Дойде времето да споделя своите за Sony.
Марката ми е любима още от фърфалак по комунистическо време, когато имах удоволствието от време на време да ходя в едно предприятие държавно оборудвано с техника Sony – Betamax, Trinitron… ех…
Още помня миризмата на техниката. Не знам как си правят Sony електрониката, но е нещо като картофките на Macdonalds, ухае специфично.
Помня, че докато учех за оператор 4-5 години снимах с една видео камера Sony DSR– PD150 DVCAM… какво ли не съм видял през обектива на това малко бижу.
Мислех да включа един неин наследник, с който също доста поснимах и има ревю на страниците на Photo Cafe, но може би ще заложа само на фотографските си преживявания със Sony.
Sony MVC-FD73
Това е първата цифрова фотокамера, с която съм снимал през живота си. По спомени бе в началото на хилядолетието. Един от шефовете на фирмата за която работех тогава си я бе купил и ми я остави за спешно служебно ползване.
Тогава още си снимах на лента с голям черен Nikon, проявявах, сканирах и давах снимки с приличните 18 мегапиксела.
Уау ефекта… снимаш и снимката се показва на дисплея поместен на гърба на камерата… само трябваше да се изчака 15-20 секунди.
За екстрени случаи, когато дизайнерите нещо го бяха закъсали вземах “мавиката” зареждах дискета и след няколко минути имаха няколко 0,3 мегапикселови снимки…
Сещате се колко бяха използваеми, но за проекти за пред клиент вършеше работа.
Динамичният обхват и баланса на бялото бяха доста далеч от сегашните представи, но тогава за първи път видях небе тип “бебешко дупе” гладко синьо… за тези, които снимат на лента, знаят как изглежда небето…
Общо взето нямаше променливо ISO, но пък имаше 10 кратно варио и горе долу приличен автофокус.
За съжаление ми липсваше гнездо за светкавица и нямаше как да запаля импулсното осветление (тогава светкавиците нямаха умни фотоклетки). Снимах на статив и на пилотното осветление, а дизайнерите после дооправяха цветовете.
Май трябва да потърся една такава камера за архива на Photo Cafe.
Sony DSC-F717
Съмнявам се да има някой фотограф, който да не е чувал или виждал тази камера, дали тази, или предшественика и Sony DSC-F707, а всъщност още малко назад във времето и Sony DSC-F505, която мисля е първа от легендарната F серия на Sony, този дизайн – обектив със закачено към него тяло за управление.
Не съм снимал много със Sony DSC-F717, вече бях преминал в никонският лагер.
Имах възможността да поснимам няколко месеца, един колега бе заминал в някакво английско училище, та му услужих с моя Nikon, а той ми остави неговото Sony. Идея си нямам защо от онова училище държаха специализантите да снимат с Nikon, но така или иначе, след като се върна нямах никакво желание да му връщам 717-ката…
Страхотен светлосилен обектив и 5-кратен зум. Подвижното тяло си бе удобно както да имаш подвижен дисплей. Не става за снимане с една ръка, или поне не е никак удобна.
Електронен визьор и досега винаги отдавам предпочитание, ако дигиталката, с която ще снимам има визьор. Свикнал съм и не мога без него. Не бе най-добрият, но можеше да се кадрира добре, а и в тъмна дискотека се виждаше повечко (макар и лошо) сравнено с DLSR, през който почти нищо не се вижда.
Уникален автофокус с лазерна решетка. Всъщност водят го холограмен, но повечето фотографи си му казват лазерен. На тъмно нямаше грешка, е малко бавно, но фокусираше за разлика от всички останали камери от това време, които разчитаха просто на едно фенерче за подпомагане на фокуса.
По възможности за настройка и меню може спокойно да се мери със съвременна фото камера.
Гнездо за светкавица… стандартно = снимане спокойно в студио.
Един от големите и козове да е търсена и сега – режима нощно снимане.
Този режим премахва инфраред филтъра пред матрицата и позволяваше да се снима на пълен мрак.
Колеги фотографи поставят специален филтър пред обектива – IR72 и с помощта му снимат ефектна инфра червена фотография, било пейзажи или хора.
Sony NEX 6
Над 10 години не бях снимал със Sony. Особено след като изкупиха това, което бе останало от Konica-Minolta и просто сложиха надпис Sony.
Пускането на NEX серията предизвика сериозно разтърсване сред фотографските среди. Камерите бяха с големи матрици, сменяеми обективи и много компактни… и с ужасно меню.
Малко след като създадохме с Елена Photo Cafe бяхме тръгнали на сватбено пътешествие на остров Корфу и там за първи път изпробвах Sony NEX 7 и успях да го халосам здраво в една скала. Дисплеят му замина и два часа отказваше да работи, но някак си явно му мина обидата че съм го потрошил и ми позволи да го ползвам още 3 дни използвайки вграденият визьор.
Истински се впечатлих от появата на Sony NEX 6. По-добър дизайн от 7-цата, по-добри менюта, и стандартно гнездо за светкавица. Почти две години ми бе ежедневна работна фото камера.
Писал съм ревю за камерата и ако сте любопитни се разходете да го прочетете.
Sony NEX 6 си остава сред любимите камери и макар в момента моделите, които го заместиха да са с доста повече екстри и възможности то с тъга си спомням за него…
Sony E 10-18mm f/4 OSS
Този обектив дойде при мен в комплект със Sony NEX 6 – перфектната комбинация за маниак на широкото, какъвто съм аз.
Качествен обектив, рязък от край до край, като дори се оказа, че при над определени милиметри (мисля около 14) може да се ползва и на безогледалните камери Sony с пълноразмерни матрици.
Да, не е проектиран за тях и е малко компромис, но за APS-C матриците си беше як.
Малко скъп идва, но пък си заслужава и не една катедрала в старата Европа е минала през него, за да достигне до матрицата на моя NEX 6.
Sony RX100 Mk III
Малко съм снимал с този модел, но доста снимах с предходният Sony RX100 Mk II. Страхотно качество на изработка и като снимки и е винаги във вътрешният ти джоб, или пък в ултра яка кожена калъфка.
Обективът е оптимален като дължина (на някой им е къс) и е добре светлосилен.Подвижен дисплей, Wi Fi, дълъг живот на батерията и много елегантност.
Разбира се има ревю за Sony RX100 Mk II и може да го прочетете.
Защо обаче Sony RX100 Mk III?
Електронен визьор и по-широк обектив.
Да, тройката е с по-нов процесор, софтуери и разни други дреболии, но по-широкият обектив 24 срещу 28 милиметра както и наличието на електронен затвор ме накараха да кажа: “да, тази камера е правена все едно съм си я поръчал”.
Точно 7 дни снимах със Sony RX100 Mk III и макар сега да има по-нови модели още по-бързи и с разни софтуерни екстри то “тройката” си остава моят избор от RX серията.
Ще завърша с уговорката, че това не е класация, а споделено от досега ми със Sony. Ще се радвам, ако и вие допълните с вашия избор.
