Около две години след излизане на първата безогледалка на Nikon с 35 мм сензор – Nikon Z6 се появи втора версия – Nikon Z6 II (да не се чете Mark II, а само II).
Лично аз продължавам да съм в недоумение, защо Z6 серията е сложена в потребителския клас, а Z7 е в професионалния при положения, че разликата е единствено в резолюцията… Както и да е за мен втората версия – Nikon Z6 II е 100% камера за професионална употреба точно от най-големия контингент фотографи – събитийните. Аз като любител ще си остана на първата 6-ца, която всъщност не е спряна от производство.
Все пак между двата модела има доста разлики и днес ще споделя какви са те и кои успях да изпробвам. Накратко това не е ревю на новата “Зетка”
По отношение на външния вид има 99.99% сходство. Единствена разлика е малко нарастване с милиметър – два на грипа за захващане заради добавянето на 2-ри слот за карти памет. Познавача ще разпознае разликата само по вратичката на гнездото за памети и по табелката с добавено II в долната част на камерата.
Подробно съм говорил за дизайна в статиите за Nikon Z6 и за който му е важно може да се разходи до там и да ги прочете.
Драсвам един списък с промени и почвам да се движа по него в опит да не забравя нещо.
- Два слота за карти памет
- Подобрен фокус
- Подобрена ISO чувствителност
- Два процесора EXPEED
- Подобрено серийно снимане и буфер
- Удължено време за експонация до 900 секунди
- Опция за реално функциониращ вертикален спусък
- Нова батерия
- Възможност за повече запазени стойности за обективи без процесор
На първо четене това е най-общо, макар по “прес релийз” да са повечко точки, но някои съм обединил, за да не се разпилявам много. Започвам ред по ред.
Два слота за карти памет
Безспорно най-одумваната липса в продължение на 2 години. Това било фактора, който не слагал Z серията в сферата на професионалните фотокамери. Факта, че макар и един слота бе за възможно най-надеждните карти в момента – XQD, сега вече и CFexpress, не можеше да трогне най-яростните критикари.
Е вече има два слота, един за CFexpress или XQD и един за SD клас UHS-II. Предходния модел Nikon Z6 първоначално работеше с XQD карти памет, но в последствие след ъпдейт започна да приема и CFexpress.
Двата слота могат да работят в различни комбинации, нищо ново, но е добре да съобразявате и скоростта на картите, които използвате. Повече инфо, когато стигна до серийното снимане.
Подобрен фокус
Nikon Z6 II има по-добра чувствителност на тъмно. Това означава, че може да фокусира при по-ниски стойности на осветеност спрямо предходния модел. Би трябвало да фокусира и с малко по-бързо.
Понеже имам Nikon Z6, то го сложих на статив до Nikon Z6 II, а на двете камери поставих по един Nikkor Z 50/1.8S обектив. И двете камери бяха включени на “фото” режим.
Композирах един близък предмет и един далечен и започнах с докосване на дисплея да променям от близкия към далечния. Пробвах в продължение на около 10 минути, като намалявах все повече светлината. Честно казано не усетих разлика в скоростта на фокус. Усеща се, като намалее светлината, че Nikon Z6 II почти не греши, докато Nikon Z6 има моменти на затруднение с фокуса и “хънтене”. Това се случва при наистина доста тъмна обстановка, но и влияние оказва, какъв е предметът, върху който се фокусира – малкото светлина води след себе си и нисък контраст.
Очофокус
“…няма ли фокус по око, не ми я фали… “ По спомен, когато излязоха “Зетките” за първи път тази екстра май много, много я нямаше, появи се след почти 9 месеца с нарочен фърм… По-добре късно, но все пак вече си е стандартна функция, а при Nikon Z6 II е с повечко възможности.
Предходния модел може да ползва тази екстра само в режим всички точки активни, Nikon Z6 II може да го ползва както при всички точки, така и в режим разширена АФ зона, като засича н само човешки очи, но и на животни.
Само тествах тази опция, защото принципно съм градски пейзажист и хич не ми е кеф да имам хора в снимките си.
Определено опцията да имам АФ зона (макар и голяма) която да позиционирам някъде по кадъра си и та да има и възможност за разпознаване на око, е по-добре от това да разчитам на режима “всички зони” който, ама наистина никак не ми е любим.
Да, за събитийните фотографи този режим в динамична обстановка е добър, но…
За прецизността на фокуса по око… има моменти, в които не го хваща, а предпочита да хване лице. Според мен има какво още да се подобри.
Два процесора EXPEED
Определено повишават работоспособността и бързодействието на камерата, сравнено със само един при предходния модел. Влияе върху действието на фокуса, серийното снимане и разбира се снимането на високо ISO.
ISO чувствителност
Има стъпка напред сравнено с Nikon Z6, макар от японския производител да казват, че сензорът е непроменен. Както всеки път и сега ще кажа, че усещането за качеството при високи стойности на ISO е персонална за всеки фотограф. Снимам две таблици – черно бяла и цветна, след което правя 100% кропове и печатам на фотохартия и така определям. Да, снимано е в “лабораторни” условия с контролирана мека светлина, което определено показва по-добро качество при високи стойности, сравнено със случаи в които имаме голям контраст – да кажем на улицата вечер.
Така или иначе снимайки в студиото имам опцията да създам еднакви условия за различните камери и да се добие поне някаква обща представа.
Първото нещо, което изпробвах при Nikon Z6 II е работата му при ISO над 1600, защото при предходния модел, както съм писал забелязах непривичен за Nikon цветен шум. Да, описал съм как се коригира, но дори и при най-новите ъпдейти, този цветен шум си остана.
Nikon Z6 II е върнат в традиционната за Nikon чистота от цветен шум. Започвам да виждам такъв при стойности над 50 000ISO, а до тогава макар да има шум, то той е фин е монохромен.
Пускам примери заснети на цветната и черно-бялата таблица за да прецените кога започва да се губи резолюция и кога шума става дразнещ. Нарочно не публикувам резултати от 50ISO, защото не показват никакви разлики с така нареченото базово 100ISO.
Личната ми безогледалка Nikon Z6 я държа на автоматично ISO от 100 до 3200 без да се притеснявам за качеството, но Nikon Z6 II бих дигнал поне с ниво до 6400ISO. За мен има напредък.
Серийно снимане
Тук също има качване нагоре сравнено с предходния модел, все пак имаме на разположение два процесора, а развитието на електрониката позволява буфера да става все по-голям и бърз (макар малко се съмнява, че нарочно се “скопява” за да има и за следващия модел).
Направих картечарските тестове (с нежелание, признавам, защото не съм фен на ей така тракането на затвора) и е време за резултати.
Nikon Z6 II има 3 режима за серийно снимане CL, който може да се програмира Hi и Hi разширен. Най-много внимание обърнах на последния режим разбира се. Пред това да кажа още няколко думи за разликата между Hi и разширеният. При разширеният режим освен по-високата скорост на снимаме липсва и така наречения “блекаут” познато още от DSLR фотокамерите заради вдигането на огледалото.
Максималната скорост, на която може да снимате е 14 кадъра за секунда, НО има условие. Ако снимате в RAW то той трябва да е 12 битов, при 14 битов скоростта на снимане пада на 10 кадъра за секунда. Снимайки в JPEG също ще имате 14 к/сек.
Принципно тези 14 к/сек. са с 2 повече сравнено с Nikon Z6, а когато паднат на 10 са с 1 повече сравнено с Nikon Z6.
Сами трябва да прецените какво ще жертвате за да имате по-бърза серия. Добре е да знаете, че има значение и скоростта на картата върху която записвате ако серията която ще снимате е и дълга.
Разполагам със Sony G 64GB XQD (R440 MB/s. W400 MB/s.), 128G SanDisk Extreme PRO CFexpress тип B (R1700 MB/s. W1200 MB/s.) и Sony TOUGH 32GB SD UHS-II (R300 MB/s. W299 MB/s.) карти памет, предоставени ми за тестове на камери от Фотосвят и Sony България. Това поне за момента мисля са най-бързите карти и ги използвам с цел да видя какво максимално може да се извлече от камерата, която тествам.
Резултати
Серийно снимане в разширен режим:
- XQD 14 бита без загуби – 123 снимки. В некомпресиран формат – 95 снимки.
- XQD 12 бита без загуби – 99 снимки. В некомпресиран формат – 82
- SD 14 бита без загуби – 137 снимки – В некомпресиран формат – 99 снимки.
- SD 12 бита без загуби – 114 снимки. В некомпресиран формат – 93
- CFexpress 14 бита без загуби – 166 снимки В некомпресиран формат – 105 снимки. Камерата снима около 17 секунди след това спира.
- CFexpress 12 бита без загуби – 115 снимки. В некомпресиран формат – 100 снимки.
Ще добавя някои обяснения, защото на първо четене е малко объркано. Както казах при 14 бита Nikon Z6 II снима с 10 вместо с 14 кадъра за секунда, това означава възможност на буфера да се разтовари и съответно да поеме повече кадри. От там и разликата. Нарочно снимах и в некомпресиран формат, за да е гарантиран постоянният размер на файла.
Може би ви е интересно как SD картата “пребори” XQD картата макар тя като характеристики да е поне с ¼ по-бърза… на мен също ми е интересно, но признавам нямам обяснение. По този повод се постарах да намеря и CFexpress карта (пак благодаря на Фомус) за да видя какво максимално мога да извлека от буфера.
Оказва се, че поне за сега лимита за запис на данни върху картата от камерата е около 350 МВ/s. с оглед на това колко са близки данните от SD и CFexpress.
Буфера на Nikon Z6 II е около 3 пъти по-голям скоростта на снимане също. Ако използвате 2 карти камерата ще се съобрази с по-бавната при големи серии от снимки.
Ако обичате да снимате в серия то е хубаво да знаете, че при използване на CFexpress карта след напълване на буфера при снимки в 12 битов RAW камерата не спира, а започва да снима с около 4 кадъра в секунда до достигане на лимита от 200 кадъра зададени в камерата. Аз лично… винаги предпочитам 14 битов RAW макар да има ограничение.
Още едно уточнение (сори) посочените по-горе данни са при единичен фокус, при следящ 14 те кадъра падат на 12…
Удължена експозиция
За да се възползвате от опцията за до 900 секунди (15 мин) експозиция трябва да влезете в “молива” /d6 и да активирате опцията. Предполагам е добра опция за астрофотографи снимащи с моторен тракер на експозиции доста по-дълги от стандартните 30 секунди.
Аз се бях наточил за нощна фотография с мощен ND филтър, за да спретна голяма порция светлинни спагети, но до приключване на броя така и не се натутках хем да не вали, хем да ми дойде музата (отивам да си посипя главата с пепел).
Нова батерия и батериен грип
Nikon EN-EL15c е новата батерия с която идва Nikon Z6 II. Според производителя е с около 20% по-дълъг живот, макар да е същата като мощност сравнено с Nikon EN-EL15b. Признавам не съм си поставял за цел да я пробвам с оглед на това, че нямам коректен начин за тестове. Писал съм на дълго и нашироко по тази тема в ревюто за Nikon Z6 и затова ще оставя на потребителите да определят сами за себе си колко трае една батерия.
Винаги съм препоръчвал да имате резервна батерия, освен това енергийните банки или дори USB зареждачките в ‘адският транспорт могат да ви спасят с оглед на това, че камерата може да се зарежда и през USB, както и да снима (не съм сигурен за видео) на постоянно захранване през USB, нещо, което при предходния модел стига само до зареждане, но не и снимане.
Nikon MB-N11 е мултифункционален батериен пакет с вграден вертикален спусък и джойстик за местене на АФ точките. Побира две батерии, но тик я няма опцията на батерийния пакет за Nikon Z6, който нямаше вертикален спусък, но батериите можеха да се сменят независимо, без да се спре захранването на камерата и по-скоро бе насочен към видео снимащите.
Общо взето това са основните предимства на новата Nikon Z6 II пред първата Nikon Z6 фото камера. Няма да се спирам на видео възможностите защото не са ми сила, макар че 6 та серия се промотира много и като видео камера.
Прочитайки всичко по-горе затвърждавам мнението си че Nikon Z6 II трябва да се води профи клас.
Единственото, което продължава много да липсва е възможността за снимане с изместване на сензора и по този начин създаването на файлове с висока резолюция, а също така и липсата на опция за затваряне на затвора, когато камерата се изключи с оглед предпазване на сензора от прах.
Зетките им се праши сензора и трябва да се полагат доста грижи.
В аванс… пробвах Nikon Z6 II с Nikkor Z 24-70f/2.8S което означава, че след някой друг месец ще има ревю за него.
