Nikon D780 се появи преди 2-3 месеца като наследник на Nikon D750 – една добре позната камера вече на 4 години. Новият модел идва с голям набор от подобрения, като е заел технологии от Nikon D850 и Nikon Z6 и се явява може би своего рода хибридна камера събрала в себе си доброто от огледалния и безогледалния свят.
Nikon D780 е професионален клас фото камера с възможности да снима и до 4К видео. Предназначена е репортери, сватбени фотографи или напреднали любители, които все още имат сантимент към огледално рефлексната технология.
Притежанието на обективи на F байонет е коз единствено ако те не са AF-S, или AF-P, защото благодарение на FTZ адаптера за безогледалната система те са 100% използваеми на Nikon Z серията.
Имах на разположение седмица-две да си поиграя с камерата, че опашката от чакащи тестери хич не е малка. Ще гледам да спомена само новостите, защото, мисля те са на дневен ред, а предшественика Nikon D750 вече ни е добре познат.
Толкова предисловия, започвам класически с…
Дизайн.
Nikon D780 прилича на външен вид много повече на Nikon D850, отколкото на предшественика си Nikon D750.
Първата разлика, която се вижда е промененият профил около призмата, както и липсата на вградена светкавица. Дали липсата на светкавица е проблем? С оглед на практиката си от последните години за мен не е. За фотографите ползващи вградената светкавица да управляват допълнителни такива, това ще е неприятна новина, защото ще трябва да инвестират в отделен трансмитер.
Може би и някои репортери ще са нещастни с оглед, че могат да импровизират и бързо да отворят вградената светкавица, преди да изпуснат момента.
Факт е, че при професионалните продукти стремежът е да се минимизират подвижните части по корпуса с цел по-добра устойчивост и това е видно при флагманите, където дисплеят е все още неподвижен.
При Nikon D780 дисплея е подвижен с управление с докосване, което си е сладка екстра, появила се още при предшественика му.
Цялостното тяло има лека промяна на линията като сегашната е много по-добра сравнено с линията при Nikon D4, D750, D600, но това разбира се си е мое мнение.
Nikon D780 е с някой и друг милиметър понаедрял. Грипа за захващане е по-голям и дълбок, много напомня на грипа на Nikon Z6. Някои бутони са си на познатите места, но имаме разместване на други, което всъщност не е ново, а води началото си от Nikon D850, където за първи път се направи новата преподредба и тя е валидна както при Z-ките, така и при новата 780-ка.
Основно става въпрос за преместването на бутона ISO до спусъка, разместването LiveView селектора, и бутона “i” (за който ще си поговорим по-нататък).
Гнездото за светкавица вече е оксидирано в антрацитно черно, за да се слива с черния дизайн, а забелязвам и липсата на лампата подпомагаща фокуса (по подобие на флагманските камери).
Още една липса – конектор на дъното за присъединяване на многофункционален батериен пакет – тоест такъв с вертикален спусък и съпътстващи контроли.
Честно казано нямам идея, защо напоследък Nikon премахват опцията за многофункционален батериен пакет. Може би заради високата цена този продукт не се радва на голяма популярност… нямам идея, но не отричам, че е удобен аксесоар, за тези които са свикнали да го има.
Ще се върна пак на тази тема, когато стигна до батериите.
Последно хвърлям поглед към портовете в лявата част на камерата. Има такива за слушалки, микрофон, дистанционен кабелен спусък, HDMI и USB-C като тук капачетата са измислени по-добре (е… и по крехки) защото се завъртат ексцентрично и освобождават доста по-лесно достъпа до портовете.
Какви са възможностите?
Слагам задължителният пищоФ, по който ще се ръководя за по-нататък:
- 24.5MP BSI CMOS сензор “Лайка” формат с интегрирани датчици за откриване на фазата.
- 7 кадъра в секунда серийно снимане (12 к/сек при 12 битов електронен затвор)
- UHD 4K видео заснемане с до 30p без кроп на сензора.
- 51-точкова АФ система, подпомагана от 180,000 пикселов RGB сензор за измерване на експозицията.
- 273 датчика за измерване на фазата върху сензора (чувствителност до -4 EV)
- 3.2 инчов LCD подвижен дисплей с резолюция 2.36 милиона точки и функция управление с докосване.
- Диапазон на затвора 900 – 1/8000 секунди.
- 10-bit видео изход през HDMI
- 2260 снимки с един заряд на батерията при снимки през оптичния визьор.
- Два UHS-II SD слота за карти памет.
- Snapbridge, Bluetooth и Wi-Fi (с възможност за трансфер на Raw и видео)
Матрицата
Или сензора както по-често го казваме. Според мен е обновена версия на тази, която се намира в Nikon Z6 – горе долу идентична технология, резолюция и най-вече сходни АФ точки в режим LiveView, каквито точки има Nikon Z6.
За съжаление не стабилизирана. Мога само да гадая за причините – цена, или по-малкия F байонет.
Ще трябва да се разчита на стабилизирани обективи.
А иначе 24.5 мегапиксела като тук вече имаме сензор със задно осветяване (както в Nikon D850 и Nikon Z6/7) благодарение на който пикселите получават повече светлина и съответно може да се снима на по-високи стойности на ISO
Може да избирате из между няколко кроп варианта, като запазите изходният файл в RAW. Едно уточнение. Тук нямаме винаги цял кадър, в който има софтуерен кроп, който, ако не ви хареса може да премахнете в редактиращата програма и да имате пълен кадър. Изберете ли отсечка то тя е такава в RAW и няма как, ако не ви хареса да се върнете към оригинала – тоест пълен размер. Съответно и файлът е по-малък.
Може да снимате в “Лайка” формат, DX формат; 1:1 и 16:9. Хубавото е, че във визьора има маска, която ви показва активния кроп и ако е активирана опцията да свети АФ точката, то свети и маската в червено… малко е дразнещо.
Поглеждайки по-горе, да може да използвате DX обективи на Nikon D780, но резолюцията ви ще падне на 10 мегапиксела (да си знаете)
Още една благинка, която може да съм я пропуснал в предходни модели – Pixel Mapping – вече не се налага да ходите в сервиз, ако някой от 24 те милиона пиксела се разболее и престане да изпълнява своите функции, превръщайки се в бяла или червена точка. С помощта на функцията pixel mapping, можете сами да накарате съседните пиксели да поемат работата на скаталият им се другар. Н е нещо ново като опция, но за Nikon потребителите си е нова функционалност
Автофокус
Както споменах Nikon D780 е хибридна камера, взела добри технологии от Nikon D850 и Nikon Z6, а по отношение на автофокуса имаме заемки и от флагмана Nikon D5.
Макар да използва същата 51 АФ система (CAM 3500), като от Nikon D750, благодарение на новия процесор EXPEED 6 и 180 000 3D RGB пикселовата системата (каквато има в Nikon D850) за измерване на експозицията, имаме разпознаване на лице, или горна част на човешко тяло, откриване на дълбочина и движение, а при снимане в режим всички АФ зони се използва алгоритъм от флагмана Nikon D5. Разпознаването на лице позволява, ако снимате на всички точки да се търси фокус не по най-близкия предмет, а да се открива първо дали има лица, или човешки фигури.
Една новост, която определено липсваше досега – фина настройка на фокуса за варио обективи. При предходни модели имаше възможност за настройка само в част на варио обектива – широка или дългофокусна, сега вече има настройка за двата края на обектива.
Добавена е настройка и при случаите, в които се снима в LiveView, макар честно казано, в този режим не би трябвало фокуса да греши…
Може да калибрирате фокуса по два начина със специална таблица (описали сме го на страниците на Photo Cafe) и от самата камера, което мисля го има още от Nikon D4.
За втория начин на калибрация, сложете камерата на статив, отворете на максимална диафрагма, насочете към ясен за фокусиране обект, влезте в LiveView режим и задръжте бутон AF Mode и Rec за повече от две секунди. Следвайте инструкциите от тук насетне.
Правил съм проби на този метод при други никонски камери и честно казано резултатите не винаги са на 100% затова пробвайте и ако не ви удовлетвори, заложете на изпитания до сега метод (вариант 1).
Това бе за случаите, когато използвате Nikon D780 като класическа DSLR фотокамера. Преминете ли в LiveView режим, то получавате безогледалка с много от функциите на Nikon Z6.
Същата автофокусна система с 273 избираеми точки, покриващи около 90% от целия кадър. Фокус по лице, по око (мисля, че тук още няма опцията дошла с версия 3 на фърмуеър на Z-те – фокус по око на животно).
Избора на точки, зони, следящ фокус е абсолютно идентичен, скоростта на фокусиране също, както и чувствителността на тъмно – 4EV, или -6EV при избор на режим “фокус при ниска светлина” (но тогава фокуса работи малко по-бавно). При използване на обективи с максимална диафрагма 1.4 то диапазона на фокус пада до -5 респективно -7EV…
Тоест в режим LiveView, камерата може да фокусира по-добре на тъмно от колкото в режим оптичен визьор, където фокуса достига до -3EV.
Признавам, че започвам да се разглезвам от екстрите, които имат безогледалките, и доста често се изкушавах да снимам в LiveView режим. Проблема е, че вече съм недоскиф наблизо и трябва да слагам очила, за да зяпам в дисплея на камерата. Затова предпочетох кадриране през оптичен визьор, където мога да си настроя диоптрината и да снимам без очила.
Фокусът е пъргав и почти нямам брак в притъмнена обстановка, нещо, от което се притесних леко, когато видях, че няма помощна АФ лампа. Разбира се случва се на моменти да се забави, когато се снима на “любимата” топла светлина, но мисля още няма камера, която да се справя безпроблемно.
Бих предпочел наличието на микро джойстик за избор на АФ точките, на мястото на AE-L бутона, защото палеца ми някак естествено попада там, когато искам смяна на точка, но уви трябва да се разчита само на големия джойстик, както и в предходния модел. Липсва ми и групата от 9 точки, която е активна само при снимането на следящ фокус.
Когато съм в режи Nikon Z6, както му казвам, то фокус и скорост на фокус са идентични – във фото режим е пъргав, а във видео режим е по-бавен и се налага да се движите по-бавно, за да не ви избяга фокуса.
За любителите на макрото, или на сток фотографията вече има налична опция за събиране на фокуса от до 300 кадъра като по този начин ще се получи снимка с много голяма дълбочина на рязкост, нещо трудно достижимо при стандартна макро фотография. Задължително условие е да сте на статив и да имате подходящ софтуер за събиране на заснетите снимки.
Бял баланс
От доста години не съм споменавал белия баланс в статиите, поради простата причина, че се справя повече от добре в автоматичен режим и не заслужава кой знае колко внимание.
При Nikon D780 имаме едно нововъведение в начин за избиране на персонален бял баланс.
Преди трябваше да снимаме отблизо сива, или бяла карта, или някаква повърхност, която смятаме, че би ни дала точен баланс… сега от “i” бутона влиза в белия баланс избираме “пресет” потвърждаваме и в централната част на визьора се групират 8 АФ точки, които насочваме към повърхността, която ще използваме за бял баланс, натискаме спусъка, изчакваме няколко секунди и сме в джаза.
Освен добър бял баланс може да го използвате за някакви шантави цветове като например „измерите” някоя лилава теменужка (цветовете стават направо тип “Матрицата”)
ISO
Не мога да кажа със 100% сигурност, че в Nikon D780 има същата матрица, каквато в Nikon Z6. По много показатели си приличат, но след като направих стандартният за Photo Cafe тест за шум при различна ISO стойност, ми направи впечатление, че Nikon D780 се представя по-добре, или по-скоро има по-малко цветен шум на високи стойности, сравнено със Z6…
Иначе казано, видях каквото традиционно съм свикнал да виждам. Да, шум има, но е монохроматичен до високи стойности на ISO.
Nikon D780 има стандартен диапазон от 100 до 51 200 и разширяем една степен надолу (50) и две нагоре (до 204 800). Снимането под 100 не ви дава нищо, освен ако сте някой 50/1.2 обектив в ярък слънчев ден и 1/8000 сек, не ви стига, затова и не съм ги включил в галерията с тестове.
От друга страна снимането на стойностите над 51 200… може би, ако сте в черно-бял режим и търсите някакъв арт ефект. Има силно изкривяване на цветовете и висока зърнистост (шум) на изображението.
Камерата работи безупречно на ауто ISO в диапазона 100-3200, почти без забележки на 6400 и вече с лек компромис на 12 800, но много зависи от осветлението в сниманата сцена, както и контраста на самата сцена.
Пускам лабораторната галерия със 100% кроп от добре познатите ви таблици, а резултатите съм си направил на базата на разпечатване на отсечки на 6 цветен мастилено струен принтер.
Затвор.
Доста по-голям диапазон, сравнено с предшественика. Вече имаме 1/8000 секунда скорост, както и до 900 секунди в М режим (трябва изрично да го включите от менюто (d6)).
Когато снимаме през оптичния визьор си имаме класическа работа на затвора, но преминем ли в LiveView, то може да избираме между електронен, или механичен затвор или хибриден – комбинация от механичен и електронен затвор. Изборът и управлението са идентични с тези на безогледалната Z серия.
Не препоръчвам снимането на бързо движещи се обекти на електронен визьор, защото е възможно да се получи ефекта на размазване на електронния затвор.
Серийно снимане
Тук имаме малко по-бърза серийна снимка, сравнено с предшественика Nikon D750, някъде с около половин кадър повече, но по-същественото е значително по-големият буфер.
Аз тествах с 16GB SDHC SanDisk Extreme PRO Class 10 UHS-II U3 карта памет, която има скорост до 280МБ/сек. скорост на запис.
Снимайки в RAW 14 бита компресиран буфера се запълва при около 69-70 кадъра (може и повече (80-90) ако има по-малко подробности).
При комбинация от RAW и JPEG високо качество буфера поема около 33-40 кадъра, в зависимост от сниманата сцена.
Възможно е количеството кадри да намалее, ако снимате на високо ISO, защото то утежнява файла. Пример: ако снимам на 3200 ISO сравнено със 100 ISO броя на заснетите кадри пада от около 70 на около 52-4. Това е и като отговор на въпроса, защо като си разглеждате снимките, тези на високо ISO са по-тежки като размер.
В сферата на предположенията, ако използвам по-бърза карта може и да направя повече кадри, но замисляйки се, че разликата с най-бързата в момента (300МБ/сек.) е около 7% то… броя кадри няма да се осезаемо по-голям.
Всичко това при снимане през визьора.
Когато сте в LiveView и по-точно е тих режим може да снимате в серия с около 12 кадъра в секунда, тогава буфера в RAW се запълва след около 40-2 кадъра.
Принципно след като се запълни буфера той спира за момент и после започва да снима с 1-2 кадъра в секунда, защото прехвърля едновременно с това снимки на карата.
Два слота за карти памет.
Nikon D780 разполага с два SD слота за карти памет като и двата слота са от тип UHS-II. Благодарение на това може да се прави архив като едно временно с еднаква скорост се записва и на двете карти – за тези, които искат да си подсигурят резервни копия в RAW, иначе стандартно може да си снимате в RAW на слот 1 и в Jpeg на слот 2, или след запълване на едната карта да се прехвърли автоматично на другата.
Може да изберете от менюто, когато изтривате снимка от водещият слот, дали да се трие същата снимка (независимо RAW, или Jpeg) от втория слот. Аз принципно когато снимам с два слота, не се възползвам от тази опция с цел превенция от изтриване погрешка.
Използвайте бързи карти, ако искате да имате максимална използваемост на своята камера.
Свързаност
Nikon D780 няма как да не разполага с WiFi свързаност. Това не е нещо ново и дори вече не е екстра, а задължително условие. Появата на Bluetooth технология от своя страна позволява да имате ниско енергийна връзка на камерата с вашият смартфон, или таблет и по този начин да имате дистанционна връзка.
Да, ако искате да гледате през LiveView режима, тогава ще се включи WiFi-то от там ще нарасне и разхода на енергия.
Хубавото е, че вече може да трансферирате освен Jpeg файлове, но и RAW такива, които да обработите на таблета си и да споделите в социалките.
За да споделяте снимки към компютър, в реално време, мисля, че ще ви трябва WT-7A Wireless Transmitter… би трябвало да работи с Nikon D780 с оглед на това, че работи с камери като Nikon D850 и Nikon Z6/7
Видео
Признавам не съм тествал камерата как се държи като видео. Ще спомена само няколко основни характеристики, като технически възможности.
- Може да избирате запис като MOV, или MP4.
- Може да избирате нормално, или високо качество на запис (не за всеки каданс)
- Може да снима 120 квадрата в секунда при Full HD видео.
- Може да изберете директно да снима в забавен каданс (камерата снима на 120 квадрата, плейва филма на 24; 25, или 30 квадрата в зависимост какво сте избрали предварително)
- Може да снима 4К клипове (3840 х 2160) в 24, 25, или 30 квадрата, без да се кропва от матрицата.
- Разполагате с електронен стабилизатор, но той ще кропне матрицата независимо дали снимате 4К, или Full HD.
- Разполагате с чист HDMI изход, през който може да запишете на външен рекордер 10 битово видео с N-Log, или HDR (HLG – Hibrid Log-Gamma), тоест 12 битовото RAW видео за сега си остава опция само на Nikon Z6.
- Меренето на камерата работи безпроблемно със старите ръчнофокусни обективи на Nikon, така, че може да се възползвате от тях, за да имате хубав плавен фокус и приятно мека картинка.
Задължително условие да снимате безпроблемно със 120 квадрата в секунда и 4К е да използвате карти памет UHS-II тип, иначе рискувате дропаут, или директно спиране на записа.
Батерия
Няма промяна в типа на батерията освен че е обновена – EN-EL15b, но камерата може да работи и с по-старите версии.
Споменах за липсата на опция за мултифункционален батериен пакет. Съдейки по една издайническа дупка до гнездото за статив, ми се струва, че ще има такъв по подобие на батерийния пакет на Z серията – тоест само за батерии, които могат да се сменят една по една, без да се спира записа на видео.
Все пак Nikon D780 може да заснеме над 2000 кадъра (два пъти повече) от предшественика си, ако снимате само през оптичния визьор, а това си е сериозна бройка.
Затова и мисля, че може би ще има батериен пакет само за снимащите видео…
Иначе, ако батерията е от тип “b” то ще може да я зареждате и през USB-C порта, но не и да го ползвате за източник на постоянно захранване. За последното, ще трябва да се снабдите с “дъми” батерия (EP-5B power connector) с изходящ от нея кабел и съответното зарядно (AC adapter EH-5a).
Не успях да тествам кога ще “издъхне батерията” но на 478 кадъра показваше 84% живот, като подчертавам, че общата бройка може да варира в големи граници в зависимост как се ползва камерата.
Няколко думи за финал
Малко дълго се получи, а дори и не споменах нищо практическо за видеото, така или иначе то не ми е сила и не съм го изпробвал, затова ще трябва да се задоволите с техническите характеристики по-горе.
Nikon D780 според мен е замислена като хибриден модел, който би бил плавен преход за традиционалистите снимащи със SLR да преминат лека полека към безогледалната система, където пак ще могат да ползват обективите си, а в добавка и ще имат някоя и друга екстра повече като да речем електронен визьор, а за неговите предимства съм говорил подробно вече.
