Olympus PEN E-P3

Връщайки се около 14 години назад във времето, у мен изниква спомена за един малък компактен фотоапарат. С него бяхме наистина неразделни. Е да, не го вземах с мен в леглото, но иначе наистина си го носех навсякъде. Правеше много добри снимки, благодарение на твърдия си светлосилен обектив и поради много компактния му размер, изобщо не го усещах, докато си го носех на кръста.
Марката на този фотоапарат бе Olympus, а моделът – Mju2. Снимаше с филмова лента, разбира се – кой преди 14 години снимаше дигитално?! Сега този фотоапарат стои във витрината ми със спомени и непрекъснато търся негов заместник. Когато съм на работа, снимам с огромен огледално-рефлексен фотоапарат, но напоследък предпочитам, когато се разхождам  – къде на плажа,  къде в планината – да не мъкна “топуза”. Компактните фотоапарати, които са в момента на пазара обаче, не ми дават това усещане за високо качество, както и възможността за по-артистични снимки с използване на малката дълбочина на рязкост като изразно средство.

Преди малко повече от две години Оли пуснаха (може би първи) масов фотоапарат без огледало и със сменяема оптика, който бе с матрица, голяма колкото на техните фотоапарати с огледало (или – както сме свикнали да ги наричаме – DSLR), а в същото време бе с размери малко по-големи от върхов модел компактен фотоапарат. Тоест, Olympus намериха съчетанието между компактните и DSLR камерите.

След това Sony и Panasonic също пуснаха на пазара серия безогледални камери със сменяеми обективи,  като всяка от тях си има своите достойнства и недостатъци. Тъй като съм решил да тествам всяка система подред в търсене на перфектния ежедневен фотоапарат който да замести Mju2, напоследък изпробвам много от т.нар. „безогледалки“. Наскоро тествах един от новите модели на Sony, но днес в ръцете ми е оказа новото „дете“ на Оли, а именно Olympus PEN E-P3. Преди година за няколко дни тествах доста обстойно първата серия на “пенчовците” както нежно ги наричат ползвателите им. Втората серия някак я пропуснах, защото промените ми се сториха само козметични, в сравнение с единиците, но пускайки третата серия от поколението PEN, Оли се постараха да добавят сериозни подобрения, с които да зарадват феновете си.

И така, в ръцете ми е новият Olympus PEN E-P3 със заредена батерия и празна карта. Тръгвам да правя снимки и ще споделям лични преживявания, а не техническа информация, нея я оставям на ентусиастите, за които цифрите имат голямо значение.

Olympus, подобно на една стара немска фирма за фото техника, са решили традиционно да запазят добре познатия вече силует на новия „Пенчо“. Разликите с предшествениците е минимална и козметична, което, от своя, страна е добре – като на потребител, който е ползвал по-стар модел, не ми се налага да откривам наново топлата вода. Освен това (ще намеся и любимата си марка), Olympus (в серията PEN) и Nikon са двете фирми, предлагащи най-интуитивното меню и управление на фотоапарата.

Запазеният силует не е попречил да се въведе една много удобна и полезна екстра и това е първото нещо, което отбелязвам използвайки новия PEN – сменяемата… хм – как да я нарека – ръкохватка. Един от основните проблеми на компактните фотоапарати е неудобният захват, особено в сравнение с големите DSLR. Оли са се сетили да възродят една хитрост за сменяеми приставки там, където фотографа хваща камерата, с цел подобряване удобството за захват. Съществува опция за по-тънка или по-дебела приставка, в зависимост от ръката която ще държи фотоапарата. Освен тази придобивка, фотоапаратът, с който се забавлявах, имаше и частичен кожен калъф, който би трябвало да подпомогне ергономията. На мен лично не ми бе удобен.

Увлякох се за новата ръкохватка и забравих за една „екстра“, която много ми липсваше до сега в PEN – вградената светкавица. Най сетне топ моделите на PEN серията могат да се похвалят и с това.

Освен с впечатленията от подобрената ергономия на тялото, оставам и с усещането за подобрена ергономия и оптични свойства на “китовия” обектив. Ще напомня, че единствено Olympus предлага на своите потребители уникално компактен “китов” обектив. Размерът, спрямо конкурентите, е може би с около 1/3 по-малък. Усещането за оптичното подобрение на обектива ми дават всички снимки, които направих с него, а все пак аз съм фен на максимално отворената диафрагма (макар този обектив да не предлага кой знае какви стойности на диафрагмата). При никоя снимка не забелязах характерните за по-старото поколение хроматични аберации.

В новото тяло е запазена и класическата стабилизация на матрицата, което води след себе си опцията всеки обектив да е стабилизиран. Признавам със съжаление, че нямах възможност и време да пробвам Olympus PEN E-P3 с ръчно фокусни обективи така, като бях направил с едно Оли от 1-ва серия, но обърнах внимание, че е запазено увеличаването на фокусното поле с цел по-добро фокусиранe с ръчен фокус. Всъщност, за какво ли са ми вече ръчно фокусни обективи, би казал един потребител на PEN система, при положение, че заедно с Olympus PEN E-P3 се появиха Olympus M.Zuiko Digital 45mm 1:1.8 и Olympus M.Zuiko Digital ED 12mm 1:2 или накратко казано – перфектният портретчик и необходимият пейзажист. Тези два обектива, признавам, много липсваха на PEN системата до този момент.

Нека само напомня, че матрицата на Оли е система микро 4/3, което доста хора бъркат с аритметичната стойност на 4/3. Не, 4/3 показва съотношението на страните една спрямо друга, а иначе размерът на матрицата е 17.3 х 13 mm (с добре познатите 12.3 ефективни мегапиксела) или „кроп“ х2 спрямо филмовата лента, с която бяхме свикнали навремето. Тоест – фокусните разстояния,  изписани на обективите, ги умножаваме по две, за да добием представа как биха изглеждали ако са закачени на камера с нормална фото лента. Иначе казано – новите обективи са все едно 90 mm и 24 mm приравнени – две перфектни дължини с добра светлосила. Освен новите обективи в портфолиото на системата има още една камара обективи с различни вариращи фокусни дължини. С помощта пък на съответния преходник, гамата използваеми обективи може да се увеличи до… е не чак до безкрайност, но до много.

Все още се разхождам под жежкото августовско софийско слънце и, потейки се, завиждам на отпускарите, които са на сянка под чадъра и, вместо мен, до тях се потят ледени бутилки бира. Прави ми впечатление, че, независимо от яркото обедно слънце, продължавам да виждам без проблем какво се случва на дисплея на Пенчо. Самият дисплей е 3-инчов, с OLED технология и с перфектна визия от почти всякакъв ъгъл – както установих – независимо от околната светлина.

НО има едно голямо но – вече говорим за „тъч скрийн“  – или дисплей, който се управлява с докосване. Да нищо ново, някои компактни камери или дори конкуренти в безогледалния сегмент фотоапарати вече имат такива и то със същите функции като на новия PEN. От Оли не претендират да са революционери в тази технология, но прилагането й носи само положителни емоции. При това не толкова свързани с управлението на камерата през дисплея, ами със самото снимане. Тъй като фотоапаратът няма оптичен визьор (има електронен такъв, но той не е на дневен ред и, като се замисля, е допълнителен аксесоар, който не всеки си закупува), кадрирането се извършва изцяло чрез дисплея. Достатъчно е да го докоснете в която и да е негова част и все едно с пръст показвате къде в кадъра искате да е фокуса – фотоапаратът моментално фокусира там и дори снима. Колко моментално? Наистина е моментално! По отношение на бързината на фокусиране, новото поколение PEN наистина са уникално бързи за радост на феновете, които доста страдаха от досегашния не толкова пъргав фокус. Дали бързината е сравним с бързината на DSLR фотоапарат не се наемам преценявам.

Опцията за снимане чрез докосване е удобна за бързи снимки, но аз предпочетох друга функция на тъч скрийна – да указвам къде в кадъра да ми е фокуса, но да фокусирам посредством спусъка – някак по-удобно ми е макар и по-бавно. Една полезна опция – може да се настройва големината на АФ зоната (аз си я държах максимално малка, въпреки тези кебапчета, които притежавам вместо пръсти…). Удобството на тази система е неоспоримо – особено, когато си се сгънал на четири с цел да кадрираш перфектно и всяко едно мръдване едва ли не ще развали снимката (това в кръга на шегата – по принцип не обичам да се сгъвам на четири).

За класиците тези нови придобивки могат да се изключват и камерата да снима с една от 35-те АФ зони по избор или пък да се използва детектора за лица. Не забравям и следящия фокус, както и комбинацията от следящ и единичен фокус – тоест камерата следи даден обект, а фотографа може да се намеси по всяко време и да префокусира на ръка.

В режим видео фокусът е по-бавен в сравнение с фото-режима. И тук обаче има опция за комбиниран, ръчен или съответно следящ или единичен фокус. Трябва да се има предвид, че, по време на снимане, не може да се променя местоположението на избраната АФ зона, както и че не се вижда коя е тя. Необходимо е да се запомни избраната зона преди началото на снимането, защото в момента на натискане на старт бутона АФ зоната изчезва. Още нещо важно – камерата има старт бутон за директно започване на видео заснемане. Той е много удобен в моментите, в които не искаме да изпуснем мига. Ако обаче ще се използва сериозно видео режима, то е хубаво да се превключи на такъв за да се осигури достъп до всички възможните настройки.

За да е в крак с времето, новият PEN E-P3 записва Full HD в AVCHD формат, който осигурява страхотно качество. В зависимост дали фотографът (в случая видео операторът) иска да пести място, има опция за по-компресиран запис. Освен това може да се намали размера и видеото да е HD (1280 x 720) или стандартна PAL (640 x 480), като за по-малките резолюции освен AVCHD съществува опция за запис в Motion JPEG. С голямо съжаление установих липсата на всякакви ръчни настройки по време на видео заснемането както и досадният “желе” ефект, ако не се панорамира бавно.

Връщам се на фото режимите. Все пак, в ръцете си държа фото камера, а не видео камера. Затова продължавам да правя снимки. Няма да се спирам на различните снимачни режими. Повече от ясно е наличието на всички възможни ръчни и автоматични настройки, които повечето фотографи често дори и не докосват. И така, като набързо подминах снимачните режими, се наместих удобно в един сектор, който Оли наложиха като стандарт – арт ефектите. Може да звучи несериозно, но с тях се забавлявам ужасно много. Те се оказаха толкова успешни, че почти всяка фирма вече лансира новите си фотоапарати с вградени такива ефекти. В новия Пенчо арт филтрите са увеличени до 10 на брой и могат да се използват както във фото режим, така и при снимане на видео. Е да видеото не върви особено гладко, когато се използват ефекти, но това пък спестява часове компютърно време. Когато се снима фото и се използва RAW формат на запис на снимките, фотоапаратът записва оригиналният файл без никакъв ефект, а снимката с приложеният ефект се записва като отделен JPEG. Изключително полезно.

Чувствителността (ISO) на фотоапарата също е доста подобрена. В момента тя достига до 12 800 ISO, но бих използвал тази стойност само в екстрени случаи. Границата до колко ISO е допустимо да се използва е различна за всеки фотограф. За мен до 800 ISO камерата снима перфектно, а горната ми граница е 3200 ISO, макар че при тази чувствителност агресивното шумоподтискане вече започва да заличава финия детайл. Стабилизираната матрица би ми спестила поне още 2 стъпки нагоре. Като се замисля, във времената на фото лентата нямах глезотии като стабилизация и нисък шум…

Други подобрения, които открих, са настройките на баланса на бялото, който в автоматичен режим предлага избор между по-топли или нормални цветове.

Издръжливостта на батерията е невероятна. Не можах да я изхабя, а бях направил над 500 снимки, с кадриране чрез огромен 3-инчов дисплей.

Новото Оли идва и с опционален нов електронен визьор както и нова външна светкавица с променлив ъгъл на снимане.

В заключение мога да кажа, че Olympus PEN E-P3 е вече сериозен фотоапарат, преболедувал всички “детски болести” на предишните модели от серията PEN. Единственото нещо, което не ми харесва, е липсата на подвижен дисплей – една много ценна екстра, която за мое голямо учудване е дадена  засега само на по-ниския клас от серията.

Ако темите и съдържанието на този сайт са полезни за Вас и бихте искали за в бъдеще да четете още интересни статии, може да ни подкрепите с дарение. Благодарим Ви за подкрепата.