Спомням си една комедия с това заглавие, която винаги ме е карала да се усмихвам, защото макар и във филма да нямаше гледки от високо (почти), то сюжета ме пренасяше там горе, от където бързо можеш да стигнеш навскяъде и да видиш всичко. Преди няколко години имах щастието да изживея вълнението да се рея като птиците „на борда на делтамотопланер“ и да поснимам от високо. От тогава тайничко завиждам на всички снимащи с дрон, защото нещата сега далеч по-лесни с новите технологии, но пак искат умения.
А погледа от високо винаги е спиращ дъха, вълнуващ и различен, независимо как си го постигнал. Дори погледа към града или квартала, в които си израстнал, започва да ти харесва.
Времето навън зпочва да се оправя и мисля, че е време заедно с днешния ни гост да излезем, да поснимаме, и да видим света отгоре, такъв какъвто не можем да го видим в ежедневието си.
Той е Ники Наумов, и с него ме запозна един друг наш гост, който сте срещали не само на страниците на кафето, но и няколко пъти в рубриката ни „Неформално“ в Youtube именно по темата за сники с дрон – Милен Цветанов.
-
Представи се с няколко думи.
Казвам се Николай Наумов, на 31 години, от град Видин. Когато имам свободно време гледам да снимам и да се заредя с енергия, докато през останалото раздвижвам графични елементи като моушън дизайнер.
-
Как започна да снимаш и спомняш ли си първата снимка?
Някъде преди 5-6 години, като последните две горе-долу знам какво да правя с камерата… или поне така ми се иска да бъде. Първата снимка не мога да кажа, че си я спомням…по скоро разочарованието, с което се прибрах след първото излизане с фотоапарата. Имам ярък спомен за един скакалец, сниман върху капака на колата.
-
Имаш ли любим жанр? Какво ти носи фотографията от въздуха и защо я избра?
Не мога да кажа, че имам любим жанр във фотографията. Винаги ми е харесвало да пробвам нови неща и да разнообразявам. Това, което ми доставя удоволствие в момента, е въздушната фотография. Има една много силна тръпка, когато видиш кадъра от високо. Нещо, което може да се види само от определен ъгъл и перспектива. Харесва ми, че има неограничени възможности и ново поле за изява.
-
Какви трудности има в нея, пред какви предизвикателства си се изправял?
Подходът към въздушната фотография от моя гледна точка е различен. Не е точно това, което си представяш, когато литнеш за пръв път. Но разбира се принципите и похватите да направиш хубав кадър са еднакви. Предизивикателствата са от технически характер. Няма да забравя как ударих първия си дрон…а при втория ми беше по-спокойно вече. Все още се потя и ми е напрегнато, когато чакам машината да се върне обратно.
-
Къде търсиш вдъхновение? Има ли автори от които се учиш?
Винаги съм твърдял, че мястото на което живееш определя до голяма степен и стила на снимане. Заобиколен съм от гори и реки и затова снимам предимно лодки, както и белоградчишките скали са ми голямо вдъхновение. Има хора, чието творчество следя и ме вдъхновяват. Отделно имам възможност и да снимам с познати фотографи на различни локации. Никога не съм се определял като техничен и всякакви разговори за фотографията с колеги са от полза.
-
Има ли място което още не си снимал, и за което мечтаеш?
Пътувам всеки ден и имам възможност да снимам рано сутрин, и късно вечер. Местата почти винаги са еднакви, но с различна концепция спрямо атмосферните условия. По скоро мечтая за определен кадър от нова или стара локация с конкретна изпълнена концепция. Главно снимам в регионите около Видин и Белоградчик. Винаги ще има места, които човек би искал да посети ужасно много… бих се върнал тази година отново на Тюленово и региона около него. Иска ми се да мога да направя два планувани кадъра. Мястото е много спокойно и зареждащо с енергия.
