Усещане за Nikon Z6 като потребител – част първа

Месец след официалния старт за продажби ето и първото ми мнение за Nikon Z6 като доста от нещата са валидни и за Nikon Z7. Днес няма да говоря за технически характеристики, за стойности ISO, дори и снимки няма да има, защото все още Adobe не са пуснали ъпдейт за RAW файловете на Z6… а имаха поне 4 месеца на разположение.

Честно казано снимам с Nikon Z6 почти от 3 месеца, първоначално с демо, а сега с официална бройка, която всъщност е и новата придобивка в арсенала от техника на Photo Cafe.

Реших да не правя стандартно техническо ревю, а да спомена, опит в използването на камерата, както и някои наблюдения за нейните възможности.

От сега казвам, ще е доста дълго и дори само една част няма да ми стигне, но пък така ми е по-интересно от, колкото да се заровя само в сухи резултати.

Ще карам подред както ми дойде вдъхновението, за което се извинявам предварително.

Визьор

Говорих за визьора в статията за Nikon Z7, но тук ми се ще да добавя още някои неща.

Отделете време и настройте много точно диоптърната настройка. Качеството на визьора ви позволява много фино да фокусирате в режим на ръчен фокус и затова е добре да виждате максимално ясно. Ето на мен ми се налага вече да не съм на стандартна настройка да направя лека корекция на “старческото ми” далекогледство.

Седнете пред монитора на който обработвате (надявам се да е калибриран) и настройте визьора да показва изображението по начин близък до монитора. От практиката си се убедих, че по подразбиране визьора е по-светъл от колкото е кадъра в действителност.

За себе си стигнах до убеждението, че – 2 дава по-реална представа от колкото стандартното 0, все пак един от най-големите плюсове на безогледалките е, че могат да ни покажат експозицията в реално време и така да се ориентираме дали ни трябва повече, или по-малко светлина.

Един недостатък в случаите, при които снимате с промишлено LED осветление или луминесцентни тръби. При скорости над 1/500 sec. визьора започва да мига. За съжаление в менюто няма опция за премахване на това мигане, но надявам се в последващи ъпдейти този проблем да се реши.

При снимане с професионално фото/видео LED осветление такъв проблем не съществува.

Някой може да каже: в менюто има функция за редукция на трептенето… да има, но тя се отнася за момента снимане – позволява ви да снимате само тогава осветлението е в пик (както казах промишлените диоди и луминесцентни тръби трептят и имат пик и спад на светлината)

Електронният визьор е незаменим, когато снимате в обстановка с приглушена светлина. Да тогава нямате реална представа за експозицията, но виждате без проблем целия кадър с подробности дори и в сенките, или както се шегувам на моменти става за нощно виждане.

Фокус

В 99% от случаите снимам на единичен фокус. Следящ фокус използвам само когато снимам видео.

На светло единичният фокус на Nikon Z6 и 7 съответно е бърз и точен. Факт. Няма нищо общо с фокуса на DSLR камерите в режим LiveView.

В така наречената ресторантьорска обстановка, когато светлината е слаба и жълта фокуса започва да се бави, но това го прави всяка една марка камери, които съм пробвал. В такива моменти включвам от менюто фокусиране при – 4EV и макар и по-бавно работещ, фокуса сработва и е там, където сте го поставили.

Признавам на тъмно не се справя всеки път с някой движещ се обекти – визирам хора. Но пък ако ви позират (като на партито което снимах) то нямах проблем дори и на светлина от свещи.

При снимане на видео както казах използвах следящ фокус. Тук трябва да се действа по-внимателно и плавно определено, защото фокусът е малко по-бавен сравнено с единичния фокус… не е най-подходящият за екшън движение на камерата.

Определено ми липсва опцията за групирани АФ точки, каквато има при професионалният клас DSLR камери. свикнал съм при репортажна фотография да ги ползвам и са по-добри отколкото опцията за единична разширена АФ зона.

Хубавото е, че има две опции за придвижване на АФ зоната – малък джойстик и по-голям джойстик и всеки може да използва този, който му е по-удобен.

Nikon Z6 разпознава лица, даже по-добре ги разпознава в режим видео, но понеже не съм свикнал с тази екстра, както и с фокуса по око, та си карам по старому с избираема единична АФ зона.

След нова година ще се позапася с няколко G обектив и ще пробвам как работи с адаптера за обективи. Споменавайки адаптер, то вече в нета могат да се намерят над 30 вида преходници от Nikon Z байонет към доста от съществуващите досегашни, включая и за професионални PL кино обективи.

Персонализация

Родството между огледално рефлексните и безогледалните камери на Nikon е силно и освен в идентичното меню това е видно и във възможностите за персонализация.

Всеки потребител на марката ползвал DSLR от среден или висок клас може да хване Nikon Z в ръка и да започне да снима веднага, защото управлението е идентично.

Първото нещо, което направих за себе си е да нагодя контролите на камерата така както съм свикнал да работя.

Първото нещо, което ми липсваше и което бе уникално само за Nikon камерите, бе форматирането на картата с натискането на двата бутона със зелени точки (никонджиите ще ме разберат). Не се налага влизане в меню, а просто натискане на два бутона и картата е форматирана.

Тук го няма, но веднага заложих “мое меню” да се показва, като натисна бутона “rec”. В режим фото така или иначе не го използвам. В “мое меню” на първо място сложих форматиране и ето, с натискане на бутон “rec” веднага ми излиза опция за формат на картата.

По същия начин промених и други стандартни функции на бутоните, заменяйки ги с такива, каквито ми допадат като например: моментно спот мерене – натискайки един от предните функционални бутони и така нататък.

Високата степен на персонализация ще ви позволи по-бърза работа, без да ровичкате по менютата… е ще трябва и да помните какво сте променили :)

Споменавайки менюто все още не съм го разучил напълно, а и признавам повече от 9 години не бях снимал сериозно с Nikon и съм позабравил някои неща, но съм в процес на разучаване и в някоя от следващите срещи ще поговорим как се използват някои екстри като: “стакване на фокус”, или защо безогледална камера има опция “настройка на фокус”.

Серийно снимане

Тук конкретно ще се спра на Nikon Z6, а със седмицата, ще се опитам да направя тестове за някой от следващите пъти.

Nikon Z6 определено е по-бързата камера от двете в серията и е логично, все пак е 24 мегапиксела срещу 45 при Z7.

За теста съм използва карта Sony XQD G – 64GB; 440 MB/400 MB, тоест най-бързата възможна в момента. При тестването съм изключил всякакви натоварващи процесора функции като: корекция на винетиране, дифракция, d-lighting, шумоподтикане и… абе всичко дето така или иначе Adobe RAW конвертора не го чете и си го правя сам.

Максималната скорост на снимане е 12 кадъра в секунда, но при определени условия, или да сте в JPEG или да сте в 12 битов RAW без значение компресиран или не.

Аз съм правил всички тестове в RAW, защото ми е малко несериозно снимането в JPEG.

12 кадъра в секунда при 12 битов RAW – резултатите за буфера – 30 до 32 кадъра преди да спре.

9 кадъра в секунда при 14 битов RAW – резултатите за буфера – 25 кадъра и след това започва да снима с около 3 кадъра в секунда до заложеното ограничение от 200 кадъра (може да се промени от менюто). Същите данни са и за случая, в който снима на 5.5 кадъра за секунда.

Ще ми е интересно да пробвам с новите по-бързи карти CFexpress, но с оглед на това, че Z серията записва с около 250 MB/sec. то едва ли ще има особена разлика, а те ще са актуални за следващите камери от серията.

Един слот

Да Z серията е само с един слот за карти памет. Може би е сериозен проблем, а може би е преекспонирано. Винаги ми се е искало едно време камерата ми да снимаше с два филма, така ако прецакат единия в лабораторията (както се е случвало), да ми остане другия.

На никой не пожелавам да му се “счупи” картата памет. Случва се дори и при най-висококачествените марки. На теория обаче XQD и заместващият го след това CFexpress стандарт карти не би трябвало да претърпят софтуерно “счупване” заради архитектурата им – NVMe. Може би това е повлияло на инженерите от Nikon да заложат само на един слот, но с най-надеждната памет.

Все пак има варианти за бекъп архив, като например използването на смартфон или таблет и Snap Bridge приложението. Докато снимате към телефона ви ще се прехвърлят “джепеците”, ако сте задали да снимате RAW+JPEG.

Хаби батерия и е бавно признавам, но имате архив.

Друг начин, който пробвах наскоро е използването на OTG кабел, благодарение на който може да включите своята камера през USB-C порта към своя iPhone (за снимащите с Android и имащи mini USB-C дори става и директно).

Аз го пробвах и резултата бе, че 200 снимки се преточиха за 7 минути или по 1GB на минута трансфер. При Nikon Z6 една снимка в компресиран RAW е около 32-35 MB.

Прибирайки се у дома просто включвам телефона към компютъра и точа по обрания процес.

Тази екстра е валидна, ако имате доста свободно място на телефона си… аз например имам около 200GB, което ми позволява да източа 3 пъти 64GB си карта, или накратко да архивирам 5000 снимки някъде.

Пробвах и с XQD картов четец, за съжаление не се получи трансфера, защото не достига енергия.

Няма да се изненадам, ако скоро не се появи и Wi Fi хард диск с директна видимост към Wi Fi то на камерата и по този начин да имаме и бекъп на RAW файловете…

И накрая… просто няма място за втори XQD слот.

Батерия

Една от най-обсъжданите теми е тази за батерията и по-конкретно за нейната издръжливост. В предишна статия споменах моите наблюдения при работата ми с Nikon Z7 и това, че батерията изкара около 400 кадъра, но за 3 дни снимане.

Покрих параметрите на CIPA, които бяха 300 кадъра и предизвикаха тази сериозна полемика, но сега имайки на разположение от доста време Nikon Z6 направих по-сериозни тестове на батерията.

Всичко зависи от начина ви на снимане. Тествайки например буфера на камерата за няма и 10 минути навъртях 500 кадъра, а батерията бе разредена на 86%. Сигурно, ако бях продължил в това темпо щях да навъртя няколко хиляди кадъра преди батерията да се предаде.

Снимах и репортаж (няма как да публикувам снимки, защото си бе частно парти) 4 часа около 400 снимки и батерията се разреди на около 60 %, като отчитам факта, че в доста моменти чаках кадъра с долепено до визьора око.

Във всяка статия за безогледалка препоръчвам нуждата от втора батерия за резерва. За един сериозно снимащ репортажен фотограф мисля, че две батерии за ден биха стигнали, но пак казвам зависи от стила му на снимане и от това колко зяпа след това дисплея, разглеждайки снимки.

Никонските батерии не са чак толкова скъпи сравнено с конкурентите им, а ако си вземете и двойно зарядно ще може бързо да ги зареждате.

Днес няма да говоря за видео, ще е в следващата ни среща, когато един от най-добрите сватбени видеографи Христо Лазаров ми е обещал да сподели мнение.

Тествах колко стандартно издържа батерията на снимане на видео и резултатите са:

Снимане на Full HD/50p MOV на максимално качество (не знам има ли значение това) – 5 пъти по 30 минути (знаете има ограничение по ред причини) + още 8 минути до отказ на батерията. Камерата бе поставена на статив да следи уличното движение и по този начин да работи АФ системата. Накратко около 2 часа и 38 минути с един заряд на батерията.

Любопитен факт е, че 30 минути видео излизаха около 11.2 GB, тоест батерията позволи картата (64 GB) да се запълни почти до горе.

Снимане в 4К /30p, тук големината на файла след 30 минути снимане е 27 GB, тоест картата (64GB) стига само за час видео, та времето в което издържа батерията – точно 2 часа и минутка – 2.

Макар това да съм учил, то видео не снимам професионално и не мога да преценя това добри резултати ли са. За моята работа, когато снимам видео, някакво събитие от типа, каквито правят във Фотосинтезис да речем, два часа и половина са ми напълно достатъчни, а по спомени с DSLR камери на Nikon като например модела 750 май изкарвах доста по-малко време със същата EN EL-15 батерия.

Да наясно съм, че ако бодна един HDMI кабел към камерата и сложа външен рекордер батерията ще падне доста по-бързо, но поради липса на рекордер, нямам резултати.

Добавям нещо което смятам за важно. При снимане на видео Nikon Z6, както предполагам и 7 загряват. Усеща се по корпуса, който специално опипвах след всеки 30 минути снимане. При снимане в 4К загряването бе по-осезаемо. Далеч съм от това да кажа, че пари, не… просто усещам камерата по-топла и е добра идея, че екрана се отделя от тялото, а самото тяло е изцяло от магнезиева сплав за да има по-добро охлаждане.

И още две неща за батерията и закривам този раздел.

Зареждане.

Nikon Z6 идва със зарядно на ток MH-25a. Използвайки го вие ще заредите своята батерия за 2 часа и 10 минути – добра новина за снимащите Full HD

В случаите когато не снимате може да заредите своята батерия вътре в камерата през USB-C порта. Nikon Z7 идва освен със стандартното зарядно, но и с USB зарядно за тази цел.

Тъй като аз разполагам с 6-ца, то нямах тази екстра и използвах моето USB зарядно което е доста мощно – 3А или 15W кой както иска да го смята. Времето за заряд на батерията бе шест часа и половина… твърде много ми се струва, затова съм радостен, че в случая Nikon постъпват добре слагайки истинско зарядно на ток в комплектите на Z серията.

Малко дълга първа част се получи. Благодарности на тези които стигнаха до това изречение и с покана да се види в продължението за Nikon Z серията.