Olympus 7-14mm f/2.8 Pro – ултра широк и светъл

Olympus 7-14mm f/2.8 Pro – видях се с него през… преди 1 година вече на презентацията на новият Olympus OM-D E-M5 mk II в Прага. Още, когато се появи официално имах страстното желание да го изпробвам. Сигурно ще се повторя за пореден път колко голям фен съм на ултра широката оптика. В годините, в които снимах професионално имах любим мой обектив – Nikkor 14-24/2.8, тежеше ужасно много, а предната му капачка можеше да се използва като купичка за хранене на кокер (а те са големи лакомии). Не малко катедрали заснех, когато съм пътувал из Европа и чудесната светлосила от 2.8 ме е спасявала от високото ISO. Много си тъгувах за “никорчето” докато не се появи новото “pro” отроче на Olympus. В Прага го гледах ограден от непробиваемо стъкло и се наложи да почакам известно време, за да мога да се добера до него.

Най-сетне малко преди Коледа на 2015 година щастието ми се усмихна и Olympus 7-14mm f/2.8 Pro M.Zuiko Digital ED (ще му казвам за по—кратко: Olympus 7-14mm f/2.8 Pro) кацна на моя М1.

Първо впечатление, когато взех обектива в ръка. Много компактен сравнено с аналогични обективи (като се замисля има само един аналогичен). Да, това идва от факта, че се налага да покрива 2 пъти по-малка матрица. За мен обаче е добре, защото фотографската ми чанта е чанта тип месинджър, която нося през рамо и която замени раницата ми от над 10 килограма. Сега, като пътувам чантата ми с техника е 2-3 килограма и лесно мога да обикалям цял ден, без да каталясам. Изработката отговаря изцяло на “pro” линията, пусната от Olympus и която вече наброява 5 обектива покриващи диапазона от 7 до 300 милиметра сред тях и един пълнокадров фишай (ако приравним към 35 mm стандарт то покритието на диапазона ще е 14 до 600 mm).

Какво е характерно за “pro” линията?

• Много качествената изработка. Висок клас водоусточивост и преграда за проникване от прахови частици. В комбинация със същия клас тяло като например OM-D 5 mk 2 или OM-D M1, може да не се боите, когато навън завали дъжд, сняг, или се намирате насред прашна буря. Когато имам предвид водоустойчивост, това не значи да се потапя под вода, по-скоро няма да имате проблем при среден дъжд или обилен снеговалеж. Докато бях във Виена на коледни базар ми се размина (за щастие) опцията да изпробвам до колко защитена е техниката.
• Olympus 7-14mm f/2.8 Pro е изработен от алуминий. Усещане за здравина и стабилност както на сглобката така и на механизмите. Гривната за фокуса, както и тази за управление на вариото са метални с линейно напречно набраздяване, но не много фино, което от своя страна позволява добро сцепление както с гола ръка, така и когато сте с вълнени или кожени ръкавици. Недостатъкът е, че с времето черната анодацията на алуминия се изтрива и гривните добиват леко сивкав вид. Обаче пък няма да имате гуми, които да се налага да се сменят всяка година.
• Запазена е уникалната система за превключване от автоматичен на ръчен фокус. Достатъчно е да дръпнете фокусната гривна към себе си и вече имате истински 100% ръчнофокусен обектив със скала в метри и футове. Защо казвам истински? АФ обективите не се справят много добре със задачата за ръчно фокусиране. Там най-често фокусът е безкраен и прекалено лек за управление. При Olympus 7-14mm f/2.8 Pro както и останалите от “pro” серията, първо фокуса не е безкраен и после има едно приятно съпротивление при фокусиране почти идентично както с класически ръчнофокусен обектив.
• Запазен функционалният бутон, който може да програмирате от своята камера.

Нещо конкретно за Olympus 7-14mm f/2.8 Pro.

Тук сенникът е вграден. При останалите обективи от серията, сенника се сваля, но при този си е вграден. Като се замисля при почти всички ултрашироки обективи сенника е вграден. Размери: сравнително компактен – около 105 mm дължина и около 78 диаметър с тегло около половин кило и мъничко в добавка. В зависимост с капачка или без. Капачката спокойно може да се прибере в джоб за разлика от други обективи, за които освен за капачки стават и за купички.

Максимална диафрагма – 2.8 по цялата дължина, като остротата е забележителна както в центъра, така и по краищата. Конструкцията е тип телецентрична оптика и се състои от 14 елемента в 11 групи, като разбира се има богат набор от специализирани лещи. Някъде по-долу в таблицата с характеристики можете да ги видите. Olympus 7-14mm f/2.8 Pro е доста широк – направо ултра широк и при екстремно близко фокусиране на 7 mm е възможно да се види дисторсия тип буренце. При снимане на архитектура такъв проблем не се забелязва, тоест обективът е много добре коригиран. Да, има перспективно изкривяване, но то е чисто с прави линии. При максимална диафрагма и силен контраст могат да забележат тънки хроматични аберации. По принцип Oly камерите имат добър софтуер в самите камери да чистят тези проблеми. Все пак ако обработвате с Adobe Photoshop или Adobe Lightroom може да се възползвате от опцията за чистене на хроматични аберации. Забелязва се и средно винетиране към краищата на максимална диафрагма. Тъй като няма профил в LR и PS за този обектив, може да излъжете и да сложите профила за Nikkor 14-24 или да градиент да коригирате винетирането, ако толкова ви дразни. Всъщност загубата на светлина по краищата е около половин диафрагма, та… едва ли е голяма драма. Говорейки за оптика може би е добре да спомена и за боке, но нямам какво да кажа, защото с такъв тип обективи не снимам неща, които да са с боке… например архитектура или широки пейзажи. Какво да кажа за автоматичното фокусиране?! При толкова широк обектив, фокуса е почти мигновен. Най-близко може да фокусирате на 20 сантиметра (което си е близичко).

Olympus 7-14mm f/2.8 Pro няма стабилизация. За какво ли му е всъщност, след като тялото на което ще го поставите си има вградена… ХМ. Всъщност да може би има значение за притежателите на фото камери Panasonic, те (с изключение може би на 1-2 модела) нямат стабилизация в тялото както Olympus и разчитат на стабилизирани обективи. Е за феновете на Oly радващи се на стабилизация в тялото липсата на стабилизация в обектива е точно зеро проблем. Стабилизираното тяло ми позволи когато снимах във Виенския университет или кметство да не използвам статив и ISO по-голямо от 800. Снимах на максимална диафрагма 2.8 спокойно от ръка (често и HDR) и в резултат си имам набор от приятни резки снимки на вътрешна архитектура. Накратко Olympus 7-14mm f/2.8 Pro е страхотен обектив за притежателите на камери Micro 4/3 които обичат да снимат интериор, архитектура и пейзажи. Сравнително лек, компактен и с максимална светлосила, може да ви е неразделен спътник. Освен да снимате стандартно с него, то може да търсите различни гледни точки (ниски или високи) с които да получите нестандартни кадри. Оставям си с галерията от Виена, където се превърнах в ловец да търся “градски комини” и да ги снимам по нестандартен начин. Съжалявам, че не ми се падна хубаво и слънчево време, но все пак декември месец…