Активно снимам с Olympus OM-D E-M1 вече може би около 3 години. За нуждите на Фото кафе се е справял добре с репортажите от мястото на събитието, а за Тревъл кафе е бил подходящият пътешественически апарат.
Когато излезе през 2013-та година като един флагман бе събрал всичко добро на Оли в едно, но някак си много бързо модели като Olympus OM-D E-M5 Mark II и Olympus OM-D E-M10 Mark II започнаха да го изпреварват като приятни екстри.
На Photokina 2016 почти се състоя премиерата на наследника, логично носещ името Olympus OM-D E-M1 Mark II. Казвам почти, защото поради някои леки технически спънки от японската фирма не можаха да покажа на 100% работещ модел.
Може би помните репортажите ни от Photokina 2016, където макар и за 5 минути ни бе предоставена една почти работеща мостра да я разгледаме и да споделим мнение.
Сега вече имаме напълно работеща камера и за да изпреварим малко събитията, ще пуснем един първи поглед, преди по-сериозното тестване на камерата, което ще се случи малко по-късно през годината.
Днес ми се ще да представя основните разлики между Olympus OM-D E-M1 и Olympus OM-D E-M1 Mark II. Реших да покажа някои неща под формата на видео на един дъх… макар този дъх да се оказа някъде 17 минути. Изгледайте го и ще се видим отново, за да припомня и кажа неща, за които не е останало време.
Здравейте отново, надявам се са ви останали време и енергия да си побъбрим още малко и тук на страниците на Фото кафе.
Накратко да припомня, а и да го има написано предимства на Olympus OM-D E-M1 Mark II срещу предшественика си.
- Нова 20 мегапикселова CMOS матрица срещу 16 мегапиксела.
- Процесор TruePic VIII срещу TruePic VII.
- По-добра стабилизация – 5,5 срещу 4 EV единици.
- 4K видео (30р, 25р, 24р) срещу Full HD 30р.
- Серийно снимане при механичен затвор – 15 к/sec (с активна стабилизация) срещу 10к/sec (без стабилизация). За снимането с 60 к/sec няма да кажа нищо, защото още не съм го тествал сериозно.
- По отношение на ISO разликите са минимални и то само при ниско ISO – 64 срещу 100.
- Опция за снимане на кадър с висока резолюция – 50 мегапиксела.
- Визьор – еднакви като резолюция, но ми се струва, че при Olympus OM-D E-M1 Mark II е по-светъл и контрастен.
- Дисплей – въртящ се във всички посоки срещу накланящ се.
- Автоматичен фокус – 121 АФ зони срещу 81 АФ зони.
- Тих механичен затвор.
- Електронен затвор със скорост до 1/32 000 sec. срещу липса на такъв.
- USB 3.0 срещу USB 2.0 за тези, които смятат да прехвърлят данни през камерата си вместо с четец.
- Вход за слушалки.
- Два слота за карти памет единият, от които за тип II (скоростен) срещу само един слот за тип I.
- По-голяма батерия.
- Olympus OM-D E-M1 е малко по-лек, с по-малък обем (незначително).
Доста солиден лист с придобивки и Olympus OM-D E-M1 Mark II се превръща в достоен наследник на досегашния флагман. Първите 3 неща, които ми харесаха: по-удобен грип, по-тих затвор, два слота за карти памет. На видеото може би ви се струва, че и двете камери са доста шумни, но уверявам ви не е така, просто бяха близо до микрофона. Новата камера предлага наистина много безшумен механичен затвор. За мен е важно защото често се налага да снимам на тихи места, а при съвсем тихо вече мога да използвам (макар и позакъсняла тази екстра) електронен затвор.
По отношение на фокуса още не мога да дам сравнение. Ще ми се да поснимам месец – два за да усетя дали има разлика. Същото е и за стабилизацията, макар вече да пробвах камери с нови матрични стабилизации и не се съмнявам в това, че е подобрена.
Снимането на висока резолюция би ми било полезно при някои специфични студийни проекти, за които са ми нужни големи размери.
Голямата батерия особено с факта, че вече отчита заряда в проценти е много добра идея. Не ми харесва факта, че е абсолютно еднаква от всякъде и лесно може да объркаш правилната посока на поставяне. По-старата батерия с нейните частично заоблени ръбове определено бе по-професионално замислена.
За предимствата на двойния слот за карти памет, мисля няма какво да говорим. Един истински флагман просто трябва да ги има и е добре, че е помислено за опцията за актуалните бързи карти.
По отношение на дисплея и във видеото споменах, че има две течения. Аз съм свикнал с моя накланящ се дисплей и според мен функцията снимане с докосване е много по-удобна с него. Напълно подвижният дисплей от своя страна би ми осигурила възможност за по-добро кадриране при вертикални кадри или както напоследък се самоснимам за ревютата – опция за селфи (мразя селфитата).
И накрая макар и може да е леко смешно – малката светкавичка с подвижна глава е страхотен аксесоар. Да, не е мощна, но спасява в кризисни моменти когато се нуждаеш от леко запълване. Често снимам в галерии които са доста светли, но имам нужда от лек блясък в очите.
Това мога да споделя като първо впечатление. Сега ми остава да поснимам известно време с Olympus OM-D E-M1 Mark II, да усетя удобството, фокуса, стабилизацията и алгоритмите за високо ISO. Надявам се скоро да мога да пусна по-пълно ревю с именно тези важни характеристики.
