Olympus M.ZUIKO DIGITAL 45mm f/1.8

В един хубав септемврийски ден слънцето нагло се прокрадваше през уж стабилно пуснатите щори на спалнята и правеше слънчеви зайчета върху дългите ми мигли и по този начин образувайки интересни сенки… А… Това бе а друга тема извинявам се. Днес също грее слънце както през ония няколко септемврийски дни и понеже слънцето е хубаво за снимки ще споделя 2 -3 думи за един обектив и ще бягам да снимам.

И така днес ще си поговорим за един обектив на Olympus предназначен за системата микро 4/3 или по-лесно казано за без огледалната система. Крайно време е да спомена кой е обектива нали?

Olympus M.ZUIKO DIGITAL 45mm f/1.8 закачен разбира се на Olympus OM-D EM-5, за който говорихме преди някой и друг ден.

Приравнен към 35 mm стандарт има зрителен ъгъл както един 90 mm обектив. След тази проста сметка и приравняване към моята бройна система това е портретен обектив за близък бой. Нямам намерение да се пердаша с модела а визирам това, че мога да снимам на една ръка от снимания обект. За съжаление модела, който снимах в последствие освен много фотогеничен се оказа и ужасно срамежлив и за теб уважаеми читателю ще остане да се насладиш на качествата на обектива като пейзажен. Обещавам това да не се повтаря за в бъдеще (със заключени зад гърба пръсти).

Обективът е истински компактен и отговарящ изцяло на концепцията за без огледална система. Изработката е чудесна, корпусът е здрав приятен на пипане и с метален байонет. Има опция за сенник (който препоръчвам да се използва) а в случаите, в които няма сенник има декоративен пръстен, който скрива байонета за сенника.

Предлага се в сребрист цвят (извинявам се, ако го има и в черен) и се допълва много добре с класическата версия на OM-D (под класическа разбирам сребристата версия, която освен съвременно има и лека носталгична ретро нотка). Поставен на някой от моделите PEN седи страхотно, а на OM-D направо си малее. Добра светло сила – 1.8 много бърз фокус. Наистина много бърз фокус особено с OM-D. Рисунъка му е гладък и приятен и не ти се иска да снимаш различно от 1.8. Да на 1.8 не се постигат най-добрите резултати с обектива, ако се търси максимална рязкост. Максимална рязкост е постига на диафрагми 4; 5.6 и 8. След това започва да се забелязва лека дифракция на светлина особено видима при минимална диафрагма 22. Преди диафрагми 4 няма дифракция, а лека загуба на рязкост, което е присъщо на светло силната оптика. Хроматичните аберации са изключително минимални и видими само на 1.8 и то при много капризно вглеждане. Смело бих казал: пренебрежимо несъществени. Иначе обектива като телецентрична система има удобното предимство да няма изявено винетиране по краищата дори и на максимална диафрагма.

Както споменах вече, дефокуса е изключително приятен и с меки черти. Бързият му фокус позволява репортерска работа, а ако работите в диапазона диафрагми 4-8 няма да има основание да се оплаквате от не резки снимки. За боке феновете като мен просто застопоряват на 1.8 и се отдават на страстта си, без да се притесняват от прекалено абериращи или без детайлни снимки. Лошата новина за портретистите е липсата на изявено винетиране така актуално в момента, но не е беда едно дръпване на определен плъзгач в PS ще “прецака” тази хубава черта на обектива и ще имате хубаво изразено винетиране.

Излишно е да казвам “много е добре, ако имате този обектив” просто съм убеден, че феновете на Oly вече са се снабдили с него както и с още един мой любим, за който ще поговорим след някой друг ден.

До снимане.