Въпреки, че моята слабост си остава широкото, напоследък се улавям, че два обектива почти не слизат от камерата ми. Единият е 50mm, вторият, за който днес ще споделя няколко думи е 35mm. За краткото време от което го имам успях доста да се привържа към този мъник. Обикновено оставям на Джъмбо тежката задача да пише за обективите, като по-вещ в занаята, но мисля е крайно време да се престраша и аз.
И така, голямото тестване на обектива направих по време на коледното ни пътешествие във Виена. Почти успях да си спазя обещанието да снимам само с него. Казвам почти, защото стане ли въпрос за архитектура, нищо не е в състояние да ме накара да снимам с друго освен с нещо по-широко от 20mm. Но слабостите ми са друга тема на разговор. Сега темата е smc PENTAX DA 35mm 1:2.4 AL. Още веднага ще кажа, че обективът ми даде повече от цената която платих за него. С две думи на далавера съм, а кой не обича далаверите, когато са в негова полза!?
И така време е за кратките впечатления от обектива.
На пръв поглед като големина е колкото 50mm – изключително лек и компактен с около 120 грама тегло. Корпусът и … байонета са от пластмаса, но нека това не ви притеснява – обективът е здрав. Единственото което на мен мааалко ми липсва (ама много малко) е сенника. Може би защото свикнах с него. Но и тук и при 50mm няма опция за сенник, което не е голяма драма, защото ако някой толкова много иска има алтернативи – гумени сенници или неутрален филтър – макар, че не знам що за фен би си позволил да рискува и да не си пази оптиката – все едно да не си пазиш очите. Така де, за фотографа обектива е трето око. Това в кръга на шегата. Принципно от досегашната си практика с обектива, не съм почувствала чак такава драма от липсата на сенник – здрав си е, без драскотина и други повреди по корпуса и предната леща. Все пак имайте едно на ум – избягвайте да го ползвате в много дъждовно или влажно време, не е влаго защитен.
smc PENTAX DA 35mm 1:2.4 AL. влиза в графата на бюджетните обективи, и е в състояние да ви даде наистина повече от колкото ще платите. Поставен на камера Pentax с APSC матрица, приравнен към 35mm стандарт, обективът идва приблизително на около 52mm, което автоматично го поставя и в графа нормален обектив за тази камера. Защо нормален – малко повече сме говорили в тази статия за това. С две думи обективът ви дава образ максимално близък до това което виждаме с очите си, и това го прави подходящ за снимки в изключително много ситуации. Поради стила си на снимане съм го ползвала предимно в градска среда, детайли и много малко сред природата.
Оптичната схема на обектива е организирана от 6 елемента разположени в 5 групи, един от които асферичен. Ламелите са 6 и съответно ви осигуряват от 2,4 при най-отворена диафрагма, до 22 при максимално затворено положение. Макар и въпрос на лично виждане, за мен този обектив дава приятно боке при различни ситуации – от кремообразно и плавно, до такова с изразена текстура, което е с великолепен рисунък. Не съм забелязала сериозни оптични грешки при работата си с него. В ситуация на силен контражур има леки хроматични аберации, предимно на места с изразени контури (като клони на дървета или ръбове на сгради) или пък дифракция. Последното обаче в много случаи е дори умишлено търсено от мен като ефект, така че по този параметър дори съм доволна, е … стига да случа на подходящи климатични условия за да получа красива дифракция. Същото бих могла да кажа и за дисторсията – почти незабележима, обективът е много добре коригиран.
Няма как да не направя и някой друг тест в “Дигитална лаборатория Фото Кафе” Първият тест касаеше дали има винетиране на различни диафрагми. Разглеждайки резултатите, нещо което и вие може да погледнете, на първи поглед се вижда слабо изразено винетиране на максимална диафрагма – 2.4 някъде около 1/3 диафрагма видима в краищата. Винетирането изчезва напълно при диафрагма 4. Нещо което прави впечатление е как при различните диафрагми има лека промяна на експозицията признак за не съвсем точни диафрагми. Причината за това може да се дължи на 6 ламелната конструкция на диафрагмата.
Вторият тест бе в търсене на максимална острота и дифракция. Дори и на 2.4 този обектив може да се похвали с видима острота по целия кадър. Най-резки кадри може да правите на диафрагми 4 до 8. При диафрагма 16 започва да се усеща ефекта на дифракцията на светлина, а при 22 вече е ясно доловим.
Добрата новина за използващите Adobe Lightroom и Adobe Photoshop е профила създаден от лабораторията на Adobe. Който много добре коригира винетирането и чисти добре останалите хроматични аберации.
По отношение на фокус е бърз, обусловено от лекото му тегло. Най-точен е фокусът при средни положения на диафрагмата – между 4 и 8. Няма вграден мотор, което го прави малко по-шумен, но не и дразнещ.
С две думи ако трябва да обобщя, smc PENTAX DA 35mm 1:2.4 AL е компактен и лек, без сериозни грешки и се вписва идеално в групата на бюджетните обективи, с които може да снимате всеки ден.
| Фокусно разстояние | 35мм |
| Фокусно разстояние (35mm еквивалент) | 53.5мм |
| Максимална диафрагма | f2.4 |
| Минимална диафрагма | f22 |
| Оптична конструкция | 6 елемента в 5 групи |
| Минимално фокусно разстояние | 0.3м |
| Максимално увеличение | 0.17X |
| Диаметър на филтъра [mm] | 49 |
| Байонет | KAF |
| Диаметър | 63мм |
| Дължина | 45мм |
| Тегло | 124g |
| Quick-shift | × |
| SDM мотор | × |
| Класическо фокусиране | √ |
