Моите 5 – Lightroom

Здравейте читатели на Фото кафе. Преди 5 години стартирахме проекта, който е сега пред вас. 5 години и над 700 срещи. Надяваме се сме допринесли с нещо за информираността ви за фотографията, печата и още тука там какво ли не. Решихме по случай 5 годишният юбилей да споделяме през следващите месеци „Моите 5“. Те няма да са само нашите „Моите 5“, но и ще поканим много от нашите партньори и приятели, да споделят своите „Моите 5“. Както се казва останете на линия.

Преди доста години основната причина да премина на Mac бе техният софтуер за обработка на голямо количество фотографии – Aperture. Харесваше ми начинът на работа, каталогизирането и скоростта на обработка и как мога да приложа настройки върху много снимки с 2 – 3 кликвания на бутона.

Тогава конкурентите от Adobe бяха пуснали аналогична програма – Lightroom, но поне за мен тя бе доста по-назад с материала сравнено с Aperture.

Годините си минаваха умните глави в Купертино решиха да зарежат поддръжката на Aperture и логично се наложи да премина на Lightroom, тогава версия 3. Вече не помня преди колко години, даже и не следя с коя версия съм, защото използвам фотографският абонамент на Adobe и винаги разполагам с най-новата версия.

Lightroom се превърна в основен инструмент за работата ми. Пробвах конкурентни програми, но нито една не ми пасна като удобство. Да, според потребителите на конкурентните програми те се справят по-добре с файловете на някои камери, но на мен като потребител тестващ през месец различна марка и модел камера, Lightroom ми дава перфектната свобода.

През годините събрах доста материал за Lightroom под формата на книги и видео уроци. От разговорите с колеги кой как използва Lightroom установих, че има 10 от 10 начина – всеки си е намерил удобен за него и го смята за правилен.

Дали има 100% правилен начин за работа с Lightroom? Точно това и харесвам на програмата, можеш да си намериш удобният начин. Моят удобен начин го предавам на курсистите във Фото Кафе Академия.

Дали е верният… не знам, но днес ще ви кажа моите 5 за основно използване на Lightroom.

Lightroom е програма за обработка и каталогизиране на RAW и евентуално (Jpeg и TIFF) файлове. Защо евентуално? Само RAW съдържа истинските възможности за качествено коригиране на белия баланс, без да настъпят съществени промени.

За да имате добро каталогизиране е нужно да се научите самите вие като фотографи да сте по-подредени.

Стъпка първа.

За съхранение на своите RAW оригинали използвам външен хард диск. Не съм фотограф правещ стотици копия на ден и 2TB + още толкова бекъп са ми напълно достатъчни за снимките от преди 10 години, та до днес.

Някой репортер или сватбен фотограф може да усвои това място и за половин година, но средностатистическият фотограф ентусиаст може да го пълни много време.

На харда съм създал структура от няколко папки като например: клиенти, новини, пътешествия, лични. Във всяка основна папка вече правя подпапки в която да поставя снимките които съм направил.

Обикновено кръщавам папката с някаква напомняща ми фраза – Vienna spring 2015 и така знам какво би открил в тази папка, ако я разгледам с обикновен RAW браузер.

Прехвърлям Виенските снимки от картите памет на харда в папката, която съм създал. Отварям Lightroom и с това приключвам първа стъпка.

Втора стъпка.

Снимките трябва да се прехвърлят в Lightroom, това става с опция наречена внос… как звучи, а… Модерната техника е замърсила много българският език и затова е 99,99% от случаите вместо внос, ще чуя импорт. Ок, нека се придържам към официалният фотожаргон и ще импортирам снимките в Lightroom.

При импортиране, програмата иска да създаде каталог в който да записва информацията за тези снимки. Знаете Lightroom е програма която не разрушава оригиналите когато ги обработва. Те си стоят кротко, на където сте ги записали, а вместо тях се създават превюта, върху които програмата работи.

Предимството е, че на една снимка могат да се създадат множество виртуални копия всяко едно от тях с различни настройки и обработки и това заема изключително малко дисково пространство. Всички корекции се записват в каталога който Lightroom създава.

При създаването на каталог трябва да знаете няколко неща: може да създавате нов каталог за всеки път когато снимате ново събитие или да се възползвате от вече създаден каталог и да качите нови снимки там.

Кога създавам единични каталози? Поглеждам през прозореца и ми хрумва идеята, че ми се снимат дръжки на врати. Излизам, снимам, прибирам се и понеже знам, че едва ли ще снимам пак такива щуротии, то си създавам единичен каталог, който в последствие лесно мога да открия.

Кога се възползвам от създаден каталог? Доста често на сайта публикуваме новини със снимки от събитието. Вместо да създавам отделен каталог за всяка новина, то аз се възползвам нарочно създаден каталог “Новини” и там импортвам снимките от даденият ден.

Подобни общи каталози имам и за пътешествията.

Дали единичен, или общ каталог, оставям на ваша преценка. Добре е, когато създавате каталога, ако е единичен да носи името на подпапката, където са снимките, ако е общ да носи името на общата папка, където са подпапките. Така лесно ще се ориентирате.

Преди да импортирате снимките в каталога, който сте създали, трябва да погледнете още две основни настройки.

Размер на превюто – има различни размери, колкото по-голямо е превюто, с което ще работите, толкова по-бързо ще работи програмата, НО голямото превю заема и повече място в каталога, затова преценете колко бърз ви е компютърът и дали ще жертване място на диска, или време за зареждане. Аз работя с така нареченото стандартно превю, заложено е по подразбиране.

Има опция и за “умни превюта” но за тях ще говорим в някоя следваща среща.

Преди да натиснете бутона импорт намерете (в десният панел на програмата под опциите за превю) чекбокс – не импортирай вече импортирани файлове. Полезна опция особено за тези които не обичат да трият старите снимки от картата си.

Трета стъпка.

Натиснали сме импорт и на браузера на Lightroom се зареждат снимките. В зависимост от количеството, размера на файла, размера на превюто, това може да отнеме известно време. Може да гледате своите снимки на малки превюта или на големи единични.

След като вече са се импортирали в каталога и са изградени превютата, може да направите преглед и подбор на снимките. Едно от важните неща които правя е да ги сортирам в зависимост с какъв обектив са правени. Това става лесно от меню “метадата” където виждам всички камери и обективи с които е снимано. Често снимам едновременно с различни камери и обектив (когато тествам) затова ми е добре да разделям снимките. Моя способ е с цветове.

Lightroom разполага със седем цвята и до сега не съм успявал да използвам всички. Разделянето с цветове помага за по-нататъшна бърза селекция или напомнянка, че в даден момент обработвам снимка, правена с определен обектив или фотокамера.

След разделянето по технически критерий, следва разделянето по “харесва ми”

Системата за рейтинговане на Lightroom е със звезди от 0 до 5 като от личен опит знам, че доста други браузери четат и цветовото разпределение и рейтинговането.

Моята система за рейтинг е:

• 0 – не съм сигурен, че искам да изтрия тази снимка, тоест виждам някакъв живот в нея, но не и на този етап.
• 1 звезда – за директно триене – това са снимки, които съм убеден, че никога няма използвам за нищо. Изтривам ги като по този начин пестя място на своя хард (затова все още не съм запълнил харда, оставям само наистина заслужаващи си файлове).
• 2 до 5 звезди давам на снимките в зависимост от степента им на използване. Колкото повече звезди толкова повече шанс да види бял свят.

Нещо важно за триенето на снимки! Има два начина за триене и програмата пита: изтриване от диска или изтриване от каталога. При изтриване от диска, снимката заминава необратимо в кошчето без опция за връщане обратно в каталога. Ако сгрешите единственото спасение да извадите файла от кошчето и да го импортнете отново.

При изтриване от каталога, файла изчезва от каталога, но остава на харддиска и лесно може да го върнете пак в каталога.

Използва винаги изтриване от харддиска, но много внимателно селектирам кои снимки са за тази цел. Внимавайте и вие.

След оценка и първоначално рейтинговане (звездите от 2 до 5 винаги мога да сменя в процеса на работа в зависимост от обработката.) идва ред на…

Четвърта стъпка.

Преминавам в режим обработка, но преди това правя едни свои малки настройки еднакви за всички файлове. Избирам един файл и в панела с инструменти (в дясно) намирам плъзгач с името clarity. Това е опция, която повишава микроконтраста. За повечето снимки съм установил, че в рамките на 20-25 е разумно да се използва. Плъзвам го на 23.

След това търся меню Lens Corrections и от там чеквам: корекция на аберации и профил корекцията.

Първата опция е ясна, но втората е много интересна. От Adobe са се постарали в своята лаборатория да тестват повечето от известните съвременни обективи и да създадат профили, които коригират техните недостатъци. Мога да кажа, че в много от случаите тези профили са изключително добри и коригират точно.

Lightroom разчита автоматично камерата и обектива от RAW файла, но не и от Jpeg. Нямам обяснение защо е така, но това е още един аргумент да снимате в RAW.

След като сте настроили clarity и сте избрали корекциите за обектива на 1-ят кадър, то селектирате него заедно с всички останали и натискате бутона “синхрон” в падащият прозорец избирате да се синхронизират настройките за Clarity и Lens Corrections, ОК и вече всички снимки (стига да са в RAW) имат настройки за обектив и за микроконтраст.

Ако снимките са правени с различни обективи, то не се притеснявайте Lightroom взема под внимание това и слага на всяка снимка нужният профил. Да, понякога с някои обективи се случва да не се разчетат, за това е хубаво тази обща настройка да се прави обектив по обектив, а тук идва ред на цветовата селекция, за която говорих по-рано.

По отношение на функцията Clarity вече когато обработвате снимка по снимка или ще прилагате на група от снимки може да промените с малко стойността, но честно казано за мен стойностите от по-горе са почти универсални.

Пета стъпка.

Обработка на кадъра. Инструментите в Lightroom са доста и бих казал всеки ще намери удобният за него начин.

В моите 5 влиза един задължителен инструмент, който се появи последните версии – transform. По-скоро в последните версии се появи силно усъвършенстван иначе имаше някакви първообрази и в по-старите версии.

Доста често в кадрите ми има архитектура или интериор и този нов инструмент ми позволява лесно да имам прави и успоредни линии. Не е панацея, а понякога се жертва и доста от кадъра, но пък снимките имат доста по-реална геометрична визия.

Разбира се не е добре да се използва, когато умишлено сме удължавали, скъсявали или въобще кривили перспектива или кадър.

Съвет от практиката. Синхронизирането на кадри и в тях да е включена опцията transform, не е добра идея. Мързелив съм, но точно за този инструмент е добре кадър по-кадър да се оправят, дори и за близки като визия.

Това са моите 5 за Lightroom.

Трябвайки да съм честен те трябва да са моите 50 защото програмата е с огромни възможности за настройка и обработка. Ще се опитам по-нататък във времето да споделя в по-подробни детайли как работя с тези 5 първи стъпки.