Да съживим магията фотография

Напоследък все по-често се заглеждам във филмовите камери строени във витрината ми. Стоят там припомняйки си добрите времена на лентовата фотография, през които в тях имаше заредено сребро улавящо кога слънчеви лъчи, кога мъждивата светлина на забранена от ЕС крушка с нажежаема жичка.

Благодарение на цифровата фотография установих, че съм станал много мързелив. Е не в буквалния смисъл на думата, но просто започнах да губя уменията си, които бях придобил в годините, когато снимах само на лента.

Какво имам предвид? В годините, когато се снимаше само на лента съществуваше магията на чакането, на напрежението, на неяснотата какво е станало. Колкото и да си научил “АБ” то на фотографията, докато не видиш проявеният филм, не можеш да си отдъхнеш. Сега просто хвърляш поглед на дисплея мигове след като си натиснал спусъка и резултата е видим.

Има грешка, има прошка е валидно с пълна сила за фотографа с дигитална камера. А грешката е поправима буквално след секунда.

Защо не снимаш на лента би ме попитал някой… Както казах измързеливил съм се, ще намеря от 17 кладенеца вода да обясня, че е скъпо, че нямам място за лаборатория у дома (странно преди имах – в банята с една малка “Упа 50), че дават поредният епизод на “Касъл”, че… Просто наистина много свикнах с дигиталната си камера и нейната свобода да снимам стотици кадри безплатно и да ги видя веднага.

Обаче в един момент фотографията вече не ми е такава магия. Няма го това усещане и тръпнене да извадя мокрия филм от дозата. Няма момента в който от бял лист хартия натопен във ваничка с проявител на фона на слаба жълтозелена светлина се появява изображение което става все по-плътно и разбираемо. Сега с приятели като се съберем си показваме снимките на телефони или компютри минали през сума настройки на растеризиращи програми и все си казваме: ех… а помниш ли какво бе на “фотоваканция” преди 10 и повече години… Обещаваме си да се съберем и да си направим “лентов” пленер. Да си носим “чорбите” за обработка и да гледаме копирани снимки. За сега не успяваме.

Днес искам да споделя няколко начина, с които да се опитате да възстановите онова усещане за магията на лентовата фотография. Нека си представим, че сме се събрали на “лентов” пленер. Ще правим снимки, ще има жури което да ги оцени. Безспорно най-големият майсторлък бе снимането на диапозитиви. Там няма възможност за прекадриране след снимане, няма възможност и за обработка. Слагат се в диапроектор и на екрана се вижда една огромна снимка в която личат както добрите моменти, така и допуснатите грешки. По-старите фотоваканции бяха точно с такъв регламент: снимане на диапозитив и публична прожекция пред жури.

И така пристигнали сме и вече сме се настанили, какво следва.

Стъпка първа – да ограничим безбройните кадри.

Забелязвам как дори и аз, който съм дисциплиниран в ограниченията на 36 (или на 12,10,8…) кадъра понякога се увличам и пълня карта след карта. И докато се опитвам да снимам на серия само в нужни моменти, някои мои колеги си държат камерите на серийно снимане непрекъснато. Понякога имам чувство, че съм на полесражение и автоматичната стрелба е повсеместна. В повечето случаи броя на кадрите в един стандартен 35 mm филм са 36 (+/- 2 зависи кой как зарежда камерата си). Няма как да ограничим картата памет колко кадъра да запише затова нека поставим условие: разполагате само с 36 кадъра. По-малко може да направите, но не и повече. За да има съревнованието честен характер, нека първият кадър, който ще направят всички участници да е… Например красивата девойка, която раздава акредитациите. Така ще е ясно, че всички снимки са правени след тази 1 ва снимка. Снимките ще трябва да са с пореден номер без липси за да е видно, че няма изтрити кадри.

Стъпка две – еднакви настройки.

Фото лентите или филмите за по-кратко имат определена чувствителност. В последните години най-разпространената чувствителност за диапозитивите бе 100 ISO, а за негативите 200 ISO. Тъй като ние ще снимаме диапозитиви, нека тогава всички камери бъдат настроени на 100 ISO.

Ще се снима на Jpeg, защото снимките няма да бъдат обработвани. Ще е добре всеки един участник да нулира заводските настройки на стойностите за обработка на файла в камерата. Вярно е, че всяка марка камери прави различна степен качество на Jpeg файла, но съвременните почти нямат разлика.

Бяла баланс – няма как да е автоматичен. Филмите бяха балансирани или за изкуствена светлина (3200 Kelvin) или за естествена (5400 Kelvin). При различни температури се налагаше употреба на конверсионни филтри. Приемаме, че по-разпространеното време за снимане е през деня или със светкавица, затова нека да се избере от менюто с настройки баланс слънце (или 5400 Kelvin).

По отношение на резолюцията не се сещам какво да кажа. Въпрос на договорка. Снима се на пълна резолюция или пък на 8 мега пиксела (мисля, че всяка камера вече има толкова като ресайз в камерата).

Стъпка три – има грешка има прошка

Тук този израз няма да важи. Няма да се вижда какво е станало след снимката защото просто няма да има дисплей. Да успокоя, не се налага да се изкъртва дисплея. Решението е просто – черно монтажно тиксо (наричано “гафер”)  което е достатъчно широко да покрие дисплея на всяка дигитална камера. Не предлагам да се използва опцията дисплея да е изключен, за да не се изкуши някой все пак да го включи макар и за миг. Освен това няма да могат да се пипат настройките. За собствениците на камери с въртящ се дисплей, може просто да обърнат дисплея наопаки и да са честни със себе си, че няма да поглеждат

За съжаление тук се ограничават потребителите на без огледални камери без визьор, защото те разчитат изцяло на дисплея си, за да се кадрира.

При камерите Sony SLT технология, както и при без огледалните с визьор, трябва да се пипнат допълнителни настройки за да са наравно с DSLR камерите от други фирми. Всичко е въпрос на желание.

Общо взето това са основни стъпки, които могат да ви накарат да тръпнете докато снимате и докато чакате да видите резултата. Преди да спомена как точно се процедира нататък, за да е пълна магията, нека спомена още 2 възможни стъпки.

Стъпка номер 4 – твърд обектив

За предпочитане “нормален”. Говорил съм в друга статия за това какво значи нормален обектив. Може да си я припомните докато аз се разходя до хладилника за един радлер.

Хубаво е всеки да се въоръжи с нормалния обектив за неговата матрица. Така всеки ще разполага с еднакъв зрителен ъгъл. Относно максималната диафрагма няма как да се има претенции, затова и няма да имаме.

Защо нормален обектив? Когато учех фотография преди години ни задължаваха да снимаме с такъв, за да се научим да кадрираме с нормална перспектива и да не свикваме на готово с варио обективите. Трябва да призная, че в ония “древни” “китовият” обектив най-често си бе един класически нормален (50 mm) твърдак със светлосила 2 или 1.8 Така или иначе правим завръщане във времето, нека е пълно.

Стъпка пет – ръчен фокус

Забелязал съм колко е труден за някои ръчният фокус. Сега е време да си припомним, че фотография е имало много преди да се появи автоматичният фокус. Просто го изключете и снимайте на ръчен, така ще имате миг два повече да премислите даден кадър преди да натиснете спусъка. Споделям го от личен опит.

По отношение на какъв режим да снимате, и как да настроите експонометъра всичко е във ваши ръце. От тук насетне имате 36 кадъра които трябва да направите като разчитате на познания за кадриране, светлина, контраст и преценка за въздействие на кадъра върху журито.

След като си из снимате филм… картата памет с нейните 36 кадъра, отивате до лабо… до залата, в която се приемат картите памет. Предавате своята карта и за да е очарованието истинско имате възможност да видите своите снимки на дисплей на монитор след най-малко 45 минути (мисля за толкова се проявяваше един диапозитив). През това време може да пийнете бира с приятели или просто да крачите като тигър в клетка наоколо.

След като видите снимките си на дисплея, казвате на оператора кои 3-5 снимки да избере и от там нататък сте свободни до вечерта с прожекцията.

Вечерта с прожекцията е много интересна. Журито е насядало на маса а един голям мулти медиен проектор прожектира избраните от всеки участник снимки. Всички участници са насядали наоколо и шушукат или бурно обсъждат всяка една показана снимка. Как оценява журито дали една снимка ще продължи към полуфинала? С фенерчета. Публиката просто брои колко фенерчета ще светнат към тавана (обикновено журито са 5 ма и затова при 3 светлинки снимката се класира). След първата селекция идва полуфинална, след нея и финала и победителя. За вас остават емоциите за едно пътуване назад във времето и използването на модерна дигитална камера като една магическа филмова такава.

Ние от Фото кафе се надяваме някой ден да ви поканим на това уникално пътешествие назад в емоциите на филмовата фотография, а до тогава, до снимане.

Ако темите и съдържанието на този сайт са полезни за Вас и бихте искали за в бъдеще да четете още интересни статии, може да ни подкрепите с дарение. Благодарим Ви за подкрепата.