Понякога сериозно се замислям дали нямам най-добрата работа на света. Обичам да се занимавам с фотография, обичам да съм в крак с най-новите постижения на техниката. В един момент се оказва, че имам възможността не само да снимам, но и да тествам и повечето последни модели фото камери. Някои мои близки роднини скептично вдигат рамене и казват, че не съм си променил навика към играчките само дето цената им се е променила. 
Ето например Nikon изкарват на пазара първата компактна дигитална фото камера с Wi Fi система за връзка с компютър и малко след това тази камера е в ръцете ми и аз задълбочено си „играя” с нея. Отплеснах се в празни приказки и забравих за кой модел на Nikon говоря. Nikon Coolpix P1 който има по-малко братче носещо името Nikon Coolpix P2. Разликата между братята е, че Р1 е 8МП и има 32 МБ вградена памет, а Р2 е 5 МП и с 16 МБ вградена памет. Сега да оставим малкото братче да си играе някъде настрани и да се заемем с баткото. Р1 е наследник на серията Coolpix 7900 и е събрал всичко от Nikon за този клас + още някои допълнителни опции. Алуминиев корпус малко по-голям от предшественика си и малко по-тежък. Затова пък седи по-удобно в ръка (явно моята е голяма) и има 2.5 инчов дисплей, който е видим и при обедно слънце. Това е важно изхождайки от факта, че отсъства оптичния визьор като алтернатива за добро кардиране, когато има силно слънце. Матрицата е 1/1,8 инча CCD с 8 милиона ефективни пиксела. Както винаги производство на Sony. Основна вина върху матрицата да се проектира качествено изображение носи обектива на камерата. Тук обективът е Nikkor от висок клас с ED елементи. Фокусно разстояние 35мм до 126мм (приравнено към стандартите за 35мм филм) или както сме свикнали да мерим вариото – х 3,6 и светлосила 2,7 при отворено варио и 5,2 при максимално приближено. Възможностите за фокусиране са от 50 см до безкрайност, а при макро режим максимално близкото разстояние е 4 см. Освен оптичното варио има възможност и за дигитално, което е х4. Говорейки за обектива не трябва да се изпуска, че той е авто фокусен. Самият фокус е контрастно детекторен TTL система и предлага няколко възможности за работа. Може да е единичен или следящ фокус в зависимо какви обекти снимате. Може да се избира от камерата, която предлага 4 зони за фокусиране и търси най-близкия обект в някоя от зоните. Също така има система за ръчно избиране из между 99 зони заемащи около ¾ от целия кадър, а може и само от една централна фиксирана зона. За подпомагане на фокуса има АФ асистент, който представлява лампа в оранжева светлина, с която се осветява снимания обект с цел по-добър контраст и от там по-добър фокус. Освен добър фокус снимката трябва да има добър цветен баланс, за да излязат точните цветове. За това се грижи белия баланс. Възможности са: автоматичен, ръчен, който ви дава възможност да направите свой собствен баланс и 7 предварително заложени най-често срещани баланси. Nikon винаги са имали много добър баланс на бялото и тук той се представя много добре. Снимане с камерата. Основни характеристики: скоростта на затвора варира между 8 секунди и 1/2000 част от секундата. Има автоматичен режим за снимане + 16 снимачни шаблона (портрет; портрет с приоритет на фокуса на лицето; в стая; нощен портрет; плаж; планина; природа; залез; музей; фойерверки; макро; прекопиране; контражур; асистент за панорама; спорт; нощна природа) когато се използват шаблони като нощна природа и нощен портрет, камерата задължително трябва да е на статив, защото повярвайте ми няма ръце, които да я задържат стабилна при времена на затвора под 1/8 сек. Новост е добавянето на полу автоматични режими Р – програма с променяне на съотношението скорост диафрагма, А – приоритет на диафрагма. Може би ще зададете въпроса защо няма S и М режим. Много пъти съм се замислял по въпроса защо конкурентите на Nikon залагат на пълни ръчни настройки. Отговора е че просто са екстра без която спокойно може да се мине. Аргументите ми изхождат моята практика на професионален фотограф. Аз самия, макар да снимам с професионална фото камера, използвам предимно Р режима точно заради факта, че лесно мога да променям съотношението скорост / диафрагма, а ако се наложи да променя експозицията използвам коректора за +/ – Защо правя така? Nikon имат много добра система за измерване на светлината. Разчитайки на нея рядко ме е подвеждала. Ако не се справи така както искам бързо компенсирам казах вече как. Nikon Coolpix P1 има също възможност за експо корекция +/ – 2 единици, от което следва, че може да се снима по начин, по който и аз снимам с голямата камера. Режимът А е също много по-използван от фотографите сравнено със S режима. Приоритета на диафрагма се оказва по творчески и полезен, отколкото приоритета на скорост, който се използва едва ли не само когато задължително ти трябва бърза скорост, когато снимаш спорт, а както се вижда има заложен специален снимачен шаблон спорт. В другият случай в който се ползва е когато искаме да зададем ниска скорост но тогава използваме нощна природа и нощен портрет и пак решаваме проблема. Тоест Nikon имат пълно покритие на изискването за намеса в работата по експозицията, без да имат пълни ръчни настройки. Споменах за някои от снимачните шаблони, но искам да обърна специално внимание на някои. Портрет с приоритет на фокуса на лицето е опция, която Nikon въведоха за по-високият си клас камери и е полезна с това, че в кадъра се търси човешко лице и фокуса се поставя автоматично там. Така се гарантира фокус на снимания обект, а не на фона зад него например. Друга полезна опция са шаблоните показващи правилната композиция при снимки на портрет или на природни картини в зависимост дали има хора на тях или са само чист пейзаж. Това е полезно за начинаещи фотографи с цел да „хванат” основните принципи на композицията. Преди да спомена за техническите характеристики на снимката ще спомена още две полезни неща. D-Lighting е функция работеща след като сте направили своята снимка. Използва се да просветли сенките в кадъра, без да изсветлява допълнително светлите участъци и така прави по-равномерно осветена снимка. Запазва оригиналният кадър (това означава, че губите място на паметта си). Полезно е, когато няма да коригирате снимките на компютъра си, а директно ще ги оставите за печат. Със същата идея е и опцията за корекция на червените очи. Когато снимате със светкавица, независимо че ползвате режим за избягване на червените очи, те понякога си стават. Вместо на компютъра правите корекцията в камерата и пестите време. Когато снимате може да избирате между шест резолюции вариращи от 3264 x 2448 до 640 x 480 пиксела. Формата на запис е JPEG (EXIF 2.2) а за видео режима – MOV (Motion JPEG) (за видеото по-късно). JPEG файла може да го компресирате в три степени. Както знаете аз препоръчвам винаги да се снима на най-добрите показатели, тоест 8МП и най-малко компресиран JPEG. Една снимка винаги може да намали като обем, но никога не може да се увеличи качествено. И като почнах да говоря за намаляване на снимката, то има две възможности още в камерата. Да изрежете част от нея (както функцията кроп във фотошоп) или да я ресайзнете (намалите) в размери подходящи за изпращане по E-mail (640 x 480; 320 x 240; 160 x 120 пиксела). Снимките и видео клиповете се записват на SD тип памет (камерата не поддържа ММС). Вградената памет както споменах е 32 МБ, но тя е повече за тестване, а не да разчитате на нея. Купете си голяма карта. 512 МБ или дори 1 ГБ цените не са толкова високи както преди години. Така хем ще имате пълно качество снимки хем няма да са малко наброй. Към всяка снимка може да запишете до 20 секунди гласова бележка или коментар. Светкавица. Надявам се не сте помислили, че тази камера няма. Има и тя е със следните показатели. Диапазон: от 0.3 – 4.5м (широко варио), от 0.3 – 3.5м (теле варио). Режими: автоматичен, анти червени очи, изключена, включена, бавен синхрон (задължително камерата на статив освен, ако не гоните специален ефект с размазване). Задължителното видео клип. Фото камера, не видео камера е основният принцип, от който изхождат в Nikon като са ограничили клипа до 180 секунди за най-високото качество. Предлаганите възможности: • 640 x 480 пиксела с 15 к/сек. или 30 к/сек. 320 x 240 пиксела с 15 к/сек. 160 x 112 пиксела с 15 к/сек. Всички клипове са с възможност за запис на звук. В режим на видео разполагате с две много приятни опции: VR функция, която всъщност е електронен стабилизатор на изображението туширащ стандартното треперене на ръката. Другата опция е възможността за следящ фокус по време на снимането, имате все едно истинска видео камера с фокус във всеки един момент. За заснемане на видео избрах най-високите показатели и останах видимо доволен. Вярно дразни това, че има само 3 минути за запис, но това лесно се преодолява просто правите няколко къси клипчета, които после сглобявате в един общ филм. Така или иначе добрите оператори снимат къси клипчета. Остана да спомена само че камерата си има задължителните A/V и USB изходи и факта, че работи с EN-EL8 зареждаема lithium ion батерия. Таман мислех да приключа и установих, че съм забравил най-важното. Wi Fi връзката. Тя използва протокол IEEE 802.11b/g. Защо е сложена? Все повече компютри използват безжични технологии за връзка с модеми или принтери. След като имате и на камерата такава връзка то може да сваляте снимките на компютъра си, без да се налага досадното включване с кабел. Освен за сваляне на снимки това позволява и корекция и настройка на камерата от компютъра нещо достъпно до сега само за DSLR моделите. На въпроса защо тази технология а не блу тут ще отговоря така: бързината на трансфер при Wi Fi е много по-голяма. Камерата идва с диск със софтуер за обработка и организация на снимките, и има качени съответните настройки за Wi Fi мрежата. Камерата не се различава много като качество на снимане от предшественика си Coolpix 7900, а до колкото все още помня той снимаше превъзходно и не случайно взе наградата на TIPA за най-добра камера в класа си.
Ако темите и съдържанието на този сайт са полезни за Вас и бихте искали за в бъдеще да четете още интересни статии, може да ни подкрепите с дарение. Благодарим Ви за подкрепата.
