Olympus M.Zuiko 12-45mm f/4 Pro се появи олекотена версия на добре познатият ни последните 8 години Olympus M.Zuiko 12-40mm f/2.8 Pro. Макар да го пробвах с Olympus OM-D E-M1 III, то мнението ми е, че той е подходящ за М5; М10 или дори и за Pen F моделите.
Макар и със сигнатура “pro” в името, има едно-две неща които ме карат да кажа, че това не е класически “pro” олимпуски обектив.
Дизайн
Първото с което започвам е дизайна. Почти идентичен с 2.8 версията само дето малко се е посвил. По-малък като размер и тегло, но със същият запомнящ се дизайн характерен за просерията.
Голяма гривна за управление на вариото и удобна гривна за управление на ръчния фокус и тук идва пъравата изненада.
Фокусният ринг не се дърпа назад за да премине обектива в ръчен фокус. Заради този факт липсва и метричната скала. За потребител свикнал да работи с про серията, това леко ме разочарова.
Сега се налага да влизам в менюто и да избирам ръчен фокус, или да персонализиран бутон с който да избирам тази опция. В добавка второто което липсва на обектива е функционален бутон, който да бъде програмиран за тази цел – тоест още едно нещо от класическата про серия, което се е загубило някъде по пътя…
Всичко останало от про серията, като защита от водни пръски и прах, както и много здравата и стабилна изработка си е на лице.
Оптика
12 елемента събрани в 9 групи. Телецентрична оптика с острота на кадъра от край до край, дори и при максимална диафрагма, независимо дали на отворено, или затворено варио.
При 12 милиметра и снимане отблизо може да се види лека дисторзия тип буре. При 45 милиметра не се забелязва такава.
Минимални хроматични аберации при стойности на диафрагмата 4-5.6 и те както и дисторизията трябва да се коригират ръчно, защото Adobe не предлагат профили за Olympus оптиката.
Винетиране от около ½ диафрагма между центъра и краищата и то в самите краища, по-силно изявено в широкия край на обектива. изчезва напълно при диафрагма 8. Също се налага леко коригиране в Camera RAW конвертора, ако е наложително.
Максимално качествена работа на M.Zuiko 12-45mm f/4 Pro е при диафрагми 5.6-8 и евентуално 11. От там нагоре започва да се вижда влиянието на дифракцията, а при 22 спада на рязкост е доста очевиден.
Може да разгледате таблиците, които са снимани Olympus OM-D E-M1 III и са без корекции в Camera RAW
Фокус
Бърз, точен, но понякога при почти минимално фокусно разстояние започва да дава на заето и се налага 2-3 натискане на спусъка за да сработи.
Причината за това, че Olympus M.Zuiko 12-45mm f/4 Pro има макро възможности и при 12 милиметра положение на вариото, сниманият обект се явява едва на няколко сантиметра от челната леща, която буквално затъмнява обекта, от там и даването на заето.
При максимално отворено варио (12 mm) най-близката фокусна дистанция е 12 сантиметра (това премерено от фокалната равнина и затова снимания обект идва толкова близо), а при затворено варио (45 mm) фокусната дистанция е около 25 сантиметра, затова препоръчвам, ако ще използвате макро опцията на обектива, то снимайте на максимална стойност на вариото (45 mm).
Пускам две тестови снимки на 12 и на 45 милиметра (тъмната е на 12 mm).
Стабилизация
Няма ще трябва да разчитате на матричната на камерата. принципно и 2.8 версията няма стабилизация, но това е по-нов обектив… всъщност не е драма обектива не е толкова дългофокусен, че да се налага двойна стабилизация, а освен това ще увеличи размерът и теглото му.
Olympus M.Zuiko 12-45mm f/4 Pro е обектив както писах по-горе предназначен за фотографи искащи професионална оптика, но се ръководят от бюджет и пестят всеки грам. Идеален е за OM-D 10 серията или Pen F и е добър ловец дори и в моменти, когато ни се прииска да заснемем нещо по-отблизо.
Не затваряйте прекомерно диафрагмата заради възможността дифракцията на светлина да намали рязкостта на изображението.
