Точно преди година на 23 август Nikon обявиха своята нова безогледална серия фотокамери – Nikon Z. имах удоволствието да съм сред първите докоснали се до новата серия, минути след обявяването и. Някой и друг месец по-късно Nikon Z6 стана официална камера на Photo Cafe за 2019 та година и вече 9 месеца почти ежедневно снимам с него.
В предишни статии споделих мнение за Nikon Z7, Nikon Z6 и обективите Nikkor 24-70 f/4 S и Nikkor 50 f/1.8 S, а есента ми предстои да пробвам отдавна чаканият Nikkor 14-30 f/4 S.
Тъй като Nikon Z6 е официална камера на “кафето” то погледът ми върху него е доста по-продължителен сравнено с друга техника, която остава до около месец за пробване, затова и си позволих да разделя на две части представянето му.
Може да започнете с прочитането на първата част, а след това да продължите с допълнението, което обещавам да не е чак толкова дълго.
Фокусна система.
Започвам с нея, защото тя претърпя ъпгрейд спрямо тази в предишната статия. Новият фърмуеър 2.0 донесе на Z серията подобрение в снимането на тъмно, както и така модерният фокус по око.
Признавам, че макар да я имам на други камери не използвам тази екстра… може би съм консерва научила се да снима с автофокус от преди 30 години и съм свикнал с една зона и прекадрирам или местене на зоната.
Разбира се фокуса по око е страхотна екстра особено за нерваците фотографи опитващи се да работят на 150% обороти.
Фокуса по око работи както в единичен фокус, така и в следящ.
Пробвах я и да работи много добре, като лесно може да се сменя на ляво или дясно око или към конкретен човек. Системата разпознава око много добре, дори в не толкова благоприятно положение на лицето.
Особено добре е да се използва, когато снимате с някой портретен супер светлосилен обектив, където фокуса наистина трябва да е по окото и да е точен, а и моделите вече не са толкова търпеливи да ви изчакат да си фокусирате по класическия метод.
Новият фърмуеър дава възможност за още по-бързо автоматично фокусиране при снимане на тъмни или слабо осветени сцени, както при правенето на снимки, така и при запис на видео.
Той разширява диапазона на работа с автоматичен фокус от – 1 EV до – 2 EV на Z 7 и от – 2 EV до – 3,5 EV на Z 6.
Когато при Z 6 е активирана функцията АФ при слаба осветеност, наличният диапазон на работа с АФ при слаба осветеност ще бъде разширен от – 4 EV до – 6 EV, така че ще може да се извършва автоматично фокусиране дори когато е още по-тъмно.
Ще подчертая все пак, че макар да има повишена чувствителност към светлина, то фокуса работи по-добре със светли обективи – 2.8 и 1.8, докато с “китовият” си 24-70/4 има моменти, в които се усеща забавяне, тоест фокусира, но по-бавно.
Така или иначе про фотографите вече си имат класическо варио на 2.8 (за който се твърди, че е новият еталон за 24-70) и няма какво да ги мисля.
Светлочувствителност ISO
Направих задължителните тестове в студио, където имаме нова скала за тестване, благодарение на партньорите от Dynaphos. Използвах и традиционната за оглед на цветен шум и може да ги видите в галерията по-долу.
Снимани са в RAW и са конвертирани в Adobe LR без никакви корекции.
За тези, които следят редовно статиите във Photo Cafe, може би ще си припомнят, как споменавам ниският или въобще отсъствието на цветен шум при почти всички модели на Nikon.
При Nikon Z6 и Z7 се сблъскваш с видим цветен шум още при 1600 ISO, което малко ме озадачава. Така или иначе работя в RAW и лесно го коригирам още в RAW конвертора, но наистина ми е малко странно появата му.
Достатъчно е да отидете в настройки на детайл (PS и LR) и да сложите плъзгача за цвят на 50 и цветният шум изчезва и имаме визията, която сме свикнали да гледаме за Nikon като тази корекция не се отразява по никакъв начин на детайлността на изображението.
Аз дори съм си направил пресет, който избирам преди да импортирам снимките в галерията да приложи няколко основни настройки.
За моя стил на снимане 3200 ISO ми дава много добро качество на изображението. Зърното (или шума) е фин и приятен и не случайно съм оставил Nikon Z6 да работи автоматично в диапазона 100 до 3200 ISO.
В зависимост от сниманият обект… например портрет, бих казал, че спокойно може да снимане и на 51 000 ISO, защото имаме приятна зърнеста структура без артефакти и ще седи добре на печат.
Снимането на минимално ISO 50 не носи подобрение спрямо 100 ISO, а е по-скоро ако сте със супер светлосилен обектив и искате да отворите диафрагма.
От друга страна… снимането на нива на ISO 100 000 или 200 000 водят след себе си доста силно изразен шум и промяна на цветовете и не ги препоръчвам много, освен ако не е търсен ефект или репортажна документалистика.
Относно втория слот
Голямата драма, че “Зетките” не стават за про работа заради липсата на втори слот за бекъп… ок в предишни статии съм говорил каква е системата за запис на снимки и върху какви карти, при които е почти невъзможно загубата на информация. Преди няколко дни от Nikon потвърдиха една моя теза и направиха възможно свалянето на RAW файловете в реално време върху телефон или таблет ползващи приложението SnapBridge.
В моя телефон има около 200 GB свободно място и ето един добър начин докато снимам да имам архив, още повече че през свободното си време мога да обработвам през мобилният LR.
Да, хаби батерия, но е опция за настоятелите за 2 ри слот.
От практиката
Nikon Z6 има вградена 5 осева стабилизация. Тук идва момента обаче с какъв обектив снимате. При използването на Nikkor 50/1.8 S в моите ръце смятам, че стабилизацията е около 3 стопа, вместо описаните 5 по спецификация.
Признавам, че не съм човекът с най-стабилни ръце и затова мисля, че стабилизацията има значение според потребителя и начина му на снимане.
С широки обективи определено постигам 5 стъпки, ще и повече, но с по-дългите хич ме няма.
Много е важно, ако използвате ръчнофокусни обективи без интегриран процесор да влезете в настройки и да укажете на камерата с колко милиметра обектив снимате, защото иначе рискувате да имате анти стабилизация при някой свръх широк обектив например 8мм фишай.
Казвам го от личен опит, защото ми отне известно време да разбера защо изображението ми плува във визьора и излиза размазано, независимо че снимам посред бял ден на висока скорост.
Затвор
През повечето време използвам хибриден затвор, при който първото перде е електронно, а второто механично и така Nikon Z6 снима с милимунда по-бързо от колкото с класически 100% механичен затвор.
Трябва да имате предвид, че използвайки този затвор сте ограничени до 1/2000 секунда, а когато сте закачили някой светлосилен обектив и снимате през деня това си е драма.
Казвам го защото не рядко ми задават този въпрос и се съмняват за проблем с камерата.
Когато искате да снимате с високи скорости просто превключете на механичен затвор
В случаите в които искате да запазите дискретност използвайте електронният затвор. Желателно е да няма бързо движещи се обекти, а и не забравяйте, че не може да използвате и светкавица.
Персонализация
Nikon Z6 има големи възможности за персонализация, както на повечето бутони, така и на специално бързо меню което се извиква на дисплея и там може да заложите 10 от най-използваните настройки.
За тези, които се чудят какво да правят с бутона “Rec” по време на фото режим то аз съм му присвоил функцията да отваря персонализираното подменю намиращо се в главното меню. Там на първо място съм сложил форматиране на карта, след това настройка на обектив без процесор, след това данни за батерия и т.н.
Чистота на матрицата
Признавам това е болезнена тема за маниаците обичащи да снимат на диафрагми 11 и нагоре. И на мен ми се случва с оглед, че не рядко използвам явлението “дифракция на светлина” за да правя пейзажи със закачливи слънчеви лъчи.
Nikon Z6 както и всяка друга безогледалка с голяма матрица, която седи абсолютно беззащитна, когато сменяте обектив привлича прах, а ако камерата случайно не е изключена… тогава привлича прах като магнит.
Правило: никога не сменяйте обективи при включена фотокамера!
Макар в инструкцията за употреба да е показано как се издухва прахта от матрицата с помощта на въздушна круша, то аз никога не съм я препоръчвал, защото прахта просто се разнася из вътрешността на камерата и при първо натискане на спусъка се връща на матрицата.
Да, има вградена система за ултразвуково почистване, но тя не е на 100% ефективна.
Моето предложение не е евтино и за съжаление не се продава в България и то е електростатична четка било то на Visible Dust или друга марка.
След като се прибера от снимки свалям обектива и го минавам с четката, както вечер нормално правим със зъбките си преди лягане.
Накратко това бе втората част за Nikon Z6. Очаквайте късната есен впечатления от снимането с Nikkor 14-30 f/4 S, а до тогава до снимане.
