Балансираният Olympus M.Zuiko Digital ED 100-400mm f/5-6.3 IS

Още с появата на M.Zuiko Digital ED 300mm f/4 IS PRO преди няколко години от Olympus намекнаха, че смятат да дадат на любителите на дивата природа система с компактни размери и перфектно качество.

Имал съм удоволствието да изпробвам този обектив заедно с уникалният Olympus OM-D E-M1X и потвърждавам, че не се усеща натоварващо дори и цял ден да се разхождам с него.

Знаете при Оли имаме кроп фактор х2, което приравняваше този 300 милиметров обектив към 600 милиметров за “Лайка” стандарт матрица. Снимал съм и с 600 милиметров обектив , който тежи поне 3,5 килограма и… абе усеща се теглото.

Недостатъка за мен като пълен профан в дивата фотография е, че понякога твърдото фокусно разстояние не ми дава перфектното кадриране, каквото бих получил с варио обектив. Да, когато снимам с някой къс твърд, то… там крачка-две напред назад и съм ок, но при такова фокусно разстояние, а и всеки шум и движение е от значение.

Olympus предлагат много бюджетна версия – ZD Micro 75-300mm f/4.8-6.7 ED II, но аз реших да се пробвам на по-висока топка и да пробвам излезлият преди няколко месеца – M.Zuiko Digital ED 100-400mm f/5-6.3 IS.

Аргументите са два: по-добър диапазон и оптична стабилизация. Добавям и още един  – защита от лоши атмосферни условия.

Дизайн

Макар да няма “PRO” в името си M.Zuiko Digital ED 100-400mm f/5-6.3 IS има дизайн близък до про серията. Солидно изработен с много удобна гривна за управление на вариото и на фокуса. Има сериозна пета с помощта на която може да се закачи към статив, като страхотната новина е, че основата на петата е в така модерната Arca Swiss съвместимост, от там директно закачане на глави и люлки от този стандарт.

Защита от лоши атмосферни влияния клас IPX1, но е хубаво разбира се да се комбинира и с камера със съответната защита.

Върху корпуса може да откриете селектори за управление, както и заключваща система, защото макар и доста стегната, системата на вариото има склонност да се саморазгъва като се носи обектива на рамо.

Идва с голям пластмасов сенник, който както неведнъж съм казвал освен от слънце, но много добре пази челната леща от наранявания (е, ако нещо централно я халоса… няма как, но винаги носете сенника той е сериозна защита)

Оптика

21 оптични елемента подредени в 15 групи. Сред тях може да откритите два елемента с високо пречупване на светлина и още два със супер високо пречупване.

Диафрагмата както е видно от името на обектива M.Zuiko Digital ED 100-400mm f/5-6.3 IS започва от 5 при минимално варио и достига до 6.3 при максимално, което за съвременните схващания вече не е “тъмен” обектив. Високите технологии осигуряват нисък шум дори и при по-високо ISO.

Определено не е “боке” обектив, а и не съм го търсил. Все пак диафрагмата е съставена от 9 заоблени ламела, които все пак при подходящи условия създават усещане за боке, а и си играят добре със слънчевите лъчи при снимане в дифракция.

Иначе при такива дължини е ясно че има сериозен дефокус, дори и при толкова “тъмни” диафрагми.

Не забелязах оптични грешки като хроматична аберация или някаква сериозна дистрозия. Все пак обектива не е толкова светлосилен.

 

 

Фокус

Подобно на повечето други съвременни обективи на Olympus, M.Zuiko Digital ED 100-400mm f/5-6.3 IS разполага с обозначение MSC („Movie & Still Compatible“), за следящ фокус, както когато сме в режим фото, така и във видео, накратко – много тихо.

Оптичната конструкция на обектива е проектирана да използва само два малки оптични елемента за фокусиране, което позволява отзивчиво и бързо сработване на фокуса.

На корпуса на обектива може да намерите селектор, с който да изберете из между 3 лимита на фокусиране. Удобно е, защото според това каквото снимате ще избегнете “хънтенето” или така нареченото въртене от край до край на фокуса докато намери обекта на фокусиране.

Ако снимания обект е далече от вас, то лимита 6 метра до безкрайност е много полезен, така както ако е близо до вас да се възползвате от най-близкото 1.3 метра до 6 метра. Може да не се занимавате със сметки и просто да се възползвате от цялата дължина на фокус 1.3 метра до безкрайност.

Самия фокус е пъргав заради конструкцията на фокусната система. Понякога изпитвах проблеми с малко по-нисък контраст, което водеше до “хънтене”, но дори и в доста притъмнена среда по-често имах успешен фокус.

Повече ще споделя накрая в усещането за работа.

Стабилизация

M.Zuiko Digital ED 100-400mm f/5-6.3 IS има оптична стабилизация. При максимално варио мисля че е около 3 стъпки. Olympus камерите имат матрична 5 осева стабилизация. При този обектив липсва опцията Sync IS каквато имат M.Zuiko Digital ED 300mm f/4 IS PRO и новия M.Zuiko Digital ED 150-400mm f/4.5 TC1.25X IS PRO, както и още някои “pro” обективи.

Това означава, че ползвате стабилизацията на обектива, или тази на тялото, но Оли не дават гаранция за перфектно сработване на двете едновременно, както при обективите Sync IS…

Аз незнаейки за тази малка подробност си снимах с двете стабилизации, включени и честно казано мисля, че се сработваха много добре, но ПОДЧЕРТАВАМ трябваше им време да се сработят.

При обективи със Sync IS вдигаш камерата натискаш спусъка и изображението плуващо във визьора буквално замръзва. При M.Zuiko Digital ED 100-400mm f/5-6.3 IS забелязах, че отнема поне 2 секунди, за да се синхронизират добре двете стабилизации, поне така усетих нещата.

Работа

Признавам, че снимането с толкова дълга оптика е трудна работа. Поне за мен. Трябва си сериозен опит и се надявам някой ден да присъствам на работно ателие на някой “Улайдлайфер” където да разбера тънкости за кадриране, предвиждане на движение и фокус.

Като цяло за профан в тази област M.Zuiko Digital ED 100-400mm f/5-6.3 IS се справя много добре и лесно може да те запали по фотолова. Установих, че трябва да снимам непрекъснато на следящ фокус или ако предпочитам единичен, то трябва да съм готов да правя бързи леки корекции с ръчния (знаете съвременните обектива могат да дофокусират ръчно, след като вече сте автофокусирали).

Хубавото при флагманите на Olympus, че може да си правите различна по размер група от точки, а някои от тях имат опцията да им зададете предварително какъв тип обект ще снимате – самолет, кола, птица, четириного и така фокуса да се акцентира, без да се разсейва.

Вариото ми е малко стегнато, но пък ако се движи прекалено леко, може би ще е неудобно в по-динамично преследване, а и непрекъснато ще се разгъва, когато носим камерата на рамо.

Стабилизацията, макар и да не е Sync IS е много добра. Има пример в галерията с една пеперуда, снимана на 1/30 сек (да тя е размазана, защото се движи и скоростта е малка) където се вижда как цветето е рязко, а е снимано на 400 мм от ръка (приравнено това са 800 милиметра и минималната скорост за снимане от ръка по правило е 1/800 сек. тоест стабилизацията е компенсирала около 5 стъпки).

Пробвах го с Olympus OM-D E-M1 Mark III, но признавам по-добре ми ми седял на Olympus OM-D E-M1X заради по-добрия захват и вертикален спусък, а и повече АФ опции.

Както казах вече: Olympus M.Zuiko Digital ED 100-400mm f/5-6.3 IS е добър стартов обектив за тези, които искат да се впуснат в лова на диви животни или пък спорт. Почти няма кусури, а и е напълно бюджетен за това, което дава.