Тази статия не е закъсняло тестване на Nikon D70, който през лятото бе отличен с наградата на EISA за най-добър огледално-рефлексен фотоапарат на годината, а по-скоро споделяне на 6-месечения ми опит с тази камера. Ще ви представя не само техническите й характеристики, но и някои малки, но съществени подробности, установени в практиката, които не могат да се прочетат нито във фирмените спецификации, нито в стотиците Интернет страници с фотографска насоченост.
Nikon D70 се появи в официална продажба в края на март т.г. В България бе представен за пръв път през април на станалото вече традиционно изложение за нова цифрова техника “Опто-, фото- и видеосалон”.
Дизайн
Когато за пръв път взех в ръцете си D70, изпитах известно облекчение. Ще се запитате защо. Причините се две. От една страна, се твърдеше, че тялото му е изградено на основата на филмовия фотоапарат на Nikon F75. Не казвам, че F75 е лоша камера, дори напротив, но просто в моите ръце стои малка и крехка.
От друга, смущаваше ме и фактът, че по данни на производителя тялото на D70 е изградено от поликарботнатни материали или казано по-просто – от пластмаса. Страховете ми се оказаха напразни. Почувствах тялото на D70 и стабилно, здраво. Съзнавам, че това са субективни възприятия, но така или иначе, те ми дават сигурност, когато работя с апарата.
Разбира се, това не означава, че фотоапаратът ще издържи, ако го изпуснете, но при такава ситуация и металното тяло едва ли би ви спасило…
За по-запознатите с камерите на Nikon ще спомена, че дизайнът на D70 е ”наследен” от Nikon D100 – дизайн, който по-късно бе утвърден в Nikon F6 – новия връх на филмовите фотоапарати.
Матрицата
RGB CCD (ICX413AQ). Произвежда се от Sony и представлява подобрен вариант на използвания в D100 чип: размери 23,7х15,6 mm, 6,24 Мпиксела, формат 3:2. Факторът на изменение на фокусното разстояние е 1,5 или по-просто казано, за да получите действителното фокусно разстояние, трябва да умножите по 1,5 фокусното разстояние на използвания обектив. Например обектив 50 mm се равнява на 75 mm при големина на матрицата 24х36 mm.
Затворът
механичен, ламелен, с вертикално движение и е комбиниран с електронния затвор на CCD сензора, който дава възможност за синхрон със светкавица при 1/500 s. И това е първото много голямо предимство на D70, което няма конкуренция в класа си. Експозиционните времена са от 1/8000 s до 30 s през стъпка 1/2 или 1/3. Не липсва и полезната скорост B.
Обективи и AF система
D70 работи с всички обективи на Nikon. Всички ли казах? Добре, не с всички. Ако трябва да съм точен, бих ги разделил на 4 групи. Първата включва всички AF Nikkor обективи, новите DX, както и MF (ръчен фокус) с интегриран процесор в тях. Такива например са Nikkor Micro 85/2,8D и 45/2,8D.
Втората са обективите с ръчен фокус без интегриран процесор. В третата влизат старите MF обективи на Nikon AI и AI-S, а в четвъртата – обективите, които по една или друга причина не работят с тази камера (например някои AF обективи на фирми, произвеждащи оптика за Nikon, при които обаче се получава разминаване в процесорите). Аз например имам 24 mm обектив, който на безкрайност на 2,8 има неточен фокус.
AF системата е наложилия се вече за този клас камери Multi CAM 900 с диапазон на действие от -1 до +19 EV и 5 избираеми зони за фокусиране, като само централната може да фокусира както по вертикални тела, така и по хоризонтални линии, разположени леко под ъгъл с цел по-добър фокус.
Режимите на AF системата са няколко, като са възможни и комбинации между тях. Аз използвам най-често фокус за статични обекти, като сам си избирам зоната за фокусиране. Апаратът има и опции за следящ фокус, който може да е: динамичен, динамичен с избираема зона или по най-близък обект.
Динамичният фокус е екстра, която следи “хванатия” обект и го прехвърля от зона на зона (стига не излезете от зоните), като по този начин той почти винаги остава на фокус, независимо че се движи. Това обаче зависи много и от обектива. Обективите тип AF-S (с интегриран в тях мотор) работят безупречно с динамичния фокус, докато при обикновените, управлявани от камерата, нещата не са толкова перфектни.
Измервателната система (TTL) предлага 3 режима на работа при напълно отворена диафрагма: 3D цветно матрично измерване с помощта на 1005-пикселен RGB сензор; централно измерване, обхващащо около 75% от изображението с променлива големина на централната важна зона от 6 до 13 mm (8 mm по подразбиране), и спот (точково), обхващащо около 1% от изображението с избираеми 5 позиции по екрана (AF зоните).
При първия тип измерване освен матрицата се взема под внимание и светлината, измерена на активната в момента AF зона, тъй като се предполага, че в нея се намира главният обект. Апаратът автоматично сравнява измерената стойност със записаните в базата от данни 30 000 варианта на осветеност и дава крайния резултат от измерването. И трите режима работят само с обективите от първата група.
Използването на обективи от втората група, а именно MF, също е възможно. Просто се губи малко повече време. След заснемането, камерата веднага визуализира изображението на дисплея, като същевременно се изобразява и съответстващата му хистограма – несъмнено улеснение, позволяващо бързо и точно определяне на точната експозиция и диафрагма за снимката.
Другият начин е да се използва ръчен светломер, с който се мери осветеността. Лично аз мисля, че първият начин е достатъчно удобен и практичен – все още не съм имал проблеми с него.
Диапазон на чувствителността
D70 е от 200 до 1600 ISO, като може да се задава през стъпка 1/3 ISO. В моята практиката (доста често снимам филмови продукции), нерядко се налага употребата на чувствителност от порядъка на 800 ISO. При равни светлинни условия установих, че камерата се държи добре (при голям контраст шумът, естествено, е забележим, но стои някак си “филмово”, като същото се отнася и за 1600 ISO).
Някои вероятно ще се оплачат от липсата на 100 ISO, но си спомням, че когато снимах с филмови фотоапарати, си купувах филми с чувствителност 200 ISO като най-универсални и затова съм доволен от тази чувствителност.
При работа със светкавица се използва познатата ни от Nikon D2H система iTTL. За получаване на оптимални резултати ще ви трябва и съответната светкавица SB 800. Иначе това не е чак толкова задължително. Този въпрос дискутирах с доста колеги, колебаещи се дали да си купят D70, при положение че имат стари модели светкавици. Те могат да се използват, но няма да имат TTL измерване. D70 има синхронизация на светкавицата 1/500 s, а това предимство спокойно може да се приложи и при по-стари модели светкавици от типа на SB 80DX, 28DX, 28, 26 и т.н.
Как става това? Слагаме светкавицата и фотоапарата на режим А, избираме подходящата за случая диафрагма, следим показанията на дисплея и след това на снимката. Подобен експеримент проведох в един не много ярък слънчев ден, по снимах доста репортажни кадри, използвайки точно такъв режим и 90% от снимките станаха много добри. Явно експериментът е успешен, защото наскоро видях колеги, работещи с D70 със светкавица SB 24.
iTTL системата все пак си е иновация и не е за пренебрегване. Nikon предлага два нови модела светкавици, работещи с тази система: професионална SB 800 и стандартна SB 600, като и двете имат без кабелно TTL командване от камерата или от друга подобна светкавица.
Интересен е фактът, че SB 800 разполага с два TTL режима (стандартен и балансиран), както и с два А режима (стандартен и комбиниран с камерата, когато тя е на режим Р). D70 има вградена собствена iTTL светкавица с водещо число 15 (при 200 ISO), която освен да “помага” при снимането, има и малки управляващи функции при използването на група светкавици от iTTL системата.
Тя може да работи в ръчен режим с делител на мощността до 1/16. D70 има синхронизация по първо и по второ перде, бавен (slow) режим, бавен плюс отстраняване на ефекта “червени очи”, както и отстраняване на “червени очи”. За съжаление при снимането със светкавица този ефект не може да бъде премахнат напълно, въпреки наличието на функция за отстраняването му, а и нейното включване забавя скоростта на снимане с около 2 s.
Ето че дойде ред и на софтуера
Като начало – файловите формати. Те са два – RAW и JPEG. Ако търсите перфектно качество и възможност за многобройни допълнителни корекции без влошаване на качеството на снимката, снимайте в RAW (RAW файловете на Nikon са с разширение NEF). Това е формат, при който цялата информация от CCD матрицата се сваля и записва директно, без никаква компресия.
Това позволява широкоспектърна обработка на изображението, включваща промяна на баланса на бяло, експозицията (до +-2 EV), остротата, корекция на винетирането и др. RAW файловете от Nikon D70 могат да се обработват както със специализирания софтуер на Nikon – Capture 4.1, така и с последната версия на Photoshop – CS.
За съжаление и двете програми са платени. Имайки предвид широката област на използване на Photoshop, това не учудва никого. Въпреки този проблем, ако все пак решите да снимате в RAW формат, можете да конвертирате снимката в стандартния JPEG чрез безплатната програма Nikon View, която може да се свали свободно след регистрация в уеб страницата на Nikon – www.nikon.com.
Този софтуер инсталира съответния плъгин в по-старите версии на Photoshop и позволява конвертирането на RAW в JPEG, което дава възможност за по-нататъшната му обработка и с друг вид програми за растерни изображения. При подобно конвертиране обаче, се губят всички “благини” на RAW формата
Особеността на RAW конкретно при D70, е, че тук той е компресиран, но без загуба в качеството – нещо подобно на LZW компресията при TIFF. Това намалява големината на файла на до 5-10 Мбайта. И може би тук е мястото да споделя една техническа подробност, установена в практиката.
При използването на карта с капацитет 512 Мбайта, камерата показва възможност за запис на 47 кадъра. Установих обаче, че това не е вярно. Почти винаги се записват около 90 кадъра (+-5). Използваният капацитет на картата е около 480 Мбайта, което ще рече, че една снимка е с големина средно около 5,34 Мбайта. И това ако не е добър размер за 6-Мпикселен файл…
RAW файлът на D70 е 12-битов, а при конвертиране в TIFF може да се запамети като 8- или 16-битов. Съответно на това големината му става 17 или 34 Мбайта. Аз съхранявам само RAW файловете по 2 причини: първо, те заемат малко дисково пространство, и второ, дори и след 10 години ще мога да върна снимката в първоначалния й вид или да възстановя направените преди време корекции. При другите файлови формати това е невъзможно.
JPEG е формат за непрофесионално снимане (това е лично мое мнение и го отстоявам твърдо). Той дава възможност да се събират повече снимки на картата памет, както и да се променя разделителната им способност. Винаги съм заявявал, че разделителната способност се редуцира лесно, но да се повиши качествено е почти невъзможно, особено, ако файлът е силно компресиран.
В Nikon D70 JPEG форматът има 3 степени на компресия: висока, нормална и ниска. Самата камера може да снима освен с 3008х2000 пиксела и с 2240х1448 и 1504х1000 пиксела. Съществува и опция за едновременен запис на RAW и JPEG, като JPEG файлът е силно компресиран.
Снимайки в RAW камерата записва във файла и умалено изображение с размер 160 пиксела по дългата страна, което служи само за разглеждане на кадрите на системи без инсталиран поддържащ софтуер и е неделимо от RAW файла.
Поддържаната медия за запис
Compact Flash I или II, както и Microdrive. Максималният капацитет на картата е до 4 Гбайта, а скоростта на запис варира в зависимост от марката и скороста на самия носител. Ако се работи с карти ново поколение Lexar и Sandisk, скороста на запис е около 4,1 до 4,5 Мбайта/s.
Ако на нея е написано, че работи със скорост 40х или 80х, знайте, че това е хитра, търговска уловка. Обявената скорост е на четене и има значение само за по-бързото сваляне на информацията от носителя към компютъра. За D70 оптималната карта е 40-скоростната, а използването й гарантира снимането на серия от до 144 кадъра при скорост 3 кадъра/s в JPEG формат с нормална компресия.
Стандартното серийно снимане е 3 кадъра/s в RAW формат, като буфера събира 4 кадъра. При висококачествения ниско компресиран JPEG броят на кадрите е 3 в секунда при буфер около 9 кадъра, а ако картата е с високо качество, скоростта е до 2 кадъра/s до достигане на пълния капацитет на картата.
И една малка, но значителна подробност – посочените дани важат само, ако е изключена опцията за подтискане на шума Noise Reduction.
Хубавото на огледално-рефлексните цифрови камери е това, че не блокират, докато запишат файла на носителя, а снимането спокойно може да продължи, стига естествено буферът да не е препълнен. Скоростта на запис също е доста висока в сравнение с компактните фотоапарати, а това е съществено предимство, което рядко се изтъква в колосалните спорове за това кой тип камери е по-добър.
Баланс на бяло
Това е една сбъдната мечта, която ми освободи чантата ми от куп коригиращи светлината филтри. Ако досега сте гребали с лодка с две весла, в момента се возите на яхта и усещате вятъра в косите си. Това е шампанско… Хммм, отнесох се. Балансът на бяло е едно от най-големите постижения, направени в областта на цифровата фотография.
В D70 има няколко възможности (по-точно 8): автоматичен (от 3500 до 8000 К), изкуствено осветление (3000 К), луминесцентно (4200 К), слънчева светлина (5200 К), светкавица (5400 К), облачно (6000 К), на сянка (8000 К) и, разбира се, ръчно нагласяване по бял или сив еталон чрез прецизна система за измерване на светлината.
Да, казах сив еталон, противно на много схващания за определяне на баланса на бяло. Той представлява 18-процентна сива карта, чийто цвят съответства на средната яркост на обектите. Това означава, че обектът (в случая сивата карта) отразява 18% от падналата върху него светлина.
Тъй като нямам собствено студио, често ми се налага да организирам на различни места негова импровизирана алтернатива. След като подредя нужното ми осветление и преценя дали ще разчитам само на него, или ще използвам и наличното, правя снимка на сивата карта и чак след това започвам да снимам.
След като сваля снимките в компютъра, настройвам баланса на бяло според сивата карта в програмата Nikon Capture, взимам получения точен баланс и го задавам на останалите заснети файлове. И толкова.
Възможно е да се зададе баланс на бяло и от предишна снимка, записана на картата. При това има възможност за нанасяне на корекции в интервала +-3 стъпки. Например при баланс за изкуствено осветление можем да изберем между цветовите температури, намиращи се в интервала 2700 К-3300 К през стъпка 100 К.
При снимки в RAW формат това не е наложително, защото при обработването им в компютъра цветовата температура може да се променя без каквато и да била загуба на качеството.
Време е да погледнем и цветовите профили на изображението или т.нар. оптимизиране. Тук може да изберете как да изглежда бъдещата снимка още преди да сте седнали пред компютъра. Профилите са 8: “Нормален”, “Наситен”, “Изострен”, “Омекотен”, “Портрет”, “Природа”, за директен печат и, разбира се, потребителски.
Според мен именно потребителският е най-добрият, защото в него можем да зададем и запаметим нашите лични настройки. В него освен видът на цветовото пространство sRGB, Adobe RGB или sRGB II (с повишена чувствителност към зеленото), могат да се настроят остротата, наситеността и контраста на бъдещото изображение.
Като еталон могат да се използват и вече коригирана снимка или предварително настроена крива, служеща за промяна на контраста. За целта е нужен компютър с инсталиран Nikon Capture и USB кабел. Свързвайки камерата с компютъра, снимките могат директно да се записват на твърдия диск и върху тях да се прилагат различни корекции в реално време.
Така например при снимане в студио поставената на статив камера може да бъде свързана чрез достатъчно дълъг кабел, а спусъкът на фотоапарата да се “задейства” директно от компютъра. Само след няколко секунди ще видите направената снимка на монитора и вече може да нанасяте желаните корекции.
Професионалистите, снимащи предимно за публикуване в печатни издания, работят с Adobe RGB цветовия профил и това е лесно обяснимо. В сравнение с sRGB и sRGB II той заема по-голяма част от цветовия спектър и обхваща изцяло CMYK цветовото пространство. Така кадърът, заснет в Adobe RGB, се конвертира “по-безболезнено” в CMYK, т.е. цветовите загуби са по-малки.
В случай, че ще печатате на мастиленоструен принтер или ще копирате на минилаб, препоръчвам ви да използвате sRGB профила. В зависимост от това с какъв профил е направена снимката, камерата автоматично добавя към името на файла и съответния профил, например DSC8734.NEF – Adobe RGB или DSC7659.NEF – sRGB.
Снимачните режими
Освен стандартните Program (P), при който можем плавно да променяме съотношението време-диафрагма, A (с приоритет на блендата), S (с приоритет на скоростта) и M (ръчен) има и няколко любителски: напълно автоматичен, когато камерата сама взема решение как да снима и не позволява никакви външни намеси, “Портрет”, “Природа”, “Макро”, “Спорт”, “Нощна природа” и “Нощен портрет”.
Тези предварително създадени шаблони са статистически оптимизирани на базата на множество подобни снимки и според Nikon са най-подходящи за съответния случай.
Батерия и дисплей
Според фирмената спецификация батерията издържа около 2000 кадъра. При лабораторни условия може би да, но в реални снимачни условия това съвсем не е така. Средната издръжливост е около 500 кадъра, придружени с разглеждане на снимките на дисплея, а в някои случаи и използване на вградената светкавица. Батерията би издържала и 1000 кадъра на ден, но в нормално топло време, с пестеливо разглеждане и без използване на тежки обективи, които консумират доста ток.
Тук критики би понесла и самата система за отчитане на степента на зареждане на батерията. Тя се състои от показател с 3 части, които би трябвало да “изчезват” равномерно.В действителност през по-голямата част от времето показателят индикира напълно заредена батерия, след това изчезва едната част, а след още 30-50 кадъра и другата.
И това е.
Батерията е изтощена, а фотографът – бесен.
И не за друго, а защото не може да се придобие реална представа за състоянието на батерията. “Лечението” се нарича резервна батерия, която не е много скъпа. Оригиналната на Nikon струва около 70 лв., а на цена от 55 лв. може да се намери и подходяща батерия от друг производител. В комплекта на D70 влиза и адаптер за 3 батерии CR123.
Дисплей с предпазен капак – хубаво или лошо? От една страна, предпазният капак защитава дисплея от механични увреждания, замърсявания и т.н. От друга обаче създава доста ядове. Всъщност само един, но достатъчен. Докато снимате носът, опрян в дисплея, има уникалната способност да го изпоти перфектно, а предпазния капак, на свой ред, да задържи влагата доста дълго време. И какво става тогава? Ами сваляте капака, бършете до безсъзнание и обратно, и то с една единствена цел – да видите какво сте заснели. За щастие това се случва сравнително рядко, но все пак става.
TFT LCD дисплеят е със стандартна големина (1,8 инча), разделителна способност 130 000 пиксела и възможност за регулиране на яркостта. Като при всяка камера от този клас и при D70 може да увеличите и да разгледате по-подробно снимката, да видите хистограмата й, “прегорелите” участъци и Exif данните. Новост е автоматичното завъртане на вертикалните кадри, стига тази опция да е избрана.
Управление и менюта
В сравнение с предшественика си D100 при D70 бутоните за управление са малко променени и то към по-добро. С един бутон се изпълняват по две функции в зависимост от това на какъв режим (снимачен или за разглеждане на снимките) сте в момента. Важна новост е лесното изтриване на ненужните кадри, което става чрез двукратно натискане на бутона с иконката за кошче, а не както при други модели на Nikon – с дълго разхождане по бутоните. Драстични промени няма, просто направените улеснения са големи.
Менюто на камерата е доста богато и е разделено на 4 части: предварителен изглед (Preview), камера, лични и основни настройки. Личните са 25 на брой, като тук, отново в сравнение с D100, липсва една хубава придобивка, а именно предварителното вдигане на огледалото преди снимане. Искрено се надявам този проблем да бъде решен със следващия фирмен ъпдейт.
Ето и още една новост. Тя се нарича Nikkor AF-S DX 18-70/35.4.5G IF-ED – най-новият обектив от среден клас на Nikon, произведен за цифрови камери и по-специално за D70 (доскоро не се продаваше отделно). Както вече споменах, това е обектив среден клас, с всичките си плюсове и минуси.
Разбира се, той е далеч от класата на Nikkor AF-S DX 17-55/2.8G IF-ED, но същевременно и 4 пъти по-евтин. От личен опит съм установил, че е най-добър за работа при диафрагми 6,3-11 и за цената си върши чудесна работа. Има гумено уплътнение при байонета с цел предпазване от попадането на прах върху матрицата.
Практически изводи
Може би съм пропуснал доста неща, а може би и на някои места не съм се доизказал. Така или иначе с D70 работя от 7 месеца и съм направил около 10 000 кадъра. Той има своите недостатъци, ако го сравнявам с професионалните му събратя D1 и D2, но и своите предимства, най голямото от които е цената – напълно достъпна за запалени любители полупрофесионалисти. А и не само за тях. Както забелязвам напоследък, този фотоапарат се използва и от доста професионални фотографи. И за да не звуча пристрастно, само ще спомена, че за високото качество и изключително добрите възможности, които ни предлага D70, говорят спечелените многобройни отличия и ръста на продажбите в световен мащаб.
