Nikon D7500 – въпрос на усещане.

Преди няколко седмици правих едно каталогизиране на различните серии фотокамери на Nikon. Още тогава споменах за актуалният модел от серия 7000, а имено Nikon D7500

Имах я на разположение повече от месец и почвах да свиквам докато не получих любезно обаждане, дали случайно ще минавам тези дни покрай офиса на Никон, та да оставя камерата…

Рожденият ми ден е чак октомври и може би за тогава са решили да ми оставят някоя камера. До тогава има доста време и мисля е редно да споделя усещането за Nikon D7500 като фото камера, казвам фото, защото конкретно с нея видео не съм снимал активно, тоест направих 2-3 тестови клипа, колкото да преценя фокус и качество.

Като всяка нова камера и Nikon D7500 е събрал в себе си добрите характеристики създадени през последните години. В момента на пазара е в пряка конкуренция със своят предшественик Nikon D7200.

Според някои потребители предшественика Nikon D7200 е по-добър избор заради някои “про” екстри. Да, може би ще се съглася, но пък аз за себе си намерих Nikon D7500 за по-добър избор.

Една от причините е, че обичам всяка камера да е дефинирана за конкретен начин на употреба. Серия 7000 е потребителски клас камера с някои професионални възможности, но си е насочена към напреднали потребители които искат добра фотокамера без да се налага да купуват професионален клас такава.

Всъщност Nikon D7500 е създаден като олекотена версия на професионалният APS-C модел Nikon D500, имайки негови важни черти като 21 мегапикселова матрица и бърза серия снимки.

Тъй като поснимах доста с Nikon D7500 отчитам екстри, каквито няма в Nikon D7200 и за мен са доста по-важни.

Обикновено започвам с дизайна.

Класическа DSLR камера с вградена светкавица. Сравнявайки с дизайна на предшественика то… май повече ми допада предишният дизайн.

Корпуса е изграден от поликарбонат. Има защита от влага и прах на всички проблемни участъци, подобно на професионалният клас като заради пластичността на корпуса, защитата може би е в по-висока степен.

Nikon D7500 е удобен за хващане с по-дълбок грип, сравнено с Nikon D7200, всъщност би било странно камера от такъв клас да не е удобна за хващане… гумените покрития са с по-едър шегрен и това дава по-голяма съпротивление, от там по-стабилен захват.

Първото, което веднага ми хваща око е подвижният дисплей. Може би ставам банален, но това вече не трябва да е екстра, а задължително присъстващ елемент.

Подвижният дисплей е изключително полезен инструмент, независимо че в 90% от случаите при снимане се използва визьора, а на дисплея само се вижда резултата.

Подвижността е само в посока нагоре и надолу, тоест няма пълна свобода на въртене. Позволява ви да снимате от максимално ниска гледна точка или пък от висока (вдигайки камерата над главата).

Моя стил на снимане често предполага много ниски гледни точки, особено ако съм с някой ултраширок обектив, а в добавка има и функция снимане с докосване. Докосвам дисплея, камерата фокусира и снима. Безценно.

 

 

С докосване може да се управлява не само снимането, но и местенето на АФ точката при LiveView и настройката и ровичкането по менютата.

Разглеждането на снимки става по начина, който сме свикнали на смарт устройства като телефон или таблет – може да прелиствате, зумвате, ретуширате и т.н.

Лек недостатък на дисплея е намалената резолюция (не знам защо) на около 920000 точки, тоест изображението може да не е толкова ясно както на един хубав монитор.

При снимане на видео управлението на дисплея с докосване е от изключителна важност с оглед на бързото избиране къде да е фокусната точка или избиране на подвижен обект в кадър.

Една лоша новина за снимащите със стари ръчнофокусни Nikkor обективи – липсва гривната, която показва на експонометъра коя диафрагма е избрана. Признавам този “даунгрейд” не ме кефи, но с оглед, че камерата е насочена към използващи съвременни АФ (било с вграден мотор или без мотор) обективи, не е болка за умиране.

Има промяна на бутона за ISO, който подобно на Nikon D850 и Nikon D500 се намира зад спусъка и… лично мен понякога ме бърка, защото съм свикнал там да ми се намира бутона за смяна на режими… Nikon D7500 режимите така или иначе се сменят от селектор, който от край време седи в лявата част на камерата, та някак свикнах със странната позиция на ISO бутона.

Друга промяна – АФ асистента вече е с мощен LED диод вместо с досегашната крушка с нажежаема жичка. Светлината е доста повече, по ярка и фокусната система сработва по-добре, но пък и привличате веднага внимание, поради тази причина аз изключих АФ асистента веднага.

Оглеждайки долната част на камерата установявам, че за нея не е предвиден мултифункционален вертикален спусък като допълнителен аксесоар. Тук някой може да се намръщи с оглед на това, че Nikon D7200 има опция за вертикален спусък.

Както казах по-горе Nikon D7500 си има свои екстри, които го отличават от Nikon D7200 и дори за мен е по-добрият избор.

Следващият жокер защо е по-добър избор – матрицата. Същата като на профи модела Nikon D500.

Почти 21 мегапиксела, тоест с 3 мегапиксела по-малко сравнено с 24 мегапикселовия Nikon D7200, това може само да ме радва.

Знаете не съм фен на многопикселните камери. Да, знам какви са им предимствата, но аз, макар да имам 3 различни по вид статива не обичам да нося нито един с мен, а вместо това предпочитам да снимам на високо ISO. Това ме прави по-мобилен и по-незабележим.

Матриците с по-малко пиксели позволяват снимки на по-високо ISO с по-малко шум. При Nikon D7500 това означава аналогичен шум при една стъпка по-високо ISO сравнено с Nikon D7200. Затова и стандартното максимално ISO е 51 200 сравнено с до 25 600 при Nikon D7200

Така и така съм почнал да говоря за ISO, освен стандартното 100 до 51 200, може да го разширим от до около 1 640 000. Направих няколко студийни тестове за максимално ISO, които може да видите в галерията по-долу.

 

По традиция кропнах на 100% и разпечатах на Epson L1800 снимки 10 х 15 (криза е) с различните стойности на ISO. Тук е моментът да припомня, че всеки потребител има различен критерий за шум, а и обработва с различни програми. В случая аз имам доста високо ниво на търпимост и обработвам с Adobe LR последна версия.

По подразбиране е заложено в алгоритъма на LR да чисти леко цветният шум. При Nikon смело мога да кажа, че са една от фирмите които имат най-ниски нива на цветен шум е RAW файла. Въпреки това оставих алгоритъма на LR да се намери. Той не влияе върху дребният детайл.

По моя преценка 3200 ISO е напълно използваема стойност за професионална работа. Да има шум, той е 100% монохроматичен (типично за Nikon), но шумът е фин и разпечатан на хартия седи много добре.

Може с лек компромис да се снима на 6400 ISO и с по-голям на 12 800. При стойност на ISO 51 200 започва да се забелязва засилване на цветния шум. Все още може да се коригира, но води до загуба на фин детайл. Може да експериментирате да обърнете в черно-бяло – получават се интересни градации.

Nikon D7500 има опция да разширява с 5 степени над максималното ISO. Честно казано не знам има ли смисъл. Може да видите на примерите как снимката се обезцветява и се губят фините детайли във видимият шум. Примерите са без допълнителна корекция от моя страна, но пробвайки да чистя шум бил той цветен или монохроматичен… резултата не е добър. Препоръчвам да се движите в границите на заложеното ISO.

Малко дълго се получи, но за Nikon D7500 доброто ISO си е критерий при избора му.

По-малката резолюция както и процесора Expeed 5 води след себе си две неща – повече кадри в секунда и и в буфера. В цифри това звучи така: 8 кадъра в секунда 14 bit RAW компресиран без загуба и 48 – 52 кадъра преди да се напълни буфера, като след това пада мисля на около 2-3 кадъра в секунда. Много зависи и каква карта памет използвате.

При предходният модел цифрите са – 6 кадъра в секунда и буфер за 18, което… не е никак много.

Тук идва другият момент, който не се понрави на имащите Nikon D7200 и оглеждащи Nikon D7500 – липсата на 2 ри слот за карта памет, както и това, че единственият слот всъщност не подържа новите бързи карти.

За профитата е много ценно да има два слота, но Nikon D7500 не е про камера… Nikon D500 е про камера… но от друга страна жалко че са спестили бързият слот, той би позволил по-голяма серия снимки, защото щеше да празни буфера по-бързо.

Все пак серия от 8 кадъра и буфер за 50 е една добра екстра. Ако закачите да речем бюджетният Nikon AF-S 200-500mm f/5.6E ED VR (с кроп фактора ще стане 300-750) то ще може да се гмурнете в хобито фотолов и да “отстреляте” някоя и друга дива чапла. В случай, че не ви стигат милиметрите на обектива има още една опция за кроп – х1,3 с което падате на резолюция около 12-13 мегапиксела – напълно достатъчни за качествена разпечатка 30 х 40 сантиметра. Защо още по-голям кроп? Така влизат всички АФ точки и ако следите някоя гарга шанса да избяга от фокус е минимален или пък ако снимате видео където няма как да се кропи…

По отношение на автофокус и двете камери Nikon D7200 и Nikon D7500 са с идентичен АФ модул – 51 точков с 15 крос точки, но при Nikon D7500 като по-нов модел има подобрени на алгоритми, нов процесор и от там по-добър и пъргав АФ, а скоростта на фокусиране я усетих, макар да снимах предимно с Nikkor AF-S 50 f/1.8G

Да, може би бе редно фокуса да е взет от Nikon D500, но както казах след няколко години размиване на функционалността на 7000 серията, Nikon отново строго профилираха камерите си, пускайки достоен про заместник на култовият Nikon D300s.

За съжаление не се прави нищо по въпроса за подобряване на фокуса в режим LiveView. Независимо дали разполагате с флагманска камера или Nikon D7500 фокуса по матрица не е от най-бързите и винаги с досадното 1-2-3 врътвания докато попадне на точният фокус.

От практика ще спомена, че доста често съм предпочитал да мина на ръчен режим и да фокусирам на ръка в случаите, в които обекта, който съм снимал на видео не шава много в кадър.

Иначе казано Nikon разполагат с най-добрият АФ, когато се снима в режим SLR и общо взето среден клас в случаите, когато снимате на LiveView.

Nikon D7500 снима 4К видео. Не съм го пробвал с оглед на това, че нямам къде да го гледам реално заснето и така да преценя дали е добре. През HDMI порта може да изкарате некомпресиран сигнал и да го насочите към външен видео рекордер, но това далеч не е новост за Nikon.

При снимане на Full HD няма изненади, но и зависи колко качествен обектив сте сложили. Твърдата оптика винаги ще даде по-ясна картина и по-приятен рисунък. Освен това при Full HD има електронна стабилизация (при 4К няма), но тя не може да замести един реален жиростабилизатор… все пак признавам си усеща се и с малко кропва зрителният ъгъл, когато я включите.

Подвижният дисплей и управлението с докосване, както казах вече са неоценим помощник при снимането на видео (споделено от личен опит).

Вградените микрофони вече са в предната част на корпуса, насочени напред, което определено е по-добра идея от микрофоните на Nikon D7200, които бяха разположени на върха на камерата и ловяха целия свят…

Отделно от това има вход за външен микрофон и съответно изход за слушалки.

Дали става за влогъри?

Дисплея няма тази подвижност, която търсят влогърите, но може да се възползвате от връзката му с таблет или смартфон посредством Wi Fi. Навремето когато нямаше подвижни дисплеи аз правех точно така. ако се съгласите с този компромис значи става за влогъри.

Връзката със смарт устройство може да става и по много по-икономичен от към енергия начин – Bluetooth. Тук връзката между камерата е постоянна и както се казва всяка снимка която направите почти на мига може да се озове във вашият смартфон и от там в глобалната мрежа. Необходимо е само да имате приложението SnapBridge.

И един последен коз. Nikon D7500 има опция да му се закача на USB порта трансмитер за безкабелно управление на светкавица или светкавици SB 5000, но за тази система мисля да поговорим при някоя от следващите срещи.

Накратко като обзор.

Какво ново има Nikon D7500:

• 21 мегапикселова APS-C CMOS матрица
• Expeed 5 процесор
• Подвижен дисплей с управление с докосване
• 8 кадъра в секунда серия – 50 RAW буфер.
• 4К видео
• Bluetooth
• Подобрен АФ
• Групиране на АФ точки.

Какво му липсва:

• Втори слот за карти памет, бърз слот
• Опция за вертикален спусък
• Възможност за използване на ръчнофокусни обективи
• Бутон за дълбочина на рязкост

Идва момента, който повечето ще превъртят целия текст по-горе и ще слязат на финала.

Nikon D7500 ъпгрейд ли е, или даунгрейд. Въпрос на лично усещане бих казал. За мен лично и ъпгрейд макар да липсват някои “про” опции. На първо място подвижният дисплей с управление с докосване и на второ – матрицата с по-малка резолюция. Две много важни за мен опции.

Имах за ден под ръка Nikon D7200, заедно с Nikon D7500 и ги сравних директно като удобство.

Nikon D7500 е някак по-удобен и с по-мек спусък. Чисто субективно, особено за спусъка, но малко зорлем ми идваше натискането на спусъка на Nikon D7200. Друго, което забелязах (пак субективно) Nikon D7500 е една идея с по-тих затвор.

Иначе като начин на работа. Галерията снимки е с минимални корекции (начесто ауто) в LR и ги обработих за няма и 10 минути, тоест почти не се налага корекция.

Според тестовете за ISO, които направих спокойно бях заложил на ауто с диапазон 100-3200 и нямам забележки към нито една снимка.

Изображенията позволяват да се изкарат доста подробности от сенките и така да се разшири динамичният обхват.

Признавам, че доста от снимките на детайли са правени на Live View и съм снимал с докосване на екрана къде да бъде фокусът, а камерата е снимала сама след като намери фокуса (е… не мигновено, както съм свикнал при други камери).

За повече въпроси – дискусията под статията е отворена.