Olympus OM-D E-M1 Mark II – класа за пътешественици

Ако очаквате днешната публикация да бъде в стил ревютата на Джъмбо, дълбоко сте сбъркали. Един техничар в семейството мисля е достатъчен. Любител съм на джаджите и им се радвам адски много, но да си призная не съм вманиачена на тема броене на пиксели, големина на матрица и всичко останало в този ред на мисли. Моята мания е насочена към принта и от тази гледна точка техническите характеристики на една камера ме вълнуват, защото имат пряко отношение, но до там.

Малко по-емоционален човек съм по отношение на изкуството и онова което ме интересува са други неща. Това не значи, че не обичам да изпробвам нови неща и да гъделичкам любопитство си – макар камерата за която ще споделя няколко думи вече да не е особено нова към днешна дата.

Още преди Photokina 2016 се носеха слухове за нов флагман на Olympus и наследник на Olympus OM-D E-M1, и именно немското изложение беше мястото на което се докоснахме до новия модел на камерата за пръв път. От няколко години в кафето работим именно с предшественика и до сега не ни е предавал – във видеа, репортажи или при пътешествия.

За техническите характеристики няма да говоря подробно. Който иска може да отскочи за малко до първият поглед който направи Джъмбо преди доста време вече и да се запознае с разликите на камерата с нейния предшественик. Все пак едно бързо изброяване, за тези които останат тук :

Споменавайки пътешествия, с Джъмбо сме зaклети туристи и обичаме да снимаме архитектура и градска джунгла, е … понякога и разни други неща. Точно на такова пътешествие ме придружи Olympus OM-D E-M1 Mark II заедно с 2 обектива: Olympus M.Zuiko Digital 25mm f/1.8 и Olympus 7-14mm f/2.8 Pro – признавам вторият е моята голяма страст, така че нямаше как да не го взема с мен. Както ще видите и от галерията болшинството от снимки са именно с него.

И за двата обектива има подробни ревюта в кафето.

Усещането ми като жена за Olympus OM-D E-M1 Mark II с две думи – написала съм го и в заглавието – Класа за пътешественици. Малко по-дълго: Великолепна професионална камера, която може да ви даде удобство и сигурност, не само когато работите по даден ангажимент, но и когато сте на път или се забавлявате. Знам че тук има колеги които вече разчитат на този модел и доста странстваха последните години, работейки по различни проекти, та те могат да се застъпят за думите ми (знаят си кои са) ;).

За мен като жена, която търси хем качество, хем удобство, флагмана на Olympus ми пасна идеално за няколкото дни път. Камерата е стабилна в ръцете ми с удобен захват и предвид местата по които скитах, и времето което на моменти се очертаваше да е лошо и дъждовно, се радвах че е влагозащитена. Заедно с широкоъглният обектив, който също е влагозащитен, имах в ръцете си стабилна система, която „не се плашеше“ от атмосферните условия.

Краят на есента на границата на Пирин и Родопи, където са сгушени няколко чаровни села (Делчево, Лещен, Ковачевица и Долен) се оказа прекрасно време и място да разходя този красавец. Да, пак като жена – камерата е красива, и в кафето често обичаме да се шегуваме с това, поставяйки марката в раздел бижутерия. Така че покрай типичния за мен травъл стил, снимах и малко пейзажи по изгрев и залез.

Това бяха и моментите, в които подлагах камерата на малко изпитания, предвид пристрастеността ми към дифракцията като артистичен ефект. В случая на сериозен тест бе подложен обективът с който снимах, защото както знаете – дифракцията е функция на на оптиката, но да нейното проявяване зависи и матрицата която седи зад обектива

Всички знаем, че дифракцията по принцип влошава качеството на изображението (загуба на острота, поява на шум и прочие), и трябва да сте склонни да направите компромис с това, ако умишлено я създавате. Аз реших да си направя този експеримент, не само заради красивия ефект като от детска рисунка, но и за да видя колко точно може да понесе обектива. В по-голямата част от снимките дифракцията е постигана при диафрагми в порядъка между F11 и F16. При по-малките стойности осезаеми проблеми няма. При по-високите започва да се вижда лек монохроматичен шум предимно в сенчестите участъци (което всъщност се дължи отчасти и на пост обработката) и разбира се лека загуба на острота, но както вече споменах това е нормално при дифракция, с каквото и да снимате. Въпросът тук е, колко е дразнещо това – много е лично бих казала. За мен като човек, който печата изключително много, монохроматичния шум не е никакъв проблем, дори напротив, харесвам го. Почти във всички снимки с дифракция ще видите и множество вътрешни отражения – да има ги, но и тях съм ги търсила да ги има умишлено.

Тук ако трябва Джъмбо може да се намеси с коментар и да сподели с какво и как тези неща ни дават информация за качествата на обектива и още… Не случайно винаги при ревюта на обективи задължително правим снимки с дифракция.

И от толкова много от този „дефект“ с различни обективи на различни камери, характера който рисуват обективите на Olympus винаги ме е изненадвал, създавайки една от най-красивите дифракции, заедно с моя 12-24мм на друга марка, която все още ми е вярна.

По отношене на ISO-то на камерата ситуацията е почти същата. При ниски стойности проблеми няма, при по-високи, от порядъка на 3200-6400 започва да се вижда поносим шум, в по-голям процент монохроматичен. За мен по принцип това са и максималните използваеми граници за ISO, и не помня някога да ми се е налагало да снимам на повече.

Останалите неща които специално при това пътуване ми допаднаха при работата с Olympus OM-D E-M1 Mark II – Тихият затвор и подвижен дисплей, който ми позволи в много случаи да търся по-разчупена гледна точка.

С фокуса не съм имала никакъв проблем. Като цяло снимам неща които не изискват пъргавина, така че предпочитам да подмина тази точка, за да не оставям погрешно впечатление.

Нещо което много ми хареса – виждам предварително финалната снимка във визьора на камерата. Сигурно ви направи впечатление, че няколко пъти в абзаца за дифракцията споменах „умишлено търсено“. Да, докато кадрирам във визьора виждам как точно ще изглежда снимката след заснемане. Тоест виждах точно каква дифракция и какви вътрешни отражения получавам, и можех да търся точен ъгъл, и позиция на камерата, за да постигна онова което искам. Нещо с което могат да се похвалят предимно безогледалните камери – предварително превю преди да натиснете спусъка.

Това което ме спъна беше малкото време в което разполагах с камерата, за да ѝ свикна. Менюто е доста богато и в началото ми отне време да се ориентирам кое къде е и какво е. Навика е страшно нещо ;). Както и да е, камерата има много екстри като настройки и ви дава възможност да програмирате сами функциите на водещи бутони и скролери.

Мисля, да не изпадам в повече подробности. Ще завърша с това, че снимките са претърпели много базови корекции изцяло само в Lr, като реших да им прибавя един от вградените на софтуера артистични филтри – за онези които се чудят защо е такава тоналността.

Това е от мен, сега ви оставям с галерията от чаровните селца в Пирин и Родопите.