Макар и с малко закъснение, но ето новият Nikon D850 мина през Photo Cafe с идеята да видим какво ни дава сравнено с предшественика си Nikon D810.
Честно казано тествал съм сериозно модела Nikon D800 когато излезе и май има някъде резултата от теста на страниците на кафето. Мога да твърдя, че разликите между Nikon D800 и Nikon D810 са минимални и затова приемам, че съм пробвал и Nikon D810…
Лирично отклонение. Сигурно ще го спомена още веднъж-дваж, пробвах камерата като фотограф пътешественик и затова не очаквайте да чуете за пълният и потенциал. Край на лиричното отклонение.
Nikon D850 е видимо стъпка напред сравнено с предшественика си. Реално видим още с първия поглед на камерата. макар флагмана на Nikon да е Nikon D5, то Nikon D850 също създава флагманска визия.
Да, промените във външния вид са много леки, повечето от разликите с Nikon D810 са във вътрешността, но поне моето критично око веднага долови съществени разлики за по-добро.
Подвижен дисплей – безспорно най-добрата новост на Nikon D850 или поне аз го слагам на първо място.
Макар и в по-голямата част запазен все пак има леки промени по контурния дизайн в частта около призмата, които правят Nikon D850, много по-красив.
Може би не е толкова важно, но признавам не харесвам никак визията на Nikon D800 и последвалият го Nikon D810, заедно с 4 ката от флагманската серия.
Забелязва се липса на вградена светкавица. Може би е проблем за някои фотографи, особено тези, които са свикнали да управляват безкабелно светкавици. На мен тази липса ми допада, защото благодарение на нея се е отворило място за един флагмански голям визьор. Наистина е голям и първото поглеждане си е с уау ефект.
Големият визьор освен по-прецизно кадриране, но и позволява повече светлина при по-тъмни сцени. За фотограф като мен свикнал с електронен визьор, който на тъмно изсветлява сцената, тук нямах проблем с нощната фотография, защото светлината бе достатъчна.
Липсата на вградена светкавица означава, че целият корпус е от лека магнезиева сплав без слаби пластмасови части, още един показател за по-добра прахо и влагозащита.
Изчезнал е и автофокусният асистент. Тук съм малко раздвоен хем ми липсва хем не. Принципно само камерите от флагмански клас нямат АФ асистент. Смята се, че техният АФ е толкова чувствителен и се работи със светлосилни обективи, че те нямат нужда от такива допълнителни фенерчета.
Склонен съм да се съглася, но понякога в студиото когато снимам с модификатори даващи оскъдна светлина, ми е трудно да фокусирам защото на моменти се е пълен мрак.
Все си мисля за лазерния фокус на едно стари Sony-та, но той си остана само за тях и не се появи в нито една друга камера.
Конкретно за фокуса малко по-долу, сега продължавам с дизайна.
Поглеждайки отгоре Nikon D850 продължава да изглежда по-добре като дизайн сравнено с Nikon D810. Има малко разместване на някои бутони и тук е първото нещо което не ми допадна при Nikon D850 – преместването на бутона за режимите.
За мен е по-удобно този бутон да е старото си място, а имено на място, което достигам с показалеца на дясната си ръка. Така без да свалям камерата от очите си мога да сменя режима си на работа. При Nikon D850 се налага да сваля камерата и докато натискам с лявата ръка да сменям режима със скролера под дясната ми ръка.
На мястото на бутона за режими кой знае защо са разположили ISO бутона, който не смятам да е толкова нужен, за да попадне точно тук. Няма как да препрограмирам тези два бутона и признавам това не ми харесва.
Второто което не ми допада е грипа на камерата. Определено грипа е голям и цялата ми ръка ляга на него (а аз не съм с малки ръце). При Nikon D810 го усещам по-удобен, защото има една характерна лека вдлъбнатина за върха на пръстите, която вдлъбнатина позволяваше по-здрав захват и онова специфично носене на камерата на върха на пръстите. Снимащите с профи Nikon от последните години ще ме разберат какво искам да кажа.
Накратко грипът е удобен, но имам усещането, че преди бе по-удобен… Субективизъм може би.
Обръщам камерата от към гърба.
Веднага се забелязва липсата на бутон AE-L. Защо идея си нямам. Принципно не го използвам и лично на мен не ми липсва. Може да се програмира бутона AF-ON да изпълнява тази функция, за колегите на които им липсва “лок” бутон.
Всъщност… бутона реално съществува, но е маскиран под формата на АФ джойстик, който, ако го натиснете ще изпълни директно ролята на AE-L бутон… това е за тези, които мразят да си четат инструкцията за употреба.
Наличието на АФ джойстик обаче ми връща усмивката и съм склонен леко да простя на Nikon за размяната на бутона “режим”.
Снимам с доста камери от различни марки и макар Nikon още на Nikon F5 да бяха сложили АФ джойстик, то новата подобрена версия за микро джойстик определено е по-функционална от до сега използваната.
Усещаш го с върха на палеца си и много лесно се избира сред богатият избор от АФ зони. Може да се персонализира да изпълнява еднаква роля с големия класически джойстик…
Подвижен дисплей с управление с докосване. Припявам си един мотив “але але алелуя бейбе”
Ако трябва да съм искрен ще кажа, че Nikon закъсняха с тази толкова елементарна екстра!
Свикнал съм дисплеят да ми е подвижен и да си играя през него с камерата както го правя със смартфона си. Последните години снимам изключително само тревъл фотография и много пъти тази екстра ми е била безценна.
Може би пак е моментът да кажа, че всъщност аз пробвах Nikon D850 имено като тревъл камера, тоест не съм я подлагал на натоварването, което може да я подложи един репортажен, сватбен или фотограф снимащ диви животни.
Дисплея се накланя нагоре и надолу, тоест може да снимате горна гледна точка (камера над главата), коремна фотография или съвсем ниска гледна точка. Определено коремната фотография ми е доста любим похват напоследък още повече, че не винаги сниманият разбира , че го снимам.
Просто пускам на LiveView обръщам дисплея нагоре, подпирам го на биреното коремче и уж се правя, че нещо си човъркам по камерата, а същевременно кадрирам и използвам опцията “тъчшутер” или снимане с докосване на дисплея. Камерата е на тих режим и само примигването на дисплея показва, че съм снимал.
В много от снимките (в галерията по-долу) може би ще видите странни ракурси, които вместо да се гърча с око зад визьора просто избирам LiveView и докосвам там, където искам да е фокусът и снимката е готова. Доста е измързеляващо, а и малко вреди на живота на батерията, затова ако ще се заигравате много с LiveView, то имайте една резервна батерия под ръка.
По-добре късно от колкото никога… тъкмо виж Nikon ни изненадат следващия флагман да има подобен функционален дисплей.
Стига толкова с дизайн, май е време да споделя и нещо за фотографските възможности на Nikon D850. А да! Един гъдел, който го има от Nikon D5 насам – светещите бутони. Ужасно удобно когато снимате на тъмно и трябва да сменяте настройка по камерата си.
Задължителните основни характеристики, макар мисля си едва ли някой, който ще хване Nikon D850 в ръка да не ги знае на изуст.
Реших да ги пусна под формата на сравнителна таблица, за да не изреждам непрекъснато какви са разликите между Nikon D850 и Nikon D810
| Модел камера | Nikon D850 | Nikon D810 |
| Резолюция | 45.7 МП | 36.3 МП |
| Тип на сензора | CMOS BSI | CMOS |
| Размер на сензора | 35.9×23.9 mm | 35.9×24.0 mm |
| Големина на пиксела | 4.35µ | 4.88µ |
| Лоупас филтър | Не | Не |
| Стандартен ISO диапазон | ISO 64-25,600 | ISO 64-12,800 |
| Добавен ISO диапазон | ISO 32, 51,200, 102,400 | ISO 32, 25,600, 51,200 |
| Процесор | EXPEED 5 | EXPEED 4 |
| sRAW / mRAW поддръжка | Да и двата | Само sRAW |
| Буфер: RAW 12-bit компресия без загуба | 170 бр. | 47 бр. |
| Буфер: RAW 14-bit компресия без загуба | 51 бр. | 28 бр. |
| Визьор – покритие и размер | 100%, 0.75x | 100%, 0.70x |
| Медии за запис | 1x XQD, 1x SD (UHS-II) | 1x CF, 1x SD (UHS-I) |
| Сензор за измерване | 181,000-пикселов RGB | 91,000-пикселов RGB |
| АФ система | Multi-CAM 20K AF сензор | Multi-CAM 3500FX + групов AF |
| АФ зони (брой/кръстосан тип) | 153/99 | 51/15 |
| Файлов видео формат | MOV, MP4 | MOV |
| Некопресирано видео през HDMI | Да | Да |
| Максимална видео резолюция | 3840×2160 (4K) @ 24p, 25p, 30p | 1920×1080 (1080p) @ 24p, 30p, 60p |
| Дисплей | 3.2″ по диагонала – TFT-LCD | 3.2″ по диагонала – TFT-LCD |
| Резолюция на дисплея | 2,359,000 точки | 1,229,000 точки |
| Wi-Fi | Да | Eye-Fi карта или WT-4a |
| Bluetooth | Да | Не |
На първо четене се вижда, че като характеристики има доста голям скок напред.
45 мегапикселова матрица. Дали е много или малко времето ще покаже. На мен са ми много признавам откровено. Да, има възможност за снимане на среден и малък RAW, но все пак по-малко реално пиксели означават по-голям размер пиксели, от там по-нисък шум.
Nikon D3 направи революция с неговата голяма матрица и само 12 мегапиксела.
Все пак технологиите напреднаха доста, матрицата е изцяло ново разработена и благодарение на това между пикселното пространство е намаляло, което от своя страна е позволило да се сложат повече пиксели (нейде около 9 милиона повече) с почти същият размер както при Nikon D810…
Когато снимах из столицата на Австрия бях заложил автоматичното ISO да е в диапазона 64 до 3200 и малко съжалявам, че не заложих да е 6400, защото след като отпечатах няколко снимки на 3200 ISO то смело мога да кажа, че има много добро качество за професионална комерсиална употреба.
Задължително си е да направя и студийни тестове на контролирана равномерна светлина. Признавам, че студийните резултати са малко подвеждащи, защото както казах светлината е равна, мека и е дневна, а най-често снимаме на високо исо, когато е тъмни, с контрастна неравномерна светлина от различни източници и е топла (на лаишки език жълта).
От дългогодишната си практика съм установил, че автофокуса на камерата работи различно на дневна и на изкуствена (жълта) светлина. Обикновено на жълта грешките във фокуса са доста повече а и това че е от различни точкови източници я прави много контрастна.
В студийните тестове Nikon D850 има забележителни резултати на високо ISO 51200 и добър компромис и на максималното 102400 ISO. Нарочно пускам тест с оригинална Kodak сива карта (кинаджийски вариант с черно кадифе и баритно бяло) и с фотографска скала, за да се види шум и евентуална загуба на резолюция.
4Кроповете са 100% и ясно се вижда, че дори и на максимално ISO, независимо че има шум няма сливане на отделните линии. От теста със сива карта се вижда, че шумът е изключително монохроматичен дори и на най-високи стойности.
Снимките са снимани в RAW и без корекции, единствено стандартната заложена на Adobe по подразбиране, която миниминизира леко цветният шум.
Nikon са една от фирмите които са уникални в липсата на цветен шум, който всъщност е дразнещият, а не самия шум.
Разпечатани на хартия, тестовете показват по-добри резултати от тези на монитора по отношение рязкост и шум. Затова и препоръчвам да се гледат разпечатани.
Това за студио.
В църква например резултатите са малко по-занижени заради светлината и високият контраст. Пак ще повторя, че 3200 ISO е напълно годно за професионални цели като дори при по-мека светлина 6400 също влиза в графа 100% профи използваемост.
Това е мое мнение, защото всеки фотограф има различна търпимост към шум. Познавам колеги за които и 102 400 ISO ще е много добре, защото за тях е важна на първо място емоцията, а Nikon D850 на това високо ISO дава и прилично качество.
Понеже в галерията има и астро снимка, то тя е снимана на 3200ISO и нямам допълнителни звезди от това което всъщност е на небето, както и не липсват звезди.
Нещо важно за толкова високо пикселна матрица и снимането от ръка. Знаете правилото за снимане от ръка? В колкото милиметра е обективът, толкова да е минималната скорост (това важи за пълноразмерни матрици, за кропнати се умножава по фактора). Тук е желателно да удвоите скоростта. Всяко малко трепване при по-бавни скорости се усеща и снимката веднага има замазване в дребните детайли.
Забелязах го и при мен размазване от трепване с изключение на случаите, в които снимам много спокойно и задържам дъхът си при снимане.
Хубаво е да използвате стабилизираната версия на 24-70/2.8, който ще ви улесни в по-динамичното репортажно снимане, а и определено оптически по-добре се разбира с тази матрица.
Детайлността е много добра. Позволява голям размер принтове или кропване (за птичарите например).
Да погледна 2-то по важност нещо в камерата – фокуса. Макар и да съм фен на ръчният фокус, то за камера като Nikon D850 автоматичният фокус е едно от първите неща за което се пита.
Nikon се славят с бързият си фокус от години и тук продължават да поддържат тази си слава.
153 автофокусни точки, от които мисля само 51 са под ваш контрол. Защо има толкова много АФ точки? За случаите в които снимате на следящ автофокус. Знаете там обекта прехвърля от точка към точка в зависимост как се движи в кадъра. Когато имаме нагъсто разположени точки, то шанса да бъде “изтърван” обекта се свежда до минимум. Честно казано не мога да си представя за единичен фокус как ще “цъкате” с джойстика измежду 153 точки, както е при някои безогледални фотокамери.
При по-динамична работа предпочитам да снимам на група от точки. За прецизна – на една. В редки случаи и на всички точки.
Единичният фокус е точно такъв какъвто го очаквам от Nikon бърз и точен (при добре калибриран обектив, но за това след малко). Следящият не съм го ползвал в реална обстановка, а и за толкова години снимане виждам, че съм го използвал изключително рядко…
Все пак покрай разходката из Виена попаднах на ято птици (няма да споменавам какви да не ме засече някой птичар), които се опитваха да авантят разпиляна или подхвърлена храна от посетителите на коледния базар пред двореца Шьонбрун.
Стана ми интересно да ги снимам, защото хем бяха гладни хем плашливи и ту кацнат, ту излетят.
Казах ли някъде в текста как изпробвах Nikon D850? Май не… в България го изпробвах с един 20 милиметров Nikkor на 1.8, а във Виена държах да съм само с Nikkor 50/1.8 – решил съм, когато мога да пробвам камерите само с техния нормален обектив, за да имам изравнение резултати.
Добре видях гаргите да летя наоколо и реших да пробвам бързината на фокуса. Следящ фокус и всички зони (не знам как се снимат птици, но за тази ситуация ми бе най-удобно). Не съм пускал серийно снимане, а търсих само единични кадри (не носих много памет). Хубаво щеше да е да затворя и обектива на 4 да речем вместо да го държа на 1.8, но въпреки това в 80% от случаите имах перфектен фокус.
Усетих и колко бързо реагира камерата на натискане на спусъка. Буквално не фокусирах, а виждах обекта в кадър (летящ обект) и едва кадрирал натисках спусъка до долу и имах веднага кадър.
В добавка времето бе доста “мърляво” тоест без особен контраст.
Единичният фокус имах възможността да го проверя при правенето на нощни снимки. При астро фотографията няма как да фокусирам по звездното небе. Беше ми за първи път да снимам звезди, но научих някоя и друга хитрина с АФ и след това ръчен фокус.
Нощна Виена не е предизвикателство за АФ системата, която буквално може да фокусира на светлината от пълна луна, така, че оставям на някой друг колега снимащ в църква да речем да даде мнение.
Сега… фокуса при LiveView. Бавен. За стандартите на 2017 година…. МНОГО бавен. Класически контрастен фокус, който да… фокусира, но мисля, че това му отнема поне половин секунда, ако не и секунда понякога.
Идея нямам за Nikon не обръщат внимание на фокуса в режим LiveView. От това страда фотото и видеото…
Хем ужасно много се зарадвах на подвижният дисплей и управлението с докосване, хем не мога да се възползвам от тези екстри в максимална скорост. В това отношение вече съм разглезен от флагманските безогледалки и някои огледалки и си мисля, че е неглижирането на този проблем не носи червени точки на Nikon. За колегите репортери като се замисля не е драма, защото те се възползват изцяло от класическият огледален фокус където Nikon са топ.
Споменах, че за добрият фокус освен бързината, но е нужно и обектива да е добре калибриран към камерата.
Новите про модели на Nikon имат система за самокалибриране. Изпробвах я от чисто любопитство. В студиото имам професионална система за калибриране и направих една тестова съпоставка, която после пуснах за сравнение в нета. Разликата между автоматичната система и тази с която аз разполагам е в рамките на единица, тоест почти идентично се справя и камерата и профи софтуера. Болшинството от хората предпочете снимката която бе с професионалният софтуер. Доста хора все пак избраха и автоматичната самонастройка, което е доказателство, колко добре се справя Nikon D850 с настройката на обективите си. За качествено самокалибриране прочетете внимателно изискваните условия за да имате добри резултати.
Не съм правил тестове за серийно снимане. Обикновено правя, но в случая не разполагах с карта която да разгърне пълният потенциал.
Nikon D850 има два слота за карти памет – XQD и SD 2-ра версия (тоест бърз) при предишни тестове с Nikon D500 който има същата комбинация правих тест и XQD буквално отвя SD картата, а аз разполагам с най-бързата възможна.
Ако вашата работа е свързана със серийно снимане заложете на XQD така ще имате възможност да снимате бързо и доста кадри преди буфера да се напълни.
За нормално снимащите съвета ми е да заложат на SD карти, но и те да са от 2-ро поколение (UHS-II).
Бих предпочел и винаги го казвам камерата ми да е с два еднакви слота, така няма да поддържам два типа карти, но нещо фирмите не обичат да се вслушват в мрънканията ми…
Пълният размер на RAW файла е около 100 мегабайта. Компресиран (без загуби) е между 48 и 60. Отворен във Photoshop е около 241MB. Доста си е и изисква големи карти памет, както и новичък компютър да обработва файловете бързо и… много дискове.
Предпочитам да снимам на компресиран RAW без загуби. Отнема процесорно време на камерата и мисля и на компютъра, но поне пестя място, че при този размер файлове…
При първото тестване на камерата в началото на септември от Adobe бяха пуснали ъпдейт само за CameraRAW на Photoshop, а Lightroom стабилно го бяха забавили… добре, че след месец и за него пуснаха. Използвам продуктите на Adobe, защото са ми най-удобни и ако някой е отварял файлове от Nikon D850 с друг софт да каже какви са предимствата пред LR и PS.
Нещо много се отнесох да споменавам още 1-2 неща, че наближава коледа, а аз още не съм минал през Jumbo.
Wi FI + Bluetooth връзка към смартфон или таблет. Особено втората опция предлага връзка с много ниска консумация на енергия. Няма смисъл да говоря за тази екстра, управлението през смарт устройство е нещо от което често се възползвам. Всъщност това не би трябвало да е екстра а задължителна характеристика и Nikon D850.
Снимане на видео, тук трябва да се изкаже някой колега оператор. Не съм снимал, но като характеристики изглежда доста впечатляващо като екстри. Още навремето когато излезе Nikon D800 разбуни духовете с чистият HDMI изход през който можеше на външен рекордер да се записва висококачествено видео.
Nikon D850 не остава по-назад, като вече предлага некомпресирано видео 4:2:2 8-bit 4K UHD. За случаите, в които искате да снимате на забавен каданс, може да се възползвате от Full HD качество със 120 квадрата в секунда.
И за десерт една интересна опция която се рекламираше с излизането на Nikon D850. Сканиране на негативи. Не съм я пробвал, но ми е интересно да я видя какво точно прави. За да се възползвате трябва да имате макро обектив 1:1 и специално разработен адаптор – Nikon ES-2 Film Digitalizing Adapter.
Интересна джаджа за момента, в който най-сетне решите да архивирате във висока резолюция филмовите си спомени.
Заслужава ли си преминаването от Nikon D810 на Nikon D850? Да. Новостите не са малко и ако сте професионален фотограф ъпгрейда ще е значителен. Подгответе се за инвестиция и в по-нови обективи, карти памет и компютър, за да използвате максимално капацитета на камерата.
Може да е малко тежка за тревъл или пейзажни фотографи, но пък осигурява много добра детайлност на снимките, а и доста може да “дърпате” shadows and highlights плъзгачите с цел разширяване на динамиката без това да доведе до цветен шум или бандинг.
В галерията по-долу може да видите снимки с AF-S NIKKOR 20mm f/1.8G ED и AF-S NIKKOR 50mm f/1.8G, снимани в мой си крив напоследък стил и както казах изпробвах камерата като фотограф пътешественик, а там тя се справи чудесно (е с някое и друго мърморене).
