Миналата година, като че ли мина под знака на носталгията в изкуството. Носталгия по ретро стила, по лентовата фотография, стария дизайн на камерите. Но сякаш тази носталгия няма да отмине, а ще навлиза с все по-голяма сила във всичко което правим.
Някои казват, че не е толкова хубаво постоянно да се връщаме назад във времето. Аз пък смятам точно обратното. Намирам това пътуване за отдаване на почит към моменти в които не се гледаше на фотографията толкова комерсиално колкото днес.
Днешният ни гост ни води на една точно такава носталгична разходка в женския свят от нежност, разхвърляни мисли и безвремие, подсилени с романтично излъчване и приглушени пастелни нюанси.
Накратко точно така бих описала портретите на фотографа Николай Колев – Ботци. Мисля, че творбите на Николай са прекрасен старт за новата година във Фото Кафе.
Макар, че до сега само налучквах, гледайки снимките на Колев, самият той в не малко интервюта се описва като идеалист, романтик и .. понякога портретист – меки цветове, винтидж усещане и естетика
Николай започва да снима интензивно през 2010г. провокиран от желанието си да предаде вътрешното си усещане и чувствата чрез снимката. Но интересът му започва още като дете докато посещава много изложби с баща си.
Той е от онези фотографи, които едновременно остават във фотографията, но и се оттласват от нея, за да ни въведат в един свят изграден от интимност, който оставя в паметта ни за дълго. Свят, в който можем да се докоснем както до миналото, така и във бъдещето. В снимките му е доловима връзката между красотата видима за окото и красотата на чувствата неназовими с думи – онази загатната в интимното, в еротиката, в женската красота, в наивните погледи.
Зад всяка снимка има история, която пресъздава присъствието на Жената по начин, който те кара да мечтаеш.
„Моите снимки са идеалистични даващи романтична представа за света и хората – тъй като ние не виждаме нещата такива, каквито са, ние ги виждаме каквито сме. Понякога трудно изразявам себе си с думи, за това фотографията е вид израз, който аз предпочитам, вероятно защото се чувствам сигурен – тя може да улови настроението, за да пресъздаде усещането за романтика, нежност на определен човек. Опитвам се всички мои снимки да имат специфична идея – желанието ми е да създавам и споделям снимки, представени по естествен начин, за да донесе чувство за красота, дълбочина и много чувственост. Моята представа за чувственост е физическо състояние на всеки човек – чувствителност, деликатност, меланхолия, въображение, светлина, сенки, любов…
Самият аз се променям с времето – експерименти, идеи, настроения ми помагат да се развивам като автор. Изучаването на нови техники и методи, непрестанното желание да споделям емоциите си, всичко това ми помага да се променят нещата, които създавам. Целта ми е да създавам снимки фокусирани върху чист образ на Женствеността.Аз вярвам, че човешкото лице е олицетворение на духовността.“Човешко, твърде човешко“ – Фридрих Ницше.“
