Pentax K-3 за професионална употреба

Така се получи, че имах възможност да съм може би един от първите в България, които имаха шанса да тестват Pentax K-3. Признавам, това бе почти преди година. По спомени официално тази камера излезе точно на рождения ми ден и цял ден се ослушвах дали няма да я получа загърната в луксозна опаковка. Получих я няма и месец по-късно, но за бърз тест… само. Имах на разположение няколко дни, за да се приготвя за премиерата му пред широка публика. Все още имах прясна база за сравнение с оглед на ревюто на Pentax K-5 II s, което бе публикувано на страниците на Фото кафе. Премиерата мина добре, защото признавам си, представях много добра камера. Защо не пуснах тогава ревю? Започвам с оправданията: първият Pentax K-3, който се появи, бе предпродъкшън бройка и няма как с нея да се правят официални тестове. После поради големия интерес, първата оригинална тестова бройка сериозно започна да ми бяга по тъча с оправданието „Е какво, нали вече го пробва?”. За капак и зимата хич не е най-доброто време за тестване на техника. Всъщност за характеристиките, които има Pentax K-3, зимата, дъждовната пролет, есента или пък прашното лято не са от някакво значение (за това по-късно). Най-накрая май месец дойде с дъжд и с Pentax K-3 + Pentax 17-70/f4, и едно чудесно пътуване до града на 100-те кули.

Фото кафе, екипирани с Pentax K-3 и един почти Pentax K-3 (с добавена една нула към 3-ката), чанта с обективи и добро настроение се потопихме в първоначално дъждовна Прага. Лошото време не е смущаващо, защото новите камери на Pentax, всъщност на Ricoh (знаете, че тази известна марка придоби Pentax преди време и запази името единствено за високия клас фото камери) имат много добра защита срещу дори средно силен дъжд. Необходим фактор е обективът на камерата също да е от WR серията (водоустойчив). Не съм експериментирал колко добре е защитена камерата, а и не обичам да снимам докато ме вали дъжд, но е факт, че колеги са снимали в мокро време (не в порой, разбира се) и не са имали проблеми.

Докато катеря пражките баири, нека спомена дума–две като първо впечатление.

Pentax K-3 е понаедрял леко в сравнение с Pentax K-5 серията, не само на размер, но и на тегло. В момента, в който го хванеш в ръка, усещаш изключително солидно и здраво тяло, каквото усещане има при фото камери от топ клас. Корпусът е от магнезиева сплав и както вече споменах, е влаго и прахо защитен, уточнявайки, че „влаго” всъщност е меко казано. Защитен е дори и когато вали лек до среден дъжд. Усещането за ергономия е страхотно. Заспива в ръката ти, а моята хич не е малка, и определено се усеща да е по-добра ергономията, сравнено с 5-цата.

По отношение на бутони и контроли виждам лека промяна, която би предизвикала моментно затруднение при първоначална употреба. Давам примери: променен е начинът на избиране на меренето — селекторът е премахнат, а вместо него се ползва комбинация от бутон и задния скролер. Променена е функцията на бутона ОК в центъра на джойстика, намиращ се на гърба. За да минете в режим смяна на АФ зони или “шорткът” бутони, вече не се налага да се натиска бутона ОК, а има специално изнесен за целта такъв, като бутонът ОК в АФ режим връща на централна зона.

Селекторът от единични АФ зони към автоматични е заменен със селектор за режимите на LiveView – фото камера или видео камера.

АФ зоните вече се избират с бутон и скролер, а бутонът се намира в предната част на камерата, там където е превключвателят за фокус.

И още нещо, което е добра идея. На мястото на липсващия селектор за режимите на меренето е поставена система за заключване, която блокира иначе свободно въртящият се програмен диск, но с опция за моментно отключване с бутон в центъра на диска (както бе при по-старите версии).

Да използвам модерните в момента “опорни” точки:

• 24.4 мегапикселов APS-C CMOS сензор (16 за 5-та серия);
• Стабилизация посредством отместване на сензора;
• Липса на вграден АА филтър, но с технология за симулиране на такъв;
• SAFOX 11 TTL автофокусна система (27 зони, 25 от които кръстосан тип) (11/9 за 5-та серия);
• PRIME III процесор (PRIME II за 5-та серия);
• 3.2 инчов LCD дисплей (в съотношение на страните 3:2) с резолюция от 1 037 000 точки (3 инчов – 925 000 точки за 5-та серия);
• 83 000 пикселов RGB сензор за измерване на експозицията (77 сегментен за 5-та серия);
• Нова система за бял баланс (създадена от Ricoh);
• Пентапризмен оптичен визьор със 100% покритие на кадъра;
• 8.3 кадъра за секунда в серийно снимане (7 за 5-та серия);
• 200 000 тествани сработвания за затвора (100 000 за 5-та серия);
• 1920 x 1080 Full HD видео клип (60i, 30p, 24p);
• Два слота за SD карти памет (един за 5-та серия);
• Входове за слушалки и външен микрофон (без вход за слушалки за 5-та серия);
• Поддържане на USB 3.0 интерфейс (2.0 за 5-та серия).
• Четейки по-горните “опорни” точки се замислям как единствено стабилизираната матрица и визьорът имат нещо общо с Pentax K-5 II s. Всичко останало са новости, които изкачват Pentax K-3 на върха в камерите, предлагани от Ricoh. Между другото, ако обърнете внимание на гърба на камерата, всъщност си пише Ricoh, но фирмата предвидливо е решила да запази разпознаваемото и популярно име Pentax.

Добре, откъде да започна? Споменах нещо за дизайн и корпус и тук-там някоя характеристика. Основните характеристики са в таблицата, намираща се в долната част на статията, та който има търпението да стигне до нея ще се запознае по-подробно.

Започвам с нещата, които ми правят впечатление, докато умувам какво да напиша.

Система, симулираща АА филтър

Pentax K-3 подобно на Pentax K-5 II s е без АА филтър. Това дава доста по-рязко изображение, сравнено с камерите с интегриран такъв, но и има риск да се прояви ефекта “моаре”. Този ефект си е жив дефект и доста фотографи се притесняват от него. Не се проявява често, никак даже, но от японската фирма са намерили хитро решение за случаите, в които се прояви. Как? Лесно, благодарение на стабилизираната матрица. В процеса на снимане стабилизираната матрица се мести в различни посоки, за да осигури стабилно изображение. Когато се пусне симулаторът на АА филтър матрицата освен че стабилизира, но и в самия момент на снимане мръдва с микрон в някоя посока, нарушавайки подредената си структура.Така изображението не е толкова рязко, но пък и без моаре на него. Може да избирате между два типа симулация – по-силна или по-слаба. Докато Pentax K-3 бе в мен не се възползвах от тази опция, защото както казах явлението е рядко, а и след толкова време снимане с камера без АА филтър, моарето не ми прави никакво впечатление. Хубаво е, че е мислено за опция, която да симулира малко или много АА филтър. И едно уточнение преди да съм забравил — системата работи при скорости по-ниски от 1/1000 сек.

Следващата крачка напред е новата автофокусна система с вече 27 (срещу 11) избираеми зони. От тях 25 са кръстосан тип за по-безпроблемен фокус. Новост е и опцията за разпознаване на лица в кадър и акцентирането върху тях. За бутоните за управление на зоните и режимите вече споменах. Като скорост на фокусиране не усещам съществени разлики между Pentax K-3 и предните модели. За предпочитане е разбира се употребата на обектив с вградени в тях мотори – хем бързо, хем безшумно, но не забравям и мощния мотор, интегриран в тялото, който пъргаво (и шумно) постига желания фокус.

Нова система за измерване на експозицията и съответно бял баланс

“Овехтялата” 77-сегментна система е заменена от нова тип RGB сензор, състоящ се от 83 000 пиксела. При Pentax по принцип никога не съм имал проблеми с белия баланс, сега също, но хм… тук имах лек проблем с измерването на светлина. В 90% от случаите се доверявам на мултисегментното мерене. Резултатите рядко ме разочароват. При Pentax K-3 също нямам проблем стига да снимам при хубаво слънчево време или на закрито. Помня как без никаква намеса си направих снимките в пивоварната на Пилзен. При дъждовното време, с което ме посрещна Прага обаче имах лек проблем. Светломерът явно се лъжеше и камерата недоекспонираше с около 2/3 диафрагма. Нямам обяснение защо се случи така, но решението бе лесно — корекция на експозицията с 2/3 и нещата си дойдоха на мястото.

До къде стигнах с опорните точки? Да, серийно снимане. Признавам не ми се наложи да го използвам. Това обаче не ми попречи да го изпробвам. Както винаги тествам при максимални условия: максимален брой кадри (според производителя 8,3), изключени всякакви корекции на шум, корекции за грешки на оптиката и допълнителни софтуерни благини. Използвам карта SanDisk SD EXTREME 16GB UHS-I 300X 45MB/S. Резултатите, както следва: в RAW (DNG или PEF) – 23 кадъра.

Ако използвате комбинацията RAW + JPEG на максимално качество, то колкото и да е странна тя, пак ще направите до 23 кадъра преди да запълните буфера. За JPEG на максимално качество: 63-65 кадъра след запълване на буфера започва да снима (според мен) с около 4 кадъра в секунда докато се запълни картата. Предполагам, че със SanDisk SD EXTREME 16GB UHS-I 633X 95MB/S резултатите за JPEG ще са повече кадри на максимална скорост, но не вярвам да се повишат ако снимате в RAW. Освен опцията за максимална скорост има вариант за снимки с около 4.5 и 3 кадъра в секунда, като там за RAW цифрите са около 33 и 50 кадъра в буфера (при 4.5 и 3 кадъра в секунда), а за JPEG кадрите са докато се напълни картата.

Pentax K-3 идва с интегриран процесор от ново поколение – PRIMER III, благодарение на който всичко е чувствително по-бързо: фокусът, обработката на снимките и изпращането им към буфера, специалните корекции, филтрите, които могат да се използват във видеото и не на последно място корекцията на шума при високо ISO.

ISO-то е едно от първите неща, за които питат фотографите. В тази фото камера разполагаме с 24-мегапикселова матрица, което е с 50% повече сравнено с предишното поколение. Изображението е осезаемо по-детайлно и колкото и да е учудващо при високо ISO не се появяват драстични разлики в сравнение с 16-мегапикселовите матрици, поставени в 5-та серия.

Диапазонът на ISO-то е от 100 до 51 200 и може да се избира през 1/3 стъпка. Кои са работните стойности за мен? Както знаете, това е субективен фактор. Всеки възприема така наречения шум по различен начин, като за едни и малкото шум е проблем, докато за други – това е арт ефект. Като фотограф, снимал не малко на фото лента, шумът е художествен елемент и не се дразня от присъствието му. Всъщност се дразня, когато е цветен и тогава се налага да се намесвам с обработка на изображението. За щастие тук до определени нива на ISO шумът е монохроматичен и придава приятна текстура.

Критерият ми за оценка се основава на разгледани А3+ разпечатки, защото смятам, че това е правилният начин вместо забиване на нос в монитора. Спокойно мога да държа Pentax K-3 на автоматично ISO в диапазона 100-1600. С уговорка снимам и на 3200 до максимум 6400 ISO, но след тези стойности започва да се появява цветен шум, което не ми допада, макар и да се чисти с едно дръпване на плъзгача в LR. По този повод е добре снимащите в RAW да знаят, че ще трябва да си коригират шума (ако въобще ги притеснява) в Adobe Lightroom или Adobe Photoshop. Дори и да има включено коригиране на шума, то софтуерите не го отразяват и все едно снимате без включена корекция.

За снимащите в JPEG, има 4 варианта: без корекция, с ниска, нормална или висока такава. Задават се от менюто предварително. Снимайте експериментално нещо еднакво на различно шумопотискане, за да прецените за себе си оптималното чистене на шума. За мен най-добре е на ниска корекция — хем видимо шумът намалява, хем се запазва детайлът доколкото е възможно.

Няколко думи и за менюто. Голямо и богато, добре е да се разглежда с ръководство за употреба в ръка. Не гарантирам, че ще запомните всичко, дори на мен ми идват в повече възможностите, които то предлага. Като акценти какво най-много ми харесва:

• Възможността да програмирам предния и задния скролер по начин, който ми харесва, за всеки един от снимачните режими.
• Памет – може да се избира какви настройки и корекции да се помнят и след изключване на камерата.
• Pixel mapping – ясно е, че с течение на времето тук-там някой пиксел гръмва и остава да свети като червена или бяла точка. Пускаме опцията Pixel mapping и по този начин си спестяваме разходка до фирмения сервиз.
• Електронен нивелир – самата дума говори сама за себе си. Подчертавам, че работи само в режим на LiveView, като отчита това дали сте във вертикален или хоризонтален режим.

Покрай менюто превключвам и на LiveView. Споменах вече за по-големия и по-добър дисплей, но изразявам съжаление, че не е подвижен. Свикнах на този гъдел и ми липсва, когато хвана фото камера без тази полезна екстра. За съжаление няма и “тъч” функция. Когато се използва ръчен фокус може да се възползвате от опцията Peking за по-точно и бързо фокусиране.

Да не забравя и снимането на видео. Макар Pentax K-3 да си е по-скоро 100-процентова фото камера все пак има по-добри възможности за снимане на видео клипове в сравнение с предходните модели — Full HD 1920 х 1080 с избор между 60i, 50i, 30p, 25p и 24р. Може да се възползвате от опцията да включите външен микрофон с цел по-добър звук. Може да регулирате нивата на микрофона предварително, но не и по време на снимане. Също така има възможност и за включване на стерео слушалки към фото камерата, за да следите и със слуха си как е записът. При снимане на видео може да се възползвате от всеки един от PSAM режимите. Условието е да изберете от менюто кой точно искате и да знаете, че при автоматичните и полуавтоматичните нямате контрол върху ISO настройката. В ръчен режим (М) имате контрол над скоростта (до 1/50), диафрагмата и ISO-то.

Как стои въпроса с фокуса? За съжаление аз поне не открих опция за следящ фокус. Извинявам се ако съм в грешка, но за времето на тестване не попаднах на такъв. Използвайте ръчен фокус, особено при снимки с праймове, там знаете, че моторът е доста шумен и няма да се отрази добре на звука дори и да е през външен микрофон.

Pentax K-3 разполага с два типа RAW формат – DNG, който аз харесвам повече и познатият PEF (форматът на Pentax). Защо предпочитам DNG съм говорил в други статии. Не е забравен и JPEG форматът, от който може да избирате няколко различни резолюции и съответно компресии. Предимството на JPEG е почти готовият файл, който получавате. В Pentax K-3 има интегрирани доста софтуерни благини за подобряване качеството на изходния продукт и те са валидни почти изцяло за JPEG формата. Може да избирате измежду променена динамична крива, просветляване на сенки, коригиране на преекспонирани участъци, оптични аберации, корекция на шум при високо ISO и още… Комбинация от RAW + JPEG? Разбира се за къде без нея, като може да се програмира качество и резолюция на JPEG-a.

Файловете, били те снимки или видео, се записват на SD карти памет. Като истинска професионална фото камера Pentax K-3 има два слота за карти памет. Опциите са: запис на първата и след като се напълни преминаваме на втората карта, едновременно на двете карти или RAW на първата карта и JPEG на втората. Последната опция е най-добра за професионални фотографи, които искат да имат добър бекъп на събитие, което снимат.

Тъй като пиша за професионална камера ще ви спестя обясненията за това какви снимачни режими има. Това някак си се подразбира от само себе си, а и са описани в таблицата по-долу.

Съществува възможност за връзка със смартфон благодарение на Pentax O-FC1 FluCard (продава се отделно). Тази карта освен 16-те си гигабайта, осигурява и Wi-Fi връзка, благодарение на която може да управлявате своя Pentax през смарт устройство – таблет или смартфон. За съжаление не можах да изпробвам тази опция.

Още нещо за Pentax K-3. Заснех няколко хиляди кадъра, къде на пътуване, къде за репортажи и дори за продуктова статия. Камерата е създадена да се снима ежедневно с нея. В повечето случаи ще останете незабелязани и заради изключително тихия ѝ затвор (независимо, че е DSLR система). Лошото време не е особен проблем стига да е екипирана с подходящите обективи. Батерията стига за един ден интензивно снимане. Ще трябва да предвидите малко по-големи карти памет – все пак вече имаме 24 срещу 16 мегапиксела сензор. Леко неудобство е теглото (разглезил съм се от леки камери).

Pentax K-3 е 100-процентова фото камера и евентуално с опция да снима видео, макар че като се замисля за добрата му колекция от прайм обективи, не трябва да се подценяват видео възможностите му. Освен цялата палитра нови АФ обективи може да снима и със стари такива на К байонет или с преходник към М42 резба (а там изборът е огромен и доста евтин).

Макар и почти година след обявяване на камерата успях да споделя няколко думи за нея. Хм, почти година ли казах? Значи утре имам рожден ден? Ставам и отивам да се подготвям да го посрещна подобаващо, а на вас нашите читатели: до снимане!