разположени така, че да позволяват работа само с палеца на дясната ръка и така фотографа да запази както се казва “позицията за стрелба”. Допълнително бързият достъп е облагоприятстван от бутон “info”, който изкарва на дисплея 15 от най-често използваните настройки и спестява време в ровичкане по менюто. При двукратно натискане на бутона “info” се появяват опции какво да виждаме на дисплея: информация за настройките на камерата, виртуален хоризонт в две посоки, GPS или пък черен екран. Споменавайки дисплея, той е 3 инчов с 921 000 точки здраво свързан към корпуса, тоест за мое съжаление не е подвижен. Може да се настройва като яркост и цветови баланс. Освен за превю на вече готовите снимки, може да се използва за Live View при фото или видео режим. Камерата няма горен дисплей и затова цялата информация се показва на основният.

Ще спомена и още два интересни бутона (този за +/ – корекцията ще забравя да го спомена, защото е ясен) един зелен и един с надпис RAW/Fx. Зеленият бутон е своего рода лек резет на моментните настройки например: ако съм на Р режим и с някой от селекторите променя съотношението скорост/диафрагма, при натискане на зеления бутон се връщат числата избрани от камерата. Полезно и го оценявам като имам предвид колко често снимам на Р, променям съотношенията и после да, за да върна статуквото включвам и изключвам камерата.

Относно RAW/Fx бутона – това е програмируем бутон, на който може да зададете функция различна от заводската такава. Принципно по подразбиране превключва на RAW формат за еднократна снимка, след това връща статуквото. Това е за тези фотографи които предпочитат снимането в Jpeg формат. Ако не ви трябва тази функция, то лесно може да настроите бутона да прави нещо друго. Просто отивате в менюто и избирате из между 6 различни опции.

Визьора е светъл със приблизително 100% покритие на кадъра! Мисля това изречение е достатъчно. Не се шегувам тези две характеристики показват, че няма какво повече да коментирам за визьора.

Меню

Така и така споменах за меню, нека продължа с него. Менюто на Pentax K30 е бих казал много богато. Обикновено такъв тип меню виждам в топ ниво камери. Като визия е възприета системата на книгата. Това е мое определение и се базира на функцията основното движение по менюто да е по хоризонтала – подобно на разлистване на страници като всяка страница показва пълният текст на нея, без да се налага скролиране по вертикала, за да се види какво предлага дадената страница. Скролиране по вертикала се налага само като се влезе в страницата и се избере под менюто. Такъв тип менюто доста улесняват бързият избор на дадена опция или функция и забелязвам, все повече фотографски марки избират този тип на показване.

Споменах, че е богато на възможности и ако тръгна да ги изброявам няма да ми стигне мастилото в принтера.

Лесно е за работа и е разбираемо. Верен на традицията продължавам да “хвърлям” първи поглед на нова камера, без да съм чел инструкцията за употреба. Като се има предвид, че това всъщност е първият цифров Pentax, който хващам то…

Да не отегчавам читателите с описване къде какво и защо по менюто, хубаво е да го разучат сами (става въпрос за тези, които се сдобият с камерата) и повярвайте няма да останат разочаровани от предлаганите опции.

Снимачни режими

Нека се върна пак към корпуса на камерата, там остана един неописан ротиращ селектор – този със сниманите режими. На пръв поглед има познати неща, но на втори поглед откривам означения каквито не съм виждал до сега. Да стандартните PSAM режими са там (макар и някои с леко променени имена) за тези, които сега се включват това са P – програмен режим; S (тук носи кодировката Tv) – приоритет на скорост (правилно е да кажа експозиционно време); А (кодирано с Av) – приоритет на диафрагма и М – разбира се – ръчен режим. Така освен това има още няколко спомагателни режима: Sv (Автоматична експозиция с приоритет на чувствителността – ISO) и TAv (Автоматична експозиция с приоритет на затвора и диафрагмата). Какво ни дават тези два режима. Нищо толкова наложително, просто допълнително удобство и бързина на работа. Харесва ми девиза на мечо Пух – “колкото повече, толкова повече”. Pentax явно са фенове на мечока и са решили да въплътят девиза си в концепцията си за фото камера.

Набързо ще спомена, че при Р режима може да се използват както предния моторен селектор, така и задния и заводските настройки принципно променят линейно съотношението приоритетно диафрагма или скорост (зависи кой селектор въртите). Освен това може да се програмират селекторите да променят вместо скорост/диафрагма, ISO или +/ – корекция или да се разменят местата им… с две думи 4-5 опции за лична настройка… или май бяха 6 ?!?!? А да, това важи и за останалите режими които споменах по-горе.

Нещо забравих? Да има автоматичен режим (зеленото “квадратче”), да има сценични шаблони около 20 на брой и са добре познати, да има видео, но за него по-късно. Ах да харесва ми, че функцията В е отделена на отделна позиция, щрак и веднага съм на В вместо да въртя селектора през М режима. Функцията е програмируема и е под номер 7 от 23 потребителски настройки и позволява да се снима, без да се държи натиснат спусъка непрекъснато (по подразбиране експонира докато е натиснат спусъка). Полезно е ако нямате дистанционен спусък, но не го препоръчвам, защото “разклаща” камерата.

Вмъквам тук експозиционните времена или наложилото се вече „скорости“ на затвора. Най-кратката е 1/6 000 сек. а най-дългата е 30 секунди. За режим В вече говорих по-горе. Синхронизацията за външна светкавица е 1/180 сек.

Приключвайки с програмния диск, добавям само, че се виждат възможности за превключване на предварително създаден потребителски профил. За К30 изборът е из между 2 профила, които може да настроите в менюто.

Освен традиционните снимачни режими и сцени, има и още няколко дигитални ефекта (по точно 7), както и HDR опция за снимане. Дигиталните ефектни са за случаите, когато снимащият иска да се забавлява и да не губи време с последваща обработка на изображението, а да получи веднага различна визия от “стандартната” снимка. На мен ми е интересна HDR функцията, защото често я ползвам. Тук е време да се извиня на почитателите на Pentax, защото в една друга статия бях споменал, че само Sony разполагат с опцията HDR да се прави от 3 кадъра с едно натискане на спусъка. К30 също снима по 3 кадъра и от тях сглобява крайният резултат. Има възможност за настройка до 3 стопа разлика между кадрите. Единственото, което не ми харесва е доста неестествената визия, която се получава при максимално избрана динамика. Снимката седи малко като от комикс. Ако трябва да съм честен такъв тип визия в момента е много модерна сред феновете на HDR, а за мрънкащите като мен, винаги има опция, в която да се постигне естествена визия – тоест да не си личи HDR ефекта.

Файлови формати

Pentax K30 снима в RAW – Jpeg. Не казвам нищо ново струва ми се. Всяка камера от този клас снима в двата изброени формата както и в комбинация от тях. Различно е единствено типа на RAW формата. Някои от фотографските фирми създават свой собствен RAW. Pentax е от фирмите присъедини се към проекта за общ RAW формат – DNG. В годините, когато снимах с Leica M9, свикнах да работя с този формат и да нямам проблеми, ако фотошопа, който ползвах не бе последно поколение. DNG е Photoshop формат и К30, независимо че е нов модел си го отворих спокойно с наличния CS 5 или LR 3. Все пак трябва да знаете, че ако ползвате софтуерни екстри за подобряване на изображението още в камерата и искате да ги запазите, снимайте на RAW и Jpeg. На 2 рия формат ще имате запазени всички настройки а ако не ви хареса винаги може да обработите RAW (DNG) формата.

Големината на RAW файла варира межди 11.2 и 17 MB, което за 16 МП камера си е повече от ОК. забелязах, че при снимане снимките от всеки ден са в различна папка на картата памет (камерата използва SDHC тип карти памет)

Една от хубавите екстри, които харесвам на DNG е това, че освен да покаже прегорените участъци (в червено), показва и недоекспонираните (в жълто), както имате подобна функция при работа с RAW конвертора на Adobe. Още при самото снимане виждам какво съм загубил, за да преценя как да го променя.

Още един формат за запис, но той е за видео клиповете, които могат да се снимат с К30.

Видео

Pentax К30 дава творчески възможности освен фото да се снима и видео. Какви са възможностите: Ful HD 1920 х 1080 пиксела с избор из между 30; 25 или 24 кадъра за секунда (правилно е да се казват квадрати за секунда, но си казах я да използвам общо приетият език). Може да се избира от 3 степени на качество, а по спецификации продължителността на записа е или 4 GB или до 25 минути. Не съм тествал дали ще спре след изпълняване на едно от горните условия, но е твърде възможно да е вярно, защото в режим на видео матрицата загрява и изключването е програмирано с цел предпазване на камерата от повреда. Формата за гледане както е видно от резолюцията е 16:9. Камерата може да снима още в HD или VGA резолюция. Клиповете са MOV, а използваната компресия – MPEG-4 AVC/H. 264. качеството е добро за любителски или дори и за по-взискателни ентусиасти. Камерата предлага както автоматични режими на снимане, така и пълно ръчно управление. По отношение на фокуса обаче има лек проблем. Няма следящ фокус по време на снимане. Всъщност бръмченето на мотора (за теста не ползвах обектив с вграден мотор) би съсипало звука на целия клип като се замисля. Опциите са или да се използва фокусиране на обекта преди снимане или ако ще има следване, панорамиране то да се използва ръчен фокус. Благодарение на вградената матрица има стабилизация на картината по време на снимане независимо какъв обектив има закачен, което означава привилегията да се ползват стари ръчно фокусни обективи и да се подходи сериозно към снимането.

Записа на звук е моно и няма опция за включване на външен микрофон или слушалки. Самия микрофон може да се регулира с определени нива, но ако някой иска сериозен запис на звук, препоръчвам външна система за запис а звука от камерата да се използва за синхронизиране между двете устройства.

Фокус

Стигнахме и до фокуса макар и 5 минути преди края на представлението. В камерата има интегриран доста мощен мотор. Независимо, че е малко стара технология, не му пречи да фокусира много точно и учудващо бързо за вграден в тялото мотор. Малко е шумен честно казано. Бях забравил този звук от времето, когато снимах с лентов Nikon. Благодарение на вграденият мотор могат да се използват и доста стари обективи останали от лентовата ера мислейки и за своите потребители, Pentax пускат и обективи с вграден мотор (надявам се да пробвам такъв следващият път). Повтарям се, но наистина фокуса е пъргав и точен. Единствената ми досада е навикът ми да държа обектива най-отпред и когато камерата фокусира пръста ми все се оказва върху фокусния ринг и се стряскам, когато той се завърти.

Избора за фокус е с класически механичен селектор разположен близо до байонета на камерата, а избора е: единичен, следящ или ръчен. Съществува опция за автоматично избираема опция между единичен или следящ фокус по преценка на камерата.

Предлага се 11 точкова система като 9 от точките са от кръстовиден тип. Чувствителността на измерващият сензор е от -1 до 18 EV. Точките могат да се избират всяка една по отделно с помощта на тип джойстик разположени бутони на гърба на камерата. Автоматично – 5 точки обхващащи центъра или всички 11 точки. Може да се остави активна само централната зона.

Когато сте избрали варианта сами да определяте коя да бъде активната точка, трябва да запомните следното упражнение: бутона ОК, за който говорихме някъде ранният преди обед, изпълнява двойна функция. За да активирате местенето на точките, задръжте за около половин секунда и тогава може да избирате, ако искате да върнете джойстик бутоните към основните им задължение, то пак натиснете ОК и задръжте докато се превключи режима. Първоначално е малко неудобно, но след 2 дни снимане се свиква и се работи безпроблемно.

Измерването на светлината също е класическо: мулти сегментно, централно претеглено и спот, тоест има решение за всеки. Експонометъра е добре настроен и не дава често грешки. Тук няма как да дам коректна или некоректна оценка, защото все пак снимам от доста време и знам кога кой режим да избера. Въпреки това мулти сегментният режим се справя качествено в около 90% от избраните ситуации. Препоръката към снимащите е да експериментират с различните типове мерене, ако нямат натрупан опит.

Бял баланс и светло чувствителност

Белия баланс на автоматичен режим е добър. Имам усещане за лека студенина, но може би е и до навика от по-топлия баланс при друга марка. Освен автоматичния има задължителните: на сянка, облак, светкавица луминесцентно (с 4 различни подтипа), изкуствено, ръчен бял баланс (3 памети) и нещо, което повечето камери базов клас нямат, а тук го има, е настройката по градуси Келвин. Диапазона за настройка е от 2 500К до 10 000К, през 100К. И не е само това. Всяка от избраните стойности може да се коригира в зелено/пурпурно и едновременно с това в синьо/жълто. Накратко, ако имате професионален колориметър може да измерите точната цветна температура и да я нагласите през менюто на камерата. Полезна опция макар мисля тя да е полезна само на професионален фотограф, а може би и заради това и обърнах толкова внимание.

Светло чувствителността (ISO то) варира от 100 до 25 600 през 1/3 стъпка. Винаги казвам, че определянето какво ISO е използваемо без забележки е чисто субективно и зависи от фотографа. За някои и най-малката поява на шум прави снимката неизползваема, за други шума не е особена пречка. За К30 моето мнение е, че 1600 ISO е напълно използваемо с много минимален компромис. За фотографи снимащи от лентовата ера дори и 6400 ISO ще им седят добре с оглед на това как шума на камерата е доста монохромен. Шумът почва да се оцветява при стойности от 12 800 и 25 600, а и там е доста силно изявен вече. Камерата предлага 3 настройки за коригиране (редуциране) на шума. Не обичам да използвам никога и при никоя марка тази опция, защото нямам проблеми с наличието на малко шум в кадъра, но все пак както казах има 3 опции за корекция. На примерите съм показал снимки без корекция, при средно ниво и при максимално коригиране. Реших да не показвам 1 вата степен защото почти няма разлика със степента без корекция. Какво показва теста? При различни чувствителности и степени на корекция камерата има минимални отклонения като бял баланс (зададен е ръчно и няма как да обвиня автоматичният баланс) и експозиция. При включено шумоподтискане се вижда как очевидно започва да се “замазва” леко изображението дори още на 100 ISO. Това най-силно личи при най-високата степен на корекция. За себе си предпочитам да имам шум в кадъра, но хубав микродетайл и затова никога не пускам редукцията на шум. Ако сте склонни да приемете съвет – малко шум не пречи, снимайте без включена корекция.

Има програмируемо автоматично ISO , което може да му се зададе начална и крайна точка изцяло, каквото поиска фотографа, наистина, каквото поиска фотографа като например от 320 до 400 ISO или от 100 до 25 600 ISO, тоест може да има разлика минимално 1/3 стъпка или максималните краища между началния и крайният избор.

Серийна снимка

Малко експерименти със серийното снимане. Като максималист винаги изпробвам възможностите на буфера на максимална скорост, тоест около 6 кадъра в секунда . Трябва да се знае, че колкото и да е мощен процесора, той не винаги смогва да обработи всяка една снимка с включените софтуерни подобрения. Това води до по-малък брой кадри, защото кадъра преседява по-дълго време в буфера докато се обработи. За да видя пълният капацитет, изключих всички софтуерни подобрения като: чистене на шум, изсветляване на сенките, намаляване на яркостите, изправяне на перспектива и корекция на аберации. Резултатите са следните RAW+ (това означава RAW + Jpeg hi.) – 6 кадъра, RAW – 8 кадъра, Jpeg hi – около 63-67 кадъра. Това са кадрите, които може да побере буфера преди да спре. В момента, в който се освободи с кадър, ако държите натиснат спусъка може да продължите да снимате, но вече не с максималната скорост.

Какво става, ако са включени всички софтуерни подобрения: RAW+ – 4 кадъра, RAW – 6 кадъра, Jpeg hi – около 6 кадъра. За Jpeg може и да греша, но повторих на няколко пъти теста защото доста ме учуди. В моите ръце и с “китовия” обектив това бяха резултатите.

И няколко думи за батерията. Тя не е с голям капацитет и активно снимащ потребител ще я изхаби бързо. Хубаво е да имате резервна, независимо, че имате свободата да заснемете около 350-400 кадъра с един заряд. Съществува и опцията с помоща на адаптер да се използват 4 АА тип батери – акумулаторни или алкални пожелание. Не разполагах с адаптер и затова нямам наблюдения за разлика в издръжливоста.

Малко за системата за чистене на прах. Когато я пуснах за пръв път леко се стреснах. Направо се усеща как камерата раздрусва здраво матрицата. Особено, ако е поставена на бюро трополенето е притеснително за момент. Всъщност няма нищо за притеснение. За времето, с което разполагах с камерата не ми се наложи да я чистя, което означава, че системата действа ефективно.

Как се снима с камерата

След всичко изписано по-горе предполагам стана ясно колко лека за употреба е камерата на Pentax – K30. За снимащите в Jpeg дава веднага краен резултат, който почти не се нуждае от обработка, а набора и от готови сцени и филтри позволява доста забавление. Аз снимам в RAW и след това задължително пипвам тук там снимката, но нещото, което ми харесва е големият динамичен обхват, който ми позволява да “извадя” доста подробности от сенките на снимката, без да се появи дразнещ шум. Гъвкавостта, която имат снимачните режими и настройките, които могат да се направят, доста разглезват снимащият и този момент го усетих, когато имах снимане и хванах друга камера. Оценявам предимството на стабилизираната матрица, както и К байонета, на който с преходник мога да завинтя легендарни обективи на м42 и всички те да са стабилизирани. Вграденият мотор в тялото позволява да се ползват и класически стари АФ Pentax обективи, които могат да се намерят на изгодни цени. Мисля моделът е добър както за начинаещи така и за напреднали ентусиасти, които вярвам няма да бъдат разочаровани от предложените възможности.

Със сигурност съм забравил или не съм открил за някои неща. Нека е така, ще има какво потребителите на камерата да откриват.

Благодаря на Симеон Колев и Елена Масларова за предоставените снимки. Ще отбележа, че кадрите са намалени от пълен кадър без кроп и със стандартната минимална обработка. Извинявам се предварително на авторите ако съм променил тяхната визуална концепция.