Няколко думи за Nikon D4 и Nikon D800

Nikon, верни на себе си, за пореден път изненадаха света на фотографите, пускайки на пазара модел с резолюция, можеща да се мери с някои от средно форматните „батковци“. Моделът е вече толкова известен, че няма смисъл да се правя на загадъчен, ами направо ще си призная – днес ще говорим за Nikon D800, а, ако не забравя, ще спомена още нещо и за Nikon D800E. Няма да пропусна и новото флагманско тяло – Nikon D4.

Още с появяването си, D800 взриви и раздели фотографите на 2 лагера – едните напълно доволни от резолюцията, с която се появи, а другите – напълно отричащи. Не мисля да се намесвам в спора, а просто смятам да споделя няколко думи, след като имах удоволствието да тествам за кратко един D800.

Първото впечатление, когато видях камерата, бе доста радикално променената визия в сравнение с досега съществуващите камери с марка Nikon. Камерата е с доста заоблен и „разлят“ дизайн. Вярно, в момента е доста хитов точно такъв дизайн, но за себе си някак си съм свикнал да гледам заоблени форми основно при друг тип същества.

Заобленият дизайн обаче е повишил доста ергономията за работа. Грипът,  за който се държи камерата, ляга по-добре в ръката ми, а спусъкът е така разположен, че направо сам ляга под пръста за снимане. Една много приятна новост е леката промяна на предния контролен диск. При по-старите модели от типа на Nikon D700 или D300 или дори флагманите D3, при продължителна употреба на контролният диск, имаше вероятност движението му да се блокира поради минимално раздуване гумата на грипа. При D800 обаче той в е изместен така, че да е заобиколен отвсякъде от магнезиевия корпус.

О, да, здрав корпус изцяло от магнезиева сплав и с около 10% по-здрав спрямо D700, според инженерите от Nikon. Прахо и влаго-защитен, което няма защо да коментираме. Новост е, че и батерийният пакет, с който може да се снабдите допълнително, също е от магнезиева сплав и прахо и влаго-защитен.

Да не се отвличам обаче много с дизайна, защото не той прави камерата. В главата ми се насъбра толкова много информация, че сигурно ще скачам като заблуден турист от камък на камък, докато се мъча да пресека този буен поток.

Искам да започна с матрицата. Не казах нито дума за нея, а всъщност именно тя е нещото, което разбуни духовете. 
36 мега пиксела. Това за момента е камерата с размер на матрицата 36 х 24 mm, която е с най-много пиксели. Веднага слагам в скоби „към юни 2012 година“ защото, ако след 20 години някой прочете този станал вече исторически архив, ще каже: е как, в момента камерите са с по (цензурирано от времева полиция) пиксела. Тази висока резолюция я позиционира като камера за пейзажисти, сток фотографи или такива, снимащи дива природа. Особено последните се нуждаят от висока резолюция, за да предадат финия детайл или да „кропнат“, ако се наложи, изображението, без да губят възможностите за печат на сравнително големи копия.

И както се засилих да говоря за D800, съвсем се отнесох и за една бройка да изпусна новия флагман, който се появи малко преди Nikon съвсем да изненадат фото обществото. Споменавайки флагман, става ясно, че се появява наследник на еволюционния модел Nikon D3 и неговата по-късна версия Nikon D3s. Стана ясно, мисля, какво е името на новия флагман – Nikon D4.

За разлика от D800, тук промяната в дизайна не е толкова стряскаща, но както споменах на една презентация – някак си ми липсва по-мъжкото излъчване на D3. Признавам и тук обаче – промяната в дизайна е направена изцяло за подобряване на функционалността и удобството за работа с камерата. И тук, както при D800, е помислено за предния контролен диск и проблема с евентуално раздута гума, също така спусъка с ляга много по-удобно сега от колкото при D3/s. Корпусът на D4… ясно е какъв е и как е защитен.

Ще спомена що матрица са сложили от Nikon в камерата, за да мога да изчистя този въпрос и при двата модела и да започна да ги разглеждам успоредно. Защо успоредно? Защото двата модела има доста общи неща. Вярно, имат и някои разлики, и някои допълнения един спрямо друг, но е по-добре да вървят ръка за ръка, за да може всеки да намери своята камера. 
 
Та, матрицата на Nikon D4 е с 16 мегапиксела. Сигурно изглежда скромно за флагман, особено на фона на D800, но веднага вметвам, че говорим за наследник на репортерския флагман D3/s, който, ако не ме лъже паметта бе 12 мегапиксела. Размерът на матрицата, разбира се, е FX, тоест 36 х 24 mm. Създадена е по проект на Nikon с напълно нови микро лещи Gapless, които улавят повече светлина и с това спомагат да се запазят нивата на шум като при отплаващия модел флагман D3/s, независимо от намаления размер на пиксела. Новото антирефлексно покритие на матрицата пък се грижи за премахването на случайни отблясъци от задната леща на обектива и получените по този начин „призрачни“ засветки.

Споменавайки един от въпросите, които много вълнуват фотографите – а именно светлочувствителността, мисля да не им оставям време да се вълнуват толкова и веднага казвам с какви чувствителности разполагат двете камери.

За D4 диапазона на ISO е от 100 до 12 800 и преди някой да е повдигна учудено вежди ще спомена, че това са стандартните настройки. Чувствителността може да се увеличи до 204 800 ISO за случаите, когато се налагат снимки в безлунна нощ насред нищото или да се намали до 50 ISO за случаите, когато се ползва светлосилна оптика, а светлината е в излишък.

D800 със своята доста по-гъста матрица и от там пиксели с по-малък физически размер, не може да се похвали с такива високи стойности на светлочувствителност. Стандартните настройки варират в диапазона от 100 до 6 400 ISO, а допълнителните разширяват диапазона до 25 600 нагоре и до 50 ISO надолу. Предимството обаче на тази матрица е най-вече нейната резолюция, а не толкова светлочувствителността й.

И въпреки това, понеже снимах и с двете камери, и от двете камери направихме с колеги разпечатка на хартия. Използвайки 1600 ISO при лоши светлинни условия (визирам вечер на гадно жълти живачни лампи) с D800 направих снимка на катедралния храм “Александър Невски” и тази снимка бе разпечатана на гланцова фото хартия с размер 70 х 100 см. Фотографите, които я видяха на живо, бяха впечатлени от монохроматичния шум и запазения фин детайл независимо от високото ISO, при положение, че бе снимано с изключено шумоподтискане.

D4 като светлочувствителна камера, показа своята сила при снимка на 50 ватова крушка тип „луничка“ с възможно най-лошата и ниско контрастна светлина за фокусиране и 6400 ISO и понеже все пак е 16 мегапиксела, то разпечатката, която си позволих да пусна, за да запазя максимално качество бе 50 х 70 см. Накратко, можеха да се преброят миглите на сниманата девойка.

Моето мнение за използваемото ISO при двете камери: за D800 – 1600 ISO без компромис, 3200 с лека забележка и 6400 просто използваемо. За по-нагоре оставям преценката на бъдещите собственици. За D4 – 3200 без никакъв компромис, 6400 според зависи от ситуацията, ако снимката е с много дребни детайли може би ще имам лека забележка, за крупна снимка тип портрет да речем – без забележки. Използваемо ISO – 25 600, от там нагоре си е до преценка. И за двете камери говоря при ниво на шумоподтискане минимално (принципно винаги при над 1600 ISO шумоподтискането се включва на минимално ниво).

Едно допълнение. Nikon се славят със своя монохроматичен шум. И тук традицията продължава с изключение на 204 800, когато се появява изведнъж доста шум с пурпурно оцветяване и мисля този диапазон на свето чувствителност може да се използва само за черно бяла фотография.

Ловко прескачам на друг камък от потока и на него пише: автоматичен фокус. И двете камери са запазили добре познатия 51 точков модул CAM 3500, на който, имам чувството, че само името му е същото, защото е подобрен и то с много. Може би ще ме репликира някой: видиш ли не е чак толкова много, но, мисля си, двете подобрения, които са направили са наистина впечатляващи.

Дълги години вече Nikon са лидер в АФ системата и предлагат на своите потребители опцията да използва АФ обективи дори и със светлосила 5,6 с всички авто-фокусни точки, които има камерата, а чувствителността на сензора започваше от – 1 EV единица. Тези стойности бяха максимално достигнати и се задържаха доста години. Сега в новите камери Nikon вече може да се използват 11 зони дори с обективи със светлосила 8, а чувствителността на АФ сензорът е повишена до – 2 EV единици.

Обективи със светлосила 8 поне Nikon не си спомням да имат, защо е тогава целия зор? Хм, ами да, когато се използват телеконвертори те свалят светло силата на обектива с толкова диафрагми с колкото увеличаващо действа телеконвертора. При един обектив от типа AF-S Nikkor 400/2.8 и телеконвертор х2 нямаше проблем, защото светло силата падаше на 5.6 общо. При един AF-S Nikkor 600 /4 или AF-S 200-400/4 слагането на “двоен” телеконвертор правеше невъзможна работата на АФ системата. Сега обаче е възможно заради повишената светлочувствителност на АФ сензора и при двете камери. Добра новина за “птичарите” и спортните фотографи. Имах удоволствието да се убедя лично в тази подобрена функционалност на АФ системата като закачих двоен телеконвертор заедно с 600 мм обектив и независимо от дъждовното сивкаво време успях без проблем да направя снимка (снимката както се казва е 2-3 реда по-надолу) с активен авто-фокус. В екзифа на снимката бе записано, че снимам с 1200 мм / диафрагма 8 и с удоволствие си мисля, че никоя друга камера освен D4 и D800/Е не го умеят това упражнение към момента.

Иначе си е запазена класическата схема за работа на АФ модула: единична точка, групи от точки (9 или 21), всички 51 точки или за феновете на по-старата точкова система – 11 точки. И при двете камери е променен начина за управление на авто-фокуса. За пръв път тази система за управление бе интегрирана в Nikon D7000 и показа ефективност, което доведе и до интеграцията и в про моделите.

В момента може да се избира режима на работа на автоматичния фокус, буквално без да се отлепя око от визьора. При Nikon D4 има и допълнително нововъведение под формата на мини джойстици за подпомагане работата с АФ точките. Мини джойстикът (поне долният) е особено полезен, когато се снима на вертикален спусък. Преди, при снимане с вертикален спусък, смяната на АФ точките бе доста неудобна, защото не вярвам да има фотографи с толкова дълъг палец, с който да достигат мулти-селектора на гърба. Сега вече има просто и ефективно решение.

Когато се мине в режим LiveView, фокусът е изцяло контрастно-детекторен и няма досадното хлопане на огледалото при опита за фокусиране във фото режим. Спестено е и ровенето в менюто, където се налага да се иде, когато трябва да се укаже дали се снима от статив или от ръка. Вместо това има изнесен селектор, който определя просто и ясно: фото или видео. Фокусът в LiveView е осезаемо по-бърз от този при D3s. И тук спокойно може да разходите авто-фокусната зона по целия дисплей до мястото, където искате да фокусирате.

Говорейки за фокус, се замислям, че, като човешки същества, доста често в кадъра ни попадат себеподобни и логично Nikon са усъвършенствали фокуса да търси лице в кадър и да  се задържа там като сюжетно важен елемент. Фокусът дори е достатъчно „интелигентен“ за да не фокусира на най-близкият изпречил му се обект, ако намери в кадър присъствие на човешко лице.

Всичко това става благодарение на новия сензор за измерване на светлина. Преди 25 години сензора на светломера бе с 3 зони, после стана с 5 зони, 10. Появи се революционния 1005 пикселов RGB сензор, който разпознаваше и цвят и се задържа в топ моделите повече от 14 години. След това се появи с D7000 – 2016 пикселовия RGB сензор, за да се стигне до днес, когато в новите професионални камери е поставен 91 000 пикселов RGB сензор. Този сензор, освен светлина, може много точно да разпознае и каква горе-долу е сниманата сцена, да ориентира фокуса към важните акценти, и най-вече да осигури точна експозиция. При следящ АФ се взима под внимание и цвета на обекта, който се следи, за да се запази до максимална степен следенето. Новият сензор подпомага значително и работата на системните светкавици, отчитайки лицата и правилното им експониране.

От този камък, та на следващия – и там попадам на процесора, който трябва да обработи всичката постъпила информация, и същевременно да управлява камерата. Процесорът за пръв път бе тестван в безогледалната система Nikon 1, където доказа, че може да обработи 600 мегапиксела в секунда, без да изпадне в особена мисловна депресия. Заслужил своите адмирации и носейки гордо името EXPEED 3, той удобно се е наместил в камерите, за които говорим в момента. Благодарение на този процесор, камерите са с подобрен динамичен обхват, с по-висока скорост на снимане (конкретно за D4), снимане на видео Full HD 1920 x 1080 при скорост от 30p и още нещо, за което със сигурност ще се сетя, която вече съм предал материала и „броят се пече“.

Сетих се какво мога да добавя – две опции: едната позната, а другата до момента присъствала само в потребителски клас камера. D-Lighting и HDR.

D-Lighting – добре известна функция, която изкарва софтуерно информация от сенките и намалява прегорените участъци като по този начин повишава динамиката на изображението. Степента на намеса в кадъра е програмируема с до 5 степени за D4 и с 3 степени за D800/Е. Особено подходяща е при снимане на видео или подвижни обекти, а и се допълва добре,  когато се снима със светкавица.

Един съвет. Ако снимате в RAW формат, трябва да имате предвид факта, че единствено Capture NX2 ще запази настройките в кадрите при снимане с D-Lighting. Отваряйки RAW файлове с друга програма за конвертиране, то тя няма как да разчете настройките и кадърът може да се покаже доста по-различен от очакваното. Ако се снима в jpeg, това не е проблем.

HDR, от своя страна, дава по-качественото изображение, защото с едно натискане на спусъка прави 2 кадъра с различна експонация (фотографът може да избира да има разлика в диапазон до 3 EV единици между двете снимки), които после сглобява. Подходящо е само за неподвижни обекти и трябва да се има предвид, че е хубаво да се снима от статив, освен, ако не е много светло и скоростта позволява да се снима от ръка, без да има опасност от трепване. Записът на файла е само в jpeg, а за да проработи HDR функцията, трябва да изберете jpeg формат за запис. Ако сте на RAW, то функцията ще е неактивна. Хубавото е, че функцията може да се изведе на бутон за бърз избор, за да може лесно да се активира. Аз например доста често я ползвам.

Не съм споменал още нищо за снимането в серия. Само две думи за затвора на камерите и обещавам след това да си поговорим за кадрите в секунда. И двете камери имат надеждни затвори с контролер за правилното движение на щорите и корекция в реално време. Флагманът D4 е със затвор, тестван и работещ при 400 000 сработвания, а D800/Е тестван при около 200 000 сработвания. Механиката на D4 може да осигури работа при скорост от около 11 кадъра за секунда, което веднага ме прехвърля на следващия камък от потока, тоест  – на скоростта на снимане.

D4 си е репортерска камера или, всъщност, не е задължително да е репортерска, но имам чувство, че предимно репортерите ползват много кадри в секунда. Да не се отплесвам обаче. За D4 максималния брой кадри в секунда при действащ авто-фокус и работещ експонометър е 10. Може да се снима и с 11 кадъра за секунда, но тогава АФ и експонометъра няма да работят. И за разлика от D3s, тук кадрите винаги са при абсолютно пълен размер.

D800 може да се похвали с до около 4 кадъра за секунда при пълен размер на кадъра и до около 6 при DX режим (тоест на около 16 мегапиксела) като трябва да се отбележи необходимостта да се закупи допълнителен батериен пакет и батерия, каквато има в D4.

Следващият важен въпрос е колко събира буферът. За D4… много, наистина много. Освен увеличената хардуерна големина на буфера и новия EXPEED 3 процесор, важно е да се погледне новата карта памет създадена от Sony, SanDisk и Nikon, носеща името XQD и позволяваща да поеме 125 MB/sec. Трансфер, подпомагайки бързото разтоварване на буфера. Според Nikon, максималният брой кадри в RAW формат, който могат да се направят с едно натискане и задържане на спусъка със скорост 10 кадъра за секунда е 98. Понеже разполагах с XQD карта, реших да пробвам все пак и бройката при мен излезе около 95-96. Има и някои условия, които трябва да се спазят – да се снима на 12 bit компресиран или компресиран без загуби RAW. Всяко отклонение от тези настройки намалява броя на кадри. Ще вметна, че при натискане на спусъка, във визьора се вижда броя кадри, които могат да се направят и то е (мисля) 56 кадъра, което за момент е стресиращо. Всъщност това е броя на кадрите, които може да поеме буфера, без да е разтоварил нищо на картата. В зависимост от това с каква карта е оборудвана камерата, броят се увеличава. Nikon D4 освен XQD слот има и слот за Compact Flash карти и поддържа UDMA 7 технология. Тези карти са малко по-бавни от XQD – с около 20-25%.

D800 също има два слота за карти – CF и SD. И тук могат да се използват последните поколения като скорост карти и даже е желателно да се преоборудвате, защото файловете са доста големи (около 60 MB, ако не ме лъже паметта). Тук буферът е за около 20 кадъра. Все пак, това не е толкова високоскоростна камера, сравнено с флагмана.

Още една допълнителна екстра за снимащите с D4 – 24 кадъра в продължение на 5 секунди. Страхотно нали? Е, има някои условия. Като за начало, тази опция е валидна само при LiveView режим на снимане. След това трябва да се избере от менюто “безшумно снимане”. Наистина снимането е абсолютно безшумно и става с помощта на електронен затвор, така, че опасността някой да ви чуе, е нулева. Кадрирате, фокусирате, натискате спусъка и за 5 секунди имате 120 снимки с резолюция 1920 х 1280 пиксела, някъде около 2.5 мега пиксела. Получения файл е в jpeg формат. Може да ви се струват малко, но за репортер, който публикува в ежедневник, тази снимка би стигнала да заеме дори половин страница.

Мимоходом прескачам към визьорите на камерите. И двата модела имат 100% покритие, което затвърждава професионалния им клас. Големи и светли са и без проблем може да се работи с ръчно фокусни или по-тъмни обективи, както и в притъмнена обстановка. Във визьора, в зависимост от избрания формат на снимане, се затъмняват неактивните участъци – за по-лесно фокусиране. Форматите, които мога да се избират, са FX (36 х 24 mm), х1.2 кроп (30 х 20 mm), 5:4 (30 х 24 mm) и DX (24 х 16 mm). С колко се различават мегапикселите от различните камери при различните формати ще оставя като загадка за бъдещите притежатели, за да съм сигурен, че ще отворят упътването за употреба.

Така и така се завъртях около визьорите, да взема да хвърля и един поглед на големия телевизор или дисплей за по-официално, разположен на гърба на камерите. Класически 3 инчов. Ето че излъгах. Пораснал 3,2 инчов дисплей с резолюция от 921 000 точки и за двата модела камери. Има промени в конструкцията, които намаляват в голяма степен вътрешните отражения и въздушното пространство, което пък, от своя страна, води до по-ясно виждане с минимализиране на светлинните загуби. Една нова екстра е наличието на сензор за околна светлина, който в зависимост от това дали сте на място с много светлина или на по-тъмно, съответно усилва или намалява яркостта на дисплея. По подразбиране тази опция не е включена и който иска да я ползва, трябва да влезе в менюто за настройки. Ако попаднете на тъмно, не само екрана има шанс да се затъмни, за да не се откроявате като прожектор, но, ако сте с D4, имате приятната опция някои от най-важните бутони да светят дискретно, за да не ги търсите в тъмното. Повече от приятна опция, бих казал.

Подобрен е и виртуалния хоризонт. Освен досегашното отклонения по хоризонтала, той вече отчита и ако камерата е наклонена напред или назад. Във визьора се показва с помощ на АФ зоните (за D4) или с вътрешните дисплеи (D800).

Да поговоря и за една от най-впечатляващите новости. След като Nikon бяха първи в интегрирането на видео в DSLR камера, някак си не усетиха вълната и пропуснаха да усъвършенстват тази функция за значителен период от време… до сега. Вече имаме абсолютно функционално и качествено заснемане на видео. Пълни ръчни настройки, настройки на микрофона, вход за слушалки и нещо уникално – запис на некомпресиран видеосигнал на външно устройство с цел още по-голямо качество.

И сега малко цифри: Full HD 1920 х 1080 пиксела със скорост на снимане 24р, 25р и 30р. Максимална продължителност на един клип – 29 минути и 59 секунди при нормално качество и до 20 минути при максимално качество. Ограничението е чисто софтуерно заради някакви си закони и митнически разпоредби. Може да се снима и в HD формат – 1280 х 720 пиксела като тогава скоростта на запис може да се покачи до 60р. Силно редуциран е ефектът “желе”, има си отделен бутон за стартиране на видео и е подобрена работата на микрофона. Написаното до тук е валидно за D4 и D800/Е. Каква е разликата във видеото при двата модела?

Форматите на снимане. При D4 са 3 като възможности а при D800/е са две. D4 може да снима максималния размер на матрицата FX за случаите, в които се нуждаете от плитък фокус или пък широк ъгъл на виждане. DX формат, от своя страна, се доближава до класическия размер на кино камерата и за оператори, които са свикнали да работят с кино камера, ще е лесно, защото имат навици кой обектив какъв зрителен ъгъл покрива. Също така, можете да се възползвате от този формат за намаляване на ъгловия обхват на обективите.

Дотук и D4, и D800 се припокриват напълно. D4 обаче има още един формат наречен Full HD, а според мен, би трябвало да го кръстят CX формат защото той покрива площ каквато покрива CX сензорът, интегриран в Nikon 1 камерите. Иначе казано, пак се снима във Full HD резолюция, но сложения обектив трябва да се умножава по 2.7, за да се види реалния ъглов обхват, който се получава. Това е особено полезно за снимащите дива природа или пък за папараците, защото с един не особено голям варио обектив от типа на 70-200/2.8 например ще получат приближение, все едно снимат с 540 mm, а ако сложат 600 mm с двоен телеконвертор (и ще има авотоматичен фокус!) то… само секунда да го сметна – 3240 mm обектив, с който доста може да се „приближим“ до снимания обект, без да станем закуска на обекта (ако снимаме някой лъв, например). По отношение на шума при нощни сцени, определено D4 ще се представи по-добре и, в случая, като се замисля, е без конкуренция. При видеото шума не е толкова забележим, както при фотографията и затова D800 спокойно може да снима на 3200 ISO в лоши светлинни условия без това да повлияе на общата картина. За D4 е ясно че може да снима в още по-тъмни сцени без проблем. Фокусът е активен през цялото време, но се вижда осезаемото “помпане” на изображението, когато камерата започне да го търси. Професионалистите, вярвам, ще предпочетат ръчен фокус или направо обективи с ръчен фокус и ръчна диафрагма, каквито Nikon имат доста.

Това основно са новостите в камерите. Предполагам, няма смисъл да обяснявам коя колко режима на белия баланс има или какво е PSAM. Там разликите са минимални и ще оставя на потребителите да си се забавляват и те малко с новите си камери.

Ще споделя още няколко думи за разликите между D800 и D800E и ви оставям да се наслаждавате на бирата и мача по телевизията (в момента тече поредното европейско, ако не сте забелязали вече).

Nikon D800E е абсолютно едно към едно с модела D800, различава се единствено по различно конструирания Low-pass филтър. Това е направено с цел за още по-висока детайлност на изображението. То, от своя страна, води до видим ефект моаре при определено текстури, но ефектът е значително намален сравнено с този при средно форматните цифрови камери. Освен това, оптиката на Nikon дава по-добро изображение и по краищата на кадъра, с което не винаги обективите на средно форматните камери успяват да се справят.

Не се нагърбвам да давам оценка, изреждайки положителни и отрицателни факти при камерите. И двата модела заслужават мястото си в професионалните редици на Nikon и смятам, че са отлични „работни коне“.