Здравейте приятели на Фото кафе,
Днес е понеделник 16 ти февруари, но всъщност за мен е петък 13 ти февруари. По-точно написах по-долните редове в петък буквално час след като се прибрах от Прага, където успях да пробвам макар и за малко новият Olympus OM-D E-M5 Mark II. Сядайки пред компютъра мислех да споделя кратка новина и някоя и друга снимка от самото представяне. Все пак реших да не мързелувам, да споделя повече от страхотното преживяване което изпитах докато тествах новата фото камера.
И така, на 5 февруари 2015 година бе представен Olympus OM-D E-M5 Mark II. По спомени някъде около 8 часа сутринта. Няколко часа по-късно в сърцето на Чехия – Прага, започнаха няколко дневни маратона, в който се включиха представители от всички европейски страни. На 12 ти февруари дойде и ред на България в лицето на Фото кафе.
След кратък полет, настаняване и освежаване, аз и още няколко десетки представители от европейски страни се появиха пред прага на стара водопречиствателна станция сега превърната в средище за арт изяви. За своето събитие, Olympus бяха дали име на сградата – Action Factory и нещата които се случваха на територията на тази стара станция напълно оправдаха даденото и име.
Акредитирани и с накичени табелки с имената ни (така отпадна нуждата да се представяме) седнахме да чуем официалната презентация. Тя бе кратка, само с основни акценти и в рамките на броени минути. Всичко останало получихме на специално създадена флашка. Кратката теория остави много време за чиста практика. Домакините от Olympus бяха приготвили над 50 фото камери почти всички оборудвани със Zuiko 12-40/2.8 pro, някои и с батерипак и допълнителен спусък и 16 GB професионални SDHC карти за може да снимаме на воля. Разпределиха на група с отговорник и понеже на територията на музея (макар да се бяха постарали с отопление) бе хладно, нахлузихме топли дрехи, шапки и “оли” ръкавички можещи да работят с капацитивен дисплей.
Хм… как да го карам… може би е добре да спомена на бързо какви възможности за тест ни бяха приготвили от Оли и след това да се спра на това какво успях да изтествам с новия Olympus OM-D E-M5 Mark II.
Първата локация на която нашата група отиде бе мястото за снимане на модели. Ментор бе Патрик Лудолф. Освен възможността да се заснемат красиви девойки, основната идея бе да се изпробва новата 5 осова стабилизираща система. За целта имаше изградени 2 полутъмни сцени, където да изпробваш на каква най-ниска скорост може да снимаш, без да се размаже изображението. Освен обектива, с който бе комплектуван Olympus OM-D E-M5 Mark II, можехме да избираме из между набор от почти всички активни обективи на Оли за micro 4/3 системата. Аз се възползвах от един Zuiko 75/1.8, но за него ще говорим друг път в друга тема.
В продължение на 45 минути “тероризирахме” девойките, без да се чува характерното “щракане” на затвори, защото както съм споменавал и преди Olympus предлагат на своите ползватели изключително тих затвор.
Отснехме моделите и дойде ред за следващата локация. Тръгнахме из подземният лабиринт на фабриката. Вървим, а става все по-тъмно. Озовахме се пред стройно подредена гора от стативи приканващи ни да закачим камерите си на тях. Правим го и оглеждаме мястото, на което сме попаднали.
Изключително интересна локация даваща ни възможност да се запознаем какво е Live composite опцията. Обещавал съм вече да направя нарочна статия и след възможността да снимам подобно нещо няма как да не изпълня обещанието си. За да получим интересни снимки в този режим, се погрижиха екип от двама светлинни художници – Женя и Олаф. На снимките може да видите какви интересни платна ни нарисуваха докато ние само стояхме и цъкахме с език.
След няколко светлини платна, дойде ред и на някоя и друга минута за отмора. Пием кафе и похапваме кайсиев пай, като коментираме с колеги по перо и фотокамера какви са ни впечатленията до сега. Някои колеги се настаниха пред Mac-овете, предвидливо осигурени от организаторите като място, където да разгледаш какво си заснел.
Паузата поприключи и се насочихме към следващата локация. Там се за запознахме с две нови неща – Zuiko 40-150/2.8 pro и новата опция която се предлага от Olympus OM-D E-M5 Mark II – снимане при 40 MP резолюция. Имаше подредена сцена, осигурени стативи и за максимална сигурност – дистанционен спусък за всеки. Тук също си поиграхме доста време, но тъй като дневната светлина намаляваше се хвърлихме към последната локация – снимане на видео.
Olympus OM-D E-M5 Mark II има разширени възможности за заснемате на видео клипове. Освен подобреното качество за плавното заснемане подпомага и новата матрична стабилизация. Организаторите се бяха постарали да наемат снимачен екип с професионално осветление и всяка една от групите имаше възможност да заснема част от предварително измислен и заснет кратък филм. От нас се изискваше да заснемем 5-6 липсващи момента. Имаше всичко: екшън, бягане, скокове, тичане в подземни тунели. Всичко се снима без стативи, стедикам. Или каквито и да било стабилизиращи системи, а картинката нямаше и помен от сътресения.
Дневната светлина ни каза лека нощ и отиде да свети на американците. Спусналата се тъмнина ни даде възможност да заснемем още някое и друго платно на нашите светлинни художници. С колегите се прибрахме на топло и на по бира и ето тук ще започна с моето първо впечатление за Olympus OM-D E-M5 Mark II.
Няма радикална промяна в дизайна на новата фотокамера. Корпуса е с почти сходна форма както с предходният модел, но въпреки това е леко пипнат тук там и е станал някак по-удобен за хващане дови и без помощните грипове. Това е постигнато благодарение на преправяне на мястото, където се захваща камерата, както и на контра подложката, където ляга палеца. Усещаш в ръката си здраво изработена машинка, която не би се хлъзнала лесно от ръката ви. Предпочитам черно, но признавам в сребристата комбинация седи много красиво, особено, като се допълни с някой 1.8 обектив (избора остава ваш).
Веднага правят впечатление новата подредба на контролните скролери. Сега те са много, наистина много по-удобни сравнено с предходният модел. Доста неща са взети от топ модела М1 като например: програмният скролер и системата му за заключване, on/off системата – преместена на място, където седи и при М1. Това може да е леко объркващо за до сега снимащите с М5, но бързо се свиква (предполагам). Аз, понеже имам навици да включвам М1 и затова като с изграден условен рефлекс посегнах и включих новата камера. Върху горния панел са добавени допълнителни функционални (програмируеми) бутони както и отделен такъв за HDR снимане. Споменавам го понеже често снимам в този режим и това веднага ми хвана око.
Поглеждайки от към гърба забелязвам веднага две основни разлики. При Olympus OM-D E-M5 Mark II има нова система за окачване на дисплея, която му позволява подвижност в почти всички посоки. При предишният модел можеше да се накланя надолу и нагоре. Новата система позволява повече гъвкавост при използването на дисплея и определено е мъдър ход. Вярно за мен има някои леки недостатъци (чисто лични тип мрънкане) но определено бих я предпочел пред досегашната.
Другото което веднага (поне така предполагам) хваща око е липсата на специализираното гнездо за аксесоари. То е позволило да се снижи с няколко милиметра камерата. Какво означава неговата липса? Не може да поставите външен визьор… е… нали си имате… не може да поставите досегашната мини светкавица с която да управлявате други системни светкавици… да не може, но затова пък в комплекта идва ново разработена светкавица с повече възможности. Как се захранва след като липсва специализираното гнездо? Може би ще обърнете внимание на новият контакт който се е появил на гнездото за светкавица…
Има и лека промяна на някои бутони и джойстика за управление, но те са чисто козметични близки до топ модела М1
Менюто почти не е претърпяло промени, освен някои нови добавени функции – снимане в 40 MP например. Направи ми впечатление, че вече помни последно къде сте ровили и остава там, нещо което липсва при предходните модели дори и при М1 и определено дразни.
В процеса на снимане установих колко по-ефективна е новата стабилизация. Домакините на събитието се бяха постарали да наблегнат на нуждата от стабилизация. Като гледам EXIF a на снимките, то доста от тях са на скорост 1/6 sec. Може да забележите как всъщност на доста места хората които съм снимал са размазани защото се движат а статичните обекти се виждат ясно. Нарочно ги оставям макар да не обичам такъв резултат.
Останах с усещането, че затворът “щрака” по-безшумно сравнено с М1 (снимах едновременно с двете камери), но не мога да го сравня как е сравнено с предходния модел. Фокусира бързо и точно. При много ниска осветеност започва да се колебае и това отнема време. Снимайки в полутъмна обстановка не рядко имах този проблем с колебанието, но попадайки в по светла о контрастна среда нещата с фокуса си идваха на мястото.
За съжаление от Adobe още не са пуснали нова версия на Camera RAW за Photoshop и Lightroom и макар да имам RAW файлове, бях принуден да правя своята преценка върху JPEG (хитро се бях сетил да записвам паралелно на двата формата). Когато се появи в България Olympus OM-D E-M5 Mark II се надявам да имам възможност за по-задълбочени тестове и вече на възможност за работа в RAW формат.
Гледайки снимките от JPEG а бих казал, че очаквам добри новини за RAW. Картинката изглежда добре макар и минала през процесора на фотокамерата. Мисля, че новата матрица и процесор ще се справят определено по-добре с шума сравнено с всички предходни модели.
За десерт 2 думи за новата и доста дискутирана опция – снимане с резолюция 40 MP. Това не е функция около която би трябвало да гравитира мнението за тази камера. Това е полезна екстра която може да се използва или може да не се използва. Изцяло е въпрос на личен избор от страна на снимащият дали я иска и ако да, кога и как. Аз имах удоволствието да я изпробвам върху предварително подредена сцена с не много силна светлина, затова и се наложи да използвам статив и дистанционен спусък. При по-задълбочените тестове обещавам да изпробвам тази екстра в различни моменти и тогава ще изкажа окончателно мнение. От сега направените снимки определено има смисъл да се използва в продуктова фотография. Освен, че дава по-голям детайл и възможност за голям принт, то и самата снимка получава по-добра разработка в сенките (може би е субективно, но имам такова усещане, като гледам снимка, правена с и без екстрата 40 MP).
Времето изтече изключително бързо и с неудоволствие трябваше да предадем камерите обратно. Някои от колегите се насочиха към принт ъгъла, където можеха да разпечатат за спомен по някое А3+ копие, други заседнаха пред компютрите да разглеждат на голям екран… Аз се отдадох на релакс удобно настанен като римски патриций на един диван с чешка бира в ръка, казвайки си “наздрави” с останалите гости и се надявам скоро да дойде момента за по-сериозен тест на Olympus OM-D E-M5 Mark II.
А за десерт след десерта – няколко репортажни снимки в миш-маш последователност
