Здравейте приятели на Фото кафе. Днес ще споделя няколко думи за флагмана на Ricoh – Pentax K-1 с признавам 11 месеца закъснение.
Опашката за тази толкова чакана камера бе такава, че дори и аз (колко нескромно) едва сега се доредих за пробване. Може би точно навреме. Навън бушуват виелици, пикът на потребление на ел. енергия е в своят 30 годишен зенит, а какво по-хубаво от това в такова време да имаш една устойчива на гадни атмосферни условия камера.
Всъщност, когато взех Pentax K-1 (началото на декември) времето бе едно такова меко приятно и не предразполагаше, че така ще се…
Зимата ни изненада… приятен пухкав сняг вместо досадната киша и затова сипвам чаша горещ шоколад и започвам първо с разходка около Pentax K-1, която ще може да видите в следващото надявам се кратко видео.
Имал съм удоволствието да изпробвам няколко камери Pentax и повечето бяха топ клас. При топ класа между всяко поколение имаше стабилни крачки нагоре в подобрени на функционалността, докато се стигна до K-3 II моделът, след който май нямаше какво повече да се подобрява.
Pentax K-1 бе логичната и както казах вече отдавна чакана стъпка нагоре. Ще се спра на основните разлики между APS-C флагмана Pentax K-3 II и Pentax K-1, без да навлизам в подробности за това що е бял баланс, програмен режим, ефектни филтри и разни други не чак толкова значителни неща. Няма как да не спомена основни функции, които ми харесват.
Задължителните ключови характеристики, няма как да не започна с тях:
- 36.2MP пълноразмерен CMOS сензор без АА филтър.
- 5-осова матрична стабилизация, осигуряваща до 5 стопа стабилност според стандартите на CIPA.
- 100% пентапризмен визьор с 0.7x увеличение.
- 33 точкова АФ система (25 точки от кръстосан тип)
- Усилена защита срещу неподходящи атмосферни условия.
- 14-bit Raw формат (DNG или PEF)
- AA филтър симулация
- Режим на снимане на няколко кадъра с изместване на пикселите
- Вграден GPS с електромагнитен компас.
- Функция за следене на звезди.
- 4.4 к/sec. серийно снимане (6.5 к/sec. при APS-C кроп)
- Вграден Wi-Fi
- 1080/30p видео
Да започнем с матрицата (сензора).
36 мегапиксела, ок не е някаква новина. Има го от доста време, дори има камери с повечко пиксели, а и честно казано аз не съм особен фен на пикселоманията. ДА! Много фин детайл, сравнено с камери с по-малка резолюция. Оценявам го особено за случаите, в които снимам пейзажи, а там е пълно с дребни, дребни и още по-дребни детайли.
Гледайки от своята камбанария, аз търся малко по-малко, но затова пък по-големи пиксели. Това ще ми даде по-нисък шум на високо исо – факт. Не съм маниак на тема безшумност, ще цитирам един добър фотограф Темелко Темелков: “имам висок праг на търпимост към шум”. Клиентите обаче кой знае защо не търсят емоцията в снимката, а това дали е идеална, а фокус, без шум и ако може да се порежат от остротата и.
Така или иначе имаме 36 мегапикселова матрица, нека се възползваме от нея.
5-осова стабилизация. Споровете матрична срещи оптична са епични. Аз съм фен вече на хибридната, където участват и двете едновременно. Вярно малко съм нагъл, но мисля, че от Ricoh скоро ще има хибридна стабилизация.
Според CIPA Pentax K-1 може да предложи до 5 стопа стабилизиране на изображението. Доверие на моите треперещи ръце много нямам, но се заинатих да пробвам след като щастливи собственици на „единичката“ ми показаха кадри, снимани на 1 секунда от ръка и изглеждаха безпроблемно.
Пробвах се и аз. Знаете правилото за обектива и снимането от ръка. Бях поставил на камерата 50/1.4 и се пробвах да направя кадър на половин секунда. Мобилизирах се, стегнах се, не дишах и само погалих леко спусъка. Направих 5 кадъра и 3 от тях изглеждаха като да нямам размазване или трепване. ДА!
Разбира се с по-тежко варио като например 24-70/2.8 нещата не седяха толкова добре. Там стабилизацията си е 2-3 стопа зависи колко дълго време кадрирате или фокусирате.
Освен резолюция и добра стабилизация, матрицата на Pentax K-1 позволява още две интересни функции – снимане с изместване на пиксела и следене на звезди.
Функцията за снимане с изместване на сензора с по един пиксел я има и Pentax K-3 II. Тази опция е препоръчителна за неподвижни предмети и дори да се снима от статив. От Ricoh казват, че Pentax K-1 има опция за компенсиране на движението, когато се снима в режим с изместване на пиксела, но все пак статива не е за пренебрегване.
Опцията е много интересна. При избор и натискане след това на спусъка, камерата прави 4 кадъра, като измества кръгообразно с по един пиксел матрицата. Крайният резултат не е по-висока резолюция, както при други марки, а по-качествено изображение.
Знаете какво представлява баер решетката. Знаете, че тя си има своя недостатък от това, че се налага да интерполира з да получи вярно цветопредаване.
При снимане с изместване на пиксела, всеки пиксел получава абсолютно точна информация за цвета и не се налага интерполиране. Получената снимка е видимо по-рязка, с по-добри цветове и без никакво моаре (за случаите в които би се появила на стандартна снимка).
Самата снимка би претърпяла по-голяма интерполация за широкоформатен печат сравнено със стандартна такава от същата матрица. Изключително добра новина за снимащите в студио предметна фотография.
Недостатък – не работи с импулсно осветление и файл с обем от около 190 MB.
Другата опция е следенето на звезди при нощна фотография от статив. Признавам не съм го тествал, защото първо е студено, втора астрофотографията някак си не ме е привличала до сега. Знам само че времето за следене не е безкрайно много а се ограничава до около 5 минути.
И последно за матрицата – без АА филтър, но с опция за симулация. за това сме говорили в статиите за Pentax K-3, затова няма да ви занимавам и сега.
Голям светъл визьор със 100% покритие и диоптрична корекция. Не съм и очаквал друго от флагмански модел. Интегрираните в него течни кристали позволяват наличието на повечко информация подобно на така приятните за мен електронни визьори. Липсва ми вградена щора за случаите, в които снимам от статив.
Кадриращи рамки, кроп рамка за случаите, в които снимате с APS-C обектив и най-важното – електронният нивелир по хоризонтал и вертикал.
Предпочитам да използвам нивелира във визьора от, колкото да се доверявам на автоматичното нивелиране на кадъра от матрицата.
Не го ли споменах по-горе??? Извинявам се. Да, матрицата има опция да изправя хоризонта (в ограничен диапазон). Включва се от менюто, но аз като отявлен любител на екстремно кривото снимане съм го изключил, за да не ошашквам допълнително Pentax K-1.
Pentax K-1 снима в RAW и Jpeg формат. За случаите, в които ще предпочетете RAW, а аз препоръчвам това да е винаги може да избирате измежду класиката DNG или PEF, който си е оригиналният Pentax формат. И в двата случая ще имате 14 битов RAW.
DNG е моят избор поради простата причина, че това е формата на Adobe фирмата производител на Photoshop и Lightroom, които използвам за обработка на снимките си.
DNG за разлика от фирмените формати (PEF, CR2, NEF и др.) позволява на RAW конвертора на PS и LR да четат настройките, направени в камерата. Всякакви настройки за корекция на хроматичниаберации, корекция на сенки или преекспониране и от този сорт, направени в камерата да се възприемат директно програмата за обработка.
Лесно мога да оставя своето мързеливо АЗ да си настрои камерата по вкус и после да правя минимални обработки.
По-добрата половинка на Фото Кафе снима с един дребен Pentax вече 5 та година и като седнем да оправяме снимки след някое пътешествие, то тя е готова в пъти по-бързо от мен.
Още един жокер за избора на DNG – не е нужно да имате последна версия LR ili PS.
Снимки в серия.
Pentax K-1 не е светкавично бърза камера. Сравнено с флагмани на други марки усещам леко забавяне като започна със старта, с фокуса и със серийното снимане.
По отношение на серийното снимане разликата в скоростта сравнено с други камери със същите мегапиксели е в рамките на около 10% по-надолу. Дали ще са 4.4 или 5 к/sec. не е от значение. Просто съм свикнал флагманите да правят бързи серии.
Буфера се запълва след…
При снимане в APS-C режим скоростта се вдига с 2 кадъра, а буфера събира…
За теста използвам най-бързата в момента карта – SANDISK EXTREME PRO SD UHS-II – 300 MB/s.
Всъщност можеше да го пробвам и с карта 100 МВ/s, защото и двата слота на Pentax K-1 подържат SD карти UHS-I стандарт. Хубаво е, че има два слота – един за оригинал и един за бекъп например, но все пак имаме флагман и бе редно поне единият слот да е UHS-II, което значително би увеличило броят заснети кадри в RAW.
За разлика от Pentax K-3 II броят на АФ точките е увеличен от 27 на 33 (25 от тях са от кръстосан тип). Не е с много, но тези точки покриват същата горе долу еднаква площ, каквато имат камери от подобен клас, но с повече точки.
По отношение скоростта на фокусиране трябва да отчетете първо с какъв тип обектив сте. Повечето обективи за Pentax в момента разчитат на мотора вграден в камерата за да фокусират. Pentax K-1 е мощен двигател, но се усеща значителна разлика сравнено с обектив който е с интегриран мотор.
При снимане с обектив без мотор, скоростта на фокус не е мигновена и се чува въртенето на мотора. Обективите с мотор като например про обектива 24-70/2.8 фокусират осезаемо по-бързо от 50/1.4 (с който предимно тествах камерата), но честно казано иска ми се още малко повече бързина.
Сензора за фокуса е ново поколение и позволява фокусирането на полумрак – 3EV. При снимки в полумрак, за да съм сигурен, че съм фокусирал точно използвах една стара техника – помпане на спусъка, така непрекъснато карам АА системата да мери и да прави микро стъпки и в един момент усещам, че фокусът е там, където искам и снимам.
По-бавното стартиране на камерата може би се дължи на системата за самопочистване. За мен не е проблем, не бързам за никъде, ако се търси по-бърз старт изпробвайте са изключване на системата за самопочистване.
Персонализация.
Спор няма Pentax предлагат на своите потребители една от най-добрите възможности за персонализация, както на контролерите, така и на PSAM режимите с допълнителни производни на полуавтоматичните режими. Има възможност за създаването на 5 потребителски настройки с много бърз достъп.
Признавам и до сега не съм успял да разуча различните екстри и възможности (посипвам си главата с обилно навалелият сняг).
Най-сетне Wi Fi свързаност, вградена в камерата. Това изречение е достатъчно, защото предполагам съм ви писнал да ви казвам как обожавам тази опция.
До сега Pentax можеха да имат Wi Fi само с нарочна карта, която бе скъпа и с малък размер. Вече е вградено и това предизвиква една доволна усмивка в мен.
Освен Wi Fi има и вграден GPS. Много полезно за любителите на “геотагване” на фотографиите си. Аз все още съм консервативен към вграденият GPS, защото според мен яде стабилно батерията, но има колеги, които ще ме опровергаят (надявам се). Фен съм на “геотагването”, но за сега използвам външно независимо устройство и после просто синхронизирам снимките в LR.
ISO чувствителност.
Диапазона на Pentax K-1 е от 100 до 204 800. Не съм се пробвал до толкова, но реших да рискувам на база тестове с Pentax K-3 II, където видях изненадващо нисък шум на високо ISO и затова спокойносложих Pentax K-1 на автоматично ISO с диапазон 100 до 3200.
Рискът бе оправдан и единицата показва ниски нива на шум при стойности от 3200 ISO. Притесненията, че от 36 МП матрица ще имам висок шум се оказаха неоснователни. В един момент ме домързя да извадя статив и спокойно направих серия нощни кадри от ръка на ISO 3200 и разчитайки на стабилизацията в тялото. Разпечатах ги на домашния принтер за родата и мога да кажа, че съм доволен. До 6400 ISO смятам, че получените кадри са напълно използваеми.
Няколко основни причини защо има смисъл да преминете от Pentax K-3 II на Pentax K-1:
- По-добра резолюция (36 срещу 24 мп) и заради по-големия сензор по-големи пиксели от там по-добри нива на шум при високо ISO.
- Подвижен дисплей!
- Ново поколение АФ с повече точки.
- По-добра динамика и дълбочина на цветовете (лична преценка).
- По-високо максимално ISO и по-добри възможности за снимки на високо ISO.
- Вграден Wi Fi
Има и някои недостатъци като например: Pentax K-1 е осезаемо по-тежък, по-бавен в серийно снимане и… по-скъп, но това едва ли са фактори, които биха наклонили везните обратно.
Нека не забравяме, че това все пак е първата камера на Pentax (Ricoh) с пълноразмерна матрица. Японската фирма показа хъс и желание да се развива и няма да се учудя ако до година пиша за 2-ра версия на Pentax K-1.
На първо четене камерата е боец създаден да гази напред независимо от времето, а и да не забравям факта, че това е най-бюджетният старт за професионална камера с пълноразмерна матрица.
