Повече от месец новия модел на Nikon в класа на семейните камери шества и родното пространство. Още топъл-топъл се оказа в ръцете ми със заредена батерия и готов за снимане. Доста си бях играл с неговия предшественик и веднага ми направиха впечатление разликите между двата модела… О… май забравих да кажа за кой модел говоря. Сутрешното кафе още не си е казало думата. Погледнах от ляво на камерата, където се мернаха комбинацията от буква и цифри: D5100. Събрах 2 и 3 и получих резултата за модела: Nikon D5100.
Тази камера се явява пряк наследник на Nikon D5000 – първият огледално рефлексен фотоапарат на Nikon с въртящ се дисплей. Разликата между двете камери обаче е доста голяма и като дизайн, и като нова функционалност.
Първата голяма разлика е в дизайна на камерата. Силуетът е доста по-разлят и е малко по-нисък от предшественика. С многократно повишена ергономия на грипа за захващане, който има и по-добро гумено покритие. Отварям една скоба, в която да изкажа своето неодобрение към промяната на станалия класически за последните години червен акцент на камерите Nikon. Тук е загубил много от своя чар поради променената му форма. Съгласен съм, че може би е заради по-добрата ергономия на грипа, но лично мен не ме кефи.
Говорейки за много по-красивия и удобен дизайн, се натъквам на втората драстична промяна – дисплея.
При Nikon D5000 дисплеят бе свързан с тялото посредством шарнир за основата на камерата. Това му позволяваше да се позиционира в доста посоки давайки свобода за снимки от нисък или висок ракурс или в ситуации, в които няма как да се снима с кадриране през визьора на камерата, а и самия дисплей може да се защити като се завърти на 180 градуса и се затвори. D5100 разполага също с дисплей, който е закачен с шарнир към тялото. Разликите тук са няколко: дисплеят е свързан към лявата страна на камерата и дисплеят е пораснал на размер и резолюция. Като размер е нарастнал около 10-11% и вече е 3 инча. Резолюцията достигнала тази на големите батковци и е 921 000 точки (230 000 точки за D5000) и така дава максимално добра представа за качеството на направената снимка в детайлност веднага след като е създадена.
Промените на дисплея водят след себе си и друга генерална промяна. Бутоните за управление, които потребителите на Nikon са свикнали да намират в лявата част на камерата са изчезнали, за да направят място на по-големия дисплей и неговото закрепване към тялото. Тези, които вече са свикнали с „класическата” подредба на бутоните, може да изпитат лек дискомфорт в началото. Аз също го изпитах, но след 2-3 “хващания” на камерата установих, че всъщност новото разположение е доста удобно.
Удобно заради начина ми на държане на камерата, когато снимам и начин, който смятам за удобен и стабилен – с дясната ръка държа грипа на камерата, а лявата е разположена под обектива и с пръстите лесно боравя с фокусния или варио ринг. По този начин камерата е много стабилна. Когато направя снимка я свалям от окото си и поглеждам към дисплея (в случая завъртян на гърба на тялото с лице към мен). При предишните камери се налага да преместя лявата си ръка от позицията, в която е била под обектива и да натисна някой от бутоните, в зависимост дали искам да увелича изображението или да направя някоя и друга настройка. За да снимам пак премествам ръката си под обектива и… снимам. Сега това не се налага, защото само с палеца на дясната си ръка мога да управлявам почти изцяло камерата. Единственият бутон, който не достигам е “menu” и който всъщност не е често използван, затова липсата на бърз достъп до него не е голяма драма. Склонен съм да вярвам, че новото разположение на бутоните ще допадне на собствениците на D5100. Друго преместване е бутона за “лайввю”, който при предишният модел често можеше да се натисне по погрешка, а сега е на удобно място до диска с режимите и не бих казал, че може да се пусне погрешка. Добавен е отделен бутон за стартиране на запис на видеоклип.
Защо се наложи тази промяна на закрепването на дисплея? От чисто функционални съображения. Навремето Nikon Coolpix 5000 – камера от компактен клас се появи с такъв тип дисплей и с абсолютно същото захващане и позициониране. Това не е ново за Nikon. Завръщането към този начин на закрепване води след себе си единствено и само максимално удобство. Един пример за това: искам да се снимам с приятелката си на фона на бяла църква със синьо кубенце (каквито има много из остров Санторини) – слагам камерата на стативче, отварям дисплея и го завъртам така, че като застана пред обектива да виждам какво хваща камерата. 
Позиционираме се с девойката за перфектен кадър и пускам в ход дистанционното за снимане. Снимката е готова и резултата е видим веднага без да се налага да търча зад камерата и да проверявам има ли нужда от нов кадър. При старото разположение на дисплея това бе една невъзможна опция. Спокойно може да се дават примери до следобедното кафе за предимствата на този тип закрепяне на дисплея, но нека продължа напред защото за камерата има още много да се говори.
Nikon D5100 – малко скучна техническа информация. Първото за което се пита при всяка нова камера е… колко мега пиксела е. Някак това се явява най-важното за потребителите и мен продължава да ме учудва. И така пускам фанфарите и биенето на барабаните и обявявам: Nikon D5100 притежава CMOS матрица 16.2 мега пиксела DX формат (тоест с кроп фактор х1.5), 14 битов цвят, класическа Baer решетка. Матрицата е снабдена с последно поколение почистваща система (вече няма анимация с показването кога работи тази функция, но – спокойно – тя работи). Заснетото изображение се обработва от процесор Expeed 2 и се записва в компресиран 14 bit NEF (RAW) или JPEG (с три степени на компресия). Съществуват разбира се опции да записва едновременно и двата формата. Записа на снимка (или видео) се осъществява върху SD карта памет като се поддържа SDHC и SDXC. Зад цялата тази кодировка се крие факта, че камерата може да работи с карти памет с размер до 64 GB като е важно да се знае – когато се записва видео, картите трябва да са минимум клас 6. По-нисък клас карти може да не се справят с количеството постъпваща информация, да увредят или направо да прекъснат записа.
За да се проектира все пак изображение върху матрицата е нужен обектив. Съгласен съм, преди 100 – 150 години обективите не са били много разпостранени, даже направо си е нямало, но вече като потребители добре навлезли и удобно настанили се в 21 век предлагам да се възползваме от голямата гама обективи, които предлага Nikon.
D5100 е от камерите, които фотографите наричат “безмоторник”, визирайки липсата на мотор в тялото, благодарение на който работи по-старата автофокусна система. Сега тази система е изцяло заместена с нова, като моторът за фокусиране се намира в обектива и осигурява многократно по-бърз и безшумен авто фокус. Обективите, които са интегриран в тях мотор, са обозначени като AF-S и Nikon D5100 е напълно съвместим с всеки един обектив, който носи такова означение в името си. Ако обективът е от по-старото поколение и без интегриран мотор, то той е обозначен като AF и камерата също работи с него напълно функционално, с изключение разбира се на автоматичния фокус. Това не е голям проблем, защото спокойно може да се фокусира и на ръка, а камерата ще ви информира със светването на индикатор във визьора кога обекта е на фокус. Могат да се използват и ръчно фокусни обективи, в които няма процесор, но тогава освен фокуса (очевидно) няма да работи и системата за измерване и се налага или да се ползва външен светломер, или окомер и пробна снимка с ориентиране по получената хистограма.
Определянето на експозицията става с помощта на 420 пикселов RGB сензор с 3D цветно матрично измерване. Освен матрично, има централно осреднено и точково мерене, когато се налага голяма прецизност. Точковото мерене е в избраната от фотографа АФ зона.
Авто фокусната система разполага с избор от 11 зони, от които централната е от т.нар. „кръстосан” тип, както и с помощна лампа за подпомагане, когато наличната светлина е недостатъчна, макар, че Nikon разполагат много чувствителна система, която работи в интервала от – 1 до +19 EV и обективи със светлосила 5.6 или по-светли независимо от избраната АФ зона. Изборът на начин на фокусиране ви дава класическите единичен или следящ фокус (не забравям ръчния фокус) както и опцията камерата сама да разпознава, в зависимост от ситуацията, какъв режим на фокус да избере. Когато се използва режим “лайввю” следящият фокус е наречен „непрекъснат фокус”, но е едно и също.
Затворът на камерата е фокален вертикално движещ се с диапазон на експозиционните времена от 1/4000 сек. до 30 сек. (избираеми през ½ или 1/3 стъпка). Синхронната скорост (скоростта, до която има синхрон с електронна светкавица) е 1/200 сек. Броя на кадри в секунда, които може да направи камерата, е до 4 като буфера позволява запис на 7 кадъра и после в зависимост от файловия формат започва да прави по около 1 к/сек. ако е в NEF(RAW) и около 1-2 к/сек., ако е в JPEG с максимално качество и размер. Това е лично наблюдение и е изпробвано с карта SanDisk Extreme III клас 6. Възможно е с по-ново поколение карта да има различни резултати.
Остана да се спомене за баланса на бялото и за втория по важност въпрос за камерата – ISO.
За баланса на бялото всичко е ясно – още по-добър, в сравнение с предишните модели. Прецених, че ако трябва да кажа за всичко, което може да се настрои по баланса на бялото, следобедното кафе, към което се приближавам неусетно, би преминало отново в сутрешно такова. Затова накратко: всеки един от фабрично заложените, както и автоматичният могат да се настройват по вкус на потребителя с помощта на цветова координатна система. Признавам, това е нужно може би единствено на фотографите снимащи в JPEG. За сериозните фотографи, снимащи в NEF съм склонен да препоръчам автоматичен баланс (справя се много добре) и после евентуална корекция на програма за обработка на NEF (RAW) файлове. Този метод ми се струва по-бърз и точен.
ISO – както често грешно наричат функцията чувствителност на фотокамерата. ISO просто е стандартизирана мерна единица, чрез която се измерва каква е чувствителността на камерата. Стандартно тя е между 100 и 6400 ISO като има възможност да се увеличи до 25 600 ISO. Важно е да се знае, че колкото повече се увеличава чувствителноста (по-високо число ISO) толкова повече спада качеството на изображението заради появата на така наречения „шум”. Камерата има вграден софтуер, който намалява шума в изображението, често за сметка на по-дребни детайли. Колкото по-силен е шума толкова по-агресивно действа софтуера – доста често се получава “замазване” на финия детайл. Възприемането на този така наречен „шум” е много субективен момент за всеки фотограф, затова и камерата предлага три степени на прилагане на шумоподтискащия софтуер в зависимост от желанието на потребителя. За себе си’ като търсещ добро качество човек, установих следните граници: 1600 ISO с включено шумоподтискане на средна степен и с лек компромис – 3200 ISO. При ISO 6400 и нагоре резултатите не ме удовлетворяват чак толкова, но бих ги използвал в екстремни ситуации, когато задължително искам да запечатам момента, а нямам възможност за допълнително осветление или статив за дълга експонация.
Освен с твърди стойности на ISO, камерата предлага и сама да определя в зависимост от ситуацията каква чувствителност (ISO) да използва. Тази опция може да се програмира за максимално избираема чувствителност (например да не надвишава 800 ISO и тази функция да работи само, когато скоростта на затвора започне да пада под определена стойност например 1/30 сек.). Хубаво е да програмирате тази функция, защото в следващата част ще поговорим за режимите на снимане, а там доста от тези режими имат включено по подразбиране AUTO ISO.
След “скучната” техно информация мисля дойде момента да използваме фото камерата по предназначение – СНИМКИ.
Nikon D5100 е като кола с хубава автоматична скоростна кутия. Признавам, не разбирам от коли, но съм виждал, че някои освен автоматично превключване, имат опция и за ръчни скорости, което дава възможност на шофьора за по-добър и директен контрол. Предполагам изречението, което току-що написа,х е предизвикало бурен смях сред автоманиаците. Хубаво е да се смее човек, а аз продължавам напред.
D5100 разполага с класическите PSAM режими + задължителното зелено фотоапаратче, сценични режими и специални ефекти. Ах, да – и режим зелено фотоапаратче, но със забрана да се ползва светкавицата – като този режим е отбелязан като задраскана светкавица. Просто казано, изборът между това ние управляваме камерата или тя сама да се управлява е налице.
За 3 секунди споменаваме абревиатурата PSAM: P – програмен режим, в който камерата определя точната скорост и диафрагма като може да се променя плавно съотношението между двете стойности с помощта на командния диск.
S – полу-автоматична програма – фотографът налага избраната от него скорост, а камерата избира нужната диафрагма, а ако не може да покрие необходимите параметри, започва да се сърди и да индикира лошото си настроение във визьора.
А – още един полу-автомат – фотографът избира диафрагма, а камерата избира нужната скорост (и тук, ако не достига светлина се повтаря онова, което и в горния полу-автоматичен режим).
М – пълни ръчни настройки. Избирате каквото искате като диафрагма или експозиционна скорост, а камерата може само плахо да ви подскаже с нейният вграден светломер дали сте прави или не.
Зелено фотоапаратче – от фотографа се изисква единствено да кадрира и да натисне копчето.
Сценични режими. Добре позната екстра дошла от компактните фотокамери. D5100 разполага с 16 различни режима като част от тях по-често използвани за разположени на контролния диск с програми за по-бърза селекция. Няма да се спирам на тях, защото са добре познати.
Специални ефекти – самото име говори за себе си. Това са снимачни режими с които да се скъсате от забавление. Аз поне го направих макар и само с 3 от тях: цветен ескиз, селективен цвят, ефект миниатюра. Чистак-бърсак нови ефекти (както би казал един колега) и най-привличащи желанието за тестване. Преди да ги опиша, ще си пожелая нещо, което да правят бъдещите потребители – прочетете инструкцията за употреба ще се учудите колко повече неща умее камерата в ръцете ви. Съгласен съм, че Nikon имат страхотно интуитивно меню с подсказки, но по-добре ползвайте наготово топлата вода вместо да я откривате тепърва! Край на лирическото отклонение.
Цветен ескиз – ефект, който създава илюзия все едно снимката е рисувана с цветни моливи. Може да се види и настройва в реално време използвайки режима “лайввю”, а след настройка, за да се пести батерия, може да се снима и в стандартен режим – визирайки през визьора на камерата. Настройките включват засилване или намаляване силата на ефекта.
Селективен цвят – ефект, при който може да се изберат до 3 цвята (и само един може) като всеки избран цвят може да се настрои да покрива до 6 нюанса близки до него. Благодарение на тази опция лесно могат да се правят ефектни черно бели снимки с цветови акцент. Настройката става изцяло през “лайввю”.
Важно за напомняне. Тези ефекти записват информацията в JPEG независимо дали е избран NEF(RAW) формат на запис. Освен това повечето настройки (чувствителност, фокус и др.) са в автоматичен режим и ако се търси максимално качество е хубаво да ги препрограмирате в контролируем за вас такъв. Лошото е, че няма памет, която да съхрани настройките и при повторно избиране на някой от ефектите то всичко е върнато на автоматика.
Още една новост в D5100 – HDR снимка. Тази камера предлага реална снимка в HDR а не широко използваната система от един кадър да се създава псевдо HDR изображение. С едно натискане на спусъка фотокамерата прави два последователни кадъра с различна експонация, от които после сглобява HDR изображение. Може да се избира от 1 до 3 EV единици разлика между кадрите в зависимост колко силен ефект се търси. Интересна опция, но с две неудобства (всъщност 1 неудобство, защото другото се коригира): изходният файл е винаги в JPEG формат и след всяка снимка трябва да се влиза в менюто и да се потвърждава наново желанието да се снима (това лесно се коригира, когато от менюто се зададе като опция на функционалния бутон).
Хубава екстра е HDR, но с малко детски болести, а при динамични движещи се сцени моя съвет е да се използва функцията D-lighting, която дава сходно усещане, макар и да не повишава толкова много динамичният обхват.
Няколко думи и за дисплея преди да се впусна в една интересна възможност на камерата.
Възможностите на дисплея всъщност ги споменах може би съм забравил да кажа каква информация може да се види на него с една дума – всичко… за което може да се сетите (инфо за използваните настройки и хистограма на всеки един канал както и прегорелите участъци), а ако не ви харесва цветовата му схема може да се промени с някоя измежду 3 те, които са заложени.
Освен снимки, D5100 може да заснема видео във висока резолюция или както се е наложило вече – Full HD. Максималната резолюция с която може да снима е 1920 х 1080 точки съответно с 24 или 25 квадрата прогресивно за секунда (30 при избор на режим NTSC). Има режим HD – 1280 х 720 и стандартен TV режим – 640 х 480 точки. Получените файлове се записват във формат MOV с използваната компресия е H. 264/MPEG-4, с което се преодолява една от детските болести на по-старите модели които използваха компресия MJPEG. Качеството на картината е в пъти по-високо а удоволствието да го пуснеш на огромен Full HD телевизор несравнимо. 
Може да се гледат клиповете направо от камерата посредством HDMI кабел, с който да я свържете с телевизора.
Недостатък е невъзможността да се използват ръчни настройки – камерата работи изцяло в автоматичен режим. Единствено може да се използва корекцията на експозицията + или – . За съжаление, нямах под ръка стари ръчнофокусни обективи, за да видя дали мога да “излъжа” по някакъв начин автоматиката. За успокоение на операторите, искащи да снимат с плитък фокус, ще кажа, че ако се включи на А режим и се избере максимално отворена диафрагма, то при започване на запис тази стойност ще се запази независимо от светлинните условия, през които се преминава.
По отношение на фокуса може да се избира между: единичен – фокусът остава на мястото, на което сте фокусирали, ако обекта, на който сте фокусирали промени своето местоположение, ще се наложи префокусиране (натискане на спусъка), следящ – камерата следи непрекъснато обекта, който попада в авто-фокусната зона, да е винаги на фокус, ръчен фокус – ръчния фокус изцяло зависи от снимащия оператор и се управлява от фокусния ринг на обектива. Ако на камерата има закачен вариообектив може спокойно да се променя ъгловия обхват по време на снимки.
Звук – нещо важно за видеото. Камерата има вграден моно микрофон, който от своя страна освен околния звук има лошият навик да записва и всички шумове, които издава камерата при нейната експлоатация. Особено неприятно се чуват работата на авто фокуса, стабилизатора или дори скърцането на ръцете, с които държим камерата. На едно детско парти, където данданията е доволно голяма, тези проблеми не съществуват или просто казано съществуват, но се губят на общия фон. За качествен звук е наложително обаче да се използва външен микрофон. Nikon имат предложение за такъв – МЕ-1, който се закрепя на гнездото за светкавица, включва се с жак към камерата и осигурява стерео звук. По желание може да се използва и радио брошка или пък друг тип външен микрофон, стига да могат да се куплират с жак конектора на камерата. Самата камера може да управлява микрофона в малка степен.
Видео режима и специалните ефекти, заложени в камерата, допълнително подсилват твърдението ми, че D5100 е повече от забавление. Видеото работи независимо какъв ефект е избран, но с няколко пояснения.
Селективен цвят – за този ефект стана дума и освен при снимки, вече може да се използва и при видео. С този ефект операторът (на няколко пъти казвам оператор, защото снимащият подвижни картинки си е оператор) може да създаде ефект със силно въздействащ акцент като например класиката от “Списъка на Шиндлер”, където на фона на целия черно бял филм изведнъж се появи малко момиченце в ярко червена рокля. Или добре – „Броненосеца Потьомкин” за почитателите на руската класика. Екстрата за 3 избираеми цвята е валидна и тук, а начинът на опериране е абсолютно идентичен.
Цветен ескиз – ефекта със странно име, който продължавам да не мога да обясня с думи – трябва да се види. Особеното при него е, че изисква ресурси, които все още са непосилни процесора на D5100 макар и от най-последно поколение. Когато се снима видео в този режим трябва да се има предвид, че освен цветовия ефект се създава и малко тип насечен ефект на движение.
Ефект миниатюра – този ефект е предизвикателство, за да се усети максимално добре трябва да се снима със статична камера движещи се обекти. Например: аз се позиционирам на моста на влюбените до НДК, слагам камерата на статив и я насочвам към кръстовището. Защо на статив? Този ефект е своего рода “таймлапс” или “цайтрафер” зависи кой каква терминология е свикнал до ползва. Не съм търсил по спецификация колко кадъра за колко време прави. Тестът показа, че за около три минути реално време се получава клипче от 20 секунди. За протокола: снимах на Full HD, което предполага, че спокойно може да се снима и на по-малки резолюции. Още няколко думи: дължината на един клип може да е максимално 3 минути, но не реално време, а време за прожектиране на клипа, тоест реалното снимачно време около 27-30 минути. На дисплея се отчита времето на клипа (за тези, които биха се стреснали, че таймера нещо не работи правилно).
За останалите ефекти мисля да не обръщам специално внимание, защото просто са достатъчно предвидимите резултати.
Няколко съвета за видео ентусиастите: видеото е доста енергоемко и е желателно да имате винаги 2-ра батерия под ръка, следящият фокус не е най-съвършената система за фокусиране и доста често може да се получи ефект на “помпане” на картината докато камерата се опитва да намери фокус. За по-сериозни резултати ползвайте ръчен фокус – дисплеят е достатъчно качествен и ярък за да може да фокусирате на ръка. Качествен звук – само с външен микрофон. Правете плавни и бавни движения, от подскачане на картината и непрекъсната игра с вариото ще ви боли глава и вас, и зрителя (вас ще ви боли повече от пердаха, който може да ви тръшне зрителят). По възможност винаги снимайте на максимална резолюция и качество – винаги може да се редуцира, а и цените на картите памет не са вече кой знае колко високи.
Малка съпоставка с Nikon D3100. Разликата в цената между двете камери е доста осезаема, а на пръв поглед имат сходни характеристики. Да не забравяме, че Nikon D5100 е сегментиран в по-високо ниво, сравнено с D3100. Какво получава потребителя като разлика между двете камери и съответно цената: по-висока резолюция – 16 срещу 14 мега пиксела, подвижен дисплей срещу неподвижен и съответно по-голяма резолюция на дисплея 921 000 точки срещи 230 000 точки. Повишена ергономия (малко субективно), по-подробно меню за настройки с под настройки за доста повече функции, например: D-Lighting при D3100 има само ON/OFF функция, докато при D5100 може да се избира степента на използване + автоматичен режим. Същият пример може да се даде и за видео режима – D5100 с многократно повече настройки и резолюции.
Бих определил D3100 като перфектната семейна камера, а D5100 би могъл да бъде както семейна, така и камера за любители фотографи с много идеи, които всеки ден биха експериментирали с нещо ново.
и малко видео примери с различните ефекти…
Снимки: Елена Масларова – Leni
