Olympus OM-D E-M5 Mark III се появи края на октомври 2019 година, а в началото на декември вече имахме удоволствието да го разходим по коледните базари и музеи на Виена.
Щеше ми се да се повтори оня страхотен тест, който Оли организираха за предходният модел Olympus OM-D E-M5 Mark II в Прага, където в продължение на няколко часа бяхме в една стара фабрика и опитахме напълно възможностите му.
Днес ще се спра на новостите в Olympus OM-D E-M5 Mark III спрямо предшественика и разбира се ще споделя малко собствени усещания. Направил съм и задължителните тестове за работа при високо ISO.
Пускам класическият изважданинг, който направих някъде края на ноември и се извинявам, че се позабавих с ревюто, но се бе понатрупала опашка от друга техника.
Първата макар и минимална разлика между двете камери е в дизайна. Малко по-голям грип както споменах във видеото, генерално разместване на топ панела като Olympus OM-D E-M5 Mark III има подредбата на топ флагмана М1. Някой и друг милиметър повече и с около 10% по-лек. По-малкото тегло не е за сметка на здравина, водо, или прахо устойчивост.
Сензор
Тук имаме добре познатият ни вече CMOS 20 мегапикселов сензор, монтиран върху стабилизираща система, която е подобрена и дава с около 0.5EV повече стабилизация, или 5.5 EV сравнено с предшественика.
При предходният модел сензора бе от типа Live MOS с резолюция от 16 мегапиксела, а настоящият сензор е познат модели като Olympus PEN-F и Olympus OM-D E-M1 Mark II, да речем.
Стабилизиращата система може да работи с някои оптично стабилизирани обективи като например M.Zuiko 300/f4 с който може да се постигне обща стабилизация от 6.5 EV. Тествал съм тази опция и макар да снимах от ръка изображението буквално замръзна във визьора – толкова бе видим ефекта от стабилизацията.
Освен в стандартния 4:3 формат, може да се избира още 1:1; 3:2 и 16:9, като трябва да се знае, че пълната резолюция е само когато снимате в 4:3 формат, а при останалите имате намаляване на резолюцията, защото “режете” от кадъра.
Стабилизиращата система ви позволява да снимате в режим висока резолюция. Тук се заснемат 8 кадъра последователно, като се измества с един пиксел във всички посоки и получената компилация се сглобява в един 50 мегапикселов RAW файл. Новото в случая е, че при предишният модел имахме 40 мегапиксела, а тук заради по-гъстата матрица имаме вече 50 мегапиксела като краен резултат.
Задължително условие все още за съжаление е този режим да се използва от статив.
Не съм го пробвал с новата камера, но с предходния модел да и има смисъл, когато се снима интериор, или сток фотография, където е необходима повече резолюция.
Не е добра идея да се снима природа, освен ако няма тотално безветрие, защото колкото и бързо да се прави серията от снимки, все нещо може да мръдне…
Автофокус
Нещо, което вълнува всеки модерен фотограф. Покрай 20 мегапикселовия сензор идва хибридна автофокусна система, разполагаща със 121 Аф зони с откриване на фазата. За по-запознатите, да същата система я има и в Olympus OM-D E-M1 Mark II и честно казано, като гледам двете камери Olympus OM-D E-M5 Mark III е по-скоро олекотен Olympus OM-D E-M1 Mark II.
В “кафето” имаме две камери на Оли и съответно няколко обектива на 2.8 и 1.8 и съответно с тях фокусът е пъргав и точен. Разбира се имам моменти, в които се случва да захапе, например при задушевно осветление в бар, където имаме една “гадна” жълта светлина, на която кажи речи всяка камера се дъни.
Все пак доста от снимките, които направихме във Виена бяха на мрачновато време или в интериор с изкуствена светлина и не мога да кажа, че съм имал брак.
С 40 аф точки повече е добра новина за снимащите подвижни обектив, защото така се намалява риска някоя точка да изпусне обекта, който следите. За мен дали са 80, или 120 не е кой знае колко като разлика, защото снимам предимно на една, като са повечко се налага доста да “цъкам” с джойстика.
Всъщност покрай повечето точки започнах да снимам в група от 9 и така си ги местя като една голяма, но прецизна точка.
Olympus OM-D E-M5 Mark III като всяка нова камера от профи клас идва с доста богато меню за настройка на фокуса и по-конкретно на следящият, като могат да се задават различни стойности на чувствителност и приоритети. Добра идея е да прочетете инструкцията за употреба вместо да се мъчите да откривате топлата вода.
Фокус по лице или око? Да, има и се разпознават добре, но като имам няколко лица в кадър, май не намерих начин как да избера конкретното, а е само каквото камерата си хареса.
Когато има няколко лица в кадър всяко е ограден от бял квадрат, но само като натиснете на полуспусък лицето което е избрало камерата се огражда от зелен квадрат.
Може би в някой следващ ъпдейт ще може да се направи избираемо кое лице да се фокусира.
Затвор и серийно снимане
Механичният затвор си остава класически до 1/8000 сек, което е стандарт за профи класа, а имаме увеличение до 1/32 000 за електронния затвор, тоест с една стъпка спрямо предходния модел.
Смисъла на толкова висока скорост идва заради например обективите на Voigtländer с диафрагма 0.95 и опция да се използват в ярък слънчев ден на максимална диафрагма без досадни филтри. Накратко за портрети, защото снимането на бързи неща с електронен затвор може да доведе до ефект на изкривяване, който си е жив дефект.
Серийното снимане е нараснало от 10 на 30 кадъра в секунда. Признавам не съм го тествал… забравих, затова и не мога да ви дам данни за това колко може да поеме буфера в реално време.
Недостатък за про камера като Olympus OM-D E-M5 Mark III е липсата на втори слот за карта памет. За мен никога не е бил проблем да имам само един слот за карта памет, но на днешно време фотографите искат повече сигурност нещо като да имаш законно жена и любовница за всеки случай…
Тук също е запазена възможността на слота да работи с UHS-II тип карти, което позволява бърз трансфер било то на фото или на 4К видео.
Видео
Така или иначе споменах видео – 4К възможност за разлика от предшественика, като тук може да се възползвате от Cinema 4K стандарт 24 квадрата в секунда като битрейта може да достигне до 237mbps. Няма наличен Log профил, ще трябва да се задоволите само с плосък такъв.
Максимума квадрати в секунда при 4К е 30, но при Full HD той може да достигне до 120 квадрата за секунда, от което да направите интересен забавен каданс.
Има вход за външен микрофон, но не и такъв за слушалки, тоест ще се наложи да контролирате звука само по индикаторите на дисплея или ако изкарате сигнал през HDMI-а на външен рекордер, обикновено рекордерите имат порт за слушалки.
Преди няколко години на демонстрацията на Olympus OM-D E-M5 Mark II в Прага установих, че матричната стабилизация е доста добра, когато се снима видео от ръка.
При Olympus OM-D E-M5 Mark III стабилизацията е още по-добра и ако искате да се възползвате максимално то облечете камерата в клетка… да речем на SmallRig, сложете дръжка от горе и така снимайте видео от ръка, като ще имате дори ефект и на мини пантограф.
Да, ако тичате няма да имате тази абсолютна гладкост, каквато имат жиростабилизаторите, но при плавни нерезки движения стабилизацията ще се справи добре.
Нарочно казвам клетка, защото гнездото за светкавица е направено да носи светкавица, а не камерата…
ISO тестове
Арената на тестове бе във Виена, по-точно в предколедна Виена, където освен по базари, с нежната половинка и строга, но справедлива шефка на Photo Cafe имахме възможността да се посетим доста от музеите, затова и снимките са предимно интериор.
Това всъщност е добре, защото навън на светло, всяка камера снима добре.
Olympus OM-D E-M5 Mark III бе настроен да снима на автоматично ISO в диапазон 200 до 3200 (целия диапазон е от 100 до 25600), нещо, което принципно с Olympus не си позволявам, заради по-малкия размер пиксел на матрицата му.
Останах приятно изненадан след като “проявих” снимките и част от тях копирах за родата.
В музеите или сред нощна Виена, не видях проблем при кадрите, които са на 3200 ISO. Да има шум, но той е достатъчно фин и най-важното монохроматичен.
Не мина без тестове и в студиото ни, резултата, от които може да видите в галерията по-долу.
До 1600 ISO смятам, че Olympus OM-D E-M5 Mark III има много добро качество като 3200 и 6400 ISO са напълно използваеми. До 12 800 имаме равномерен монохроматичен шум, като започва все пак да се забелязва загуба на детайл заради зърнистостта.
При максимално 25 600 ISO вече има видими изкривяване на цвета, както и загуба на фин детайл, така, че не препоръчвам много този краен диапазон.
Всички кадри са снимани в RAW без включени корекции за чистене на шум и така нататък и в последствие са конвертирани и коригирани като цветна температура – тоест без сериозна намеса.
За градски пейзажисти, каквито сме в “кафето” резултатите са добри като голяма заслуга имат и комплекта оли обектив, като най-ценен и битката за него е жестока е 7-14… магия от метал и стъкло.
Накратко с няколко думи това бе новото при Olympus OM-D E-M5 Mark III спрямо предшественика си. Надяваме се като попремине карантината да пробваме и Olympus OM-D E-M1 Mark III
Снимките в галерията са на нежната половинка на Photo Cafe – Лени, защото аз наблегнах повече на скучни тестови кадри, а арт работата оставих на нея.
