По повод 5 годишнината на Фото Кафе си говорим на разни теми и в тях намесваме 5-цата. Получава се нещо като временна рубрика, която нарекохме “Моите 5”
Днес ще се споделя моите 5 за марката Olympus.
Това не е класация и не е обзор на цялостната дейност на марката, по-скоро са размишления въз основа на наблюденията натрупани през годините. Понякога става въпрос за конкретен модел, понякога за цялостно представяне.
1. Олимп
Започвам с Olympus mju 2 – една от най-уникалните фотокамери, с които съм имал удоволствието да снимам. Появи се през 1997 година и от тогава съм и горд собственик на този мъник.
Изключително красив и модерен дори и днес дизайн. Гледам го и в момента и не мога да проумея как са успели да създадат толкова компактна камера… дето се казва PEN серията, която е половин кадър е с по-големи камери…
Обектив – 35mm/f2.8 много качествен и рязък. Точен автоматичен фокус.
С тази фото камера освен любители фотографи, можеха да се похвалят и хиляди фото репортери – нещо като аналогия с кобура на глезена.
Виждал съм как един от титулуваните фотографи на Ройтерс влиза в циганско гето и уж снима с големият си и черен апарат, а същевременно прави тайни непринудени снимки с “Мюто”
Качествата на Olympus mju 2 го държат на висока цена на пазара за втора употреба. От себе си бих добавил цената му винаги е била в пъти по-ниска от качеството на снимане и миниатюрните му размери.
2. Екстремист.
Olympus се грижат за фотографите, които са им се доверили и им позволяват да работят в доста екстремни условия.
Първият ми сблъсък бе в една ледена седмица с температури около и под минус 10 градуса, а аз точно тогава се бях нагърбил със задачата да изпробвам Olympus E-1. Ден два преди това времето бе по-меко и и валеше сняг на парцали, а аз “творях” шедьоври докато снегът се топеше по корпуса на камерата.
Ден-два по-късно температурата падна, а аз въпреки това поснимах към 3 часа преди да се предам… а камерата нямаше никакво такова намерение.
Подобни традиции се запазиха и при модели като Olympus E-3 и вече новата флагманска серия М1.
Сега, понеже често снимам с Olympus E-M1 не се притеснявам от капризите на времето били те дъжд прах или студ.
3. PENлегантност.
Знаете имаме рубрика “През времето” в която връщаме назад лентата за развитието на фотографската техника. В търсене на материали за рубриката, често чета за дизайнерите работели за големите фотографски фирми. Още не съм стигнал до Оли, но признавам нямат модел, за който думата елегантен да не е вярна. Особено за PEN серията била тя лентова или цифрова.
Споменавайки за лента, няма как да не се сетя за моя Olympus – PEN ЕЕ, който е на достолепните вече 55+ години и все още работи безупречно. Харесва ми да снимам с него защото е от така наречентата „половин кадър“ система, тоест от филм с 36 кадъра прави по 72. Композирането с тези ПЕНчета е много приятно защото тук кадъра е разположен вертикално, вместо както сме свикнали да е хоризонтален.
Да може да завъртите камерата, но много по-приятно е да търсиш кадриране с вертикална ориентираност, а наличието на 72 кадъра, те освобождава от носенето на няколко филма.
Направете си експеримент, застанете пред витрина с фотокамери и ще видите как дизайнът на Olympus ще изпъкне моментално.
Olympus PEN F бил той филмов, или цифров влиза в топ дизайните създавани някога за фото камера.
4. Обективи.
Olympus са признати производители на оптика, било за медицина, бинокли или обективи. Създавайки формата 4/3 и после m4/3, те създадоха и така наречената телецентрична оптика за него, гарантирайки качество и рязкост по целият кадър от край до край.
В това съм се убедил сам, изпробвайки почти цялата гама съвременни обективи на Oly. В добавка дизайнът на обективите следва елегантната линия на фотокамерите.
Като отявлен пътешественик имам любима серия обективи, за които говорих наскоро и затова, ще ви прехвърля директно към статията.
5. Стабилизация.
Olympus разполагат с уникална 5 осева матрична стабилизация. Макар матричната стабилизация да не е нещо уникално с оглед на това колко марки разчитат на нея, то Olympus са първите които поставят 5 осева стабилизация във своя фотокамера.
Убедил съм се в качествата на тази стабилизация и на моменти доста ми е помогнала да се спася от нуждата за високо ISO особено в случаите, в които съм си забравил статива, а имам прекрасна нощна гледка.
Хубавото е, че 5 осевата стабилизация навлиза и в други марки, а още по-добре е комбинацията от матричната и оптичната (тази в обектива) стабилизация.
Изпробвах този тип стабилизация с 300/2,8 на Oly и бях очарован от резултата.
Това са моите 5 за Olympus. Бих се радвал потребители на марката да споменат своите “защо Olympus”.
