След месец гледане на силуети, слухове и кой какво чул от баба Гичка пред хоремага, официално бе представена новата безогледална Z система на Nikon.
Вълната от емоции и коментари истерично заля публичното пространство като ожесточението стигна до там че се раздаваха електронни крошета и блокиране на несъгласните с изказаното мнение.
10 дни след официалната премиера, в студиото на Фото Кафе се появи Nikon Z7 със закачен на него обектив NIKKOR Z 24-70mm f/4 S. Настаних се удобно с чаша мътна крафт бира и се заех да разучавам камерата предизвикала толкова вълнения.
Nikon Z7 не бе окончателна бройка, а фърмуера също му трябваше още за да стигне окончателен вариант. Факт е, че камерата работеше безпогрешно, но все пак ще се наложи да изчакам малко… някъде до към края на септември докато се появят официални бройки, за да мога да пробвам с пълна сила новата Z система.
Време за игра с новата камера – 7 дни. Заснети кадри… около 700. Първи впечатления? Да.
Заставайки пред камерата в студиото на “Кафето” осъзнах, че е трудно да се сподели усещането в рамките на няколко минути. Усещането се добива на живо.
В не чак толкова краткото видео което преминавам през видимата част на камерата, а след това ще споделя неща, които както винаги съм забравил, да кажа или някои допълнения.
Добре, чисто технически данни няма да коментирам в момента. Принципно, за който се интересува то в новината има доста спецификации.
От видеото, което и аз изгледах по-горе се разбира, че Nikon Z7 или въобще Z серията си класическото Nikon удобство. Хубав грип, стабилни гуми (не знам дали ще има драми с тях, а принципно не съм имал никога).
Визьорът е много добър.
Висока резолюция, добър размер и позволява лесно фокусиране в ръчен режим. Споменах, че по подразбиране е малко по-ярък от реалната експозиция, затова бъдещите потребители е добре да го настроят така, че да им съвпада с мониторите на компютрите.
Харесва ми, че е изнесен назад, макар това да жертва от компактността на Nikon Z7, но при камери с 35 mm стандарт матрици, няма как да говорим за супер компактност. Изнесения назад визьор ми помага да не си мачкам носа (макар да е малък) по дисплея на камерата.
Напоследък забелязвам тенденция да се увеличава диапазона на диоптричната настройка и вече е +2/-4, тоест както ми е време вече да снимам само с очила, ще имам още няколко годинки време да не ги слагам. Очната мида всъщност е добра и позволява снимането и с очила, за тези, които имат и други проблеми…
Дисплей.
Да подвижен е, да харесвам този начин, защото позволява по-дискретно снимане, но ми се щеше да е доста по-подвижен. В момента е удобен единствено при хоризонтално кадриране.
Тъй като Nikon Z6 е по-добри видео характеристики и съответно може да бъде предпочетен от блогъри, които търсят по-високо качество, лошата новина е, че няма да могат да се самоснимат… както аз го правя във видеото по-горе.
Решението е просто (поне за мен) смартфона с приложение, което по Wi Fi връзвам към камерата и така лесно се намествам в кадъра.
Все си мисля, че можеше да има по-голяма подвижност дисплея… примери има, но ок за първопроходците в серията това е решението на Nikon.
Управление с докосване, тъч фокус или следене на обект. Това всъщност не са екстри а задължителни елементи.
Скролери.
Предния няма какво да коментирам, той си е добре познат. При задния имаме дизайнерска промяна. С цел по-нисък силует на камерата, скролера е изкаран от тялото по подобие на старите класически филмови камери като… Nikon F801 (много красива камера)
Дизайнерски изглежда добре функционално също се справя добре. Да класическия гумиран скролер от флагманите определено ми допада повече, но както казах скролера на Nikon Z7 е удобен за работа благодарение на контра грипа за палеца.
Има ли смисъл от инфо дисплея.
За фотограф като мен снимащ от 30 години и от тях 20 години е имал инфо дисплей, да има смисъл. Харесва ми че е решен в черна гама и информацията която ми показва е повече от достатъчна. В зависимост от това дали снимате на светло, или тъмно и дисплея се нагажда как свети. Също така наистина помага за пестене на батерията с оглед режима за задния дисплей, който може да изберете. С моя начин на снимане, гледайки превю във визьора, то задният дисплей е почти винаги изключен.
Бутони.
Типично за камера от висок клас Nikon Z7 има доста бутони с цел осигуряване на бърз достъп до настройки. Повечето от тях могат да се персонализират включително и ринга за фокуса на NIKKOR Z 24-70mm f/4 S.
По подразбиране мисля настроени по мой вкус. Единствено както казах по-горе настроих “REC” бутона в режим на фото да ми избира снимачните режими.
Подредбата е сходна като на почти всяка камера, която пробвам напоследък е… с различно приложение на бутона.
Понеже имам доста диагонален стил на снимане напоследък и на 2-3 пъти в началото докато се усетя натисках с нос бутона “ Play” та изпадах в леко чудене какво е това, което виждам във визьора при положение, че с лявото око извън камерата виждам съвсем друго.
Затвор.
Механичен, електронен, или хибриден. Като градски пейзажист избирам 100% механичен затвор. Достатъчно е тих, за да мога да снимам в катедрала, без да преча на никой. Да, по-бавно сработва, но гарантирано, ако има движение в кадъра няма опасност от “желе”.
Електронният затвор знаете как действа, него се налага да ползвам в БГ църкви, където люти попове дебнат с 16 очи и слухтят.
Хибридният затвор също е много добра опция. Не е нещо ново и при репортажна фотографи предпочитам да го използвам него. Принципа е. Че първото “перде” е електронно, а второто механично. Така камерата реагира по-бързо на когато натиснете спусъка.
Не съм пробвал серийното снимане за да преценя който от типовете затвори е най-подходящ. Скоро ще направя чисто технологични тестове.
Фокус.
Отново казвам, че фокусът е конкурентно способен. Нищо общо с фокуса на DSLR никоните (дори и флагманите) в режим LiveView. След като 5 минути държах камерата в ръка без да я пускам, просто за да я усетя как седи, първото нещо което направих е да проверя фокуса.
Бърз и точен. Разбира се има моменти в които не се справя, рядко но ги има. Някои са по моя вина например при опитите да снимам една серия пътни знаци и попадам на равна повърхност, на която всеки фокус ще сгреши. Друг пък ми се случи при снимане в катедрала, където бе бая тъмно и тогава се наложи да вляза в менюто да активирам опцията за фокус при -4EV. Тази опция е по-бавна, но фокуса определено сработва точно на тъмно.
Все пак отчитам факта, че снимах с обектив с 4 светлосила и с някой по-светлосилен може би нямаше да имам притеснения. Тепърва предстоят сериозни тестове на фокуса.
Не съм ползвал фокус по-око и затова не мога да преценя дали ми липсва.
Матрична стабилизация.
Знам, че не е нищо ново. Преди години бях абсолютен скептик, докато не започнах да снимам активно с моя Оли М1. От тогава много ме кефи и факта че Nikon Z серията са успели да я поставят в камерите си ми донесе само положителни емоции.
От тук на сетне всеки обектив бил той оригинален или на 100 години ще бъде стабилизиран. Като бях млад много, много не ми пукаше, но сега трябва да стабилизирам с бира, а пък аз се научих на крафт и ми излиза скъпо, та…
Естествено липсва ми една екстра за случаите, в които снимам в студио, а именно Pixel Shift, но мисля си спокойно могат да я “отключат” в някой следващ ъпдейт.
Един слот за карта памет.
Предизвика една от най-жестоките полемики. По този повод се наложи доста почета за различните архитектури на запис при картите памет. XQD и следващото поколение CFexpress теоретично имат такава архитектура за запис на данни, че няма как да се получи “счупване” на картата. Освен това в перспектива са по-бързи и ще осигуряват по-бързо изпразване на буфера или запис на… да кажем сурово видео.
За 8 те си години на съществуване процента проблеми с тези карти е до такава степен нищожен, че Nikon залагат на един слот (за втори просто няма физическо място) без притеснение.
2019 година на пазара ще се появят CFexpress картите, които вече работят по NVMe протокол, вместо настоящият PCI Express 3.0, а при Nikon Z серията преминаването към новите карти, ще стане възможно с нов фърмуеър.
Дават ли двата слота повече спокойствие? Да.
Ще се чувствам ли напрегнат от това, че снимам само с една карта памета? Не.
Едно време като зареждахме по една лента в камерите си… бяхме много изнервени… това в кръга на шегата.
Батерия
300 кадъра според CIPA. Абсолютно съм съгласен с тях. Те си имат стандарт по който тестват всяка една батерия. Не тестват стила на снимане на всеки фотограф.
За 700 кадъра които заснех за една седмица изхабих батерия и половина. Тоест за градски пейзажист батерията на Nikon Z7 издържа 450 кадъра при спокойно снимане няколко дни.
Може на някой това да му се струва малко. Ок винаги имам резервна батерия с мен и ги въртя – изтощава се едната и слагам другата и пак така, като по този начин си гарантирам еднаквост и дълъг живот на батериите.
Видно е, че за мен една батерия на ден е достатъчна.
Мога да направя и 1500 кадъра – лесно, просто слагам на серия натискам спусъка и чакам да се изтощи батерията. Обещавам да го направя следващия път.
Един репортер с къси серии, спокойно може да докара 1000 кадъра на ден, a ако снима само дисплей и повече (визьора харчи винаги повече енергия).
Не съм я тествал за видео, но и там има толкова условия, че ще отидат 5 дни само в тест на батерия. EN-EL15b (буквата показва, че може да се зарежда в камерата през USB-C порта) е на добра цена и не виждам проблем да има поне една резервна.
Преходник.
Оставям го за накрая макар живо да се интересуват повечето никонджии.
Солидна изработка, влаго и прахо защитен. Може да си завинтите мини Arca Swiss плочка на него (ако имате такава глава) за да балансирате добре, когато снимате от статив с преходник.
Пълна съвместимост с AF-S обективите. Липсата на мотор оставя AF-D обективите без автоматичен фокус. Тепърва и за преходника ще има отделни тестове особено в частта колко е бърз фокуса с класическия 24-70/2.8 или обективите от 300 нагоре.
Преходника би ви дал предимството да използвате по-евтините DSLR обективи (AF-S 50/1.8G или AF-S 35/1.8G) вместо новите Z версии, макар по предварителни MTF данни, новите Z обективи ще покажат значително качество.
Големия байонет и късата работна отсечка ще позволи на всякакви трети производители да направят преходници за какви ли не стари ръчнофокусни оптики.
Като за прощапулник новата Nikon Z система мисля тръгва с добра крачка – 2 камери и 3 обектива и обявена линия за обектив до 2020 година + преходник позволяващ закачането на много DSLR F тип обективи.
За снимащите до сега с Nikon, вземайки в ръка камера от Nikon Z серията, няма да имат абсолютно никакви затруднения да намерят нещо в менюто (1:1 с това в DSLR-те) или с ергономията на бутоните.
Надявам се да се видим скоро вече с тестове от окончателна бройка.
