Този обектив изглежда изключително чаровен. Това поне ми бе първото мнение, когато го видях. За момент леко завидях на феновете на Olympus PEN. И за да завиждам още повече, е с един от любимите ми ъглови обхвати. Изработен е здрав, с метален корпус и байонет и се предлага в сребърно и лимитирана серия в черно.
Знаейки размера на матрицата на Olympus PEN системата, приравнявам лесно към 35 мм стандарт и получавам, че отговаря като ъглов обхват на 24 мм обектив. Името на обектива M.ZUIKO DIGITAL ED 12mm f/2 освен фокусното му разстояние показва и неговата светлосила – f/2.
Как се държи като оптични показатели. M.ZUIKO DIGITAL ED 12mm f/2 e буквално натъпкан с най-висок клас оптични елементи – асферичен, ED (с ниска дисперсия), супер HR и DSA елемент. Всичката тази стъклария дава изображение с много добро качество. Е има и някои забележки като например видимо винетиране при максимално отворена диафрагма 2. Това е присъщо на широката оптика и тук достига до може би около 1 диафрагма разлика между центъра и краищата. При портретен обектив това едва ли щеше да е проблем, но тук е хубаво да се използват вградените в камерата софтуерни режими за корекция или наличните в Adobe Photoshop или Lightroom. Корекциите освен винетирането, коригират хроматичните аберации (изключително ниски) и аберацията бъчвичка. Конкретно “бъчвичката” си личи при снимки от много близо на обекти с успоредност като тухлена стена или пък при заснемано на тестова скала. При архитектура кривенето е доста по-незабележимо. Когато снимах с M.ZUIKO DIGITAL ED 12mm f/2 едновременно това с мен имах и друга камера със закачен на нея 24-70 варио обектив от висок клас. При заснемането на едни и същи архитектурни обекти, с вариото имах много по-изкривена и нуждаеща се от корекция снимка от колкото с M.ZUIKO 12mm f/2. По отношение на рязкост бих казал, че обектива е рязък по цялата снимачна площ. Максимално рязък при диафрагми 4, 5.6 като над 11 започва да се наблюдава дифракция на светлина. Добрата рязкост е свързана и с перфектния фокус, който осигуряват камерите на Olympus PEN системата.
Фокусът е изключително бърз. За точността няма какво да се говори. Тя винаги е перфектна поради факта, че това е фокус по самата матрица, а не по страничен аф сензор, при който могат да се получат несъответствия с фокусната равнина. Бързината на фокуса идва от безшумния вграден в обектива мотор. Благодарение на тихата му работа, снимането на видео с вградените в тялото на камерата микрофони не е проблем – просто не се записва шум от процеса по фокусиране.
Olympus OM-D E-M5, с какъвто разполагах за тестовете, има като екстра сензорен дисплей, което често ме караше да снимам от много нисък ракурс почти от нивото на земята и с едно докосване в коя и да е точка на дисплея имах буквално мигновен фокус последван от щракване на затвора и всяка снимка бе на фокус. дори имам усещането как фокус с докосване на дисплея е по-бърз от случаите когато гледам през визьора и използвам спусъка на камерата.
Интересна е системата за ръчен фокус. Тук с леко придърпване на гривната за фокус, тя прещраква, слиза една стъпка назад към байонета, открива метричната скала и започва да работи като ръчно фокусен обектив. M.ZUIKO DIGITAL ED 12mm f/2 си личи, че е произведен от фирма с дълбоки фотографски традиции, защото освен метричната скала, има отбелязана и скала за дълбочина на рязкост. Това са мънички екстри с които аз като фотограф от старото поколение съм свикнал и които много ми липсват при съвременните обективи.
Обектива не е стабилизиран, но по спомен системата Olympus PEN е с матрична стабилизация или поне повечето от моделите имат. Аз имах удоволствието да го тествам с топ модела на Olympus OM-D E-M5, където стабилизацията позволява до 5 стопа и като се вземе предвид за минимална скорост според приравнената фокусна дължина, се оказва, че спокойно мога да хвана здраво олито и да направя снимка на 1/2 секунда и шанса да е остра и с добра рязкост е огромна. тук разбира се не мога да дам мнение защото всеки фотограф има различно здрави ръце. за себе си съм установил – 2 стопа и ми е мирна главата. Имам колеги, които успяват с Olympus OM-D E-M5 да снимат 1 секунда, без да трепнат. Те предполагам са си спестили парите които аз съм дал за статив. Това в кръга на шегата.
Липсата на стабилизация ще накара потребителите на Lumix Panasonic да посърнат леко, защото те нямат стабилизация през матрицата.
Страхотен компактен обектив ценен за всеки пейзажист или любител на градската архитектура. За нощни снимки даже не е нужно да си носите статив (ако сте с Olympus PEN от последно поколение ). Мигновен автоматичен фокус и особено приятен за работа ръчен фокус. Не се чува бръмчене на мотора при запис на видео. Рисува приятно на максимална диафрагма. Не е от така наречените “бюджетни” обективи, но честно казано удоволствието да го използвате ще оправдае напълно цената му.
Еквивалентно фокусно разстояние за формат 35 мм при използване с фотоапарат | 24 мм |
Максимална диафрагма | f/2 |
Минимална диафрагма | f/22 |
Конструкция на обектива | 11 елемента в 8 групи, 1x DSA, 1x асферичен, 1x ED и 1 Super-HR елемент |
Снимачен ъгъл | 27° |
Минимално фокусно разстояние | 20 cm. (от фокалната равнина) |
Стабилизация | Не, при Olympusе вградена в тялото |
Фокус | Автоматичен (вграден мотор) / ръчен |
Максимално отношение на възпроизвеждане | 1:12.5 x |
Брой пластини на диафрагмата | 7 (заоблени) |
Размер на филтъра/прикрепването | 46 мм |
Диаметър x дължина (размер от байонета) | Приблизително 56 mm Ø, 43 mm |
Тегло | Приблиз. 130 g |
И ето няколко примерни снимки които направих на едно пътуване до Македония