Как да я разчитаме и разбираме.
Предстои ви покупка на нов обектив. Вариант първи: отивате в магазина, харесвате си някой на външен вид, пробвате дали става на вашата фото камера, харесва ви как снима, отивате на касата и вече сте собственик на нов обектив. Вариант втори: започвате да се допитвате до познати, приятели, колеги за качествата и възможностите на обектива към който сте се насочили. Получавате информация от първа ръка, а и има опция да го тествате… евентуално. Вариант трети: вземате брошура за избраният обектив, или влизате в нета и търсите ревюта на фотографи които са го тествали вече, като например екипът ни във Фото кафе. Освен лични впечатления в статиите често може да попаднете на графика с разни криви линии по нея. Това всъщност е графиката на честотоно-контрастната характеристика (Modulation Transfer Function — MTF). Такива графики помагат на фотографите да получат по-ясна представа за характеристиките на обективите. За да се разчете правилно графиката е нужно да имате някои основни познания.
MTF графиките на обективите, с какво биха ви помогнали?
MTF графиките помагат на фотографите да разберат работата на обективите при определени условия. Те сравняват реално създаденият обектив с хипотетично идеалният (който разбира се все още не може да бъде създаден). В момента дори и най-съвършеният обектив притежава някакви леки несъвършенства заради лещите, от които е конструиран. Разчитайки MTF графиките, ще може да се ориентирате за качеството на рязкост от центъра към краищата на даден обектив.
Отчитайки конструкцията на обектива, неговият контраст и рязкост, по правило, са най-добре изразени в центъра и отслабват в посока към краищата. Поглеждайки MTF графиката, ще видите две оси: вертикална и хоризонтална.
Вертикалната винаги е оразмерена от 0 до 1 и се разчита в проценти. Колкото по-високо по вертикалата започва начертаната линия, толкова по-добри са характеристиките на обектива.
Хоризонталната ос на графиката показва в милиметри разстоянието от центъра на кадъра към края. На стандартна 35 mm стандарт фото камера, разстоянието от центъра до края на матрицата е около 21,6 мм. Логично при измервания на обектива с по-малки матрици, например APS-C, разстоянието ще е по-малко.
Как MTF графиките измерват работни характеристики
До тук какво разбрахме за MTF графиките? Показват ни качеството на една леща или група от лещи от центъра към краищата. Нека тогава да обсъдим какво имено се измерва и какви процеси протичат. Някои навярно знаят, че качеството на рязкост се измерва по два различни способа. Първият, разглеждайки контрастността на обектива и вторият – неговата разделителна способност.
Контрастността на обектива се състои в способността му ясно да покаже разделението между тъмните и светли нива на заснетия предмет. Ако сме начертали щрихи в черен цвят, тогава точката, където разстоянието между щрихите започва да придобива сив оттенък, вместо да остава бял, отчитаме като точка за намаляване на показателите на контраст.
Разделителната способност на обектива, от друга страна, се явява неговата способност да предаде всеки дребен детайл от предмета. Обективът може да има много голяма разделителна способност и при това да е с нисък контраст. Така се получават размити и неконтрастни изображения.
По мнение на Canon, “съществува достатъчен брой оптически разработчици, които смятат, че по-високата контрастност води до такива обективи, които мнозинството потребители наричат „рязкорисуващи”. По-доброто решение по време на създаването на един обектив е да се намери правилното съотношение между контраст и разделителна способност.
MTF графики на различните производители
Различните производители тестват своите обективи по доста различни методи, но общата концепция е една. Както виждате на схемата това са поредици от линии в два размера: 10 линии на милиметър и 30 линии на милиметър. Първите отговарят за контрастността, а вторите за разделителната способност. Групирани са в две двойки , като групите елементите във всяка двойка са препендикулярни един спрямо друг. Известни са като “сагитални” и “меридионални”. Поставят се на такъв интервал, че когато биват заснети са съответно на 5; 10; 15 и 20 милиметра от центъра за 35 mm формат и на 3; 6; 9 и 12 mm за APS-C формат. Защо е необходимо това? Решетъчната структура на матрицата не възпроизвежда еднакво добре всяка линия. Това налага и измерването в различни посоки, а и както ще видите от графиката има значение.
Как процедират Canon при своите тестове.
Заснемат чарта на две позиции на диафрагмата – максимално отворена и на позиция 8. На графиката може да видите линии в черен и син цвят с различна дебелина и цялост (тоест плътни и пунктирани). Сините линии оказват резултатите заснети при диафрагма 8, а черните – при напълно отворена диафрагма. Тънките линии – плътни / пунктирани – показват разделителната способност на обектива, тоест 30-те линии на милиметър, а дебелите линии – плътни / пунктирани – контрастността (10 линии на милиметър). Остана да разберем разликата между плътни и пунктирани линии – първите показват сагиталните елементи от сниманият чарт, а пунктираните – меридионалните елементи. В повечето случаи под графиката има легенда с обяснение коя линия на какво отговаря.
Както се вижда от примерната графика за обектив Canon, резултатите при диафрагма 8 (сините линии) показват много по-добър контраст и разделителна способност сравнено с резултата при напълно отворена диафрагма (черните линии).
За разлика от Canon, Nikon а и някои други фирми разчита на тест само при максимално (или леко затворена) отворена диафрагма. Логично и графиката е по-опростена. Тук се залага на червено и синьо като цветове. Червените линии – плътни / пунктирани – отговарят за контрастността, а сините линии – плътни / пунктирани – за разделителната способност. Съответно плътните линии са сагиталните, а пунктираните меридионалните елементи. Може да се ориентирате по легендата под графиката, като там също така трябва да е указано на каква диафрагма е заснет теста.
Нещо сумарно на този етап. По-горе споменах за различните размери сензори. Ако обектива е специално изработен за APS-C сензор, то графиката ще е съобразена, но ако говорим за обектив който е за 35 mm сензор, то ще трябва да се ориентирате в графиката до около някъде средно между 10 и 15
Независимо кой как тества, когато става въпрос за варио обектив, то тогава представените графики са две: за широкият и тесният край на обектива
Основната идея, която трябва да помните, когато разшифровате MTF – колкото по-високо в графиката е разположена линията, толкова по-добри са показателите. Повечето производители и фотографи са на мнение, че резултати около 0,6 е напълно приемливо, но обективите от високия клас показват около 0,8.
Заслужава да се отбележи, че с помощта на MTF графиката може да се разбере и за така нареченото „боке”. Просто гледате разстоянието между сагиталните и меридиалните линии. Обектив, който показва по-естествен вид боке, ще има две близко изобразени една до друга линии.
Още нещо за добавяне.
Ако сте готови да пристъпите към сравняване качествата на обективите, има още няколко момента, които трябва да отчетете. Производителите могат да ползват различни способи за тестване функционалните възможности на своите обективи и MTF графиките за различните обективи да не ви дадат ясна представа за качествените им характеристики. Освен това, нагледното сравнение между обективи с различно фокусно разстояние не дава равнооценително сравнение.
Въпреки че MTF графиките са много полезни, те не отчитат всички характеристики на обектива. Те, например, не измерват линейни изкривявания, хроматични аберации или флеъри. И нека не забравяме вероятността: всяка леща, в процеса на изработка може да се получи с разлика спрямо друга.
Специални благодарности на Владо Добрянски за рамото ;)
