Nikon Z9 още с появата си подпечата визата за историческа камера. Знаете имам страст към историята на фотокамерите и обичам да я намесвам тук там когато е възможно. Какво е историческото в тази камера? Тя е първата професионална безогледална фотокамера от топ клас, в която няма механичен затвор, а се разчита изцяло само на електронен.
Редовните читатели може би ще отбележат факта, че последните ревюта на фотокамери говоря за евентуалното премахване на механичния затвор и замяната му изцяло с електронен такъв, но за целта е нужно да се появи така нареченият глобален затвор – начин за едновременно прочитане на всички пиксели.
Глобалния затвор няма да има ефекта на разкривяване на бързо движещи се обекти (наричан шутерроулинг) и ще може да се използва импулсно осветление на всяка избрана скорост. От друга страна отпадането на още една механична част би удължила живота на камерата и намалила нейната цена… така поне си мисля.
Актуалните флагмани на Sony, Canon и Nikon все още не са с глобален затвор, но прочитането на информацията от сензора е толкова бързо, че се доближават до тази технология. Все пак само Nikon рискуваха да пуснат флагман с изцяло електронен затвор и отзивите след 1 година използване показват, че рискът е бил оправдан и почти не могат да се открият кадри с ефект на изкривяване.
Аз самия не можах да се сетя за начин за тестване (всъщност сещам се сега след като попаднах на статия на колега снимал вентилатор, но вече камерата не е в мен) и в случая ще се доверя на споделен опит.
Макар и да няма глобален затвор Nikon Z9 ще е остане като първия флагман без механичен такъв.
Напоследък стана трудно да ти дадат флагман за тест… короната обърка доста производственият цикъл в почти всеки отрасъл и в момента в сме в перманентен недостиг. Успях да „пипна“ флагманите на трите марки само наведнъж на едно събитие през пролетта и то май само за да им направя обща снимка. В последствие за по ден-два на няколко пъти успях да си поиграя с Nikon Z9, дори последния път за седмица, но с останалите флагмани си е мъка…
Обикновено започвам с дизайна на камерата, днес понеже ме мързи да пиша ще пусна едно дълго видео в което си поговорих на воля за дизайна. Наистина е дълго и направо се чудя, защо ли не го спретнах като един лайф „Техно четвъртък“, където можехме да си спретнем един диалог, но може би за по-нататък след като излезе статията.
Правете кафе, бира (в зависимост от частта на деня) и засядайте пред екрана, после продължаваме тук.
Такааа със сигурност ще повторя и някой неща тук за тези които не са гледали видеото и им е по-лесно да прочетат по диагонал текста.
Затвор
Споменах – електронен с максимална скорост 1/32 000 сек. Достатъчно бърза да се снима с обектив с диафрагма 0.95 без да има нужда от НД филтър.
Може да си пуснете звук имитиращ щракане на затвора, а и се говореше за опция да може да си сложите персонален звук (като на жиисем ;) например… мяукане. Шантаво. Аз използвах стандартния на тихо ниво колкото да ми подсказва че съм направил снимка, защото както споменах във видеото спусъка бе бая мек.
Максималната синхронна скорост е 1/200 сек. Да, не е като на камерите с механичен затвор 1/250 или дори 1/400 сек, но все пак за електронен затвор е добро постижение, а и е идентична със скоростта на Sony A1. Глобалния затвор ще вдигне синхронната скорост, затова си мисля, че импулсното осветление все още има обозримо бъдеще като такова за професионална фотография.
Все пак има частичен механичен затвор, който изпълнява ролята на предпазен щит пред матрицата за случаите в които сменяте обективи. Може да се избира от менюто дали да се спуска или не и сработва само когато се изключи камерата, нещо което предполагам правите и сега когато сменяте обективите на своите безогледалки…
Автоматичен фокус
Пробвал съм Nikon Z9 с различни обективи, както от среден клас така и „тенори“. Мога да кажа, че усещам разлика в бързината сравнено с модели като Nikon Z6 II а с Nikon Z5 още по-голяма. При деветката фокуса наистина безкомпромисен и бърз, както би подхождало на флагман. Едно време когато камерата въртеше фокуса, голямата батерия имаше съществено значение за скоростта, но сега обективите са в вградени в тях мотори… не искам да се задълбавам. Факт е, че единичния и следящият фокус се усещат бързи както във фото, така и във видео режим на фона на останалите „зетки“.
Фокус по око на животни – безпогрешен дори и в контражур (има снимка в галерията). За хора също не мога да се оплача.
Признавам, че имаше 1-2 момента един репортаж когато снимах в доста тъмна зала, както и при някои нощни снимки фокуса се излъга, показа, че е на фокус, снимах, но в последствие снимките не бяха на фокус. Нямам идея колко е било тъмно, но според екзиф данните съм бил на 11 400 ISO, а това си е тъмно.
Nikon Z9 има лампа за подпомагане на фокуса, но аз принципно от както снимам с ново поколение безогледалки винаги я изключвам за да бъда максимално незабележим. Да, жертвам понякога проблеми с фокуса, но пък като им присветнеш на хората с лампата на някой репортаж и се губи момента.
Тъй като съм снимал почти 3 години с Nikon Z6 има си момент в който трябва да се научите как да използвате фокуса на камерата си възможно най оптимално, защото винаги си има трески за дялане и знаете в кои моменти може да имате проблеми.
Стабилизация
Матрична мисля повече от явно. Справя се добре с оглед на това, че Nikon Z9 е два пъти по-тежка от другите „зетки“ и това бързо натрупва умора.
Светлочувствителност ISO
Nikon Z9 идва със стакната CMOS матрица с около 46 ефективни мегапиксела. Гледайки от своята камбанария, бих предпочел да е с 24 защото знам, че картинката ще е доста по-безшумна на високо ISO, а и за една 100% репортерска камера това е важно перо. Е да, но… тук се търси и професионално видео заснемане на 8К видео, което от своя страна налага и използването на 46 мегапикселова матрица…
Използвах камерата да свърша малко частна работа, снимайки едно парти, от което не мога да пусна снимки, затова заснех и малко интериор по Филибето, за да видя как би ми свършила работа и като тревъл камера.
Колко е използваемото ISO? Субективно е. въпрос на лична преценка и търпимост към шума. При Nikon от години макар да е имало шум то той винаги е бил монохроматичен и нека да го наречем филмов. Тоест шум има, но не дразни. Поне не мен. На хартия седи много приятно.
За професионални цели за гледане на дисплей от клиента 3200 ISO са абсолютно използваеми. 6400 ISO, ако дадете снимките разпечатани на клиента, почти няма да има за какво да се хване.
Знаете, че правя лабораторни тестове, които печатам на хартия и така преценявам и това е моето мнение.
Все пак стандартният диапазон за работа на камерата е от 100 до 25 600 ISO, като има опция да се разшири с малко надолу и с две стъпки нагоре до около 100 000 ISO. Смятам, че двете стъпки нагоре не са много използваеми особено на 102 400 ISO, когато има видимо изкривяване на цвета.
Интересното е, че при снимане на черно-бяла таблица дори и на максимално ISO има запазване на детайли без тяхното размиване. Да, много шум и избива в зелено, но някакъв детайл има. (лошото е, че по погрешка изтрих файла на 102 400 ISO и няма как да го видите). При снимане на цветна таблица както и в реалния живот обаче си лиши шума на по-ниски стойности и затова съм казал, кои са използваемите за мен.
Може да разгледате галерията с примерите, които са 100% отсечка от оригинала.
Долу в галерията има снимки от нощен Пловдив – общината и капана, които са правени на 11 400 ISO и за репортажен тип снимка мисля, че стават макар да си личи доста шума. Интериорните фотографии са в диапазона 2000-5000 ISO и за мен като фотограф пътешественик бих казал, че резултата е удовлетворяващ, както и какво мога да измъкна от сенките без да имам явно шумене.
Нови RAW възможности
Nikon Z9 идва с нови RAW файлове. Вече няма некомпресиран вариант. Може да избирате измежду класическия „без загуби“ при който големината файла при 100 ISO варира между 50 до 60 МВ и „високо ефективен“ в две степени на компресия – звезда и без звезда съответно със звезда около 35 МВ и без (тоест по-компресиран) около 22 МВ.
Ще цитирам официален прес релийз: „…това е високоефективен RAW кодек, разработен от intoPIX, и успешно интегриран в Nikon Z9. Компанията казва, че нейната технология TicoRAW позволява минимална обработка и бързи скорости на трансфер до 8K при 60 кадъра в секунда в RAW.“ край на цитата.
Признавам, снимах в класическия „без загуби“. При бъдеща среща с тези нови RAW формати обещавам, че ще направя по-сериозни сравнения за да преценя до колко е реална употребата им за професионални цели. Все пак тук имаме двойно и тройно намаляване на файл от там и дисково пространство.
Серийно снимане
Максималната скорост на снимане на Nikon Z9 е 30 кадъра в секунда, но в Jpeg. Аз обаче не снимам в този формат, освен ако не е дублиращ на RAW. Професионалният RAW формат позволява серия от до 20 кадъра в секунда. За тестовете бях изключил всякакви подобрения като редукция на шума, изсветляване на сенки, геометрични корекции и всякакви подобни които „разсейват“ процесора. Снимах серии, които записвах на 128G SanDisk Extreme PRO CFexpress тип B (R1700 MB/s. W1200 MB/s.), която актуално е доста бърза карта, а Nikon Z9 има два слота за такива карти.
Резултатите при 20 кадъра в секунда: за RAW без загуби около 45 на пълна скорост до запълване на буфера след това започва да снима на около 10 кадъра непрекъснато. При RAW HE звезда прави около 78-82 преди да се напълни буфера и спадне на 10 к/с. При RAW HE прави около 200 преди да се напълни буфера и спадне на 10 к/с.
Това са моите резултати които правя винаги на пълно цветна таблица за да имам еднакво компресиране и обработка при запис на картата. Възможно е с по-нови и бързи карти серията да се увеличи. Ще вметна обаче, че има голямо значене какво се снима и още повече на какво ISO. Споменавал съм, а и всеки път ще го припомням, че снимка на 100 ISO може да е 50 МВ, но на 3200 ISO да е 65-70МВ. Колкото по-високо ISO, толкова по-голяма като обем снимка.
Финално
Нямам идея защо Nikon Z9 е толкова тежък. Да здрав корпус от магнезиев сплав и въпреки това по-тежък от Nikon D6. Сигурно съм се разглезил с по-малките безогледалки, или пък съм остарял.
Влаго и прахо защита от най-висок клас и разбира се светещи бутони. Ако до сега сте снимали с флагман на Nikon ще се ориентирате много по-бързо.
Много добра динамика на сензора с оглед колко снимки направих в контражур и пак мога да извадя много информация от сенките.
Брутално бърз автоматичен фокус, но и си трябва свикване с него как да се работи най-добре.
Добра идея за подвижност на дисплея, но когато бързаш може да се разгъне не точно както искаш. Радва ме опцията, че когато мръднете с малко дисплея от тялото и престава да работи сензора за автоматично прехвърляне към визьора.
Говорейки за визьора… голям, ярък и с добра резолюция, но на моменти все едно гледам HDR изображение, а на снимката не е точно такова, тоест виждам малко хмммм по-шарено от колкото реално е. знам, че има настройки, но нямах време да ги разцъкам.
Трябва ми време да свикна със спусъка и с това че само леко примигване във визьора ми показва, че снимката е готова. Когато разглеждах снимки в последствие имаше поне 10 станали от неволно натискане на спусъка.
Налага се малко посвикване с новите бутони и разместени някои стари.
Дизайна повече ми харесва от колкото на 6 и 7.
Nikon Z9 направи крачката към премахване на механичния затвор. Надявам се съвсем скоро ще се появи и камера с реален глобален затвор.
Накрая нещо забавно, което ми хрумна: сигурен съм, че дизайнерите дълго време са си блъскали главата къде да сложат “Z” с оглед как инженерите добре са уплътнили всяко място от корпуса с полезни нещица. ;)
