Olympus M.Zuiko Digital 25mm f/1.8

Като отявлен любител на “нормалният” обектив имах удоволствието да изпробвам и този за системата на micro 4/3. Преглеждайки метаданните на архива си от снимки ми прави впечатление колко много снимки са заснети 50 mm обектив, поставен на 35 mm стандарт матрица или аналогичните за по-малки като размер матрица. За micro 4/3 така нареченият нормален обектив е 25 mm. А обектива с който имах удоволствието да снимам бе: Olympus M.Zuiko Digital 25mm f/1.8
Досущ като своите събратя от “prime” серията на Olympus и този обектив се откроява със стилен дизайн и компактни размери. Притежава светлосила от 1.8, която за някои фенове на свръх бокето може да не е задоволително, но бих казал е достатъчно за получаването на очарователни снимки с добре размазан заден план.
Компактният размер седи идеално на фотокамерите от серията PEN и лекичко се губи при малко по-големият професионален представител Olympus M1. Това е по-скоро закачка, а не оплакване от моя страна. Харесвам малкият размер на Olympus M.Zuiko Digital 25mm f/1.8 защото той заедно с останалите ми любими обективи от серията (12mm и 45 mm) се побират в малка чанта в която до преди време носех среден клас DSLR със стандартен варио обектив.

Защо имам толкова снимки с нормален обектив? Може би, защото той вижда света по начина, по който аз го виждам, без да го “отдалечава” или “приближава” до мен. Освен това веднъж поставя ли го на камерата си, минават часове преди да го заменя с друг, все успявам да намеря кадъра и гледната точка, в която да направя снимката именно с нормален обектив. Може би е частичка мързел да не сменям оптика, макар Olympus обективите спокойно могат да седят дори и в малки джобове и са бързо достъпни.
И така… Olympus M.Zuiko Digital 25mm f/1.8 се предлага в два цвята: черен за профи феновете и сребрист за мадамите с елегантните PENчета. Корпуса е здрав поликарбонатен с метален байонет и общото тегло на обектива е някъде около 140 грама. Има възможност да се постави сенник (идва в комплект със сенник) като за целта трябва да се премахне декоративният пръстен в началото на обектива. Относно декоративният пръстен имам усещането, че е възможно лесно да се загуби защото лесно се развърта. Имайте навика да проверявате, когато сваляте или поставяте обектива.

Фокусният ринг е метален, набразден за по-лесно фокусиране. Тип “безкраен фокус” и няма скала която да отчита разстоянието. Изключително чувствителен е и това си проличава, когато сте избрали функция автоматичен и ръчен фокус едновременно. Таман сте хванали обекта и леко пипнете гривната на фокуса и камерата веднага превключва на ръчен фокус и зумва кадъра и трябва да изчакате, за да се върнат нещата към АФ режим на работа и да фокусирате отново. Това понякога малко дразни и затова когато снимам избирам да съм или само на автоматичен или само на ръчен. Като практически съвет бих ви препоръчал да сложите „шорткът“ на някой от бутоните си за ръчен фокус, за да може, когато искате да превключите лесно.
Самото фокусиране е бързо и безшумно, като рядко се случва камерата да “хънти” в търсене на фокус. Мотора с който е снабден обектива е от типа „MSC“ (Movie and Still Compatible) – тоест когато снимате видео няма да имате като фонов шум досадното бръмчене на фокуса. По принцип всички фотокамери, които търсят фокус по сензора имат леки затруднения с ниска осветеност, така че да имате едно на ум при нощна фотография или в някоя полутъмна стая. В добавка един от портретите които направих на моя колега Бирос Бишков фокусирах през решетка на вентилатор, на автоматичен фокус и камерата без колебание фокусира на лицето на моделстващият в това време фотограф.

Оптически Olympus M.Zuiko Digital 25mm f/1.8 е почти перфектен. Рязък е от средата до краищата още при 1.8 диафрагма. Най-резки изображения се получават при диафрагми 5.6 и 8, но при максимална 22 започва да се наблюдава дифракция на светлина и от там общо намаляване на остротата. При зони с голям контраст и максимална диафрагма трудно могат да се намерят хроматични аберации. Може би имам леко усещане за винетиране от около половин диафрагма при максимална такава (1.8). За бокето вече споменах – приятно и кремообразно.
Няма оптическа стабилизация. Лоша новина за собствениците на Panasonic, а за феновете на Olympus е добре известно, че това не е никакъв проблем заради наличието на стабилизирана матрица. С Olympus M1 и моите не много спокойни ръце успешно снимах от ръка на скорости 1/10 sec. а някои колеги се похвалиха и с половин секунда без никакъв проблем.
Olympus M.Zuiko Digital 25mm f/1.8 е поредната перла в 1.8 наниза на Olympus. Лек, компактен, с много добра рязкост при максимална диафрагма и поне за мен един добър ежедневен спътник бил той на PEN или OM-D серията.