Olympus OM-D E-M1X се оказа доста недостъпен за екипа на Фото Кафе, с оглед на голямата група желаещи да го изпробват, а уж сме с връзки. Както и да е, вече е в официална продажба а аз имах удоволствието да си поиграя 2-3 дни с него и да споделя така нареченият “първи поглед”.
За да ми е “гадно” го получих и с един от най-яките обективи на а именно – Olympus M.Zuiko Digital ED 300mm f/4 IS PRO. Този обектив, както и предстоящият да излезе – M.Zuiko Digital ED 150-400mm f/4.5 TC1.25x IS PRO, са едни от главните виновници да се появи Olympus OM-D E-M1X
Oly изцяло променят имиджа на своя флагман и при първоначалната му поява предизвика едновременно две крайни противоречиви мнения – от огромен е, до страхотен е.
Свикнали сме Oly да ни предлагат красиви и компактни безогледални фотокамери като дори флагманската серия М1 бе компактна с опция да си разшири професионалните възможности с поставяне на отделен грип с вертикален спусък…
Olympus OM-D E-M1X промени нещата…
Преди да продължим, предлагам едно видео от две части – нещо като разопаковане (както е модерно напоследък) и част втора – обсъждане на дизайна. Гледайте, малко е дълго така, че може да предвидите и нещо за подкрепяне и ще се видим отново тук.
Здравейте отново, надявам се сте имали търпението да изгледате цялото видео.
Основни акценти
- 20 мегапикселов микро 4/3 сензор
- 121- точкова АФ система с добро разпознаване на субекти, основано на задълбочено обучение.
- Снимане от ръка в режим “висока резолюция”.
- До 60 к/сек Raw + JPEG без използване на автоматичен фокус и до 18 кадъра с използване на автоматичен фокус.
- Pro Capture режим записващ кадри преди окончателно натискане на спусъка
- До 7.5EV двойна стабилизация с някои обективи
- ‘Live ND’ снимане на няколко кадъра за имитиране на ND филтър
- Голям 2.36M-точков LCD визьор с опресняване от до 120fps
- Две BLH-1 батерии, даващи около 870 кадъра с едно зареждане
- Зареждане през USB
- Двоен UHS-II SD слот за карти памет
- Подобрено управление на АФ точките с помощта на два микро джойстика.
- UHD 4K/30p video и DCI 24p до 237Mbps
Дизайн и удобство
След като снимах някой и друг ден с Olympus OM-D E-M1X мога да споделя повече за това как се усеща като работа.
Моите ръце са големи и се чувствах изключително комфортно от това, че камерата е с вграден вертикален спусък. Не съм сигурен обаче, дали фотографи с по-малки ръце ще им е толкова удобен, особено ако искат да натискат без усилие двата функционални бутона в предната част на камерата.
Снимането с Olympus M.Zuiko Digital ED 300mm f/4 IS PRO е детска игра с това голямо ергономично тяло.
Oly най-сетне променят философията си за флагманите и се осмелиха да пуснат голямо удобно тяло, каквото професионалните фотографи занимаващи се със спорт или лов на диви животни биха искали, та дори и фоторепортерите, защото слагането на една светкавица на компактно тяло си бе леко неудобно при продължително снимане.
За тревъл фотографите, като мен остава избора Olympus OM-D E-M1 Mk II или най-красивата безогледалка правена някога – Olympus PEN.
Добавянето на микро джойстици подобряват многократно работата със 121 –та избираеми АФ точки – крайно време беше, бих казал.
Сега… няма нито един инфо дисплей, нито в долната част на гърба, нито на горния панел, а място има! За профи фотографите инфо дисплея не е екстра, а необходимост.
Да, знам, че с едно натискане на бутон целият заден дисплей става инфо дисплей, но все пак нуждата от отделен постоянен инфо дисплей бе преоткрита, а Oly са решили да си го спестят… хм.
Прави ми впечатление препозициониране на основните скролери. Те вече са гумени, по-големи и на по-лесни места в корпуса, което позволява употребата на камерата в условията, за които се рекламира минус 10 градуса с удобни дебели ръкавици.
Грипа и контра грипа са покрити с добра гума, която позволява добър захват дори и с вълнени ръкавици, които принципно са доста хлъзгави.
Добра защита на секцията с батериите и на тази с картите памет, за да защити репутацията си на камера снимаща в доста екстремни условия.
Фокусиране.
Определено Olympus OM-D E-M1X фокусира много добре. С китовата мазачка, както нежно наричам Olympus M.Zuiko Digital ED 12-40mm f/2.8 PRO, реагира мигновено, както и с 300 милиметровият дългуч… добре де с една дребна идея по-бавно.
С избора на повече групи или с разпознаването на коли например е много лесно следенето. Може би освен моторни спортове трябваше да има и разпознаване на котки и птици, били те големи или малки, но знам ли може при някой следващ ъпдейт.
Управлението с микро джойстик е много по-добре сравнено с предишния голям джойстик (който все още си е там и може да се използва за тези, които са свикнали.
Меню
Подобно е на Olympus OM-D E-M1 Mk II и малко по-различно сравнено с първата версия, която аз имам. Обогатено е с много нови функции, но е запазена логиката в разделите фото и видео да има само най, ама наистина най-основни настройки, а по прецизните настройки се намират в менюто за персонализация.
Може да създадете собствено меню (същност това вече не е екстра) с най-често използваните настройки.
Единственото, което не ми харесва още от Mk II моделът е как смениха мястото за формат на картата и вече ми се налага да поровя една идея време вместо “цъквайки” меню бутона това да е първата ми опция.
Хвърлям един поглед на менюто за персонализация на Olympus OM-D E-M1X, а то хич не е малко.
Настройка на фокус
25 различни настройки на фокуса, от автоматичен, единичен, или следящ до опции за ръчен фокус, включая и настройка на хода на гривната за фокусиране.
Има запазени 4 персонални настройки за изграждане на групи от точки по начин удобен на фотографа като не забравяме, че това все пак е малко по-спортно ориентирана камери и има специални опции, а разпознаване и следене на моторни спортове (коли и мотори), самолети (и хеликоптери) и… влакове (това последното не знам за какво е). При този режим камерата и се посочва какъв тип ще е сниманият обект и тя автоматично ги разпознава в кадър (ако ги има) и започва да следи.
За съжаление поради ограниченото време не можах да се позиционирам някъде на летището и да поснимам кацащи самолети, но надявам се при по-задълбоченият тест на 300 мм обектива ще имам тази възможност.
Разпознаване на лице, фокус по око и всякакви други стандартни вече възможности. Фина настройка на следящия фокус, приоритети и…
Накратко, ако искате да използвате максимално АФ възможностите на Olympus OM-D E-M1X, ще се наложи сериозно да поседите с “мануал” в ръка и да пробвате стъпка по стъпка.
Камерата може да бъде доста по-бърза и агресивна при фокусиране, когато не е на така наречените “настройки по подразбиране”.
Функционални бутони
Настройката на функционалните бутони, а и не само на тях дава възможност както се подразбира да направите Olympus OM-D E-M1X по-удобен за вашия стил на работа.
Аз, понеже работя успоредно и с друга марка камери и общо взето гледам да нагодя по един същ начин да ми работят основните контроли, защото всяка марка си има собствена идея за това как работят фотографите…
И така нататък
Няма да се спирам подробно на цялото меню за персонализация, защото, ако трябва да споделя всеки раздел мисля лятото ще дойде и дори ще стигне средата.
По принцип Oly винаги са предлагали солидно меню за персонализация, но тук главният герой е автофокусната система като потвърждение на по-горе написаното за сериозно ревизиране на фокуса.
Батерии
Често казвам, че живота на батериите при безогледалките, зависи от начина на снимане на фотографа. Има доста фактори, които влияят като например: настройка за честотата за опресняване на визьора (колкото по-висока, толкова по-голям разход), размера на обектива, стабилизацията, разглеждането на снимки и още доста други.
За малкото време, с което разполагах успях да изтощя една батерия и да направя около 390 кадъра, с една уговорка – много време прекарах в ровичкане по менютата на Olympus OM-D E-M1X, затова мисля си, може да изкарам и повечко кадри, ако не рова менюто (тоест камерата е настроена), а ако съм спортен фотограф или уайдлайфер и снимам на кратки серии то като нищо с една батерия мога да изкарам и 1000 кадъра.
Камерата работи принципно само с една батерия активно и само в големи серии може би си помага с дърпане на енергия от двете.
Защо разсъждавам така… при 100% заряд и на двете батерии направих няколко серии ей така за да видя как се справя фокуса. Във визьора камерата показва от коя батерия дърпа основно ток (по подразбиране е батерия 1 и след като се разреди батерия 2). след серийните снимки продължих да снимам нормално, като камерата индикираше работата на батерия 1, след като тя се изтощи, превключи на батерия 2 а тя вече бе на 90%….
Това са мои предположения разбира се и няма да задълбавам.
Хубавото е, че батериите освен в зарядното могат да се зареждат и през USB порта така, че може да зареждате 4 батерии едновременно (за гледалите видеото знаят, че има две зарядни) докато не снимате.
Първи поглед
Olympus OM-D E-M1X е 100% създаден за професионална работа с висока степен на натоварване и нужното удобство. В случая тук размера (на тялото) има значение. Въпреки това се запазва като компактна система с оглед на професионалните обективи създадени от Olympus и става много привлекателен с дългите си обективи, с които снимането от ръка е мисията възможна, а раницата, в която да носите системата… доста компактна.
Признавам, че доста малко неща споделих, но това си бе само един първи поглед. Надявам се през годината да имам време да изпробвам как се държи на високо ISO, серийното снимане, стабилизация и дори искам да е с Olympus M.Zuiko Digital ED 300mm f/4 IS PRO в действие било със самолети или с гарги. Добавям конкретно за него като първо впечатление съм особено впечатлен от двойната стабилизация.
Пускам някоя и друга тестова снимка ей така за разкош. Поради липса на време снимах диви кучета и котаци в покрайнините на София и за някои особено агресивни субекти се радвам, че бях далече. За пореден път се убеждавам колко е трудно снимането на животни, особено когато са с остър слух и не си пада по близки срещи с хора. Освен това да успееш да вкараш нещо движещо се в кадър с 2 градуса зрителен ъгъл… май за следващия път ще се възползвам от оптичният мерник който предлагат Oly за по-лесно откриване на обекта и кадриране.
Тук там и някой двукрак индивид позаснех, като младежа с брадата, дори е на 6400 ISO, а нощната фотография, понеже патологично ме мързи да нося статив е на 3200 ISO от ръка и като за първо впечатление от ISO е много добре за размера матрица и гъстотата на пикселите. Да ома шум, но абсолютно монохроматичен и на хартия би седял много филмово, но за ISO-то както казах… по нататък.
